|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Боспорското царство?
|
|
| Автор |
koмитa (български) |
| Публикувано | 11.01.07 11:49 |
|
|
Извинявам се ако темата вече е коментирана в клуба, но се нуждая от повече информация за това царство. Кога и защо възниква, до кога съществува, кой го е управлявал? Все трябва да се знае нещо за един от най-достойните противници на Рим, цар Митридат.
| |
|
Тема
|
Re: Боспорското царство?
[re: koмитa]
|
|
| Автор |
Kossoman (железар) |
| Публикувано | 11.01.07 15:48 |
|
|
Ето го на паричка:
Редактирано от Kossoman на 11.01.07 15:50.
| |
|
Тема
|
Re: Боспорското царство?
[re: koмитa]
|
|
| Автор |
Kossoman (железар) |
| Публикувано | 11.01.07 15:57 |
|
|
Легендите около личността на Митридат VI Евпатор са доста и са интересни. Една от тях гласи, че говорил свободно всичките 22 езика на своите поданици. А за Antidotum Mithridaticum Римлянинът може да разкаже повече - все пак е от неговата професионална област.
| |
|
Тема
|
Re: Боспорското царство?
[re: koмитa]
|
|
| Автор |
Last_Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 11.01.07 20:14 |
|
|
Чак пък най-достоен противник... Митридат е бил мижитурка, но възползвала се от променливата ситуацията в Рим.
Утре по-подробно за Боспорското царство.
Facta, non verba!
| |
|
|
|
Кимврите и тевтоните са къде по-достоен противник от тоя мижитурка
Светът е пълен с тайни
| |
|
|
|
Няма да се знае кой знае какво. Обединение на полиси (градове-държави), най-малкото двуезични - елински и скитски (ирански). Вероятно и със смесено население. Затова и културата им е силно изразена. Столицата е Пантикапей. Интересно е да се отбележи, че на върха на на-йгорната тераса се намира централният теменос на града (най-важното светилище) и то е с кръгъл храм, посветен на Аполон. А знае се, че северният, хиперборейският храм на Аполон е кръгъл без покрив.
Влизат още Херсонес, Фанагория (бъдещата българска столица-главен град), Горгипия, Теодосия. Не съм сигурен и за Мирмикий. За други не помня. На някои от градовете градоустройствената планировка е терасовидна, следвайки очертанията на терена.
По-интересно е, че от ок. 480 г. управляваща династия е тази на Спартокидите (с абсолютно тракийски имена). Въпреки това всеки град си има съвет (буле), което взима и издава решения свързани с интересите на града си.
Как това се съчетава с царуването на Спартокидите не ми е много ясно?
Действия крепят Вселената.
| |
|
|
|
А освен Кримския и Таманския полуострови, други територии обемало ли е царството? И най-вече кога и как се е затрило?
| |
|
|
|
Ами това е съюз на градове и затова териториите не са от решаващо значение за тях. Но мисля, че не е обхващало други понеже споменатите градове са все по тия два полуострова. Все пак имам подозрения, че е контролирало земи чак до река Танаис (Дон) и така е владяло и Азовско море.
Животът на царството приключва когато става съюзник на Митридат, подчинява му се и така се вмесва в конфликта между Рим и Митридат. Следва развръзката, че е покорено от Рим, тоест градовете са под властта на гарнизон и снабдяват със стоки империята посредством търговия, която е изцяло водена от римялните.
Някъде отоло 1-2-ри век сл. Хр. се случва всичко това. Показателни са декритете на градовете, в които царете (май Рескупор е единият) са наречени "приятели на Цезар".
Действия крепят Вселената.
| |
|
Тема
|
Re: Боспорското царство?
[re: koмитa]
|
|
| Автор |
Last_Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 12.01.07 14:03 |
|
|
Поздрав!
За това отдалечено от средиземноморието и доста често игнорирано царство малко е известно.
Оставени в периферията на елинистическия, а и на римския свят в последствие, градовете на Кримския полуостров сами са се борили векове наред срещу степняците. Непрекъсната опасност довела до обединяването им.
Повечето градове по Кримското крайбрежие били основани по времето на Великата гръцка колонизация през 7-6 век пр. н. е. Пантикапей, Нимфей, Херсонес и др. са били първоначално милетски колонии.
Градовете в Крим процъфтявали основно от търговия със зърно и риба.
С времето, Херсонес се е превърнал в свободен град, на Пантикапей от 479 г. пр. н. е. започнал да се управлява от градоначалници /архонти/, чиято длъжност се предавала по наследствен път. Известни са династиите на Архианактиди /479 - 438 г. пр. н. е./, Спартокиди /438 - 107 г. пр. н. е./ и Персиади.
След няколко войни покорени от Пантикапей били източната част на Крим с град Теодосия, както и град Фанагория лежащ на отсрещния бряг.
Пантикапей оглавил междуполисния съюз от 42 града, в който влизали Нимфей, Мирмикей, Фанагория и др. Градът създал силна флота и дори наложил господството си над степните народи, живеещи покрай Азовско море. Приемниците на Архиакантидите - Спартокидите обединили всички градове в Крим и започнали да се наричат боспорски царе.
След като Атика била покорена от римляните, а Синопа и Родос западнали, северночерноморските колонии останали в изолация.
Политиката на S.P.Q.R. през 2-1 в. пр. н. е. не включвала Боспорските градове изобщо в сферата на интересите си. На фона на активизиралите се варварски нашествия положението на градовете в Крим през този период било направо трагично. Гражданите трябвало да плащат ежегоден данък на племенните вождове /не само на върховните, но и на второстепенните такива/, както и да се откупуват от случайно нахлуващи групи варвари. Това довело колониите почти до фалит - даже жителите били принудени да заложат скъпоценностите, принадлежащи на храмовете. Във вътрешността на полуострова господствали таврите, земеделието и търговията замряли.
Такова положение заварили пълководците на Митридат VI - Неоптолем и Диофант, които след покоряването на Колхида, с фалангите си достигнали и до Крим през 108 г. пр. н. е. Последният владетел на Пантикапей Персиад V се отказал от наследствената си власт, а Херсонес от тъй дълго отстояваната си свобода, само и само кападокийските наемници да ги защитят от напиращите скити и сармати. Неоптолем разбил таврите при Пантикапея, крепостите им във вътрешността на страната били разрушени. Диофант разгромил въстаналия Савмак, победил роксоланите и достигнал бреговете на Днепър.
Така Митридат VI Евпатор завладял целия Крим и си осигурил добрър източник на зърно, дървесина за флотата и поток от наемници за бъдещата война с Рим. Крим се превърнал в неделима част от Понтийското царство. След това понтийският цар подчилил Пафлагония и Кападокия. Градовете по черноморското ни крайбрежие също признали властта му.
В последвалата Първа Митридатова война с Рим /88 - 84 г. пр. н. е./, царят претърпял неуспех. Въпреки орязаната му територия в Мала Азия, северното черноморие останало под властта на Митридат и престолонаследникът му Махар бил изпратен да го управлява.
В избухналата Трета Митридатова война / 74 - 65 г. пр. н. е./ понтийският цар бил окончателно победен от Лукул и Помпей. В края на 65 г. пр. н. е. Митридат напуснал Понт и потърсил убежище в последната област, останала извън римската сфера на влияние - Боспорското царство. Тук той с оцелялата част от съкровищата си започнал да събира нова войска и да крои планове за нова война с Рим. Репресиите му срещу населението на страната довели до въстания срещу понтиеца във Фанагория, Теодосия и Херсонес. В крайна сметка любимият син на Митридат - Фарнак също му изменил. Изоставен от всички, Митридат се самоубил през 63 г. пр. н. е. Фарнак бил оставен от Помпей да управлява Боспорското царство, което станало пряко зависимо от Републиката.
По време на гражданската война между Цезар и Помпей, използвайки въстанието в Александрия и близо годишната изолация на диктатора от останалия свят /48 - 47 г. пр. н. е./, Фарнак предприел опит да си възвърне бащиното наследство - Понтийското царство. Използвайки претекста, че се бие срещу галатските съюзници на Помпей и подкрепя Цезар, боспорският владетел завладял Понт и Малка Армения.
Пристигайки в Мала Азия Цезар незабавно поискал от Фарнак да върне всички територии на Републиката и да се изтегли обратно в Крим. Фарнак, знаейки за неотложните дела на Цезар на запад, не бързал да изпълни изискването. Но той не знаел, че Цезар винаги довеждал нещата до край. Последвалата битка при Зиела /47 г. пр. н. е./ довела до разгромна победа над пълчищата на Фарнак. Войната била завършена за 5 дни, което било повод Цезар да напише прословутото си "Veni, vidi, vici" до Сената. За да отслаби позициите на Фарнак, Цезар дарувал на Херсонес независимост от Боспорското царство.
Преследването на Фарнак било поръчано на доведения му брат Митридат Пергамски. Наместникът на Фарнак - Асандър обаче разбил и двамата и завзел трона. Неговото 30-годишно управление е свързано със строежа на отбранителни съоръжения срещу варварите - т. нар. Асандров вал, отделил Керченския полуостров от оснаталата част на Крим.
В последвалите граждански войни Боспорските царе продължили да се подчиняват на империята и запазили относителна автономия. Синът на Асандър - Аспруг стабилизирал царството, присъединил Херсонес. С управлението му се свързва началото на нов период на разцвет на царството. През 14 г. той получил от римляните титлата "приятел на римския народ". Боспор станал ценен източник на хляб и суровини за империята, както и важен стратегически пункт.
По време на ранния принципат, в назряващия конфликт с Партия, Август и Тиберий предпочитали да поддържат система от васални царства като буферна зона между тях и наследниците на Персия. В Мала Азия, по границата с Армения, на територията на бившето Понтийско царство имало няколко малки царства подчинени на Рим - Малка армения, Понт, Комагена и Софена. Боспорските владетели също получили части от крайбрежието на северна Мала Азия.
При управлението на Клавдий и Нерон тези малки царства били присъединени към провинциите Понт и Кападокия. По-сериозно внимание на Боспорското царство било обърнато по времето на император Клавдий. След като през 46 г. той окончателно превърнал Тракия в римска провинция, била предприета експедиция в Крим. Римляните дебаркирали в Пантикапей и сложили за цар Котис I - потомък на одриската династия. За да закрепят положението му и да възстановят авторитета на Боспор римската войска и флота предприели поход срещу Танаис и подчинили отпадналите приазовски градове.
В последната година от управлението на Нерон, в Боспорското царство бил извършен преврат. Използвайки нахлуващите в провинция Мизия роксолани новият цар Митридат VIII водил война с Рим през 68 г, осланяйки се на помощта на степняците. След свалянето на метежния династ, през 71 г. година новият император Веспасиан качил на Боспорския престол Раскупорис I /пак от одриската династия/.
Значението на Боспорското царство като форпост на Рим срещу варварите нарастнало по време на войните срещу сармати и даки в края на 1 в. При Раскупурис II и Савромат I се строяли отбранителни съоръжения, укрепвала се армията и флотата. Части от мизийските легиони /I Италийски, V Македонски и XI Клавдиев/ били настанени в Херсонес и Боспорските градове. При Савромат II /174 - 210 г./ боспорската флота действала успешно срещу пиратите в Черно море. Крим се превърнал в база за мизийската флота.
Със нашествието на готите през средата на 3 в. започнал и упадъкът на Боспорското царство. Варварите разграбили градовете Гогрипа и Танаис. За да се спасят от унищожение, боспорците предоставили на готите флотата си, с която последните извършвали рейдовете си в Гърция и Мала Азия.
Естествено след подобно предателство римските симпатии към Крим угаснали и царството било оставено само на себе си. След смъртта на Раскупорис V през 276 г., започнали междуособици и борби за престола.
През 4 век Боспорското царство се обърнало с молба за помощ към римляните, но империята с мъка отбивала ударите на варварите и не обърнала внимание на бедственото положение на царството.
Финален удар нанесли хуните, които във войната си срещу аланите и готите през 70-те години на 4 век разрушили градовете на полуостова. Това бил и краят на Боспорското царство.Редактирано от Last_Roman на 22.01.07 17:01.
| |
|
|
|
Така Митридат IV Евпатор завладял целия Крим и си осигурил добрър източник на зърно, дървесина за флотата и поток от наемници за бъдещата война с Рим. Крим се превърнал в неделима част от Понтийското царство.
Предполагам техническа грешка.
Митридат IV Филопатор Филаделф, понтийски цар от 155 BC до 150 BC.
Митридат VI Евпатор, понтийски цар от 120 BC до 63 BC.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
