|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Римски театър
|
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 19.06.08 08:57 |
|
|
Възникването на театралното изкуство в Рим е свързано с празниците по събиране на реколтата, чиито участници изпълнявали шеговити песни – фесценини, под формата на диалог. По-нататъчното развитие на това изкуство станали сатурите – битови комични сцени, включващи диалог, пеене, музика и танци. Вероятно около 300 г. пр. н. е. се появила и народната комедия – ателлана, отличителна особеност на която било наличието на четирима постоянни герои с маски. Ателланите първоначално се изпълнявали от млади римски граждани, а по-късно от професионални актьори. От края на 3 в пр. н. е. разпространение получили и мимическите представления.
Нов период в историята на римския театър е поставен от гръцкия освобожденец Ливий Андроник с първата драма /240 г. пр. н. е./, в основата на която стоял гръцки оригинал. Оттам в Рим започнало представянето на трагедии и комедии по гръцки аналози. Драматургът Гней Невий създал претекста – трагедия, чийто сюжет бил почерпен от древноримската история.
Голям успех сред зрителите имала паллиата – комедия, представляваща преработена гръцка такава. Известни автори на паллиати били Гней Невий, Цецелий Статий, Тит Макций Плавт и Публий Теренций Афер.
През 2 -нач. на 1 век пр. н. е. на смяна на паллиатата дошла тогатата, която изобразявала живота на римските граждани от долните слоеве на населението. В началото на 1 в. пр. н. е. тогата отстъпила на литературно обработената ателлана, която от своя страна към средата на 1 в. пр. н. е. била изместена от литературно обработените мимически представления.
Театралните представления в Рим се изпълнявали по време на годишните държавни празници: на Римските /септември/, Плебейските /ноември/ и Аполоновите /юли/ игри, също и по време на Мегалесиите и Флоралиите /април – май/. Спектакли имало и по време на триумфите, погребенията, и изборите на магистрати. Представленията били безплатни, отворени за мъже и жени /но не и роби/ като разноските по уреждането им се поемало от държавата. Игрите се спонсорирали от частни или държавни лица. Ръководството на годишните игри преди Август се възлагало на едилите или градския претор. Август възложил тези функции на преторите. Извънредните държавни празници били под ръководството на консулите.
Първоначално спектаклите се провеждали около храма на божеството, на което били посветени игрите. Постоянни театрални сгради нямало. За първи път театър бил съоръжен по гръцки образец (theatrum et proscaenium) през 179 г. Пр. н. е., но нямал седалки и зрителите стояли прави, като не им се позволявало да носят столове. Едва през 55-52 г. пр. н. е. триумвирът Гней Помпей построил първият каменен театър, имащ 17 000 места. В края на 1 век пр. н. е. /по времето на Август/, били построени още два каменни театъра – на Марцелл /през 13 г./ и Балб.
Римските актьори най-често били освобожденци или роби и заемали низко положение в обществото. Тъй като в Рим сценичните представления били по-скоро за забава, а не се разглеждали като свещенодействие към боговете, професията на актьора не се ценяла особено. Актьорите се обединявали в трупи (grex, caterva), оглавявани от стопанина им (dominus gregis), който се договарял с магистратите (curatores ludorum) и организирал представления, разпределял паричните възнаграждения и нерядко сам изпълнявал главните роли. Женските роли се изпълнявали от мъже. През 3-2 в. пр. н. е. актьорите играели без маски, която започнала да се използва около 1 в. пр. н. е. В края на Републиката особено популярни били актьорът трагик Езоп и комическият актьор Росций.
По времето на империята представленията започнали да се устройват по-често и носели развлекателен и зрелищен характер. На сцената се появявали конни и пехотни отряди, включвали се и процесии от пленници, показвали се редки видове животни. През 1-2 век в изпълнението на трагедията стояло на първо място вокалното майсторство на актьора. Популярна била и литературно обработената ателлана, в която влизали намеци за политически събития. Голям успех имали пантомимите /обикновено с митологичен сюжет/, съпроводени с музика и пеене на хора, както и пиррихата, изпълнявана от мъжки и женски танцови ансамбли. В тези представления особено внимание се отделяло на декорите и сценичните ефекти. Мимическите представления също се ползвали с успех, като постепенно от малки сценки те се превърнали в голями пиеси, блестящи феерически зрелища с сложен сюжет и голямо число от действащи лица. По време на представленията зрителите похапвали лакомства и пиели вино, лягали на специално взетите за тази цел възглавници. За да предразположат зрителите към себе си императорите посипвали театъра с цветя и благовония, украсявали го със злато. Нерон дори опънал над главите на публиката пурпурно платно, украсено със златни звезди и императора върху колесница.
Тъй като най-популярните зрелища в Рим си оставали боевете между гладиатори или животни, често те влизали и в театралните постановки под формата на лов. Като цяло обаче пристрастеността към кървавите зрелища, допринесла за упадъка на театъра по времето на Империята.
Въпреки това Римският театър и драматургия изиграли голяма роля за развитието на това изкуство. От епохата на Ренесанса редица изтъкнати драматурзи претворявали римската драма и оттам традициите на античната култура.
Римският театър оказал също влияние и в развитието на архитектурното изкуство, имайки за образец гръцкия такъв, макар да се различава по някои черти от последния. Сцената на римския театър е два пъти по-дълга от гръцкия и е разположена по-близо до зрителите. От орхестрата на сцената водели удобни стълби. Освен това, за разлика от гръцкия театър, при римския орхестрата е с намалена площ, заета от местата на сенаторите и императорското ложе.
Добре запазени театри са тези в Аспения /Мала Азия/, Оранж /Франция/, Бостра /Йордания/.
Римски театър:
Възстановка:
Театърът на Помпей:
Театърите на Марцелл и Балб:
Римска комедия:
Декори:
Костюми в римската комедия:
| |
|
|
|
Има ли някоя останала пиеса? Като знам колко малко е останало от древногръцките автори едва ли е възможно, но да попитам. Все пак по неизвестни причини когато в училище се изучава античната литература не се споменават римски автори - дори не знам дали още се изучава. Но имаше преди време една книжка - "Два антични любовни романа" - която ме навежда на мисълта, че има повечко оцеляла художествена литература и може би пиеси.
| |
|
Тема
|
Re: Римски театър
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Eva B. (холмскиолдия) |
| Публикувано | 19.06.08 09:29 |
|
|
Има доста останали пиеси...защо мислиш, че няма?
Плавт има поне десетина (като най-ранен запазен), после от Сенека до Лукян...
Крехкостта на кристала не е слабост, а елегантност.
| |
|
|
|
На Плавт прочети една много хубава комедийна пиеса - "Призракът".
| |
|
|
|
Ами защото не съм ги гледала, нито чела. А бих го направила. А и като знам, че повечето от работите на Есхил и Софокъл ги няма ...
Редактирано от Kaлoмaин на 19.06.08 10:03.
| |
|
Тема
|
Re: Римски театър
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Eva B. (холмскиолдия) |
| Публикувано | 19.06.08 10:08 |
|
|
Аз лично съм голяма почитателка на Сенековата Медея. Намирам я за много по-силна като творба от тази на предшествениците му. Медея е изградена като комплексен характер, а не само едностранно като "лош" персонаж.
Крехкостта на кристала не е слабост, а елегантност.
| |
|
|
|
Ще ги потърся в мрежата - нея и това, което препоръча Романа. Сега ако кажеш, че ги има издадени на български ще ме зарадваш, защото мразя да чета от монитора.
| |
|
Тема
|
 Re: Римски театър
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Eva B. (холмскиолдия) |
| Публикувано | 19.06.08 10:44 |
|
|
Съжалявам, нямам никаква представа какво е преведено от латинските автори на български...
Но я има на всички цивилизовани езици, както и на руски, така че според мен има шанс.
Крехкостта на кристала не е слабост, а елегантност.
| |
|
|
|
Във всеки сборник по антична римска литература. Аз имам едно чудесно издание на руски, което си купих преди 3 години от споменатите от мен книжарници "Книгомания".
| |
|
|
|
Е, това си е вече гавра.
Нямаме такова нещо в Бургас.
Ще трябва да ви обявим война и да завладеем софийските книжарници.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
