Юлий Непот (Julius Nepos; 430 — 480 г.) е последният император на Западнaтa Римскa империя, управлявал от 474 до 480 г.
Непот бил син на Непоциан, главнокомандващия войската (magister militum) при император Авит; майка му била сестра на Марцелин, управителя на Сицилия и Далмация. От чичо си Непот унаследил управлението на далматинското крайбрежие. Оженил се за Елия Верина - една от племенниците на източния император Лъв I, откъдето дошъл и прякора му Непот («племенник»). Когато Лъв I отказал да признае легитимността на Глицерий той изпратил през 474 г. той назначил Юлий Непот за император на Западната Римска империя. Непот пристигнал в Равена и заточил Глицерий като епископ в Салона. Непот се стараел да обедини империята и да укрепи границите. Въпреки че бил един от малкото дейни западни императори, отношенията му със Сената не били добри. По време на неговото управление предводителят на визиготите Ейрих окончателно обявил, че неговата държава не е вече федеративно кралство в състава на Империята, а напълно самостоятелна страна и обсадил Арверн - главния град на областта Провинция /бивша Нарбонска Галия/. Непот сключил нов мирен договор с визиготите, с който признал териториалните претенции на варварите над този регион.
Основната грешка на Непот била, че назначил за магистър милитум /магистър на армията/ Флавий Орест. Последният, след като приел командването през август 475 г., за да води война срещу визиготите, достигайки Равена провъзгласил за император десетгодишния си син Ромул Августул /тъй като бидейки германец не могъл да заеме този пост сам/. Непот се укрил в Далмация и продължил да бъде признаван за император в Галия и другите провинции на Западната империя.
За потушаването на бунта през следващата 476 г. бил изпратен друг варварин - Одоакър, който превзел Равена, екзекутирал Орест и заточил Ромул Августул. След като установил контрол над цяла Италия, Одоакър изпратил писмо на новия източен император Зенон с молба да бъде назначен за управител на полуострова. Зенон се съгласил при условие че, Одоакър признае върховенството на Непот като западен император. Одоакър се съгласил. Така фактически, въпреки че Италия се контролирала от Одоакър, Юлий Непот продължавал да се счита за император и в Италия и Галия били сечени монети с негово изображение.
Предполага се, че Непот е опитал да си възвърне контрола над Италия, което предизвикало недоволството на Одоакър. На 9 май 480 г. Непот бил убит от двама свои приятели, подкупени може би от неговия стар враг Глицерий. Веднага след смъртта на Непот, Одоакър завзел Далмация под предлог, че отмъщава на убийците и изпратил императорските инсигнии в Константинопол с молба Зенон да назначи нов император, а Глицерий направил епископ в Медиолан.
Император Флавий Зенон взел решение да не назначава нов западен император, оставайки по този начин единствения владетел на империята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Last Roman на 19.09.10 00:21.

Много интересна информация, която я няма по учебниците

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То да ти кажа свалянето на Ромул Августул минало незабелязано за съвременниците му. И Одоакър и изместилият го Теодорих формално признавали властта на Константинопол и всичко си вървяло по старому. Последният даже запазил повечето римски институции и Сената и управлявал подражавайки на императорите.

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Last Roman на 14.05.07 19:28.

Афраний Сиагрий (Afranius Syagrius) (430 — 487 г.) е последният влиятелен римски пълководец, и наместник в Северна Галия (управлявал около 465 - 486 г.). След гибелта му можем да говорим за пълния крах на Римската държавност в Западна Европа.
Сиагрий произхождал от гало-римско сенаторско семейство. Неговият баща - пълководецът Егидий установил господството си в Северна Галия през периода 457 - 465 г. Сиагрий унаследил областта между Лоара и Сена със столица Суасон и я запазил до 486 г., когато франкския крал Хлодвиг I го победил. Сиагрий избягал в Тулуза при вестготите, но кралят им Аларих II го предал на Хлодвиг, който екзекутирал пълководеца през 487 г.
Фактът, че именно на Сиагрий удържал в продължение на толкова време Галия се дължи на преместването на политическия и културен център на Западна Европа на север. Продължителното му управление повлияло благоприятно на приемствеността на гало-римските традиции в този регион, въпреки германското преселение.

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи точно тази приемственост на гало-римляни е направила от франките :) такива императори на запад. Хлодвиг е основател на династията на Меровингите и е дал началото на възхода на франкската държава. И така до времето на Карл Велики .... :)

Fortes fortvna adivvat

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от The_Hobiton на 14.05.07 19:58.

И след него германецът Отон II решил да възроди Римската империя под името "Свещена". Въобще възстановяването на империята била мечта на всеки по-амбициозен западен владетел. Но едно е да искаш, друго е да можеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хайде отидохме в средновековието :P
Фридрих 2 Барбъроса се е стремял към същото.
Но вече било късно за европейска империя. Езиците и народите са се различавали доста.
Византия си останала единствената достойна да се нарече империя. Цяло хилядолетие... :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То преселението на варварите започнало още преди хуните.
Иначе за мащабни строежи - Константинопол си е бил внушителен средновековен град, който по нищо не отстъпвал на Рим. Инфраструктурата на Източната империя била нагодена за новите условия, имало си развит чиновнически апарат, бюрокрация, класово общество... Нямало амфитеатри и пищни храмове, но се строели усилено църкви и крепости. Изкуството и литературата продължили да процъфтяват, само че на гръцки. А властта на монарха станала абсолютна и безусловно претендираща за богопомазаност.
Колкото до западноевропейските претенденти за империи - те били нетрайни образования. Едва с идването на Ренесанса и колонизацията на Новия Свят някои държави получили възможността да променят света според своите изисквания.

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо тъмните векове . После Франкската империя ,България при Хан Крум и Византия бяха Цяла Европа!~.Арабски Халифат. Индия .Китай.

Испания и Португалия през 15-17 век ,след това Франция и Англия през 17-19 век. Като Викторианска Англия /1837-1901/ владееше 1/3 или половината свят и беше съперник на Руската империя. Русия по това време владееше Аляска и можеше да стигне до Мексико и калифорнийския полуостров преди САщ и Канада/част от Бритънската империя/ да стигнат западното крайбрежие на северноамериканския континент. Това щеше да я направи безспорен хегемон на света. Но уви - цар Александър 3 продаде Аляска за нищожни пари и си прати войската да освобождава Балканите от османското иго. Което и даде начало на Новата история на България ...

Но все пак русия в момента владее 60% от световните ресурси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

най-големия град е Токио бе :)