|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Обсадното изкуство в Древен Рим
|
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 30.06.07 00:45 |
|
|
Метателните съоръжения /tormenta/ при римляните били взаимствани от гърците и разнообразни по своята същност. Можем да ги разделим на такива, стрелящи по права линия и стрелящи по парабола. От друга страна те могат да се класифицират на такива, изстрелващи стрели /еутитони/, или камъни /палинтони/. С развитието на обсадното изкуство обсадните машини били пригодени да изстрелват и стрели и камъни.
Всеки легион си имал собствена артилерия, обслужвана от специализиран персонал /т. нар. ballistarii/. На всяка кохорта се падала по една балиста /ballistae/, а на всяка центурия - по един скорпион /scorpio/.
Балистата била двураменна торзионна машина. Гарантирала изключителна точност, можела да се ползва не само при обсада. Могла да изстрелва 40 kg. камъни и стрели на голямо разстояние /до 250м./ Римляните я взаимствали от гърците и я доразвили:
Съвременна възстановка:
Скорпионът бил неголям двураменен стреломет, взаимстван също от гърците не по-късно от 3в. пр. н.е.
В края на 1в. била изобретена Cheiroballista, за направата на която освен дърво били използвани и бронзови части:
Онагра била еднорамененна торзионна камъкохвъргачка, изобретена от римляните към 3в. пр.н.е. Тя била по-опростена от балистата /която е била съставена от много части и изисквала сложна поддръжка/. Недостатък е, че бил ефективен само при стрелба по неподвижни цели /използвал се само при обсада, за разлика от балистите и скорпионите/. можел да изхвърля по-голяма тежест - от порядъка на 100 кг. Всеки легион имал около 10 леки онагри. Към края на империята те били най-често прилагани, поради по-лесната си направа:
Facta, non verba!
| |
|
|
|
Обсадното изкуство
Римляните развили в съвършенство превземането на противниковите крепиости. Първоначално римляните са се опитвали да превземат укрепения град с внезапен щурм. Засипвайки рововете войниците правели костенурка /testudo/:
слагайки щитовете си един над друг и се опитвали да разбият портите или с помощта на стълби /scalae/ да се покачат на крепостните стени. Ако първоначалният щурм бил неуспешен, започвала планомерната обсада.
Първо римляните намирали най-слабо защитения участък от крепостната стена. На това място под прикритието на щитове, беседки и др. започнали изравняването на неравностите на почвата, за да стане мястото проходимо за обсадните машини. В същото време започвал и строежът на насипа /agger/.
На него се установявали кулите, като височината им трябвало да бъде по-висока от тази на стените. От кулите се водел непрекъснат обстрел по врага. В това време започвало изграждането на покрити коридори /коридорите - porticus могли да се изграждат при свързването на беседките /vinea/ в една дълга редица/, по които войниците стигали безпрепятствено до основата на крепостните стени. Тук в действие били пускани тараните, разрушаващи основите... Понякога римляните копаели тунели под основите на крепостта. При достигане на необходимата височина, на насипа се установявали обсадните съоръжения.
Обсадените често предприемали атаки, с цел да разрушат съоръженията на римляните. Затова при продължителни обсади /например Цезар при Алезия, Тит при Йерусалим/ градът бил обграждан с контравалационна линия /земен вал с кули и ровове/. Това позволявало войската да се съсредоточи на най-важните за обсада места. Ако към обсадения град се насочвали подкрепления се изграждала външна линия - циркумвалационна, която препятствала опитите за деблокада, предприети от неприятеля.
При работата по обсадните съоръжения, за прикритие от вражеските стрели и камъни се изграждали прикрития и навеси. Най-известното се наричало беседка /vinea/, изграждано от дъски:
С помощта му войниците могли да се приближат до стената за подкоп или за разчистване на пътя за тараните. Съществували и щитове /pluteus/ за прикритие на работещите по строежите.
Таран /aries/:
Стенобитната част била най-често с формата на глава на овен, но имало и островърхи тарани /terebra/. Състоял се от масивна дървена греда, с прикрепена към нея желязна част. Тя билa закачена на рама вътре в костенурката. Работата при пробиването на стена по такъв начин била тежка и трудоемка. Витрувий споменава за един такъв таран 30 метра дълъг и обслужван от 30 човека:
Обсадните кули /turres mobiles/ се използвали за атака на стените:
Те били на няколко етажа. На долния етаж се намирал таран. На по-горните били разположени балистите. На най-горния имало стрелци. Имало и мост, спускащ се върху стената. Основите на една такава кула заемали площ до 14,8 кв. м. Изграждана извън обсега на неприятелския огън тя впоследствие била докарвана към стените. Оттук с помощта на установените върху нея балисти се водел обстрел по вражеските позиции. По нея легионерите могли да се прехвърлят върху крепостните стени. За защита от запалени стрели навесите и кулите били покривани със сурови кожи или мокри чували.
Цялостен план на обсадата:
Редактирано от Last Roman на 19.01.09 16:15.
| |
|
Тема
|
 Re: Обсадното изкуство в Древен Рим
[re: Last Roman]
|
|
| Автор |
Boлkчo (stand by) |
| Публикувано | 01.07.07 00:50 |
|
|
Да имаше прекрасен филм по темата-не мога да се сетя за име но обсаждаха някаква супер непристъпна еврейска крепост върху някакви скали.След като не усояха да уморят евреите от глад и жажда (забравил си тая основна обсадна техника) направиха кула и с таран разбиха стената.Без файда обаче щото евреите се самоубиха масово
| |
|
|
|
Крепостта е Масада. Има книги специално за тая крепост.
«Magnum, o Asclepi, miraculum est homo»
| |
|
|
|
Точно така благодаря,че ми припомни-не съм виждал по-непристъпна крепост
| |
|
Тема
|
Re: Обсадното изкуство в Древен Рим
[re: Boлkчo]
|
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 01.07.07 23:31 |
|
|
Филмът наистина беше доста хиперболизиран и проеврейски. Завзета през 66 г. Масада била последната крепост на въстанниците. Но поради трудния и непристъпен терен около 1000 зилота ангажирали вниманието на три римски легиона. Крепостта била построена още от Ирод Велики и била прекрасно фортифицирана и водоснабдена. Римляните започнали обсадата през 70 и тя продължила 3 години, докато обсадения гарнизон не се самоубил масово.
Facta, non verba!
| |
|
Тема
|
Re: новаторство и приемственост
[re: Last Roman]
|
|
| Автор |
roxy (beat) |
| Публикувано | 02.07.07 15:24 |
|
|
доколкото имам някакъв спомен, тараните и бойните кули се използват е древното Двуречие. нека обсъдим усъвършенстването на военната и обсадната техника в Античния свят като цяло - развитието на познатите устройства и изобретяването на нови (вкл.и от страна на обсадените - тук се сещам за Архимед и неговото огледало); прочутия потонен мост на Цезар над река Рейн и употребата им в следващите епохи от Византия например. от кого се учат и кого учат после арабите (защото първият военен 'инженер' в средновековна България е покръстен арабин, избягал при хан Крум)?
...Don't betray your code
Live outside society
Stay inside your soul
| |
|
Тема
|
Re: новаторство и приемственост
[re: roxy]
|
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 02.07.07 21:54 |
|
|
Само да уточня, че мостът на Цезар над Рейн не бил понтонен, а напълно закотвен и стабилен, построен само за показна демонстрация на римското инженерно дело пред варварите.
Иначе темата за развитието на обсадното изкуство в Античността наистина е интересна и доста обширна, затова ще почна да я развивам лека полека.
Обсадното дело при асирийците
В древността без подходяща техника армиите често били безсилни пред добре укрепен град и единственото, което им оставало /при наличието на достатъчно време и търпение/ било да чакат запасите на защитниците да се изчерпят и те да се предадат. Първи данни за използването на стълби и прототипи на тарани имаме още от времената на Средното царство в Египет. На барелефите от гробницата в Бенихассан имаме изображения на воини, скрити под навес и опитващи се да пробият стените с помощта на заострени прътове. През Новото царство обаче подобни изображения липсват.
Първо споменаване на обсадни оръдия е свързано с обсадата на град Нурругум от асирийския цар Шамши-Адад /1813 - 1761 г. пр. н. е./. При тази война били използвани тарани и кули. С помощта на тези нововъведения повечето градове в Месопотамия и Сирия паднали под напора на "железните хора".
Асирийците първи започнали строителството на насипи и ровове около обсадените градове, за да прекъснат хранителните доставки и да предотвратят нападенията от страна на защитниците.
Към редовната армия били създадени цели поделения от инженери. Към 8 в. пр. н. е. асирийците нямали равни в изкуството на обсадните технологии.
Методите били различни:
- сапьори правили подкоп под градските стени;
- били издигани насипни валове, по които войниците се прехвърляли върху стените;
- използвали се и щурмови стълби.
Под прикритието на подразделения от стрелци, криещи се зад обсадните си щитове и обстрелващи непрекъснато защитниците, асирийските войници придвижвали към крепостта обсадните кули и тарани - гордостта на асирийското военно дело. Кулите били с четири или шест колела, няколкоетажни, високи от 8 до 10 метра. На горните етажи се разполагали стрелците, а в основата им били монтирани тарани с остър метален връх, разрушаващи стените. Съоръженията били покрити със сурова кожа, които ги предпазвала от метателните снаряди на противника и огъня.
Особено ефективно било съчетанието на обсадна кула, качена на насип /тактика, използвана след векове и от римляните/. Насипът достигал на височина до средата на стената и се застилал с каменни плочи. С помощта на войници или животни кулата се придвижвала и заставала плътно до стената. Тъй като в горната си част стената била по-тънка, таранът лесно я разрушавал, а през това време стрелците от кулата обстрелвали защитниците. След това в образувалата се пролука нахлувала асирийската пехота и градът падал.
Една от най-добре документираните асирийски обсади е тази на еврейския град Лахиш /през 701 г. пр. н. е./ от цар Синахериб. Бойните действия били увековечени на барелефи. След отказа на защитниците да предадат крепостта, градът бил обкръжен. Асирийците издигнали лагер с правоъгълна форма и ров /подобно на римските лагери/ на едно възвишение на 350 метра от градските стени. След приключването на пасивната бллокада започнала и активната част. Първи открили боя стрелците, които прикрити от огромни щитове, обстрелвали гарнизона. В това време инженерите започнали строежа на насипа и кулата. Когато тя била готова, войниците я придвижили към стената и с помощта на таран пробили дупка в нея. Паралелно с това сапьорите, прикривани от навеси дълбаели основата на стената.
Под прикритието на стрелците другата част от войската завзела стените, качвайки се по допрени към стените стълби. Щурмът продължил няколко дена. Градът бил варварски разграбен. Част от населението била избита, а друга - отведена в робство. През 684 г. пр. н. е. същата съдба сполетяла и Йерусалим и Юдея станала част от Асирийската империя.
Facta, non verba!
| |
|
Тема
|
 Re: новаторство и приемственост
[re: Last Roman]
|
|
| Автор |
roxy (beat) |
| Публикувано | 03.07.07 10:16 |
|
|
интересни продължение се получава. иначе темата в общи линии я беше изчерпал сам... нямам подходящи източници, за да се заема с другата страна на въпроса - техниката на защитата, и освен разни неща, които се леели и мятали от обсадените зъбери и 'триногите' (праобраз на противопехотни мини, всъщност служещи срещу вражеската конница) наоколо, друго не ми идва на ум...
...Don't betray your code
Live outside society
Stay inside your soul
| |
|
Тема
|
Re: сега, като се замисля...
[re: roxy]
|
|
| Автор |
roxy (free beat) |
| Публикувано | 04.07.07 15:52 |
|
|
май няма къде другаде да съм чела за техниката за защита при обсада освен във "Велизарий", но просто описанията на триногите и пособията за чупене на тарани са били прекалено образни и се замислих дали не съм ги гледала в някой филм...
...Don't betray your code
Live outside society
Stay inside your soul
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
