|
Запознайте се - centurion Furius - или от Legio X Fretensis, или от VI Ferrata, романизиран гал от времената на Цезар. Образът се развивал и постепенно му се приписвали какви ли не истории, макар че може и да е бил историческа личност като Насредин ходжа.
Станало така, че Центурион Фуриус с няколко други офицера били поканени на гости при градския префект. Приемът бил в извънградската вила, затова вместо обичайните триклинии гостите седяли на столчета. Напившия се като прасе Фуриус в края на краищата паднал под масата.
Силвия, дъщерята на префекта, не пропуснала да отбележи този факт:
"О, Богове! Безстрашният центурион Фуриус е в краката ми!"
Фуриус с мъка се приповдигнал на лакът и съобщил изпод масата:
"Прекрасна моя Силвия! Красотата на вашите черни коси е наслада за грубата войнишка душа".
"Фуриус съвсем си се натаралянкал", казал един от офицерите - "Силвия е блондинка!"
"Не и от моя гледна точка", промърморил Фуриус, след което се свлякъл и заспал по масата.
Центурион Фуриус бил много честен към кредиторите си и всички дългове връщал точно на гръцките календи /1/.
Веднъж легионът завзел гръцки град. Първия ден били ощастливени всички жени в града, на втория ден - всички момичета. На третия ден дошъл ред на конете. А на етвъртия ден от отпуска се върнал центурион Фуриус и започнали такива оргии...
При Фарсала центурион Фуриус закрил със скутума си Цезар от вражеско копие.
- Браво! Искай каквото ти е сърцето!
- Цезаре, прощавай!
- Искай!!!
- Харесва ми дъщерята на легата Домиций...
- Легате Домиций, запознай се със зетя ти!
Легатът, изпъвайки ръка за приветствие:
- Цезаре, прости ми, но той е най-обикновен центурион...
- Примипил /2/ Фуриус!
- Но той е беден...
- Петстотин хиляди сестерции и имение до Капуа!
- Той е плебей...
- Всаднически пръстен и сенаторско място!
В това време щастливият Фуриус прегръща Цезар и му вика:
- Юлий, мани го тоя сноб, все едно сега няма да си намеря жена...
Веднъж центурион Фуриус превозвал Цезар на лодка в морето, когато внезапно се разразила буря. Центурионът загребал към брега и Цезар му извикал: "Внимавай със скалите, центурионе! Не забравяй, че превозваш Цезар и неговото щастие"
На което Фуриус невъзмутимо отговорил: "Щастието ти Цезаре е в това, че не съм пиян".
Веднъж в новопостроено по римски образец галско селище е трябвало да се проведе церемония по освещаване на храма на Юпитер. Легатът извикал при себе си центурион Фуриус:
- Фуриус! Тъкмо си се върнал от отпуската си в Рим. Ти виждал ли си техните церемонии по освещаване?
Фуриус, който присъствал само на церемониите по отварянето на лупанария /3/, кимнал утвърдително, за което способствало и немалко изпитото количество фалернско вино.
- На теб се пада великата чест да въведеш тези варвари в лоното на римската цивилизация! По пладне ще проведеш церемонията по освещаване в храма на Юпитер! Мини при жреца да те инструктира.
След един ден
Фуриус поклащайки се влиза при легата:
- Аве! - вдигайки ръка за приветствие и едва крепейки се на краката си, и пита:
-Хареса ли ви церемонията?
-Прекрасно! Варварите са в екстаз. Но имам забележки.
Първо. Жрецът помоли за церемония по освещаване, а не погребване. Днес сутринта легионерите едва изровиха статуята на Юпитер, която ти и варварите вчера заровихте.
Второ. В храма трябва да се влиза важно и достолепно, а не да се влачиш подир тълпата на четири крака и да повръщаш.
Трето. Кандилата за благовония не са снаряди, които да хвърляш като прашка по хората с викове: "Треперете варвари".
Четвърто. Молитвените химни се напяват плавно, а не се изпълняват хрипливо, съпроводени с неприлични жестове и викове от рода на: "Вашта кожа, кучии синове"
Пето. Варварският оркестрът на церемонията беше излишен, също като и пияната оргия на олтара с младите девойки.
Шесто. Майката на Юпитер други епитети освен "Божествена" няма.
Седмо и последно. Церемонията завършва с думите: "Да славим...", а не "Вървете всички на...."
В Галия, след завладяването на поредното селище, офицерите хванали две млади келтки, дали им мечове, съблекли ги голи и ги накарали да се бият една с друга. Изведнъж се появил порядъчно пияният с трофейното вино Фуриус и ги попитал:
-Господа, за какво ви е този театър? Не можеше ли просто да ги...?
-Ей го Фуриус - дойде и веднага пошлотии почна да ръси...."
Веднъж Цезар помолил центурион Фуриус да предаде на Клеопатра, че е канена в палатката му на вечерна гощавка.
Центурионът отсъствал дълго и Цезар много се притеснил, а когато Фуриус се върнал, между тях се състоял такъв диалог:
Цезар /с нетерпение/:
– Е какво, съгласна ли е?
Центурион /смутено/:
– Че е съгласна - съгласна е…
Цезар /с тревога/:
– Но защо се забави толкова? Продължавай...
Центурион Фуриус /оправяйки колана си /4/:
– Много дълго се съпротивляваше!
Армията на Цезар завзела Александрия и вечерта всички римски офицери били поканени на приема при Клеопатра. Сутринта след пира, легионерите питат Фуриус:
-Е, как е, центурионе, царицата как я намирате?
-Много лесно - с помощна на момче водач, в дясното крило на двореца на втория етаж, третата стая отдясно.
-Не, ние питаме как ви се представи?
-О, тя ми се представи напълно гола!
След смъртта на Цезар, помолили Фуриус, който познавал характера на диктатора най-добре, да напише пиеса за него. Центурионът дълго съчинявал, но накрая направил постановката, като решил да играе главната роля.
Действието започва така:
Седи Фуриус на сцената, пише "Записки за Галската война".
Влиза робът секретар:
-Диктаторе! Навън те чака Азиний Полион.
-Е и к'во от туй? Имам важна работа! Не ме разсейвай!
След малко робът влиза отново:
-Господарю мой! При теб е дошъл Гай Салустий…
-Разкарай го! Само той ми липсва!
След няколко минути отново.
-Благородни Цезаре, Марк Антоний е дошъл да пийне по едно с теб…
-Утре ще те продам, тъпо говедо! Нямам време за него! Зает съм с важна държавна работа!
От залата се чува глас:
-Абе Антоний можеше и да го пуснеш…
Фуриус се провиква от сцената:
-Слушай, гражданино! Кой от нас е Цезар? Ти или аз?!
От "Acta diurna"/5/, мартенскиите иди, годината на консулата на Цезар:
«Последни новини:
Тези дни центурион Фуриус разкрил опасен египетски шпионин.
Шпионинът се оказал жена и се разкрил дори с голяма готовност».
Попитали Центурион Фуриус:
- Как мислите, кой ще победи - Антоний или Октавиан?
– Клеопатра.
– Защо?
– Приятели! Та тя е жена! Има толкова дупки, че и за двамата ще стигне.
Един страхлив, центурион, който обаче бил връзкар и голям самохвалко, за пореден път получил фалера /6/, но не знаейки къде да я закачи, защото нямал вече място на бронята, поради наличието на много награди, запитал колегите си да го посъветват.
След дълги размисли запитали и Фуриус, който отговорил:
- Нека си я закачи на задника.
- На задника ли? Защо?
- За допълнителна броня.
Центурион Фуриус по време на отпуската си в Рим по някаква случайност се оказал на прием у едни богати патриции. Разбира се той както винаги имал успех сред жените и събудил завистта у двама благородници. Те решили да се подиграят с неговата провинциалност и го запитали на висок глас:
- Центурионе, как мислиш, че е по-правилно да се каже: "Робе! Донеси ни вода" или "Донеси ни да пием"?
- Правилно е: "Робе! Води ни на водопой!"
Веднъж Фуриус се върнал от отпуската в Рим, скоро след големия пожар.
"Знаете ли, казал той на събралите се офицери - разправя се, че императорът иска да сложи колосална статуя на съпругата си - прекрасната Поппея. При това толкова огромна, че единия й крак ще стои на Палатинския хълм, а другият - на Есквилинския".
"Колко бих искал да се озова в падината между тези два крака" - измайтапил се един от офицерите.
"Не те съветвам, хастате /7/, аз бях там. Кал, воня, тълпи хора..."
/1/ Гръцки календи в латинския хумор означавало никога.
/2/ Примипил - най-старшият от всички центуриони.
/3/ Лупанарий - публичен дом.
/4/ Намек на това, която е извършил с Клеопатра.
/5/ Acta diurna - римски бюлетин, подобен на днешните таблоиди, появил се за първи път през 131 г. пр. н. е.
/6/ Фалера - аналог на медал.
/7/ Хастат - в йерархията на реформирания от Марий римски легион - най-младшият центурион.Редактирано от Last Roman на 16.06.08 12:47.
|
(PRAEFECTUS URBI)
