Re: Рим и Християнството / Фен клубове / Древен Рим

Малко провокативна тема, но все пак - Благодарение на Римската империя Християнството е получило такова широко разпространение на стария континент? Кой е имал по-голяма полза? Рим е съществувал 1000 години, без Християнството, но последното не би оцеляло без инфраструктурата на империята...
А всичко започнало в Юдея...
След разпъването на Исус, апостол Павел развил по-различна дейност от съмишлениците си Яков и Петър - започнал да привлича към вярващите и неюдеи.
Римските власти не правели особена разлика между християни и юдеи. Клавдий изгонил и едните и другите от Рим, когато възникнал конфликт между живеещите в града юдеи и последователите на Павел. Първото гонение било подето от Нерон след пожара в Рим през 64 г., в който християните били обвинени /справедливо или не/. За разлика от юдеите римляните били индиферентни към християните - Римският пантеон бил препълнен с чужди и свои богове, а вярата в Древните богове през Принципата била трансформирана в уважавана традиция, изразяване на лоялност към държавата. Развитието на философията направило по-интелигентните римляни атеисти. Самите императори нанесли смъртоносен удар по античната религия, тъй като изисквали божествени почести за себе си. Естествено никой не вярвал, че лудият Калигула, пияндето Вителий или развратникът Отон и тям подобни са богове, но така постепенно хората престанали да вземат насериозно Юпитер, Юнона, Марс, Венера и останалите богове....
Гоненията срещу Християните през първите 150 години се провеждали или по доноси от страна на юдеите или според закона на император Траян, забраняващ обществата /християните били разглеждани като общество, наравно с това на обущарите или пожарникарите и били гонени поради тази си причина, а не заради вярата си/.
Самият Траян се отнасял с безразличие към християните, а след като забранил всякакви доноси Християнството свободно се ширнало по цялата империя....
За консолидацията на християните повлияло до голяма степен въстанието на Бар-Кохба през 135 г., когато въстаналите юдеи зверски избивали живеещите в Юдея и Палестина християни.
През 155г. християните официално започнали диспут, защитаващ религията им. Юстин Философ формулирал принципите на Християнството, различаващи се от тези на юдаизма и елинизма. Той отхвърлил вярата в Древните богове и жертвоприношенията. Оттогава всеки, който се смятал за християнин трябвало да вярва единствено в Християнския бог.
Само че войнишките императори изисквали от поданниците си знака на политическата лоялност - признаването на правителя за бог и жертвоприношения пред олтара му. Християните отказвали да признаят за бог бивш центурион или сенатор за бог, но пък били готови да му служат като на правител. Е, тази полуотстъпчивост довела до масови гонения срещу християните през 3в.
През 313 г. Константин победил в борбата за власт и след като станал едноличен господар на империята с Миланския едикт признал християнството за равноправна на останалите религии.
След това ролите се разменили и започнали погромите срещу езичниците....
Интересното е, че нито философите-неоплатоници /Ямблих, Либаний, Ипатия/, нито императорът-митраист Юлиан, нито "бащите на църквата" Василий и Григорий Богослов, нито гностиците християни/ Ориген, Маркион/ не преследвали инакомислещите. Но пък римската, антиохийската и александрийската сган, войнишките императори, демагозите, безграмотните монаси и продажните чиновници активно избивали първо християните, а после и езичниците... Наследниците на Константин започнали да лишават езичниците от имущество и да ги екзекутират за извършване на жертвоприношения. възприели арианското изповядване те изпращали на заточение и православните християни. Затова пък след 381 г. Теодосий започнал да изпраща на заточение арианите.
Грациан заповядал през 382г. от сградата на Сената да бъде изнесена олтарът на победата - символът на римското могъщество!
През 394 г. било потушено въстанието на езичниите,а предводителите на въстанието - Евгений и Арбогаст били екзекутирани от Теодосий. Последният забранил Олимпийските игри и разрушил храмовете на древните богове.
През 4в. Християнството се разпространило и сред варварите. Германците приели арианството, а в империята победило Никейското вероизповедание.
Та така - останалото е известно...

Ad majorem pharmacie gloriam!

Тук да допълня, че Християнството нямаше да се разпространи по средиземноморието, ако РИМСКИЯТ ГРАЖДАНИН Павел не го беше адаптирал за не-юдеи /т. е. за римляни/.
И понеже доста участници в друг клуб спекулират по въпроса как християнството оцеляло въпреки римските гонения, ще внеса малко яснота по въпроса за причините за тези спорадични преследвания от римска гледна точка:
Първо да поясня как римляните възприемали обожествяването и какво разбирали под него:
По принцип заслужилите императори като Август, Клавдий, Веспасиан, Траян и останалите Антонини били обожестввявани след смъртта си - като най-висша награда за техните заслуги към империята. "Божествеността" на императора обаче не бива да се приема буквално. Тя е официален култ, но не е съпроводена с безрезервна вяра, и религиозен екстаз, характерен за източните култове.
По въпроса с набожността - римляните били прагматици, а религията за тях винаги играела второстепенна роля. Те се отвращавали от фанатизма, но охотно приемали различните вярвания, защото просто не им пукало на кой бог ще се кланят. Ако дадено божество не помагало на молителя - той се обръщал с исканията си към друго и т. н. Причините за тази религиозна индиферентност се корени в проникването на гръцката философия през 3-2 в. пр. н. е., която превръща римляните в атеисти, а официалните им богове стават формално почитани, заради традицията /римляните освен трезвомислещи, били и големи традиционалисти/.
Империята била търпима към различните култове, стига почитателите им да не извършвали жертвоприношения /като друидизма/ или да не се онасяли твърде фанатично към прилагането на религиозните си обичаи, поставяйки ги над римските закони /визирам юдаизма и християнството/. Затова от време на време имало и репресии:
При първото гонение при Нерон /около 64 г./ - християните са обвинени в подпалвачество. Тогава християните били доста диво и нецивилизовано общество, съставено от шепа роби и евреи от най-низшите слоеве. Тайните събирания по принцип били изрично забранени от римския закон - поради опасност от бунт /християните нарушавали закона по тази точка/. Приказките за края на свята, за адския огън който ще унищожи "майката на градовете" /все апокалиптични картини/ не вдъхвали доверие за миролюбивостта на тази нова религия. Така че при първото бедствие християните били обвинени /заслужено или не/ за нещастието. Наказанието за подпалване било разпъване на кръст.
Друго по-значително гонение започнало при император Деций / 250 - 251 г./. През този период империята била в криза - милитаризмът, сепаратизмът и варварските нашествия са подкопали авторитета на императорската власт. Нужно е било укрепването й. Затова Деций въвел култа към непобедимото слънце, с което се отъждествява. "Възстановителят на света" Аврелиан, след като обединил разпокъсаната империя и отблъснал варварите продължил тази идеологическа пропаганда към личността на императора. Причината? За римските императори религията била средство за манипулиране на масите. Затова през III в. те издигат императорския култ към слънцето, за да заздравят властта си, разклатена от нескончаемите граждански войни и междуособици.
Диоклециан, другият "системен гонител" сменил строя на държавата от принципат на доминат - неограничено господство на владетеля /подобно на изток - в Персия/. Тази система целяла да централизира властта, да предотврати сепаратизма и изисквала и формално отдаване на божествени почести на императора.
По това време в империята трите най-популярни религии са митраизмът /изповядван от императорите и обкръжението им/, култът към Изида /Великата Майка - широко популярен сред простолюдието /прави ли ви впечатление, че романските народи и латиносите почитат повече Богородица - Божията Майка?/.
Трето по популярност било християнството. Интересното при него било, че за последователите му всички съществуващи ентически и социални различия били без значение /т. е. ти си християнин - следователно - свой/. Т. е. имаме "суперетнос" или държава в държавата. Причините за спорадичните гонения на християни, които били подемани основно в големите градове - Рим, Антиохия, Александрия и др... били имено отказът на християните да засвидетелстват формално уважението си към култа на императора и оттам към властта като цяло. Логично е, че християните са били възприемани като бунтовници и отцепници.
С времето, запознавайки се с доктрината на Християнството за принципите: "кесаревото - кесарю", смирение и непротивене /а всичките страдания, които си търпял ще се въздадат на оня свят/; императорите променили отношението си към него. Християнството чудесно подхождало за случая /упоменатата по-горе манипулация на масите и търсенето на принципа - един народ, една империя, един император/. Хем обединявала различните народи в името на религията, хем ги подчинявало на императора - "божия наместник на земята".
Затова Константин го признал за равноправна религия и го използвал за целите си - да подсигури властта си и да стабилизира империята. Иначе самият той си останал митраист като предшествениците си /ако беше искрено вярващ, щеше да се покръсти/. Е на смъртния му одър го покръстили набързо /все още се спори - кои били първите - православни или ариани/, но не вървяло да се провъзгласи един езичник за светец...
А приемниците му гледали по-скоро да избият колкото се може повече от своите съ-вярващи /ариани гонели православни и обратното - зависи какъв император бил на власт/, набедени за еретици, отколкото да покръстват нови маси. На населението на империята му било все едно, дали ще има един бог или много /в Рим както казвали било по-лесно да срещнеш бог, отколкото човек/, затова приело новата религия спокойно. За да е по-лесно усвоимо християнството, проповедниците префасонирали някои "езически" празници и въвели съответното количество полубогове /светци/, които да помагат на Бог в нелеката му задача да слуша молитвите на увеличилия се поток новопокръстени.