|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Каталoнската битка
|
|
| Автор |
Last_Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 29.12.06 16:39 |
|
|
Битката на Каталoнските полета /сев. Галия/ е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спряли ордите на хуна Атила и предотвратили културната гибел на Европа. Поне така се твърди официално. А истината е, че римляните и хуните възглавявали конфедерация от германски и славянски племена, борещи се помежду си за подялбата на Западната Римска империя. Хуните били отблъснати и победилите германци разпределили Галия и Испания помежду си. А какво би станало, ако Атила беше победил?
Но нека разгледаме, как протекла самата битка:
През 451 г. хунския съюз, воден от Атила нахлул в римските провинции Германия и Галия и разорил редица градове. При град Аврелиан /Орлеан/, предводителят на хуно-германската войска внезапно вдигнал обсадата и се отправил на север. Това било предизвикано от приближаването на римската коалиция от съюзнически войски, водени от "последния римлянин" Флавий Аеций, към река Марна. Срещата на двете армии се състояла на Каталoнските полета /област, обитавана от някогашните белгийски племена катулани/, просторащи се на двеста километра от запад на изток и на сто и петдесет километра от юг на север. Изборът на мястото на битката бил предоставен на Атила, който избрал Мариaкската равнина, близо до съвременния град Труа, удобна за действие на конницата му.
През юни 451 г. двете войски били готови. Числеността на армиите наброявала 150 - 200 хиляди от двете страни. Атила за пръв път се заколебал, тъй като гаданията за изхода на битката, били неясни. Но хуните не отстъпили. Атила разположил своя лагер с гръб към единия от притоците на р. Сена - Об. Настрани от посторените войски се намирал хълм. Той се намирал вляво от римската бойна линия и вдясно от хунската такава. Съюзната коалиция на римските войски лагерували в различни лагери, обособени по етнически признак.
На 15 юни 451 г. Атила разделил силите си на три части - център и две крила. Той застанал начело на центъра, където се намирала хунската тежка кавалерия; остготската конница и пехота, оглавявана от Валамир /от рода на Амалите/, Теодемир и Видемар заела левия фланг; гепидите, под ръководството на Ардарих и другите педимно пеши съюзници - скири, бастарни, херули, руги, анти, алемани, тюринги, бургунди и част от франкската пехота се разположили на десния фланг. Така центърът на войската бил съставен от хунската конница, левият фланг бил предимно конен, а десният - съставен главно от пешаци.
Аеций подредил съюзниците си по подобен начин, вземайки предвид главно етническата принадлежност на войниците си. Десният фланг на войската му, противостоящ на остготите на Валамир бил съставен от визиготи, водени от крал Теодорих и сина му Теодеред от рода на Балтите. Тук била съсредоточена и цялата тежка визиготска конница. Аеций лично оглавил левия фланг, разположен на пресечена хълмиста местност. Тук били разположени гало-римските му легиони, военните колонисти от Арморика /п-в. Бретан/ - летициани, олибриони, рипарии; отряд визиготи, водени от другия син на Теодорих - Торисмунд; сакско и бургундско опълчение, франкска пехота, оглавявана от Меровей. Визиготите на левия фланг играли по-скоро ролята на заложници, тъй като Аеций се съмнявал в лоялността им. В центъра на съюзническата коалиция била разположена аланската конница на Сангибан - заклети врагове на хуните. За да подсигури тила им, римският патриций поместил зад аланите римска тежка пехота и франкско опълчение.
Силите на противниците били толкова големи, че Атила дълго отлагал началото на битката. Започнали я римляните. Сражението стартирало към 15.00 часа с престрелка, подета от конните стрелци. Римляните изпратили напред аланската стрелкова конница. Хуните им отговорили със същото. Хиляди стрели полетели над равнината. Тежката конница от левия хунски фланг се сблъскала фронтално с конния десен римски фланг. И от двете страни етническият състав бил предимно от готи. На левия римски фланг франките на Меровей атакували десния хунски фланг, където се намирали гепидите на Ардарих. Завързала се ожесточена битка. Аеций нанесъл основния удар с войските по левия си фланг. Визиготите на Торисмунд били пратени да завземат хълма отляво. Атила отговорил с обща атака по целия фронт, но главният му удар бил насочен в центъра на съюзническите сили. В завързалото се конно сражение, ожесточено съпротивляващите се алани били отблъснати и отстъпили. Центърът издържал благодарение на упоритата отбрана на римската и франкска пехота. Контаатаката на Теодорих срещу остготите на десния фланг била успешна, макар че в завързалата се сеч той бил убит. Визиготите на десния фланг обаче не отстъпили. На левия фланг визиготите на Торисмунд на левия фланг заели хълма и отбили хунската контраатака. В това време самият Аеций оглавил настъплението срещу гепидите и славяните. Така въпреки, че центърът на войските му бил отблъснат, фланговете на войската на римския пълководец започнали да обхващат хунските такива. Последните започнали да се колебаят. С настъпването на нощта победата вече клоняла все повече към Аеций. Визиготите на Торисмунд с спуснали от хълма и атакували укрепения хунски лагер. Визиготите от десния фланг на Аеций окончателно разбили остготите. Нощта не позволявала битката да продължи и Атила наредил всеобщо отстъпление. Отделни яростни схватки продължили през цялата нощ. Противниковите войски се омесили и настъпил хаос. Връщащите се в лагера хуни постоянно се сблъсквали с визиготски, франкски и алански отряди. Аеций се опитал да реорганизира доста пооределия си център, но се натъкнал на хунски части и сам се отреглил във визиготския лагер, оставайки там до утрото.
Загубите на двете войски били огромни. Приблизително 165 хиляди човека били убити. На другия ден Атила, обкръжен от съюзните войски, очаквал щурма на лагера си, готов да се бие докрай. Той заповядал да не направи клада и възнамерявал да се хвърли в него, за да не попадне в ръцете на врага.
Визиготите, които били основната цел на хунската инвазия в Галия, с нетърпение чакали сигнала за атака. В това време Аеций се съветвал с военачалниците си и вождовете на съюзните племена. Израстнал сред готи и хуни, той считал вторите за по-малко опасни за Империята. Хуните не възприемали римския начин на живот. Отблъснати те щяли да се завърнат обратно в степите си. Победителите готи, опознали благата на цивилизацията, след унищожението на хуните щели да станат непреодолима сила, заплашваща Империята.
Така че Аеций не атакувал, той даже не блокирал лагера и така позволил на хуните да се оттеглят зад Рейн. Той все още се надявал да ги използва като противовес на готската заплаха.
Но очакванията на последния римлянин не се сбъднали...Редактирано от Last Roman на 08.05.07 00:38.
| |
|
|
|
В отговор на:
Хуните не възприемали римския начин на живот....
Но надеждите на последния римлянин не се сбъднали...
Атила много добре е осъзнал и приел цивилизованото от Рим, но не се е поддал на римските пороци! Жалко, че не е успял да смаже Рим, а после и Византия! Тогава наистина римското е щяло да оцелее в по-голяма степен, отколкото извратеното християнско подобие на Рим!
| |
|
|
|
Голямата грешка на Атила е, че въобще са забъркал със Западната империя. Хуните и римляните имали общ враг - готите. Но в тогавашната ситуация не правителят, а подданниците решавали с кой да водят война. А умният държавник се съобразява с желанието на масите, ако иска да задържи престола си.
Facta, non verba!
| |
|
|
|
Докато си спомням е почнал да залоства портите на Рим пред настъпващият неудържимо Атила. И да праща смешници като папата да просят мир и да дават подкупи. И не заключените порти са спраяли Кан Атила, а по-вероятно стратегически съобраъжения за прегрупиране и установяване! А и за съюз със готите! Така или иначе дните на Рим са били преброени. Делото на Атила го довършват Готите. Ами явно Аеций не е успял да се задържи и е ясно как е завършил - по римски. Как ще се задържи на престола не зависи от народа, а от способните да му дадат цел и посока!
| |
|
|
|
Погрешно разсъждаваш. Атила, след разгрома от 451 г. не е имал ресурсите да води война с Рим. Лошото е че и Аеций не е имал, тъй като визиготите го изоставили и отишли да си правят държава в Аквитания.
Рейда на хуните в Северна Италия имал за цел по-скоро да се оплячкосат колкото се може повече градове, преди да пристигнат подкрепленията от източния император Маркиан. Ако Атила наистина разполагал с реална сила, нито папата, нито откупът щял да го спре да превземе Рим.
Е това сторили вандалите на следващата година /455/, когато и Атила и Аеций слезли от историческата сцена. Единият отровен, другият - убит.
Между другото - Атила не е кан, нито пък хан. В клуб История ще ти дадат по-конкретен отговор за титлата му.
Facta, non verba!
| |
|
|
|
Мисля, че по принцип неправилно подхождате към въпроса. Хуните вероятно не са имали по начало традиции и социална организация, за да създадат трайна държава. Те са били общество от ранен тип, в който родово-племенните традиции са били все още силни. В исторически план, това е зората на държавообразуването, през което различните народи минават по различно време.
Появява се един силен военен вожд, който обединява значителни военни сили и печели победи. И обикновено след смъртта му всичко се разпада. Номадските "империи", които след хуните започват да възникват една след друга в евразийските степи, имат почти една и съща съдба - след кратък стремителен възход следва падение и почти пълна забрава, освен ако остатъците от съответното племе не започнат да паразитират в земите на Китай.
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
|
|
|
Проблемът при всички варварски обединения е, че са нетрайни - именно поради по-изостаналата им организация, в сравнение със тази на империята. Освен примера с хуните, имаме такива и с Вандалското, Бургундското и Визиготското кралства. Те само външно копират римските институции, но имитацията не действа, затова бързо слизат от историческата сцена. Остготите са постигнали донякъде трайно държавно обединение, но са унищожени от Източната Римска империя. Единствено франките, чиято държава е последната представителка на варварските кралства, оцеляват.
А хуните са били сплотяващ фактор за народите, "закъснели" при първоначалната подялба на Галия и Испания, но също търсещи място под слънцето. След гибелта на лидера им - хунският съюз се разпаднал - прекалено разнородни племена влизали в състава му, а без силна и централизирана власт, съществуването на подобна държава е невъзможно.
Facta, non verba!
| |
|
|
|
Проблема е бил в прогнилата вече Римска държава "Аеций не е имал ресурс" - ми това е смешно - къде се е дянал "ресурса" покорил и цивилизовал почти целия тогавашен свят?Къде са непобедимите легиони?Разни диваци да си правят рейдове в италияТова е смешно
Светът е пълен с тайни
| |
|
|
|
не е смешно, а трагично. Просто империите, както и хората стареят. И причините са много. Много дълго е за разправяне, затова ще ти дам линк, да попрочетеш.
Другият вариант е да прочетеш Гибън - "Залезът и упадъкът на Римската империя".
Facta, non verba!
| |
|
|
|
Атила е имал ресурса да смачка римляните, но не е искал пирова победа, защото много добре е знаел, че няма да му остане достатъчно ресурс да запази завладяното. И затова се е оттеглил временно, точно защото не е бил варварин и е имал дългосточни планове за установяване и строителсво на държавност! Атила е бил пич, но Аеций е бил достатъчно глупав, защото животът му е бил ценен, самодокато Атила е жив. Така че пращането на отровителка е било косвено самоубийство за Аеций!
Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
