От Красимира Лука, археолог

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Булдозери!? Да им таковам варващината! Поне да можеха да оценят това, което намират.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, те много добре го оценяват. Всеки циганин в Арчар знае що е ауреус и що е денарий.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За ауреус дълбоко се съмнявам, но с фолисите антонинианите са най-запознати.

Късно е либе за китка...
Най-много трябва да се срамуват професионалистите от системата на Министерството на културата. Но се съмнявам, че какъвто и да било срам би могъл да помогне в случая.

Кво е това срам,па и национален?Що не пратиха тия клатикурци от жандармерия ли армия ли да озаптят циганите и българите и най-вече прекупвачите и поръчителите?То май трябва някой отвън да ревне както за домовете та да стане нещо вътре.

Ти знаеш ли кво е хобито на главния прокурор?

Мол стъпка прабългарско светилище край Дунав
Петзвезден хотел погреба крепост
Приятел на Станишев с прякор Сапардмен затри Дръстър

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някой да ми обясни какво значи да нямат документ:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Културно наследство в риск! София 2009:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Златото в Археологията - благословия или проклятие?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вили като циреи в древно Поморие

Бившият шеф на НИПК разрешил пловдивско НДК върху Античния форум.
3/4 от археологическите ни паметници са изчезнали, няма ги дори на документи.

Три от всеки четири археологически паметника у нас са изчезнали. Поне по документи - от 100 000 разкрити находки в археологическата карта на България са включени едва 21 000, а в Националния регистър на недвижимите културни ценности - 4000. Прокурори и антимафиоти от месец са по дирите на изчезнали документи от архива на бившия Национален институт по паметниците на културата. В хранилищата му липсват огромно количество документи. Оказва се, че НИПК е издавал разрешения за строителство, довели до унищожаване на част от старините. В архива обаче цари хаос, данните за 30-те хиляди културни паметника в Националния регистър са грешни или непълни. 2/3 от документите не са инвентаризирани и не е ясно какво изобщо съдържат. По тези случаи прокуратурата проверява бившия шеф на НИПК Георги Угринов и други служители от института. На него вече му бе повдигнато обвинение за незаконното строителство до църквата “Св. Йоан” в Несебър.
Баровски вили насред ранносредновековен град - така изглежда днес Улпия Анхиало “Палеокастро” в Поморие. От 2007 г. архитектурният резерват е буквално разграден двор. Тогава комисия на Министерството на културата променя режимите на античното селище и некропола и отменя защитената зона “В”. В архива на НИПК не попадат (или изчезват) документите, в които са описани новите граници на териториите. Липсват и данни за мотивите на промените. Ръцете на мераклии и строители обаче са развързани, а НИПК допуска безумни градежи. Това установява проверката на културното министерство в края на 2009 г. Заключенията на експертите разкриват, че в архива липсват основните инструменти за защита на груповите паметници в Поморие. Не е ясно как и защо са намалени защитените територии и как НИПК е провеждал политика за опазване на културните ценности, пише в протокола от проверката.
Скандално “почистване” от документи е открито и в архивните папки на Античния форум в Пловдив. Проверяващите не намират три писма на тогавашния шеф на института Георги Угринов, с които разрешава застрояването на форума. До тях се добират обаче от друго място. С едното от 14 юли 2007 г. Угринов еднолично съгласува план за регулация на площад Централен със застрояване на защитената зона “А” на Античния форум. Там новото строителство е абсолютно забранено
На 20 февруари 2003 г. шефът на НИПК приема втори вариант на “обемно-устройствено проучване със застрояване”. На 6 февруари 2004 г. той “еднолично съгласува скицата с виза за проектиране на идеен проект за изграждане на 5-етажен културен, информационен и търговски център с двуетажни подземни гаражи върху форума и предлага демонтиране на археологическите ценности”, установяват експертите.
И в трите случая бившият шеф е решавал без обсъждане в Експертния съвет на института, каквото е задължително за паметници с национално значение. Протоколи от Експертния съвет липсват, няма и искания за съгласуване на застрояването на Античния форум.
Скандално оскъдно се оказва и досието на исторически резерват “Трапезица” във Велико Търново. Няма нито планове, нито проекти за консервация. Рехава е и документацията на “Доросторум-Дръстър” и късноантичната гробница в Силистра.
От проверените 16 групи паметници с национално значение се оказва единствено изрядна документацията на Боянската църква. Досиетата на останалите са били без описи, което е позволявало свободното изнасяне или манипулиране на документи, твърдят експертите.
Документите на Националния институт по опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ) продължават да се съхраняват на две места - в централната сграда на столичния бул.”Княз Дондуков” 16 и в 50-годишна барака в кв. “Изгрев”. Националният регистър на недвижимите паметници се пази върху дървени рафтове в помещение на втория етаж в централата, незащитено срещу пожари. Върху стелажите са и досиетата на културните ценности. Фотоархивът е в приземния етаж, а преди наводнение унищожава част от него.
Трагична е съдбата на голяма част от архива, който от 20 г. се води “необработен”. Оригинални документи на паус, хартия и картон са натрупани в таванските помещения на института с олюпена мазилка и течове от стария покрив. За да се разбере какво съдържа необработеният архив и каква част от него е унищожена, ще трябва сигурно година, твърдят служители в института.
Тъжно е и завареното от новото ръководство на института техническо оборудване на архива - 4 компютъра, принтер, неработещ скенер, един дигитален и 5 лентови фотоапарата. “Никой досега не е направил нищо, за да се променят нещата”, коментира новият директор на НИОНКЦ Йорданка Кандулкова.
Частна фирма гълта “Прошеково пиво”

Прочутата в София бивша фабрика “Прошеково пиво” е на видно място в списъка на декларираните паметници на културата до 2004 г. През септември 2002 г. НИПК изрично посочва културно-историческата стойност на сградата и участието й в груповия “Докторски паметник” и препоръчва запазване на оригиналната сграда.
Две години по-късно обаче сградата е извадена от списъка с мотива, че е била от категорията “за сведение”. Странното е, че това става, след като на 21 януари 2004 г. обектът е продаден от областния управител Росен Владимиров на частна фирма. И след като на 4 март 2004 г. тогавашният главен архитект на София Стоян Янев е издал виза за проектиране на терена “съгласно утвърден градоустройствен план”. Свалянето на сградата от отчет е станало със заповед на Георги Угринов “след оглед от комисия”, в която освен него са Емма Москова, Христо Генчев, Уляна Малеева, Галя Стоянова и Дафина Барфончовска.
Описваме наново всички старини
Арх. Йорданка Кандулкова, шеф на НИОНКЦ
Всичко в документалния архив трябва да се дигитализира и да се структурира в съвременна база данни. В информационна система, която да дава съответен достъп на различните потребители, в т.ч. и на гражданите. Те ще могат да получават пряка информация за статута на дадения обект и за това какво следва от него. Системата ще служи и за по-лесни контакти между министерството и НИОНКЦ, между централните и регионални органи.
Документите на хартия - пауси, фотоси, хелиографски копия ще се пазят в специални климатизирани помещения и ще се ползват при нужда.
Единствената възможност да се направи това засега са европейските фондове. Надяваме се, че нашата база данни ще залегне в проекта за Министерството на културата. Системата трябва да бъде обвързана със звената по устройство на територията. В момента има обекти, които са описани “на 2 км източно от чешмата”, а чешмата вече я няма. Или “под крушата на поляната”.
Хаосът е тотален
Проф. Тодор Кръстев
- Проф. Кръстев, вие ръководихте комисията, която извърши проверка в архива на бившето НИПК. Какво установихте?
- Комисията нямаше задача да прегледа целия архив, затова не мога да кажа каква част от него е изчезнала или унищожена. В някои от случаите установихме сериозни липси на документи, свързани с опазването на паметниците.
- Например?
- Не открихме достатъчно документи за гробницата в Александрово, за груповите културни паметници в Поморие, за резервата Доросторум-Дръстър и късноантичната гробница в Силистра, за историческия резерват “Трапезица”, за Античния форум в Пловдив. В някои от тези резервати имаше застрояване.
- Смятате, че документи са били “щипнати” умишлено?
- Не е наша работа да казваме това. Служители в бившето НИПК обясниха липсите с пожар и наводнения в архива, с това, че дадени документи са били давани на служители, които после не са ги върнали. Изтъкнаха различни причини. Част от документацията е в изключително тежко състояние, забутана в бараки и тавани. Никой не знае какво съдържа.
- А когато няма документ, няма и паметник?
- Едни обекти се водят като архитектурни паметници, но не съществуват, други са отписани от архива, но ги има. Цари пълен хаос.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Светлина в края на тунела за пловдивския хиподрум:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една трагедия без край:
Предлагат храма на Кибела да стане обект с национално значение
11. 03. 2010
Балчик Инфо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разграбената Рациария

Римският град Рациария възниква в началото на I век от н.е. като военен център на мястото на по-старо мизийско поселение. Името си получава вероятно от император Веспасиан (69-79 г.). В началото на II век в чест на победата над даките император Траян издига мизийска Рациария в колония Улпия Траяна Рациария.Градът се развива като голям занаятчийски център, като златарството заема почетно място. Археолозите са открили различни по вид и характер златни и сребърни накити. Единствено при разкопките на Рациария е открито златно находище в жилище - такова нещо няма дори при такива известни римски градове като Херкулан и Помпей.

Сякаш съм в Бейрут!

Така възкликнала неотдавна полска студентка по археология, когато видяла издълбаните кратери в античния град Рациария край видинското село Арчар.

Районът е определян като изключителен паметник на културата, но от години безнаказано го рушат иманяри. Треската за злато и антики е прокарала дотук един от пътищата за трафик на ценности.
И това отдавна вече не е новина за никого - от сменящите се управленци до копачите, въоръжени с кирка, лопата, металотърсач или направо с трактор.

Пак от години за Рациария най-често се пише и говори по полицейските сводки. Опит да се спре позорното унищожение бе направен с разкриването на полицейски пункт в Арчар. Но античният град и днес е разграден двор със зеещите си огромни ями, в които дан бе платена и с човешки живот - на неколцина иманяри.

“Ако няма кой да купува, няма и да има кой да копае. И се питам - кой купува? И като си отговарям, се хващам за главата...”, простичко обяснява археоложката Красимира Лука. Възпитаничка на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където продължава докторантурата си, тя има 10-годишен опит в проучвания в Северозападна България. А от 2008 г. прави разкопки с чуждестранни студенти по археология в друг паметник - Конбустика, край белоградчишкото село Кладоруб.

Лука споделя, че голямата болка е Рациария и не може да остане безучастна към продължаващата вандалска разруха.

По инициатива на Българското археологическо сдружение, чийто председател е изследователката, преди година е подета петиция за спасяването на Рациария. Учени от цял свят са подкрепили призива.

Неотдавна екип доброволци, воден от Лука, успя да влезе в изтърбушена Рациария и спаси две

каменни плочи с надписи. За тях археоложката бе алармирала още преди година община Димово и ръководството на Видинския регионален исторически музей.

“Писах, че откритите надписи са изключително ценни - поясни тя пред “Труд” - и трябва да бъдат преместени, защото аз не съм оторизирана да извършам тази дейност и нямам разрешение за проучвания в Рациария. Отговор така и не получих, нито пък нещо бе направено.”

Безхаберието или умишленото може би бездействие се заплаща и през тази пролет една от плочите се оказва разбита. “С кирка по средата!”, възмущава се Лука и допълва: “Нищо не се охранява. А това не е невъзможно, когато става дума за паметник на културата. Стига някой да поиска. В началото мислех, че е заради липса на пари, че кризата утрепа и музеите. Но последните 2 г. доказаха, че това не е така, а е заради нещо друго. Когато не е за пари, то е за много пари...”

Последните разкопки в древния римски град са правени от българо-италианска експедиция през миналия век. Оттогава - нищо. От 30 г. нито държавата, нито местната власт е дала средства за защита на този много ценен обект. Така всеки ден се губи неоценима информация от значение не само за България, но и за цяла Европа.

За да бъде допусната до Рациария, Красимира Лука търси помощ и иска специално разрешение от Министерството на културата. Така идва комисия от София и надписите са изнесени.

“Всичко струваше 100 лв. - колкото за техниката. Останалото бе доброволен труд”, пояснява археоложката.

По думите , един от спасените надписи - от III век е изключително ценен. Той е т.нар. посветителен надпис на гения на императорите - божественото тяло.

По мащаби Рациария може да се сравни с голяма столица.

“Всичко, което лежи там, е на около 40 хектара, но това е само част от обекта. Местните хора ми показаха още много терени. Този район е бил с най-силна романизация. Във Видинско римската култура е сравнима с тази в Рим - затова толкова много се е крало тук. Чувала съм за зашеметяващи находки, но за съжаление вече са изнесени към някои от

многото аукциони и колекции по света”, продължава Красимира.
Тя е убедена, че днес археолозите не искат да се заемат с Рациария, защото се опасяват от неприятности: “Колегите са много наясно със ситуацията.”

Това лято Красимира е на Конбустика със студенти доброволци от Полша, Нова Зеландия, Украйна и Ирландия, които си поемат разноските. “Методът се оказа сполучлив... Идват в България, защото при нас практиката е на много високо ниво. Работят много стриктно, имат желание да останат, или да дойдат пак”, казва Красимира Лука.

Крепостта “Конбустика”, която също е повредена от иманяри, е строена в началото на I век. Тя принадлежи към крепостите, с които римляните подсигуряват тила си при завладяването на Балканите. Подобна крепост има и на територията на днешна Сърбия, на 30 километра. “Като се сравни с Конбустика - казва за нея Красимира Лука, - можем да умрем от срам. За разлика от нашата, онази е проучвана, реставрирана, към нея е построен “екоархеопарк” и т.н.”

Екипът на археоложката отдавна не разчита на помощ от местните институции. А миналата година дори бил направен опит разкопките да бъдат прекратени.

“Дори преживях обвинения, че съм дошла да иманярствам тук, като не ми признаха документите, издадени от Археологическия институт. Стигна се и до прокуратурата. В крайна сметка случаят приключи, но и до ден днешен, като ходя по селата, хората ми казват - “А, ти си оная с фалшивите документи”...”

Изследователката добавя, че всяка година под някаква форма искат пари, за да я оставят да работи спокойно. Куриозите не свършват дотук. В района на Конбустика например попадат и частни ниви, но до собствениците не са пратени писма, че земите им се намират в паметник на културата. Преди време иманяри са им давали по 2000 лв., за да ги пуснат с тракторите в нивите. “Накрая ме посетиха такива собственици, които ми обясниха, че и аз трябва да си платя!”, недоумява Красимира Лука и отново се връща към Рациария.

“Не мога да понеса мисълта, че този обект нагло се унищожава пред погледа на всички - казва тя. - Местните казват - не може да има 35 трактора, които се виждат отвсякъде и никой да не ги вижда. Какъв е изводът? Има престъпление. Но не от тези с тракторите - те са изпълнителите. Причината за мен е друга. Винаги съм казвала - защо гоните иманярите?! Започнете от т.нар. отговорни институции, те са причината. Безкрайна грешка е да се обвиняват тези хора, които са ровели. Аз съм говорила с много от тях. И те казват - да, ако започнат тук разкопки, искаме да ни вземат на работа. Едни 15 лв. на ден ще са повече от това, което изкопаваме и даваме за смешни пари.”
За начало обаче трябва да бъде преодоляно мисленето, че унищожаването на Рациария е нещо нормално. “Чужденците, които дойдоха тук, ме попитаха - България не е ли в Европа? В Европа е, казвам аз. ЮНЕСКО не може ли да помогне, някой друг не може ли?! Жалка работа! Срам! Смятам, че държавата България има достатъчно възможности и сила. И най-сетне трябва да обърне внимание на онова, което все още е останалото от Рациария, заключава Красимира Лука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

някой е шибнал поредната бетонна буца "на първа линия", само че този път - точно върху некропола на Аполония Понтика в края на плаж "Харманите". Това, естествено не е сензационна находка, нито добра новина и явно няма място в медиите и не заслужава височайшето внимание на Б.Д. и Симеон Дянков. Снимала съм го, но имам някакъв проблем при свалянето на снимки на компютъра, затова ето някои от малкото статии по проблема:

- за конкретния пресен случай:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Roxy на 14.09.10 21:15.

ами шибнал е, при положение, че некрополът и без това е изоставен на произвола на съдбата и е занемарен.
Малко снимки оттам:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И на фона на всички негативни новини - ето една приятна такава. Екип доброволци цяло лято почистваше и консервираше вила рустика в кв. "Хаджи Димитър".
Колко хубаво е, че в столицата има хора, на които античното минало на града ни не е безразлично:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо София не стана Рим:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още едно похвално дело:
Граждани изринаха 6 тона боклук от римски мавзолей

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спасяват уникални паметници на културата в Colonia Ulpia Traiana Ratiaria, край днешното село Арчар

Спасяването на два уникални надписа от територията на римския град Colonia Ulpia Traiana Ratiaria предприе археологът от Софийският университет "Св. Климент Охридски" Красимира Лука. Това се случва след 50- годишно бездействие на местните институции и държавната власт. Петдесет години, през които най-големият археологически обект в Северозападна България - Рациария е забравен и изоставен на милостта на иманярите. Спасителната акция ще продължи и утре.

По думите на Красимира Лука градът е един от първите, основани от римски заселници на територията на съвременна България. Издигнат е в ранг “Колония” от император Траян и по-късно е обявен за столица на провинция Крайбрежна Дакия. Наговите останки се намират край съвременното село Арчар, Видинско и през последните пет десетилетия, вместо да се проучват от археолози, стават един от основните обекти на иманярска интервенция и трафик на антики. Скъпоценнсти, статуи и надписи от тук могат да се видят по всички акциони в Западна Европа и Съединените Щати.

До днешната експедиция се е стигнало след петиция, иницирана от Българското археологическо сдружение - да се съберат дарения за спасяването на този уникален археологически обект. Благодарение на тази петиция от 2009 година и със съдействието на Инспектората за опазване на културното наследство към Министеството на Културата, са предприети и първите действия за опазването на обекта.

Днес започна преместването на надписи, които са с изключително висока художествена и научна стойност, ще бъдат засипани и иманярските изкопи. Предвижда се в бъдеще да започнат редовни археологически проучвания на открити през последната година монументални сгради, включително амфитеатър и най-големите терми (бански постройки), известни на Балканския полуостров. В спасителната експедиция участват и десет доброволци - студенти от Полша, Украйна, Нова Зеландия, Ирландия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес на 5 ноември от 20:30 часа в предаването "Час по България" на СКАТ с водещ доц. д-р Пламен Павлов, Красимира Лука (СУ "Св. Климент Охридски") ще разкаже за един от най-ужасяващите примери за вандалщината на невежи, алчни и безотговорни хора към нашето вековно културноисторическо наследство... Римският град Рациария /при дн. Арчар, Видинска обл./

Красимира Лука, археолог и изследовател на прочутия античен град, разказва за своите проучвания сред угнетителната "панорама" от иманярски изкопи и разруха, които, въпреки всичко, дават нова, неподозирана информация за нашето минало, за древната култура по нашите земи. По мащаби Рациария може да се сравни с голяма столица. “Всичко, което лежи там, на около 40 хектара, но това е само част от обекта. Местните хора ми показаха още много терени.

Този район е бил с най-силна романизация. Във Видинско римската култура е сравнима с тази в Рим - затова толкова много се е крало тук. Чувала съм за зашеметяващи находки, но за съжаление вече са изнесени към някои от многото аукциони и колекции по света...” “Колегите археолози са много наясно със ситуацията.” През лятото на 2010 г. Красимира Лука работи на терена на крепостта Конбустика със студенти доброволци от Полша, Нова Зеландия, Украйна и Ирландия, които си поемат разноските.

“Методът се оказа сполучлив... Идват в България, защото при нас практиката е на много високо ниво. Работят много стриктно, имат желание да останат, или да дойдат пак”. Екипът на археоложката отдавна не разчита на помощ от местните институции. А миналата година дори бил направен опит разкопките да бъдат прекратени... Както основателно отбелязва Красимира Лука, днес задачата е спасяването на Рациария, което не може да търпи никакво отлагане повече...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е толкова болезнена тема, че просто не мога да говоря за нея. Наистина е срам.

Magister artium

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Саркофаг за милион в селска вила

Антимафиоти удариха дилъра на антики Боян Минков

Римски каменен саркофаг за над 1 млн. лв. иззеха антимафиоти при спецоперация във видинското село Рупци. Той бе намерен в двора на един от най-известните дилъри на антични предмети в района - Боян Минков.

Спецченгетата се натъкнаха на цял музей на открито покрай къщата на Минков. Сред находките, освен саркофага с богата и отлично запазена орнаментика, са и 5 римски колони, два мраморни съда за вода и жертвеник с богата орнаментация. "Търсим саркофага от 4 г.", заявиха антимафиоти, участвали в операцията. Негови снимки се разпространяват сред търговците на антики от 2006 г.

Униформените се натъкват още и на отлично запазени стъклени съдове от римската епоха. По първоначални данни античните предмети са придобити при незаконни разкопки в античния град Рациария в землището на село Арчар. В апартамента на Минков, известен и като Боби Русия, антимафиотите откриват други около 90 керамични и стъклени съдове, които не са регистрирани като колекция в местния исторически музей.

Сред керамиката експерти отличават два съда с червена декорация, известни като тера сигилата - термин за луксозна римска керамика. Според първоначалните огледи, отлично запазеният вид на керамиката говори за вероятния й произход - некропол от Рациария.

Димитър Стоянов Стандарт

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И така, ръкавицата е хвърлена от Ивелина Кютчукова. Същата, която миналата година почисти с дузина ентусиасти занемареният римски мавзолей в кв. Лозенец. Гражданското общество не е константа, то се създава:

Римски Съботник II

Място: ЗАПАДНА РИМСКА ПОРТА, СОФИЯ

Гражданско сдружение „Потомци“ обявява инциативата си Римски съботник II, която ще се проведе на 16 април 2011г. в 10 часа с цел почистване на Археологическия ансамбъл „Западна порта на Сердика“ в историческия център на нашата столица /зад Католическия храм „Св. Йосиф“/.
Римски съботник II е естествено продължение на гражданската инциатива Римски съботник, която бе организирана на 2 октомври миналата година с подкрепата на район „Лозенец“, Столичен инспекторат и ОП“Стара София“ и разчисти изцяло терена на римския мавзолей (III-IVвек), част от археологическия комплекс в кв. Лозенец, гр. София, отстранявайки 6 тона отпадъци и растителност. Както и на първата инциатива, така и за предстоящото събитие, то се организира на доброволни начала, този път със знанието и разрешението на ОП "Стара София", Столична община и Район „Възраждане“, ОД „Зелена система“, Енорийски католически храм „Св. Йосиф“ и с изключителната подкрепа на Столичния инспекторат.
Събитието не представлява ничии политически интереси, нито подкрепа от която и да е политическа партия или изборна кампания. То е отворено за участие за всички заинтересовани граждани, загрижени за съдбата на културно-историческото ни наследство.
Очакваме ви !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Държавата ще опита да придобие чрез замяна имоти около амфитеатър "Сердика" и храмът на Кибела


Държавата ще се опита в кратки срокове да придобие чрез замяна частни имоти, които попадат в територията на недвижими културни ценности със световно и национално значение като амфитеатър "Сердика" в София, храма на богинята-майка Кибела в Балчик, резерватите Плиска и Преслав. Това научи "Дневник" от зам.-министъра на културата Тодор Чобанов.

Министерството на културата вече е инициирало поправки в закона за културното наследство, с които ще се разреши частните имоти да бъдат придобивани чрез замяна, а не както досега - само отчуждавани. Днес парламентарната комисия по култура прие измененията в закона.

Според промените с решение на Министерския съвет държавата ще може да придобива от частни лица чрез замяна имоти със статут на недвижими културни ценности от световно и национално значение. Въз основа на решението на правителството ръководителят на съответното ведомство или областния управител например ще издава заповед и сключва договора за замяна.

По принцип според закона за държавната собственост замяната е акт на споразумение между двете страни и ако собственикът на имота не се съгласи да приеме замяната, преписката не се задвижва. В същото време обаче законът предвижда и принудителна замяна. От министерството на културата казаха неофициално, че едва ли ще пристъпят към подобни процедури, но в същото време обясняват, че замяната ще е още една форма за натиск върху собствениците на имоти, които не желаят да си сътрудничат с държавата.

По време на заседанието зам.-министърът на културата отбеляза, че възможността държавата да придобива имоти чрез замяна се налага заради невъзможността да се заделят необходимите средства за отчуждаване. Времето, необходимо за намиране на парите и минаване на процедурите често е фатално за паметниците, допълни той.

Най-спешно е да се предприемат процедури за придобиване на терените, на които е античният амфитеатър на София, тъй като той в момента се руши, посочи Чобанов. Ставало дума за няколко имота около хотел "Арена ди Сердика", както и за имотът под "Гьоте институт". За замяна на самия хотел обаче не ставало въпрос. В същото време в столична община обмисляли идея за замяна на терена под "Гьоте институт", сградата да бъде качена на пилони, а отдолу да бъде експонирана частта от античния амфитеатър.

Ако поправките бъдат приети, държавата ще се опита да се възползва от тази възможност и при придобиване на терена, където беше намерен единствения на Балканите храм на богинята-майка Кибела в Балчик. Храмът, открит на 23 април 2007 г., е обявен за недвижима културна ценност от национално значение, но опазването му продължава да е трудно, защото се намира на територията на частен имот. Собственикът пък иска непосилни за държавата суми за обезщетение и така и до момента не е постигнато споразумение.

Чобанов разказа и за видимо абсурдни ситуации с частни имоти на териториите на археологически резервати като Плиска и Преслав. Плиска е с територия 42 квадратни километра, а нивата, където е голямата базилика е частна собственост - ами ако човекът реши да си я поиска какво ще правим, попита той. В Преслав пък на около 50 метра от златната църква всяка година човек си копаел собствената нива с трактор и изобщо не се интересувал, че унищожава археология.

Има множество други подобни примери, вероятно ще изникват и други, но това са най-спешните, които държавата трябва да придобие, обясни Чобанов.

С промените се въвеждат и нови по-строги изисквания при назначаването на директори на регионални музеи, като ще е задължително представители на държавата да участват в комисиите по избора, а назначаваните ще трябва да имат поне 5 години опит.

Измененията връщат към института за опазване на недвижимото културно наследство правомощията по съгласуване на строителства и ремонти в сгради от местно културно значение. Преди около две години тези функции бяха иззети от института и бяха прехвърлени към нминистерството, а основният мотив - сериозната корупция в звеното именно при разрешаването на строителствата. Днес от прокуратурата казаха, че не виждат достатъчно гаранции срещу тази корупция и призоваха министерството да обмисли по-добре преди да върне тази дейност към института.


източник: в. "Дневник"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напомням за почистването на западната порта на Сердика, което ще започне тази събота /16 април/ в 10.00.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Който има желание, ще се видим в събота при Западната порта:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Статуя на Буда, пластика с еврейски светилник и индийска книга са открити при почистването на Западната порта на Сердика
16 април 2011 | 19:11 / Агенция "Фокус" / Обществени организации
София. Статуя на Буда, пластика с еврейски светилник и и...ндийска книга са открити до епиграфския паметник с надпис от II век при Римския съботник за почистването на Западната порта на Сердика. Това каза пред Агенция „Фокус” Ивелина Кючукова от Гражданско сдружение „Потомци”, което организира почистването в партньорството на Фондация „Америка за България”. По думите й – това е центърът на толерантността.
„Около 150 доброволци се включиха в почистването. Това са граждани на най-различни възрасти и с различни професии, събрани от любовта си към културно-историческото наследство. Присъства и археологът Магдалина Станчева, която е работила по обекта. На най-активните участници в почистването са връчени награди. Имаше изключително много растителност и битови отпадъци. Все още не е ясно колко точно е събраният боклук, но досега отпадъците са извозени от 7-8 камиона. Повечето от боклуците вече са извозени, като от Столичния инспекторат са поели ангажимент да съберат останалото”, разказа Кючукова. Според нея след почистването целият археологически паметник е абсолютно преобразен. Все още има малка част, която не е разчистена. Затова се планира на 30 април да се довърши започнатото.
„Имаше цял кашон със спринцовки, който много внимателно успяхме да запечатаме. Натъкнахме се на части от тоалетна, компютър, дюшеци, много текстил – дрехи от различен вид, автомобилни гуми, много винилови плочи”, отбеляза Ивелина Кючукова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гражданско сдружение "Потомци" и Фондация Америка за България обявяват продължение на инициативата Римски съботник II. Целта на събитието е да довърши започнатото по разчистването на археологическия паметник, придружено този път от повече музика и веселие, предназначени за всички вас, Доброволците за Римски съботник ! Очакваме ви !
За тези които не са успяли да дойдат на 16 април, все още имаме тениски и шапки, а за тези които искат да научат повече, разполагаме и с информационната брошура, предлагаща подробни сведения за Западна порта на римска Сердика и открития in situ надпис.
За повече информация относно инициативата вижте във Facebook на РИМСКИ СЪБОТНИК II

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще успеем ли да превърнем страната си от дестинация за алкохолен в дестинация за културен туризъм?
Кой е печелившият начин за развитието на културния туризъм в България или как да заменим алкохолния туризъм с културен, (ако цитираме думите на министъра на културата Вежди Рашидов, казани при обиколката на археологическите разкопки под Ларгото в София) - това бе темата на деня в „Нашият ден” днес. Гостът в студиото - младият скулптор Андрей Врабчев, член на Управителния съвет на гражданското сдружение „Потомци” (известно с това, че неотдавна организира почистването на Западната порта на Сердика край Булбанк) и събеседниците –археологът Ивелина Кючукова и професор Валерия Фол, предложиха различни варианти за промотиране на богатото ни културно-историческо наследство, от което неотдавна се възхити и генералният директор на Лувъра Анри Лоарет при посещението си в страната ни.

Скулпторът Андрей Врабчев, член на Управителния съвет на гражданско сдружение „Потомци”:
„Голямата гордост на министър Вежди Рашидов е възможността българското тракийско изкуство есента да намери място в Лувъра и да станем културна дестинация. За мен като човек, който се занимава с изкуство, е много важно да се знае, че изкуството, археологията, наследството, това не е цялата култура. Това е само продуктът на културата. Начинът, по който живееш, начинът, по който възприемаш света, посланията, които отправяш, софтуера който ръководи човек -това е нашата култура. За да бъдем дестинация за културен туризъм, първо трябва да нагласим себе си, да отправим послания навън и тогава ще събудим интерес на хората извън нас. Ние в момента не се интересуваме от самите себе си, т.е. ние не ценим нашата култура ежедневно.
Определящо нещо за туризма е средата, спокойствието и добрата храна. Тогава туристът ще дойде у нас да види нещо. Духовната храна не може да бъде индустрия. За да бъде индустрия, много е важно посланието, което отправяш. Ние не отправяме послания като държава, която има културни маршрути, като национална култура. Не Лувърът, а френската култура привлича туристи.
Първата стъпка е собствените ни нагласи и продукта, който предлагаме, да отговаря на търсенето в маршрута. Ако вие дойдете в една държава, в която обслужването е лошо и хората реагират по непонятен за вас начин, как ще се върнете тук? За какви културни дестинации да говорим тогава? Първата стъпка е нашата култура. „Потомци” се стреми към това - да популяризира действителните ни ценности. Не можем да бъдем ценни с нещо, което не ни принадлежи. Ние трябва да оценим собствената си култура и мироглед, да се отърсим от някои заблуди и безпочвената гордост от даденостите. Ако ние имаме много исторически и археологически обекти, а те са в лошо състояние, няма защо да се гордеем. Няма общност на успехи, а има общи успехи. Ние не си поставяме задачи. Успехи в културния туризъм няма да се постигнат изведнъж и аз казах защо. Нужна е и по-сериозна комуникация с външния свят. Ние нямаме един PR като държава. И друго, музеите ни нямат добра кураторска структура и не предлагат събития. Те нямат и широка рекламна кампания, поради което стоят празни.”

Още едно мнение на Евелина Кючукова, археолог, съпровождаща директора на Лувъра у нас:
„За културен туризъм има почва в България. За съжаление, образът на страната ни в чужбина остава все още негативен. Това е самата истина. Най-важното е да променим комуникацията. При посещението на директора на Лувъра в Париж Анри Лоарет се оказа, че той не знае нищо за нашите културни богатства. Трябва да престанем да си говорим само по нашите медии колко сме велики, а да действаме в тази насока. Доста скептична съм за думите „съкровища” и „богатства”, защото на специалиста не това прави впечатление.
За хората от Париж беше изненада многообразието на нашето културно историческо наследство, но констатираха и неадекватното му представяне. Нас не ни считат за културна дестинация и ще стане трудно да променим това мнение. Размита е отговорността между ведомствата, няма комуникация”.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И в 'цивилизования' Запад, за съжаление, има много идиоти:

НАТО срина останките от древен римски град в Либия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко лични впечатления от Рациария. Ето така изглежда археологическият обект:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рациария става българският Помпей

Рациария, столицата на римската провинция Крайбрежна Дакия край видинското с. Арчар, може да стане българският Помпей и да бъде един от малкото в света напълно разкрити антични градове. Това може да се случи само за няколко години и туристите ще имат възможност да се разхождат по автентични римски улици между зидовете на почти двехилядолетни сгради и да усетят истинската атмосфера на древния град с неговите форум, амфитеатър, обществени сгради и бани, храмове, вили, некрополи...

Идеята е на археолога от СУ "Св.Климент Охридски" Красимира Лука, която от няколко години се опитва да спаси подложеното на вандалско унищожение от иманяри вече 20 г. антично селище. Първите стъпки са направени, а наскоро подкрепата си за този паметник на културата обяви и председателят на Народното събрание Цецка Цачева. В началото на месеца намерението за възстановяването на Рациария като град музей на открито по подобие на Помпей бе представено на среща с областния управител на Видин Пламен Стефанов.

"Градът Рациария е имал нерадостната съдба да бъде загубен за науката, но пък унищожаването на културните пластове дава възможност сградите да бъдат разкрити с много по-бързи темпове, отколкото при редовни разкопки. Ние, копаейки и документирайки всяко нещо, вървим много бавно. Но при положение четова нещо вече е разрушено от иманярите, можем да минем на варианта отстраняване на пръстта и разкриване на това, което е останало", обясни пред "24 часа" археоложката.

Миналата година със съдействието на Министерството на културата и на инспектората за опазване на културното наследство тя започва с екипа си спасителни действия и запълване и заравняване на огромните иманярски изкопи. Тогава попадат на много находки, които за иманярите не са представлявали интерес и са били зарязани, но за науката са изключително ценни като информация и като визия.

Намерени са осем колони с латински надписи и части от архитектурни елементи, по които специалистите стигат до извода, че Рациария е била с по-монументална архитектура от градове като Филипополис, Дръстър и Ескус. Част от фрагментите вероятно са от сграда с обществени функции, която е била претарашана от тракторите, но зидовете й се оказват почти непокътнати и ако бъдат разкрити, ще ни покажат зданието в целия му блясък.

"Виждайки мащаба и стъпвайки върху находки, направо извиращи от земята, Рациария няма с какво друго да бъде сравнена освен с Помпей. Но тя е в състоянието на болен човек, на когото, както образно се изразява мой колега, са извадени вътрешностите и ходим по тях. Това усещане е страшно за археолозите", казва Лука.

Работата й в Рациария продължава и през този археологически сезон. Освен че ще се засипват иманярските изкопи, ще бъде почистен районът и ще се осигури достъп до останките, намерени през 80-те години при археологическите проучвания на италиански екип. Третата й задача ще е да започнат да се разкриват новооткритите стени на сгради и да се върви към по-голям проект за консервация и реставрация на някогашния град.

След иманярските набези става ясно и колко голяма всъщност е колония Рациария. Преди се е предполагало, че градът се е простирал върху 28 ха, но сега е сигурно, че площта му е от близо 40 ха, без в нея да се включват многобройните обекти от местността Бабуя (около 50 ха).

В същото време археолози от музея в румънския град Крайова откриват, че Рациария вероятно се е простирала и на отсрещния румънски бряг. Срещу местността Бабуя има два острова в Дунав и древният град е продължавал на днешния румънски брягсрещу тях. Там вече е разкопан некропол от 2-3 в., а румънските археолози са убедени, че е съществувал и военен лагер, който е охранявал пред самия град достъпа до Рациария.

При срещите си в Крайова през този месец Красимира Лука е била запозната и с друга теория на колегите си в Румъния. От Видин до с.Арчар Дунав прави голям завой и според румънците той е бил свързан напряко с канал, който допълнително е пазел територията на града. Между канала и реката се е образувал своеобразен остров, който е бил гъсто населен в римския период.

"Румънските ни колеги имат желание да работим съвместно и да направим общ проект за Рациария, който да бъде финансиран с евросредства", не крие амбициите си Лука. Според нея може да се включи и съседна Сърбия, тъй като до граничния град Зайчар се намират останките на римската императорска резиденция Феликс Ромулиана, а до град Княжевац - римската крепост Тимакум Минус. За нея Лука казва, че е близнак на крепостта Комбустика до видинското с. Кладоруб, която тя е проучвала в продължение на няколко години.

Ваня Ставрева

Бляскава 600-годишна история, днес срамно петно за страната
Рациария става главен град на областта още в началото на I век, когато Рим стъпва в този район на Балканския полуостров.

От 125 г. датира най-ранният писмен паметник, в който Рациария е наречана Colonia Ilpia Traiana Ratiaria.

От II век вече има данни, че става своебразен център на изкуствата със собствени златарски ателиета, ателиета за архитектурна украса, скулптура, надгробна пластика.

В града е имало храмове на Дионис, на Юпитер, на Аполон, а може би и светилище на Митра.

В края на III - началото на IV век Рациария става столица на новообразуваната римска провинция Крайбрежна Дакия.

Градът съществува в продължение на 600 г..

В края на ХХ в. на територията на античния град започват масово да действат иманяри и той е разрушен почти напълно.

Иманярските разкопки в Рациария бяха показани в документален филм на австралийската телевизия SBS през 2009 г., а по същото време в специализирани издания излязоха критични публикации за обекта.

Тогава в интерне тръгна и международна петиция за спасяването на Рациария. В нея се включиха над 600 археолози, повечето от които от чужбина.

През 2012 г. в Русе ще се проведе световен конгрес, който е форум за границите на Римската империя, от които в съвременна България попадат 471 км. Очаква се в него да участват специалисти от 15 държави. Надеждата на Красимира Лука е дотогава ситуацията в Рациария да е променена и срамното петно от унищожения град да бъде заличено. (24 часа)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скъпи съмишленици на 7 септември /сряда/ от 11 часа ще има протест пред Министерски съвет за запазване на откритото при строежа на метрото!!!!
Организатор е арх. Митко Димитров. Не го познавам, но мисля, че за да постигнем успех е нужно да се подкрепяме. Моля разпространете апела ще се видим там!
Информацията получих от Арх Христо Генчев, който е един от най-дейните защитници на Сердика и виден неин изследовател.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 05.09.11 12:47.

Римски съботник - продължението
Гражданско сдружение „Потомци“ обявява с радост, че благодарение на организираните от тях Римски съботници през месеците април и май т.г. с цел почистване на Археологическия ансамбъл „Западна порта на Сердика“ в историческия център на нашата столица /зад Католическия храм „Св. Йосиф“/, обектът привлече общественото внимание и стана достояние на проект за археологическо допроучване, който стартира на 1 октомври тази година.
И двете инициативи се проведоха с подкрепата и партньорството на Фондация Америка за България.
Този резултат нямаше да бъде възможен без активното участие на близо 200 граждани, загрижени за съдбата на културно-историческото ни наследство в опасност. Благодарение на тези Доброволци за Западна порта на римска Сердика, днес археологическия паметник промени своя статут от бунище в терен за археологически разкопки.
Именно поради това, ние каним всички взели вече участие в събитията доброволци или тези, които имат желение тепърва да се включат на 1 октомври в 10.00ч на същото място /зад Католическия храм „Св. Йосиф“/ за да разчистим отново и отбележим заедно с археологическия екип първа копка на бъдещите проучвания.
Това е само първият желан етап от трансформацията на културно-историческия паметник, в който ние предаваме щафетата на археолозите. Гражданско сдружение „Потомци“ заедно със своите верни съмишленици ще продължи и след това да се грижи за съдбата на античния комплекс с цел превръщането му в археологически резерват и неговото цивилизовано включване към съвременната градска среда.
Очакваме Ви на 1 октомври /събота/ в 10.00 ч.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напомням на всички заинтересувани в опазването на археологическото ни богатство, че есенното почистване на Западната Порта или Римски Съботник III ще се състои на 1 октомври /събота/ от 10,00 ч.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 27.09.11 18:42.

Крепостта Вариана под обсада
Ирина Вагалинска


Спасителни разкопки текат успоредно с иманярски набези, превърнали полето край село Лесковец в лунен пейзаж

Групичката опърпани мъже е застинала като каменен фриз около прясната яма. Почти не помръдват, въпреки че обедното слънце яростно прежуря, а комарите обикалят на ята. Всички са наети за по 120 лв. месечно да помагат при спасителните разкопки на римския кастел Вариана край оряховското село Лесковец. Сега са се вторачили с блеснали очи в новооткрития зидан гроб и попиват всяка дума на археолога Нарцис Торбов - сякаш очакват шефът на екипа като факир да извади жив заек.

Досега в последното убежище на предполагаемия римски легионер са намерени две стомни гробен инвентар, бронзова монета и глинени лампи, а малко по-нататък - оброчна плочка на Атина. Ама знае ли човек кога ще блесне златото!

Иманярските бригади знаят, че в този район край Дунава текат разкопки в техните дири - полето от месеци е като лунен пейзаж, прорязан от веригите на багери и лопатите на фадроми. Последните следи са от десетина дни, от толкова време работят и археолозите.

Джипове със софийски и врачански номера се трупат на безопасно разстояние от обекта, а от околните баири просветват окулярите на бинокли

„Само чакат да си тръгнем и форсират моторите - ядосва се зам. шефът на екипа Добрин Антонов. Миналата събота се връщаме да си довършим работата и гледаме как един чичо с металотърсач спокойно си ровичка. Питаме го какво прави, а той отвръща: „Ами вие това нали сте го преслушали?" Демек какъв е проблемът... Има един бай Иван от Вършец, известен прекупвач, та неговият син виси постоянно в „Паджеро"-то и щом изчезнем от по-лезрението му, отива да копае големия нек-ропол в гората. Охрана няма. Идваха от Гранична полиция двама, единият твърдо обеща да се върне да ни пази, но не се видя оттогава. Когато поискахме помощ от кмета на Лесковец, той ни обясни, че щом се направи хайка, иманярите мистериозно изчезват 10 минути, преди да дойдат полицаите

Как да не си помислиш, че имат вътрешен човек!"

Иманярска фадрома е задрала и по римски квадри на няколко метра от по чудо незасегнатия от вандалите гроб. Сега археолозите предвкусват как ще разкопаят около архитектурната находка, останала извън вниманието на нелегалните ловци на антики. „Тях ги интересуват други неща. Като минат с „монетарките", вадят всичкия метал на педя-две под земята -обяснява Добрин. - Бронзовите монети са им вместо стотинки, сребърните - вместо левове, златните - вместо столевки. Макар че ако е рядка, на златната пара могат да й вземат и 30 000 евро навън. Вече се е разчуло, че тук „реколтата" е богата. В римския гарнизон са получавали добри заплати, а не е имало за какво да ги харчат - малко украшения, малко вносна керамика, малко развлечения, основното се е спестявало. И когато иманярите дойдат с булдо-зерите, смъкват целия късноантичен пласт за да стигнат до монетите, а на нас оставят празни дупки с изпочупени каменни плочи и тухли. Пак добре, ако са минали само с трактори и плугове за риголва-не. Такива следи заварихме през 2001 г., когато за пръв път правихме проучвания в района на кастела. Тогава намерих в купчина пръст глинена лампа, гема - полускъпо-ценен камък за вграждане в бижу, столче от стъклена чаша. Счупената керамика също ни дава някаква датировка какво са изринали. Добре че е наносът от Дунава, той обърква иманярите за това на каква дълбочина да слизат, а и създава опасност да се затрупат сами, та не смеят да копаят много надолу. Но по Южна България, където са големите тракийски могили, вече си наемали и специалисти с висше минно-инженерно образование. Работят и с геофизика, големи пари са това", въздиша Антонов.

Археолозите пък разполагат с 2000 лв., спечелени от Община Оряхово чрез конкурса на Национален фонд култура, които трябва да им стигнат за 35 дни проучва-телска работа. Още по-добре ще е, ако за това време успеят да заинтригуват местната власт с възможностите да се развие културен туризъм

„Вариана е брънка от укрепителната система, създадена от Римската империя по Дунава обяснява Нарцис Торбов. -Имаме поредици римски лагери, които прерастват в градове - Бонония при Видин, Рациария при Арчар, Вариана тук също е много интересна крепост с прилежащо селище от цивилно население, повечето занаятчии. На туристите от Европа ще им е ясно за какво говорим - нали по Рейн е същото, нали и Кьолн е някогашна римска колония!"

Кметът на Оряхово Христо Иванов вече изглежда запален от идеята градчето да разцъфти покрай туристите. Наясно е, че преди това ще трябва да оправи пътищата и да се справи с иманярите. Тюхка се на глас: „Знам бе, знам, че сме ги поизпусна-ли, и попът крие металотърсач под леглото!" Но вече има план как да сложи нещата в ред - като си направи общинска полиция, която пряко да му се отчита как се справя с набезите на обекта. Остава да мотивира достатъчно добре своите гар-дове, така че да не влязат в сговор с вражеския лагер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

История на черно (І част)

автор: Марин Николов и Димитър Стоянов

Трафикът на антики съществува. Печалбите на големите български дилъри често възлизат на десетки хиляди евро след продажбата само на един предмет или монета. Това установи разследване на Нова ТВ, продължило над половин година.

Екип от журналисти и оператори се внедри в средите на иманярската мафия и проследи пътя на културните ценности от изкопите в руините на Рациария край Видин до аукционите в Германия.

Кои са по-опасни за българската култура – мургавите копачи от с. Арчар, пласирали „находките" си за по 100-200 лева, или изпечените търговци, които реализират огромни печалби от същите тези предмети, след като са ги изнесли в Западна Европа при платежоспособни колекционери. Има ли война за територии сред дилърите на антики? Колко струва човешкият живот, когато е заложена печалба от милиони? Коя е Меката на фалшивите антики? Покровителствани ли са отделни играчи на черния пазар от службите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

A eто и репортажа:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Втора част:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Шефката на видинския музей уличена от висш прокурор за участничка в античната мафия

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов заяви в днешния брой на вестник „Телеграф”, че петима български археолози са участници в античната мафия, сред които е и директорката на Видинския исторически музей Фионера Филипова. В материала, който започва от първа страница на вестника (снимката вляво), журналистката Катя Илиева пише следното: Петима археолози са замесени в античната мафия, съобщи пред „Телеграф” обвинителят от Върховна касационна прокуратура Николай Соларов. Това са бившият шеф на Врачанския исторически музей Ивайн Райкински, колегите му Христо Харитонов от Велико Търново и Фионера Филипова от Видин. Освен тях, висшият магистрат посочи още бившата зам.-шефка на Националния археологически институт при БАН Дочка Аладжова и нумизмата от музея в Русе Димитър Драганов. Срещу всичките тях има образувани дела”.
Припомняме, че Николай Соларов е прокурор във Върховната касационна прокуратура и ръководител на специализираното звено за борба с престъпленията с културни паметници, както и че на 15 януари миналата година Видинският районен съд постанови условни присъди по една година за двете споменати от прокурор Сантиров дами - директорката на Видинския историческия музей Фионера Филипова и бившата зам.-директорка на Националния археологически институт с музей към БАН Дочка Аладжова. Тогава те бяхаа признати от съда за виновни в това, че двете умишлено и съзнателно за занишили експертната оценка на над 5000 антични предмети и монети с повече от един милион лева, след като антиките (на снимките вдясно) преди това бяха заловени на ГКПП „Връшка чука” при опит да бъдат изнесени контрабандно през границата. Освен условните присъди и заплащане по над 2000 лева за разноски по делото, на Филипова и на Аладжова тогава им бе отнето за три години правата да бъдат вещи лица в своята област, а съдът остави в сила и наложените им преди мерки за неотклонение – парични гаранции в размер на от по 10 хиляди лева.
На пети октомври м.г. Софийският апелативен съд разгледа жалбите на двете експертки Филипова и Аладжова, както и оспорването на присъдите от страна на двамата заловени на границата контарабандисти Апелативните магистрати тогава откриха съществени процесуални грешки в действията на видинските си колеги и върнаха делото на първоинстанционния съд във Видин, но и до днес все още няма насрочена дата за повторното стартиране на съдебния процес. Занимателно е обаче как Софийският апелативен съд възприема в мотивите си за какво всъщност става въпрос: „ Видно от заключението на петорната комплексна археологическа и нумизматична оценителна експертиза (л.61-100, том II), всички описани в настоящата експертиза нумизматични и археологически материали, с изключение на бронзова апликация с форма на глава на менда (щ 46 от обект 3, раздел II) са автентични, произхождат от територията на Р.България и представляват част от нейното културно-историческо наследство. Иконографските, стиловите и технологичните им характеристики, както и датировката им, ги конституират като движими паметници на културата по смисъла на чл. 3 от Закона за паметници на културата и музеите. Общата сума, на която възлизат оценките на всички материали, включени в настоящата експертиза, е 1 144 477 (един милион сто четиридесет и четири хиляди, четиристотин четиридесет и седем лева).
Заключението на комплексната експертиза е, че 2368-те монети и 463-те предмета, определени от подсъдимите А. и Ф. като не паметници на културата и с нулева стойност, са на обща стойност 1 095 519 лв., сред които три от обектите, а именно:
- Статуетка- солница, сребро с позлата, представляваща гол мъж, седнал върху двойно профилирана цилиндрична поставка, украсена с релефен позлатен шнур с привързани към дланите му позлатени ударни музикални инструменти/ щ 119 от Раздел II, обекти 1 и 21;
- Статуетка - солница, сребро с позлата с формата на мъжка глава с гротескни черти на лицето, с дълъг крив нос, достигащ до горната устна и изплезен език и
- Ваза - солница, сребро с позлата с формата на амфрориск, без дръжки, със сферично издължено пресечено-конусовидно столче, с релефна розета в долната част / щ 121 от Раздел II, обекти 1 и 2/ са изключително редки паметници на римската скулптура и торевтика, нямат известни аналози и могат да бъдат определени като " движими паметници на културата от световно значение".
Общата цена на посочените три обекти, съгласно заключението на повторната експертиза, е 990 000 лева”.
Не се знае с какъв изход ще е битката с античната мафия, която е повел прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов. Може би част от отговора на въпроса ще стане известен след като приключи върнатото на кота „0” дело срещу Фионера Филипова и Дочка Аладжова, за да се разбере тогава и доколко са основателни думите на висшия обвинител Соларов, че двете дами са част от античната мафия в България.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Антики и фалшификати:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доходите от трафик на културни ценности - колкото от наркотици

Преди дни е спрян търг в Лондон, на който е имало предложени културни ценности от България. Това каза на специализиран форум Щерьо Ножаров от Върховната касационна прокуратура, цитиран от БТА.

По думите му чрез подобни аукциони се "изпира" вещта - като трафикантът я предлага на аукциона, а след това с подставено лице отново я купува. След тази стъпка вещта вече "легализирана".

Според съдията от ВКС Теодора Стамболова за последните три години е имало 25 дела за трафик на културни ценности. Затова и практиката на съдилищата не е особено богата. В повечето случаи става дума за иманяри, които са заловени да копаят. Голяма част от тези процеси приключват със споразумения.

Освен за обвиняемия и за прокуратура е изгодно да сключва споразумения, когато не е сигурно, че обвинението ще издържи в съда. Но в случаите на сключени споразумения културните ценности се връщат най-бързо. Дела за трафик на културни ценности в същността си няма. Предимно процесите са за контрабанда, допълни тя.

Стамболова припомни, че няма забрана за ползване на металотърсачи. Така не може да бъде обвинен никой за това, че ще търси културни ценности само защото притежава металотърсач. За незаконно използване на съоръжението може да се говори само когато то е употребено в зоната на археологическите разкопки.

Обособяването на престъпленията, свързани с трафика на културни ценности, в отделна глава на Наказателния кодекс според Стамболова няма да промени нито бързината на процеса, нито изхода на делата.

Според Щерьо Ножаров тези промени се обмислят от работна група в Министерството на правосъдието. Ножаров поясни, че в Гърция и Италия тези текстове са обособени в главите, касаещи присвояването и престъпленията срещу собствеността. В българските закони според него няма дадена ясна дефиниция за това какво е съкровище.

Страната ни се нарежда на трето място в Европа като донор на културни ценности. На първо място е Италия, следвана от Гърция. У нас особено засилено е иманярството в региони с висока безработица, тъй като това е начин за доход на местното население. По думите на Ножаров цели семейства се занимават с това, като част от фамилиите се занимават с това и от чужбина. Печалбата от трафика на културни ценности е толкова, колкото и от пренасянето на наркотици, отчете Ножаров.

Повечето от културните ценности се предлагат в интернет. Сайтът е американски например, а "стоката" е от България. Така самото разкриване на този своеобразен трафик трябва да се разследва чрез съдебна поръчка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Булдозер на иманяри разора античен град

Античният град Рациария, разположен до видинското село Арчар, е разоран с булдозер от иманяри

съобщи БТА. Инвазията е разрушила напълно главната улица на античния град, разкрита наскоро от археолога Красимира Лука.

Свидетели на вандалщината разказват, че не е останало и кътче, неразрушено от главната улица. Булдозерът е разорал всичко, което бе разкрито само преди два месеца. Навсякъде могат да се видят парчета от плочи, керамика, мраморни колони, части от капители,

парчета и дръжки от антични съдове, а огромните плочи, оформяли главната улица, са разбити.

Археологическите находки се намират в непосредствена близост до второстепенния път от Арчар до село Държаница и до полицейския участък в Арчар, уточни БТА..

За вандалското посегателство е информиран директорът на Регионалния музей във Видин, който е уведомил полицията, прокуратурата, Министерството на културата и Националния археологически институт при БАН.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Борисов към археолозите: Ще работите с калорифери, но искам магистралата

Премиерът Бойко Борисов постави ултиматум на археолозите - няма да чака проучванията им край Лот 1 на автомагистрала „Струма” - Долна Диканя- Дупница, до август и септември, до края на юни трябва да са готови.
"Облечете ватенки, ще сложите калорифери. Има сняг три дни", обърна се той към археолозите, с които се срещна, докато днес инспектира как вървят строителните работи, предаде "Фокус". Борисов бе категоричен, че те трябва да работят както всички работници в България.
Той инспектира днес археологическите обекти по трасето на аутобана в землищата на селата Делян и Дяково.

"Ако не беше магистралата, никакви разкопки нямаше да откриете", каза още той.
"Тук, г-н премиер, е имало все пак некропол, а не плевня", отвърна му Анета Бакъмска от Археологическия музей в Перник.
"Защо тогава не работите?", попита премиерът.
"Ами, защото е замръзнало, зима е и е студено. Когато пръстта е по-твърда от керамиката, не можем да работим", защити се археоложката, цитирана от БГНЕС.

"Ще ви я подгреем, ще докараме калорифери тук, да се топлите вие и керемидите. 22 години, да не говорим 40 преди това, не е пипано и днес му е дошло времето. Ние ще върнем накрая парите на Брюксел заради това, че - хладно ви било", отговори й обаче министър-председателят. Той добави, че ако е необходимо, регионалният министър Лиляна Павлова „ще идва и ще държи чадър”.
Строителите пък заявиха пред него, че няма да променят графика и обещаха палатка на археолозите.

"Ние сме 50 години назад и встрани и няма да променяме графика за строителството. Работим, паралелно с това проучвате, каквото има ценно, Дай Боже да намерите, отива в музеите или можем да направим един музей тук отстрани. Сега копаем от двете страни, това тук остава."
С археолозите работим много добре, ще им направим тези три-четири месеца отстъпка, каза още Борисов, който видя на място разкрития тракийски некропол.
Според него свършеното досега по строежа на магистралата, която определи като красива, е героизъм.

Той изрази надежда този участък да бъде пуснат предсрочно
"Това са 17 км с 16 съоръжения, мостове и тунели, 70 милиона, даже са напред в сроковете, надявам се в края на лятото на 2013 година, по график е октомври, но някъде септември да можем да се справим", каза още премиерът.

Борисов обеща още през февруари да има осветление на естакадата на пернишкия мост.
"Възложих осветление, то не бяха жалби, то не беше чудо, приключиха най-после и сега се надявам февруари месец да има осветление, обещала ми е Павлова. Дотогава, дай Боже, да не се убият хора там. Предишните красавци не са направили осветление на магистралата, няма по проект, и като минеш нощно време на тази триетажна естакада, може да паднеш", каза още той.

От стенограмата на правителственото заседание преди Коледа стана ясно, че Лиляна Павлова се оплаква как археолозите изнудват ведомството и спират строежа на магистрали. Министърът на културата Вежди Рашидов пък изрази недоволство, че му пречат за изграждането на музеи.
Премиерът пък директно заяви, че "им знае номерата на археолозите".
От бранша обаче отрекоха да са забавили осъществяването на някой инфраструктурен обект и обявиха, че проблемът е в това, че тези трасета се променят непрекъснато, а регионалното министерство иска да търсят археологически обекти в последния момент.

Край Делян е открит тракийски некропол, датиращ от 6-5 в. преди Христа. Той е уникален за Балканския полуостров, заяви директорът на Регионалния исторически музей в Перник Емилия Велинова, цитирана от БТА.

Вчера регионалният министър инициира среща с представители на археолозите, за да тушират породилото се напрежение. В нея участваха и министрите Симеон Дянков и Вежди Рашидов.
"Изчистихме нещата, разбрахме се спешно да продължим работата по приоритетни обекти като АМ "Хемус", да се довърши новата план-сметка за проучванията там, обнадежден съм от конструктивния дух на дискусията", коментира пред "Дневник" Людмил Вагалински - директор на Националния археологически институт с музей към БАН.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как се унищожава история в Пловдив:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разграбват римското селище край Сарафово

Вече има сигнали за набези от търсачи на антики или сувенири на римското селище край Сарафово. Охрана няма, а местни жители са забелязали, че хора масово прибират части от археологичната находка. Вече е разрушена част от откритата канализация.

Припомняме, по време на морска стихия в началото на месеца близо до почивната военна база в бургаския квартал Сарафово бяхара зкрити зидове от древна постройка, вероятно от римско време.

Малко по-късно в бурното море бе забелязан и масивен обект, наподобяващ каменен саркофаг.

От община Бургас уточниха, че докато парите за разкопките бъдат преведени и изминат процедурите до реалното започване на археологическите проучвания, охраната на обекта е поверена на собствениците, на чиято територия се намира римският град, а това са военните.

"Дано хората не унищожат сами това, което дори морската стихия не успя да разруши", молят се археолозите, цитирани от burgas24.

Само спешните археологически проучвания могат да дадат по-конкретни отговори, включително и за това как се е казвало римското селище край Сарафово. То не фигурира в старите карти и документи, но е открита каменна колона с надписи, а при разкопките могат да излязат и други писмени източници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Военните ще го опазят, нема съмнение. От тяхното съсловие по-заразено по иманярството са само поповете.

грозна гледка, друже, в унисон с упадащата ни държава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извор на съкровища: Трасета и канали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Солници в раната
Ирина Вагалинска

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Погром и в Сирия:

В Сирия умират корените на европейската култура
Разграбват се безценни византийски и средновековни съкровища

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Магистрали върху археология от 4 век:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Римски съботник V
Римски мавзолей в Лозенец

14 юли 2012 г.
09:00

София, края на улица Димитър Хаджикоцев, Южен парк

Здравейте приятели,

За пети пореден път гражданско сдружение „Потомци“ обявява инициативата си Римски съботник, която ще се проведе на 14 юли 2012г. /събота/ в 9 часа с цел почистване на археологическия комплекс „Римски мавзолей“ (III-IV век) в столичния квартал Лозенец /в края на ул. Димимтър Хаджикоцев, до Южен парк/.
Същият паметник беше почистен от нас с помощта на 75 доброволци и с подкрепата на район „Лозенец“, Столичен инспекторат и ОП“Стара София“ на 2 октомври 2010г., отстранявайки 6 тона отпадъци и растителност. Оттогава за него няма алтернатива, той продължава да съществува в пълна анонимност, обрасъл в буйна растителност. Ето защо, ние решихме отново да се върнем там откъдето започнахме, този път обаче с алтернативен план за по-нататъшната съдба на въпросния културно-исторически паметник в рамките на нашата столица, така както се случи на Западна порта на римска Сердика, където след нашето почистване с помощта на Фондация „Америка за България“, започнаха проучвания на обекта, а в момента се разработва и проект за неговото социализиране, превръщайки го в археологически резерват.
Събитието не представлява ничии политически интереси, нито подкрепа от която и да е политическа партия или изборна кампания. То е отворено за участие за всички заинтересовани граждани, загрижени за съдбата на културно-историческото ни наследство.
И този път ние ще бъдем подкрепени от Столична община, Столичен инспекторат и ОП „Стара София“, а разхладителните напитки ще бъдат осигурени от пицария Мамма Миа. Сред нас ще бъде и археолога Марио Иванов, ръководител на разкопките на обекта преди близо едно десетилетие, който ще ни разкаже повече за паметника и историята на неговото проучване !

Очакваме ви !

Групата във Фейсбук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да бъде или да не бъде... Рациария

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рациария през погледа на един английски археолог:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И в Дебелт /Деултум/ нещата не са розови. Жалко че Божо не е оттам:

Древният Деултум спи, погребан под камъни и забрава край Дебелт, а светът заслужава да види чудесата му

Чудно съкровище чака да бъде изровено само на 20 км западно от Бургас, в самия край на Мандренското езеро. Малкото село Дебелт крие под себе си изчезналия град на чудесата Деултум. Миналата година археологическият резерват влезе в класацията „Топ 10 на българските чудеса“. Тогава премиерът на България Бойко Борисов връчи на бившия кмет на Средец Тодор Пройков огромен картонен чек за сумата от един милион лева, но парите така и не бяха предоставени.

Открихме директорката на археологическия резерват Деултум Красимира Костова в единствената годна за обитаване постройка, част от базата на музея в Дебелт. С тежка въздишка тя ни разказа за забравата, която тегне над това уникално за Европа и света място, в което хилядолетия наред животът е кипял. Под земята на Дебелт чакат да бъдат разкрити древните тайни на римска колония, елинистическо тракийско селище, средновековен български град, византийска крепост, скални некрополи. Наоколо има множество могили, които не са разработени. Тук е имало храм на императорския култ и дворец, строени по образец на древния Рим. Дебелт е национален археологически резерват, носи знак "Европейско културно наследство", а базата ни е в плачевно състояние, казва Костова. Бронзовата глава на император Септимии Север, която е със световно значение, не може да бъде изложена под полуразрушения покрив на музея. Еркесията – забележително съоръжение, диктувало през хилядолетията съдбата на Европа, чака да бъде възродена старата й слава. Красимира Костова е сигурна, че чудесата тепърва предстоят и древните останки ще заживеят нов живот. Ако музея й получи обещаното финансиране, вълната от туристи би могла да съживи и притихналия крайпътен Дебелт.

Вижте и краткото филмче:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Красимира Лука: "В държавата има хора, които не желаят Рациария да бъде проучена и спасена"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Plundering the past part 1

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рациария остава територия на иманярите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 21.08.12 17:36.

Красимира Лука: Казусът "Рациария" илюстрира разделението в археологическата общност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иманярите стават археолози. ГЕРБ иска разкопките да се възлагат с обществени поръчки

Иманяри, багеристи, строители на магистрали ще станат новите „археолози“. Това не е черен хумор, а мрачна перспектива, на която скоро можем да бъдем свидетели. Тя е скрита в промените в Закона за културното наследство, предложени от Министерството на културата. Тези дни те ще бъдат обсъдени в Министерски съвет.
Предложението е в закона да се вкара следния текст: "Когато възложител е лице по чл.7 от закона за обществените поръчки, теренните проучвания се възлагат при условията и по реда на закона за обществените поръчки".

Ако това предложение мине в парламента, ГЕРБ ще приватизира археологическата дейност, като я даде в ръцете на свои избранници.

Според готвените промени в закона разкопките на стари паметници ще се правят чрез обществени поръчки по неясни засега критерии, но финансирани от Европейския съюз. Няма съмнение, че като мнозинство ГЕРБ има пълната сила да наложи тази безумна идея, която на практика слага знак за равенство между археолози и иманяри. Кой обаче ще спечели от нея? Отговорът е еднозначен - този, който поръчва музиката, тоест управниците от ГЕРБ.

Промяната на закона идва, след като наскоро в Брюксел се обсъждаше ЕС да отпусне 8 млрд. евро за археологически работи от 2013 до 2020 г. Сумата е за цяла Европа. Дори 5 на сто от тези пари да се влеят в България, това прави скромните 400 млн евро за седем години. Обществените поръчки гарантират, че европейските милиони ще отидат у правилните бизнесмени. Иначе биха попаднали в научните институти и БАН. Оттам обаче доста по-трудно биха се реализирали в частни лъскави коли и апартаменти. Без обществените поръчки, доказали напоследък своята изключителна „ефективност“, лобистките интереси доста по-трудно биха били обслужвани.

Сега, когато започват нови строителни работи, археолозите успяват някак да надигнат глас и гербаджиите са принудени да се съобразят с резултатите от техните проучвания. С новите промени теренните археологически проучвания, които предхождат всеки устройствен план за магистрала, газ трасе и т.н., вече с лекота ще се претупват.

Никой няма да се пречка нито на строителния устрем на Бойко, нито на нормата на багериста.

Така и броят на лентите за рязане светкавично би скочил. Няма да има и неприятни „инциденти” със старини, щръкнали от земята като тези в Белокопитово, Шуменско, и близо до Дупница, където минава магистралата. Всичко ще върви по мед и масло.

Неслучайно експерти от бранша от две години се оплакват, че Агенцията за обществени поръчки, по настояване на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, се опитва да неглижира археологията като наука. За целта Агенцията изфабрикува Писмо с изх. № 04-00-284/19.09.2012 г., според което не може да бъде изведено категорично заключение дали археологическите проучвания могат да бъдат класифицирани като научноизследователска дейност! Те не попадали в приложното поле на някаква директива на Европейската общност.

Оказва се обаче, че фактите са подменени.

За да докажат напълно безпочвените си твърдения, от Агенцията се позовават на документ, който се отнася до обществени поръчки за строителство, но в областта на отбраната и сигурността. Няма как археологията да попадне в този параграф.

От Агенцията за обществени поръчки поради невежество или защото така им изнася, пропускат факта, че Народното събрание е ратифицирало със закон Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство. Тя безспорно определя археологическите проучвания като научни изследвания.

Ако безумната идея да се правят археологически поручвания с обществени поръчки все пак мине, цената, която ще платим, е безвъзвратно разрушено безценно историческо наследство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-известният в страната и в чужбина античен паметник на римския град Дуросторум (днешната Силистра) е гробницата със стенописите. Тя е открита случайно през октомври 1942г., в южните покрайнини на града, където се развива античния некропол на Дуросторум - един от най-значителните римски градове на Долния Дунав през II - VI век.
От 106г. след Хр. до VI век тук постоянно и без прекъсване лагерува най-важната военна единица на Империята на Долния Дунав - XI- ти Клавдиев легион. Дуросторум се явява основен фортпост на Империята срещу варварските (основно готските) нашествия. През IV век градът изживява бурен просперитет. Свидетелство за това са внушителните по размери градски бани, езически храмове и олтари, градски и крайградски вили, открити тук. Част от римското наследство в Силистра е и самата гробница. Тя се смята за емблематично творение на късноантичната цивилизация от средата на IV век. Представлява еднокамерна сводеста постройка с вход от изток. Иззидана е от тухли и има размери 3,30 x 2,60 x 2,30 м.
Богатата стенописна украса (геометрични, животински и човешки фигури, ловни сцени, семейна двойка и техните прислужници) носи характерните белези на Константиновата епоха и се долавя стилът на надарен художник, дошъл от източните провинции на Империята (вероятно Египет или Сирия).
Върху централното пано е изобразен господарят на гробницата в цял ръст, облечен в костюм на знатен римски пълководец - магистрат, вероятно патриций, който държи в ръка императорска грамота - кодицил. До него е знатната му съпруга, а от двете страни към тях са насочени прислужници, които поднасят елементите на костюма на господаря-магистрат. Вероятно собственикът напуска града при готското нашествие в края на IV век, поради което гробницата не е използвана по предназначение.
Днес прелестната Римската гробница в Силистра е в доста лошо състояние. Влагата и мухълът, достигнали до средата на сводестата гробница, са разрушили долната част от рисунките и ако не се вземат спешни мерки в скоро време, те съвсем ще изчезнат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Късноримска резиденция "Скретиска"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Консервират гробницата край Поморие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 08.01.13 00:28.

Вижте как графитаджии отново "твориха" на Небет тепе

"Възмутен съм. За първи път от толкова години Небет тепе беше почистено от графити и само няколко часа след това беше надраскано отново", алармира в редакцията на Plovdiv24.bg шефът на ОП "Чистота" Иван Стоянов.

Репортер на сайта веднага направи снимки с "творенията" на т.н. графитаджии, които можете да видите само при нас. Разноцветни надписи отново "красят" камъни на хиляди години, а туристи с интерес ги разглеждаха и недоумяваха какво изразява този "творчески" акт.

"Нямаше ненадраскан камък върху хилядолетните крепостни стени", коментира от своя страна координаторът в "Чистота" Онник Агопян, преди да стартира акцията по изчистването на Небет тепе.

Графитите са отстранени с пясъкоструйка, използвани са нови консумативи, над 6 пъти по-евтини в сравнение с използваните допреди 2 години препарати. Освен, че тепето е цялостно почистено, са поставени и кошчета за отпадъци.

"Отново ще почистим мястото", увери Стоянов. При подходящи атмосферни условия нашите работници веднага ще продължат започналото през есента премахване на графити върху фасадите на къщите в Стария град, допълни още той.

Добавяме случая към стартиралата акция на Plovdiv24.bg: "Да кажем: "Не" на свастиките и драсканиците, "украсили" хилядолетния Пловдив!". Преди време публикувахме материала "Майсторите "на графитите не пожалиха дори Небет тепе", от който стана ясно, че върха на тепето, от където се вижда почт

и целия Пловдив, е загрозено от надрасканите със спрей камъни, открити там преди хиляди години.


В тази връзка припомняме и факта, че само 20-на дни след като пешеходния подлез на СОУ "Пейо Яворов" беше тотално изчистен от мръсотията и пребоядисан цялостно заради свастиките и драсканиците по стените, съоръжението отново бе надраскано от вандали и облепено с обяви от недобросъвестни "граждани" и фирми.

Идеята на Plovdiv24.bg относно акцията ни е да публикуваме колкото се може повече ваши снимки на всякакви надписи и свастики, от които вие, нашите читатели сте се възмутили. Надяваме се по този начин техните "художници" да се почустват поне малко засрамени от шаренията - къде закачлива, къде цинична, в която се оглеждаме постоянно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проф. Валентин Тодоров: Министерството на културата развива престъпна дейност, следвайки пътя на парите

Проф.д-р Валентин Тодоров работи в НИПК от 1974 до 1994 г. като ръководител и директор на Централната изследователска лаборатория за паметниците на културата.От 1994г. е преподавател по "Консервационна експертиза и материалознание" в катедра "Реставрация" на НХА. Работил е по почти всички национални и световни паметници на културата - Боянската църква, Свещарската гробница, Мадарския конник, Александровската гробница, археологическите резервати Нове, Сердика, Никополис ад Иструм и много други.

- Проф. Тодоров, в какво състояние беше открита гробницата до с. Александрово? Какво се направи през годините за нейната реставрация и в какво състояние е днес?

- Гробницата е открита в сравнително добро състояние. Разбира се, налице са и до днес следи от 24-вековното съществуване - бял воал върху стенописите, разслояване на мазилката от градежа, участъци с липсваща мазилка, деструкция и люпежи на живописния слой и пр., които в никакъв случай не намаляват нейната стойност.

Концепцията за опазване на гробницата включваше прокопаване на околовръстна галерия и укрепването й по миньорски начин с цел изсушаването да стане "отвътре навън" чрез понижаване на съществуващата в интериора висока относителна влажност на въздуха 96-98% до приемливите 50-60%. Нашият екип (с ръководител П. Попов) реши най-сложния проблем - възстановяване на връзката между мазилката със стенописите и каменния градеж, за да не рухнат на пода при прокопаването на галерията.

Проведените научни изследвания върху техниката и технологията на античния майстор, доказаха използването на восък като свързвател на живописта, т.е. една от най-старите живописни техники - енкаустика. Тази изследователска дейност и извършеното закрепване на разслоената мазилка върху каменния градеж получиха най-висока оценка от световноизвестни експерти в тази област. Техните експертизи (микробиологична, микроклиматична, по консервация на стенописите и по консервация на каменния градеж) са предоставени на Министерството на културата (МК) и Националния институт за национално и културно наследство (НИНКН) през август 2009 г. В тях се съдържат възможно най-добрите и най-ефективните предложения за опазване на този уникален паметник.

Междувременно през март 2010 г. при посещение на обекта констатирахме, че хидроизолацията на прокопаната галерия е некачествена и от много места, главно от свода, прониква вода. Беше се образувала гигантска гъбна колония над гробницата.

Ние веднага уведомихме Министерството на културата и НИНКН. Вместо да предприеме необходимите мерки, МК прекрати дейността на нашия екип и ни вкара в едни конкурсни процедури за обществена поръчка. Бяха направени няколко конкурса и накрая той беше спечелен от фирма, която няма нищо общо с консервация и реставрация. И забележете, фирмата печели конкурса за 106 000 лв. при оферта от страна на научния екип 28 000 лв., който има и становище на европейски учени, които подкрепят научния екип, свършил огромна част от работата. Резултатът беше логичен. Представеният проект на частната фирма бе отхвърлен от Експертния съвет на НИНКН като негоден и неотговарящ на нуждите на опазването на гробницата въпреки административния натиск от министерството.

Достойната и професионална позиция на НИНКН, председателстван от директора доц. д-р арх. Кандулкова, не остана ненаказана. Два месеца след отхвърлянето на "министерския проект" доц. Кандулкова беше уволнена дисциплинарно и въпреки петицията в интернет на професионалната колегия в нейна защита нещата остават непроменени и до днес. Затова в момента гробницата е заключена, влага съсипва всичко, можем само да предполагаме какви щети са наложени върху живописния слой. Нашият комплексен интердисциплинарен екип участва в три процедури с печеливши оферти, но по формални причини бе отстраняван, за да се стигне до абсурда поръчката да се възложи на фирма, която никога не е имала нищо общо с опазване на паметниците на културата.

- От кого потърсихте съдействие и кой трябва да носи отговорност за това вандалско отношение към паметник на културата с такава значимост?

- В Закона за културното наследство ясно е записано, че държавата трябва да опазва културните ценности, носители на историческа памет, на национална идентичност, които имат научна и културна стойност и т.н. Александровската гробница е уникален паметник в това отношение. Тя дори надхвърля многократно представите за национална културна ценност, тя е световна културна ценност, защото отговоря на най-важните критерии на Центъра за световно културно наследство към ЮНЕСКО - да има универсална (общочовешка) значимост и да бъде с напълно съхранена автентичност. По тези два критерия тя става един от най-значимите примери в света. Първо, гробницата е от ранния период на античната гръцка живописна техника енкаустика ( IV в. пр.Хр)., която след това се разпространява в древния Египет. Известните Фаюмски портрети са от втори-трети век сл.Хр. Второ, гробницата е достигнала до нас напълно интактна (недокосвана от човешката ръка), което я прави безценна за изучаване на античните живописни и строителни техники, на бита, културата и религиозните обичаи на нашите предшественици траките.

Може да бъде направен само един извод - че интересите на Министерството на културата не са насочени към опазване на културните ценности, а следват парите. Всички усилия се съсредоточават в тази посока - къде има пари за усвояване и откъде може да се докара някаква печалба. А проблемът с Александровската гробница е огромен, защото никой нищо не прави за нея вече в четири години и е изоставена на произвола на съдбата.

Т.е. създаваме проблем и чакаме след това някой друг да го реши. Това е парадоксално и аз нямам отговор на въпроса защо така се случва. Поисках днес от „България за гражданите” трибуна, защото никой не желае да чуе за огромните проблеми в системата за опазване културното наследство. Тя е деформирана изцяло и се занимава само с усвояване на средства, като този процес е улеснен до максимална степен чрез законови и нормативни промени. Приети от правителството промени предвиждат НИНКН да се трансформира от институт в държавно предприятие. Затова научните проблеми и изследвания в областта на опазване и реставрация на културното наследство са занемарени и всички интереси са насочени към строителството.

Не може и не трябва всичко да е подчинено на ЗУТ и на закона за обществените поръчки, след като има обекти, за които е немислимо да се занимават строители с тях.

- Защо фирмата, спечелила конкурса, не изпълни поръчката и можете ли да дадете други примери за подобна схема за усвояване на средства?

Отговорът е много лесен и ясен. Защото фирмата няма необходимите компетенции, познания и опит в опазване на културното наследство.

През периода 2005-2009 г. работих безвъзмездно с международен екип от експерти по проблемите с биоувреждането на Мадарския конник. През миналата година предложих довършване на работа – решаване на най-трудния проблем – микробиологична трансформация на проникналия в порьозната структура на релефа гипс и превръщането му в калциев карбонат. Гипсът е сред главните разрушителни фактори и причина за влошеното състояние на надписите. Останал е от снемането на гипсовото копие през 1905 г.

Микробиологичната трансформация е новост в световен мащаб, изисква внос на специални бактериални щамове, хранителни среди и ноу-хау. Неизвестен чиновник от МРРБ намали поисканите 200 000 лв. за работата на международния екип на 80 000 лв. (достатъчни само за командировъчни разходи) и в момента тече конкурс с участието на строителни фирми, които, убеден съм, нямат представа с какво се захващат.

Александровската гробница е открита през 2001 г. от българския археолог Георги Китов край с. Александрово, област Хасково. Датирана е към 4 век пр. н.е. Принадлежала е на тракийски цар или знатен арестократ. Предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот на високостатусната личност, са ограбени, но гробницата впечатлява с уникалните си стенописи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рациария 2000 години по-късно:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

България на решето от брутални иманяри




За това говорят десетките пресни изкопи из цялата държава, направени от необезпокоявани от никого иманяри. Само по поречието на река Дунав броят на дупките от тази пролет е около 80, разказа пред "Труд" доц. Сергей Торбатов от СУ "Св. Климент Охридски". От 22 април до 15 май той и ръководената от него експедиция изминава 471 км, за да регистрира обекти по европейския проект Danub Limes Brand за опазване и защита на археологическите паметници от римската епоха."Водещи български археолози получиха високо признание за своите постижения на тържествена церемония в град Сандански, където на 26 май бе открита 53-ата национална археологическа конференция..." Това пише в новините от сайта на Министерството на културата. Не че археолозите не заслужават награди, но ако ги попитате, със сигурност ще ви кажат, че им е по-важно как се ценят трудът и опитите им да сглобяват историческия пъзел на държавата. Не се ценят!
"Покрай рутинната работа обаче се натъкнахме на активна "проучвателска" дейност, нерегламентирана, разбира се, която обхващаше цялото протежение на дунавския бряг у нас. С различни методи и различна интензивност. Наричам ги "краеведите", шегува се доц. Торбатов, но никак не му е до смях: "От близките подстъпи край Силистра чак до устието на Тимок - навсякъде има пресни иманярски следи, често с ужасяващи размери. В източната половина иманярите поне работят на ръка, но на запад от Никопол картинката е трагична. Използва се земекопна техника, виждат се следите от верижни машини. Голяма част от обектите, известни на специалистите по римско военно дело, вече не съществуват. Тотално са унищожени! Става дума за сложни селищни агломерации, които възникват като военни укрепления (най-ранните са още от I век), но с течение на времето покрай тях се разрастват цивилни селища, някои от които получават и градски статут след оттеглянето на военния лагер."
Много от тези римски укрепления възникват върху обекти, обитавани в предримската епоха. Някои са върху значителни селища от края на I хил. пр. Хр. Информацията за тях обаче е безвъзвратно загубена по една-единствена причина - иманярски набези.
Най-драстичните примери са край Арчар и Козлодуй, Долно Ряхово, Връв, Брест, Дунавци... Археолозите могат само да датират оставените "ненужни" за трафикантите на антики парчета от керамични съдове, да събират по случайност ненамерени монети и метални предмети сред брутално полуразушени древни зидове.
"Не знам интересът ли им е нараснал, кръгозорът ли им се разширил, по-образовани ли станали, или пазарът е друг, но има ужасяващи картинки, всичко е прекопано до пласт стерил. А на доста обекти културният пласт достига 5 м! Това е късножелязната епоха. Става дума за много значими селищни центрове! Слезли са и още половин-един метър надолу в земята, докато се убедят, че всичко е изчерпано и нищо не е пропуснато", допълва доц. Торбатов. И продължава разказа си:
"Особено нагло беше при Арчар - копаеха край самото шосе. Само ни изгледаха, не им пука. Обадихме се във Видин на колегите в музея, те предприеха нещо. Задържани са били трима души. Ние обаче видяхме двайсетина, явно другите са успели да се укрият. Драстична картинка имаше и в самите подстъпи на град Козлодуй, на 300 м от жилищните блокове. Там има прекрасен археологически обект, който никога не е проучван от археолози, а би бил гордост за всеки съвременен град. Беше просто нападнат! Докато ние си вършехме нашата работа, наблизо спря един джип, слязоха неколцина мъже, погледаха отстрани и си тръгнаха. Естествено не ни питаха нищо.Абсолютно същата история се повтори в околностите на плевенското село Гиген, където има останки от римски град."
Според доц. Торбатов това е поминакът на значителна част от населението в тази част на България. Археолозите разговаряли с директора на училището в село Долни Цибър, при устието на река Цибрица, там населението е 100% ромско. „Докато имаше работа, нямаше никакви проблеми. А сега – от нямане се започна и иманярството”, казал директорът. Археолозите забелязали дори шест-седем изкопа в неограден двор. "Веднага се появи човек, защото влязохме да огледаме. Каза, че копае за септична яма, но все се обрушвали стените. Ами как няма да се обрушват, като копае на 3,5 м с идеално оформени профили и си личи, че пръстта е прослушвана с металдетектор?! Просто той стига до стерил, засипва и копае нова дупка. Изглежда идва някой, изкупува това, което е намерил, и той продължава – в двора си е и си копае "септична яма”, нищо не можеш да му кажеш", коментира ученият.
Подобна е и ситуацията в Югоизточна България, разказа пред "Труд" археологът Веселин Игнатов от историческия музей в Нова Загора: "Скоро ходих да заснема едно светилище и да направя план на това, което се вижда от архитектурата. И гледам един иманяр в съседен обект - обадих се на полицията, дойдоха, но... дотам! Полицията действа само след сигнал. Отива, регистрира и се стига до "неизвестен извършител". Или ако случайно се стигне до съд, оправдават иманяря на първа или втора инстанция - примерно, защото копал на необозначен обект, нямало табела! А защо не отиде да копае на нашето лозе?! Досега няма наказан иманяр..."
Наскоро министър Стоянович обеща пред "Труд": "За борбата с иманярството работим по създаването на ново звено, изпълняващо полицейски функции по опазването на културното наследство. Противодействието срещу незаконния трафик е приоритет." Кога?
Археологът Веселин Игнатов: Полицаите или не си разбират от работата, или са с тях

- Г-н Игнатов, защо започнахте да пускате във фейсбук профила си снимки от иманярски набези?
- Защото картинката е безумна. Плаче ти се! Един от случаите беше в село Кортен. Обадих се в полицията, казах им, че съм видял иманярите да копаят, че са избягали, но със сигурност ще се върнат. Три дни им правиха засада и щом я вдигнаха, на четвъртия ден наистина се бяха върнали и изкопали поредната тракийска колесница. Вдигнах патаклама в полицията. Казах им, че или не си разбират от работата, или са свързани с тях. Как иначе да си го обясня?!
- Защо според вас толкова често "дупчат" Югозападна България?
- Търсят тракийски колесници. В миналото на територията на Стара и Нова Загора явно е имало нещо като мода аристократите да бъдат погребвани с колесниците и конете си. Аз самият имам специален интерес като археолог към тях. Регистрирал съм 240 комплекса, в някои от които има до 5 колесници, както е в местността Трите могилки. Бедата е, че се оказаха много лесни за откриване от иманярите, защото обикновено са извън могилата, заровени са сравнително плитко и по тях има много метал, който лесно се хваща с металотърсач. Откриват я, пробиват земята и само за няколко часа вадят всичко, което има пазарна стойност - най-вече бронзови апликации, а оттам нататък чупят всичко, което не ги интересува. Тоест трудно е обектът да бъде проучен и възстановен от учените.
А колесниците са изключително ценни, те са символ на статут, показва значимостта на един човек, били са скъпо удоволствие. Имало ги е доста през III век и след това изчезват. Тази, която намерихме в Караново през 2008 г., е най-ранната. Обичаят започва около средата на I век и показва богатството на тракийската аристокрация, при това в годините, когато Тракия става римска провинция.
- Вярно ли е, че на големи световни аукциони се предлагат антики с обявен произход "Балканите", което предполага иманярство и незаконен трафик от България?
- Вярно е. Следя аукционите и съм сигурен, че има неща, които могат да са единствено от Тракия - навръшник от колесница няма откъде другаде да дойде! Страшно безумие! Иманярите масово унищожиха колесниците в България, само в Новозагорско извадените са 27. Всичко поголовно се копае: крепости, могили, светилища! Всекидневно се ходи с металотърсачите по обекти и никой не упражнява контрол! Най-много ме вбесява, когато отида някъде по сигнал, видя иманярския изкоп, а хората ми казват: "Изкопаха ти колесницата!" Сякаш тези колесници са мои! Та това е национално богатство, което може да донесе приходи на всяко населено място!
Не знам защо е това отношение - сякаш са мои. Полицията може да се задейства, нищо че ресурсът им не е голям. Преди много ми помагаха, но сега хората се смениха. Действат само ако има констатирано криминално деяние.
- Това вероятно са организирани групи...
- Точно така е. Но интересното е, че в Караново поспряха набезите, защото има повече информация и циганите дори пазят. Едно момче ромче известно време даже посрещаше туристите.
- Храните ли надежди, че новосъздадената културна полиция ще се справи с тях?
- Хубаво е, че има културна полиция, но нали тя трябва да е въоръжена със закони, които да дават права да взема мерки.
- А вие, археолозите, какво правите, за да спре иманярството?
- Единственото, което можем да правим, е да информираме гражданите. Но от години законите не мърдат - да, добре, защитават се движимите паметници, но според мен първо трябва да се защитят недвижимите, защото там са скрити богатствата от историята на земите ни. И знаете ли какво? Имаме проблем, защото сме богати. Като обеднеем откъм паментици на културата, проблемът сам ще изчезне. Тъжно, но натам вървят нещата.
Питат ни защо не копаем, за да изпреварваме иманярите. Първо, трябва да получиш открит лист за разкопки, а после копаем така, че всяко гвоздейче да си остане на мястото, за да се направи добре научният прочит на обекта и да се възстанови. Докато иманярите за една вечер са приключили - тях не ги интересува науката, а само да изнесат материала, който могат да продадат. Ние трябва да отговорим на много въпроси, не гоним съкровището, а те - това, което ще се продаде на пазара. Да не говорим, че те могат да си позволят да купят последен модел техника, а музеите - не.
- Промени ли се профилът на иманярите?
- До 1989-а те бяха по-скоро авантюристи, а сега вече има много ерудирани хора в тези среди. Докато преди са търсели "хайдушкото съкровище", сега вече копаят и праисторически могили - това е профилът на съвременния иманяр. На различни нива действат. Един осигурява металотърсач, казва на другите къде да ходят, те му носят всичко и го изкупува. Има и нива на посредници в зависимост от възможностите на даден иманяр. Аз, археологът, не мога да се сравнявам с тях.
- Покойният Георги Китов също беше на нож с иманярите? Не сте ли мислили нещо заедно да направите срещу тях?
- Всички сме против иманярите, но въпросът е наши ли се тези паметници - ако са наши, на археолозите, да си ги приберем вкъщи! Не, те са на държавата! Какво да направим ние - да вземем пушките и да хукнем по могилите ли?!
Какво губим?
Ако знаят какво губим заради наглостта на иманярите, може би по-адекватно биха реагирали отговорните органи в държавата. Примерът от Източната могила в Караново е повече от впечатляващ - спасена бе от екипа на Веселин Игнатов, след като иманяри правят опити да я "опоскат". Днес обектът е отворен за посетители и всекидневно смайва туристи от чужбина. В могилата е бил положен тракийски аристократ с четириколесна колесница с два коня и многобройни погребални дарове: два меча, кама, плетена ризница, пет копия, 3 щита, керамика, стъклени съдове, включително уникален и напълно запазен ритон, бронзов канделабър с лампа, две сребърни чаши с изображения с позлата, тоалетно сандъче с бронзова украса, сребърни фибули, златни пръстени с геми, коланни сребърни апликации, една златна и няколко сребърни монети (на Август и Тиберий)... Ако археологът успее да продължи проучването през това лято, екипът му вероятно ще стигне и до ездитния кон, и до още много информация за провежданите от траките по тези земи ритуали.
Това е само една от могилите в района. Не си струва да се опитваме да си представим какво е откраднато и изнесено от иманярите от другите, които вече са разбити - за богатствата археолозите съдят само по намерените след иманярите ръждасяли части от колесниците. Всичко друго отдавна е в чужбина, който е "трябвало" да спечели, е спечелил. По аукционите за антиките ни се пише "От Балканите", а ние нехаем.
Малко статистика
Полицаи "удариха" иманяри от Велики Преслав и иззеха от домовете им повече от 700 антики, съобщи вчера кореспондентът ни Цветелина Георгиева. В жилището на С. М. (43 г.) са открити монети, фрагменти от монети с жълт цвят, както и металотърсач. Вторият иманяр В. В. (60 г.) укривал 655 монети, 36 върхове на стрели, 14 кръста, 38 пръстени и много обеци. Не е ясно от кой район на страната са. Образувани са досъдебни производства.
Това е сред малкото случаи на арестувани иманяри. Преди десетина дни двама са спипани, докато копаят в античния град Рациария. През април техни "колеги" - в Слънчев бряг. През март трима - в Радомирско... Бедата е, че дори да бъде образувано досъдебно производство срещу иманярите, последствия обикновено няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-много са иманярските набези от Никопол до устието на Тимок, заяви доц. Сергей Торбатов

При обхода, който направихме по римския лимес от Силистра до устието на Тимок нямаше място, което да не се „проучва” от иманяри. Това каза за Радио “Фокус”- Видин доц. Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при БАН. Той посочи, че особено трагична е картината в Западна България. „От Никопол до устието на Тимок нещата са извън всякакъв контрол”, категоричен е археологът. Той посочи, че режим и статут като паметници на културата имат не всички обекти от римската епоха. „Но, дори и тези, които имат такъв дори и обекти с национален археологически резерват не само, че не са защитени от иманярски набези, но и там констатирахме най-активна иманярска дейност. Така е в Рациария и Августа край с.Хърлец. Те са просто унищожени. А, такива напълно унищожени обекти са много, десетки са. Това се набиваше в очи навсякъде.

Направихме обход по римския лимес от Силистра до устието на Тимок, каза за Радио “Фокус”- Видин доц.Сергей Торбатов от Националния археологически институт с музей при БАН. Той посочи, че проектът, в рамките на който е извършен този обход, е свързан с границите на Римската империя в Долнодунавския лимес на империята, т.е. римската граница по река Дунав. „Това е първият обход на Долнодунавския лимес на Римската империя въобще”, категоричен е археологът. Правени са обходи на отделни участъци – Видинския район, Ломския район, отделни участъци по Дунавския бряг в Русенско. Но, от начало до край по цялата тази дължина от 471 км за пръв път се прави такова комплексно обхождане. „Ние трябваше да проверим съвременното състояние на укрепителната инфраструктура по този лимес. Данните, които имаме за различните видове укрепления и селища, както и за самия път, който ги е свързвал”, обясни доц.Торбатов. Той посочи, че на много места са допълнили наличната информация за обектите. „Оказа се, че голяма част от тези обекти, които се считат, че датират само от римската епоха вече съществуват сигурни данни за обитаването на тези места още от праисторията – периода на неолита и халколита” допълни доц. Торбатов. Част от обектите, които се считаха, че са изградени по време на Римската империя – крепости със солиден градеж не датират от тази епоха, а от епохата на Средновековието. „Резултати се разнопосочни от този обход и далеч не само свързани с римския период, който фактически беше основата за това проучване”, категоричен е археологът.
Радио “Фокус”- Видин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доц. д-р Здравко Димитров: Заради иманярската дейност Рациария повече не може да бъде археологически обект

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 22.09.14 15:55.

Разрухата вади Старосел от туристическите маршрути

Рушат се археологическите обекти над Старосел, останали от траките, алармира кметът Иван Жутев.
Храмът на Ситалк, Четиньова могила и могила Хоризонт имат нужда от спешни аварийно-укрепителни работи. И трите обекта са свидетелство за богатото ни културно-историческо наследство.

Необходими са средства и за реставрация на обектите в онзи приличен вид, в който са били преди векове, каза за Радио Стара Загора Жутев.

Туроператорите предупреждават кметството, че ако обектите през 2015 година бъдат в този вид, те ще изключат Старосел от своите маршрути.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е Рациария, но случаят е показателен за 'опазването на културно-историческото наследство' у нас:

АМ "Струма" погребва археологически находки

Строителите на ЛОТ-2 на АМ "Струма" засипаха с пръст останките на римската вила от 4 в., намираща се между град Бобошево и село Мурсалево, като същата участ очаква и неолитно селище на 8000 години, предаде БГНЕС.
Вилата е била притежание на заможен римски робовладелец, живял по времето на император Константин Велики. Разкопките са били засипани с пръст, след като магистралата беше прекъсната заради разкопките.

Постройката е заемала 3 дка. и в нея е съхранявана и земеделска продукция. Тя обаче вече не съществува, тъй като е била зарината, а свидетелство, че някога се е намирала там, са част от зидовете, намиращи се в северния край. Предвижда се макет на вилата да бъде пресъздаден в бъдещия парк на територията на община Кочериново.
До края на юни се очаква разкопките на изхода на с. Мурсалево да бъдат завършени. При тях бе разкрито селище от 6-то хил. пр.Хр., основано от земеделци, идващи от Мала Азия и движещи се към Балканите и Европа, опитомили животните и обработвали земеделски култури.
Селището се е отличавало с невероятна за тази ранна епоха планировка, има дори централна улица, а някои от къщите, изграждани от плет и мазани с глина, били на два етажа. По неясни причини то било опожарено от самите му обитатели и напуснато.

На много по-късен етап, 5 в. преди новата ера, върху останките от селището, траките са извършвали своите обреди. В него са били намерени и три скелета на младенци, принесени в жертва на боговете. От двете страни на разкопките стърчат два моста, които ще бъдат свързани посредством насип. Така селището, основано преди 8000 години, също ще остане под магистралата. Все пак една част, тази между насипите и жп линията ще оцелее и ще бъде превърната в музей на открито.
Преди 2 години ЛОТ-1 на АМ „Струма” зари тракийски некропол от 4-5 в. пр.Хр., намиращ се до село Долна Диканя. Според археолозите селището е обитавано от тракийското племе агриани, сред които Александър Велики набира елитен корпус за армията си.
Александър и тракийските воини се бият срещу Дарий, побеждавайки го през 331 пр.Хр. край днешния иракски град Мосул. Траките-агриани били вещи при боравенето с копия и прашки. Такива оръжия са открити в погребалните урни край Долна Диканя. Сега върху селището обаче карат коли.

Същата съдба очаква и разкопките край Мурсалево и Бобошево, когато ЛОТ-2 бъде завършен през ноември.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Археолозите вече няма да спъват строителството на магистрали

Държавата изземва важни пълномощия на учените с промени в Закона за културното наследство

Раздразнението на премиера Бойко Борисов от археолозите и спънките, които те според него създават пред строителството на магистрали, са на път да намерят разрешение с поправките в Закона за културното наследство, одобрени миналата седмица от правителството и внесени в парламента. Измененията дават широка възможност, ако не напълно да се прескочат археологическите разкопки, то поне времетраенето им да се ограничи максимално и при слабо финансиране.

По личен избор на възложителя
Текстовете залагат възможността лично министърът на културата и негов доверен човек да определят на кого да възлагат спасителните дейности по намерените археологически обекти. А когато инвеститорът е държавната власт, различните институции, публични предприятия и др. (каквито например се явяват инвеститорите на магистрали), теренните проучвания ще трябва да минават по Закона за обществените поръчки. С поръчките ще се определят сроковете и средствата и ще се посочват археолозите.

Разрешението за спасителни проучвания ще се издава от председателя на съвета за теренни проучвания. Досега това беше по право директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, но с измененията този ръководител ще се назначава пряко от министъра на културата. Освен това досега разрешенията минаваха само с информирането на министъра, а след промените той ще има право да одобрява или не издадените листове за спасителни разкопки.

Отделно, ако възложител на проучването е държавна институция (като например пътната агенция, правителството или др.), в процедурата за обществената поръчка предварително ще бъдат вписани срокове за разкопките и средствата за тях. Така според археолози ще бъдат избирани "подходящите хора, които да установят това, което е изгодно на възложителя".

Досега археолозите преценяваха колко време е необходимо за изследване на намерените ценности, законът изискваше да ги проучат в цялост и да ги съхранят. Премиерът обаче многократно изрази недоволството си, че така се бави строителството на големите инфраструктурни обекти.

Разтегливи понятия
Още една вратичка се създава и с текстовете за самите археологически находки при различни инвестиционни проекти. Първоначалният вариант на промените предвиждаше да се проучва само по документи и чрез "недеструктивни" методи (без да има реални разкопки, а само с техника и документи) дали потенциално има такива.

По настояване на археолозите сега промяната гласи, че ще се пристъпва и към деструктивни методи, т.е. към разкопки, но само "при необходимост". От бранша питат кой ще преценява дали има такава необходимост, или ще се разчита само на преценката и предположенията по документи и т.н., които невинаги били достатъчни.

Друг повод за съмнения идва и с промяната, според която при намиране на археологически обекти ще се провеждат вече не спасителни "разкопки", а спасителни "проучвания". Според някои специалисти това е просто грешка в терминологията, но други виждат скрита уловка, тъй като така не се разбирало дали ще има някакъв вид разкопки и задълбочени изследвания, или просто нещо ще се проучи бегло и след това строителството ще продължи.

Макар да променят леко един от най-спорните текстове от готвените промени - за вкарването в съвременния живот на паметниците на културата, все пак от министерството запазват възможността за адаптирането на старините по доста широка преценка. Предвижда се недвижимите културни ценности да могат да се реставрират и адаптират с цел съвременното им използване. Какво стои зад това съвременно използване обаче не става ясно. В закона е записано, че трябва да се запазва максимално автентичността на ценността, но определение за автентичност така и няма.

Наред със смяната на статута на Института за паметниците на културата, преминаването му в държавно предприятие и съвсем пряката му зависимост от волята на министъра на културата измененията отварят поредната възможност за неконтролирани промени в старинни ценни сгради.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Покрай варварското унищожаване на уникалните ни археологически обекти /трагичен пример за който е разграбената до тухла Рациария/, от 4 години се наблюдава не по-малко вандалско затриване на редица обекти посредством бутафорни надграждания, чиято едничка цел е усвояването на европари. Вдигнатите структури /с претенции за реставрирани крепости/ от итонг, тротоарни плочки и бетон унищожават богатото ни културно-историческо наследство. За съжаление в схемата активно участват дейци като т. нар. министър на културата Вежди Рашидов, неговият пръв помощник и идеолог на кича Божидар Димитров /директор на НИМ/, приятелят му архитект фантазьор Юлий Фърков /автор на повечето бутафорни обекти като Цари Мали Град, Перистера, Хисарлъка, Ларгото на Сердика/, съответния обръч от строителни фирми, които нямат нито опит, нито лиценз за реставрационно-консервационни дейности, общински съветници, кметове и пр. бюрократична паплач, която прибира разликата от усвоените по проекта европарти в джоба си /а разликата е солидна, тъй като разходите по 'реставрацията' се надписват, а за надграждането се използват най-евтините възможни материали/. Един нелош текст на Иван Петрински по въпроса за никнещите като гъби родни 'Дисниленди':

Фалшификацията на колективната памет на България

Венецианската харта: „Реставрацията завършва там, където започва хипотезата”
Иван Петрински

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На фона на бутафорийките и милионите, усвояващи се покрай тях, тихомълком:

Завършиха археологическите разкопки в Рациария

Завърши археологическият сезон в античния град Рациариякрай видинското село Арчар. Тази година проучването продължи само 3 седмици, защото и финансирането е намалено, каза ръководиотелят на археологическите разкопки доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН:

"Миналата година разполагахме с 10 пъти по-голяма сума, т.е. сега парите са ни около 9 000 лева, миналата година бяха 80 000 лева, което за проучването на един римски град в България е едно добро финансиране. С него могат да се направят разкопки с около 50 работници, 2-3 месеца, а сега работихме 3 седмици с 15 човека. Работата, която извършихме е част от цялата ни обща работна програма да проучим първо кварталите около резиденцията и между раезиденцията и банята, която открихме в северната част на Рациария."

Археолозите успяват да проучат само около 100 кв.м., но научните резултати са добри и те са доволни от работата си.

"Попаднахме на изцяло запазени културни пластове и архитектура от столичния период на Рациария - 3-5 век, и то може би в най-богатите квартали, тъй като са до самата резиденция на провинциалния управител. Иманярите са достигнали до едно ниво, а всъщност под него има запазени доста неща. И тук излиза големият въпрос какво ще се прави и как ще се опазят тези неща. Това е още по-голям проблем от финансирането в Рациария", заяви доц. Димитров.

Археолозите са категорични, че иманярските набези може да бъдат спрени само с непрекъсната борба на държавните и местни институции. Трябва да се помисли и за реставрацията и социализацията на обекта.

"Най-важното е да има реставрация. Да се заделят средства и да се инвестира в рестварция и социализация на обекта, а не само да се разкриват тези струкутри, защото, ако не се запазват, е безмсилено всичко", добави археологът от Регионален исторически музей -Видин Илко Цветков.

Повече за проучването на античния град Рациария може да чуете в звуковия файл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите