|
|
|
Тема
|
 Тракия в границите на Рим
|
|
| Автор |
Last roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 17.11.05 12:22 |
|
|
Древните гърци наричали „Тракия” – територията на Балканския полуостров, в която влизат съвременните държави” България, Сърбия, Македония, част от Северна Гърция, Северозападна Турция и Югоизточна Румъния, населени с разнообразни племена, различаващи се помежду си по нивото на културно и социално развитие, но със сходни обичаи и език.
Самото наименование тракийци /лат. Thraci/, означава „диви”, „сурови” хора. Този етноним е събирателен, тъй като траките никога не са били народ с единно самосъзнание, оставайки на протежението на цялата история политически раздробени. Още Херодот говори, че траките по численост отстъпват само на индийците и ако биха успели да се обединят, щяха да създадат велика държава.
Някои по-известни тракийски племена:
По долините на реките Струма, Места и Вардар живяли сапеи, одоманти, сатри, меди и дентелети. Територията на днешна София била обитавана от сердите. Рило-Родопския масив населявали беси и дии, а по егейското крайбрежие – тини и апсинти. В Горнотракийската низина живеели одрисите – единственото племе, което успяло да създаде трайна държава /Одриското царство през 5 в. пр. н. е./ със столица Ускудама /близо до днешния град Одрин/. В Дунавската равнина обитавали трибалите и мизите. Траките съжителствали и с други племена. Така нас изток в сегашна Добруджа /тогавашна Scythia minor/ тракийското племе на гетите се смесили със скитите, възприемайки от последните бита и начина на въоръжаване. На запад трибалите и скордиските се разглеждат от някои изследователи като силно повлияни от келтите. Пеоните и дардааните на територията на съвременните Южна Сърбия и Македония се считат за трако-илирийски племена. Отвъддунавските даки, чието име е събирателно, живеели с келти, германи и сармати. Тракийските племена живеещи по крайбрежието и контактуващи с гръжките колонии пък се елинизирали в по-малко или по-голяма степен.
Първият въоръжен контакт между римляни и траки е през 188 г. пр. н. е., когато армията на Волзон се връща по егейското крайбрежие след победата си в Азия срещу Антиох. На искането на римляните, астите и кените да ги пропуснат през земите си, тъй като те са господарите на света, траките отговорили, че това трябва да се докаже. В сблъсъците според източниците траките успели да нанесат поражение на легионите и да пленят част от обоза.
Тракия влиза в сферата на римските интереси след Третата Македонска война. Тогава римляните ликвидират царството на Персей и го разделят на четири полуавтономни окръга. В битката при Пидна през 168 г. пр. н.е. на страната на македонския цар се сражават отряди от тракийски наемници, които Плутарх описва така: «…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи» Тракийски наемници участват и във въстанието на Андриск /ЛъжеФилип/, през 148 г. пр. н. е.
След учредяването на провинции Гърция и Македония, започват и системните на тракийските племена меди, дентелети и скордиски /последните може да са келти/, които дори ограбват Делфи /117 г. пр. н.е./. В битка с тях при Стоби през 118 г. пр.н.е. /близо днешната река Вардар/ загива наместникът на македония Секст Помпей /дядо на Помпей Велики/
През 114 г. пр.н.е. консулът Гай Порций Катон търпи поражение от тях. Понеже до Цезар легионите били изпращани само при нужда, военните действия се водели спорадично, а границата между Рим и варварите минавала там, "докъдето достигали мечовете и копията на римските войници..."
По успешни били действията на Марк Ливий Друз /112-111 г. пр.н.е./ - първият римски пълководец достигнал бреговете на Дунав.
Марк Минуций Руф /109 г. пр. н. е./ - отблъснал даките и скордиските; а Луций Сципион /110 - 107г. пр.н.е./ най-накрая разбил скордиските и прогонил останалите на левия бряг на Дунав.
В хода на Митридатовите войни в началото на 1 в. пр. н.е се оформят два "полюса" в тракийския свят - малките независими племена - меди, беси, сапеи - подкрепящи Понт; и Одриската династия, ориентирана към Рим. Като съюзници на Митридат медите опутошават Македония през 89-88 г. пр.н.е. Походът на Сула срещу тях /след като разбива митридатовите войски в Гърция/ през 86 - 85 г. пр. н.е. имал за цел по-скоро да затвърди престижа на Рим сред тракийските племена. По време на тази акция се смята, че е пленен Спартак /оглавил през 74 г. пр. н. е. най-голямото робско въстание в античността/. За нещо повече нямало време, тъй като диктаторът си имал достатъчно проблеми в Рим /предстояла му борба с Марий/.
Кулминацията на римската офанзива обаче е при Марк Лукул /72 г. пр. н.е./ през третата Митридатова война. Той е натоварен със задачата да лиши Митридат от съюзниците му в Европа - понтийските колонии и тракийските племена. Пълководецът се придвижил по егейското крайбрежие, а после настъпил по долините на реките Марица и Тунджа. Първо разгромил бесите, а после превзел Филипопол и Ускудама. Римляните за първи път достигнали и крайбрежието на Черно море и с щурм овладели гръцките колонии – Месемврия /Несебър/, Дионисополис /Балчик/ Бизоне /Каварна/, Калатис /Мангалия/, Томи /Констанца/ и Истрия. За назидание най-голямата и процъфтяваща колония – Аполония Магна /Созопол/ била разрушена до основи.
Походът на наместника на провинция Македония - Гай Антоний Хибрида срещу гетите на Зиракс през 62-61 г. пр. н. е. обаче завършил с поражение при Истрия, като римляните дори загубили знамената си. Те били съхранявани в едно гетско светилище 30 години, докато накрая не били възвърнати от Рим.
Бащата на Август - Гай Октавий през 59 г. пр.н.е отново бил принуден да води военни действия срещу бесите /в едно тяхно светилище дори му било предсказано, че синът му ще стане император/.
Наследилият го управител на Македония – Луций калпурний Пизон /68-57 г. пр. н. е./ нападнал римските съюзници – дентелетите, с което провокирал въстание сред тях, подкрепено от медите и дарданите, които за малко да превземат Тесалоника.
По време на гражданската война в Рим, Тракия останала в периферията на римските интереси, а на север от Стара планина Буребиста /гетски цар/ създал значително племенно обединение. Според източниците Буребиста бил в състояние да изкара войска от 200 000 души. През 60 г. пр. н. е. той разширил владенията си на Запад, където разбил и изгонил среднодунавските келти - бои и тевриски. Античните автори даже го наричали "келтоктон" изтребител на келтите. На Изток - гетският цар през 55 г. пр. н. е. превзел и разрушил гръцките колонии Одесос, Истрия и Олбия, а останалите по крайбрежието на Понта до Аполония признали властта му. Цезар дори замислял широкомащабна военна кампания срещу него, но убийството му през 44 г. пр. н. е. предотвратило римската експанзия.
В Одриското царство, използвайки римските междуособици за цар се провъзгласил Раскупорис, основал последната сапейска династия със столица Бизия в съвр. Странджа.
В последвалата гражданска война между наследниците на Цезар - Марк Антоний и Октавиан и републиканците - Брут и Касий, повечето тракийски племена застанали на страната на последните /всъщност траки като наемници имаме засвидетелствани още във войната срещу Югурта/.
След като Октавиан станал едноличен владетел, той започнал експанзия, целяща да разшири империята до естествените водни граници – реките Рейн и Дунав. Съюзникът на империята - Одриското царство запазило призрачната си самостоятелност и след 31 г. пр.н.е, но било твърде слабо, за да стане проводник на римското влияние в цяла Тракия. От север нахлували бастарните /или германци или скити по произход/, а бесите също били неспокойни. Затова Август изпратил на Балканите Марк Лициний Крас /внук на едноименния триумвир/. През 28 - 27 г. пр. н.е. той разбил бастарните /убивайки собственоръчно вожда им Делдо/ и ги прогонил отвъд Дунав. Крас смазал съпротивата на бесите, сердите, медите и наказал гетите, като си възвърнал изгубените от Хибрида отличителни знаци. На Одриското царство било предоставено светилището на бесите и редица земи в Южна Тракия.
Taка одрисите символически получили върховната власт в Тракия и правото да събират данъци от негово име. Създадена била префектура Мизия /днешна северна България/, през 15 г. от н.е. превърната в провинция.
19 - 11 г. пр. н.е. започнала широкомащабна римска кампания по завладяване на Балканския полуостров и придвижване до Дунав. Завладени били Реция, Норика, и Панония. В Тракия действал Лентул, които имал задачата да отблъсне преминаващите Дунав бастарни и гети.
През 12 г. пр. н.е. бесите начело с Вологес /жрец на Дионис/ се вдигнали на въстание срещу одриския цар Реметалк. В боевете загинал братът на Царя - Котис, а пратената римска армия, под командването на Пизон също претърпяла поражение. Пизон успял да реорганизира силите си и да отблъсне племената от провинция Македония. След това в Тракия пристигнали легионите под командването на бъдещия император Тиберий. На него му потрябвали три похода, за да разгроми траките и да сломи съпротивата им. Римските граници били разширени до Дунав, част от територията на покорените племена била включена към префектурата Мизия, а останалите - присъединени към Одриското царство на Реметалк.
След смъртта му през 18 г. римляните разделили царството му на две - северната част дали на брат му – Раскупорис II, а южната - на сина на царя – Котис VIII. Раскупорис II обаче искал цялата страна за себе си и през 18 г. започнал война срещу Котис, когото успял да убие по време на пир. Римляните извикали Раскупорис II на преговори и го екзекутирали.
Разделението на държавата било запазено. Северната му част била присъдена на сина на Раскупорис II - Реметалк II, а югът на сина на Котис VIII, също носещ името Реметалк III. Понеже последният бил малолетен, за попечител бил изпратен римски наместник. През 21 г. Одриси и койлалети вдигнали въстание срещу новия ред и дори обсадили Филипопол, където се намирало римското наместничество. Боевете продължили до 25 — 26 г., когато военачалникът Попей Сабин успял да обкръжи бунтовниците в планините и да ги принуди да капитулират. Последният тракийски цар Реметалк III живял далеч от родината си в Рим и бил приближен на Калигула. Императорът му върнал трона, но царят предпочел да се забавлява в Рим, а от негово име страната била управлявана от римски наместници до 38 г. Братът на Реметалк - Котис IX получил малка Армения - област югоизточно от Понта. През 48 г. Котис бил накаран от император Клавдий да абдикира трона на малка Армения в полза на Митридат Арменски.
След убийството на Калигула /41 г./ в Тракия настъпили размирици и римляните разположили легиони там. Последният тракийски цар Реметалк II /сина на Раскупорис II/, управлявал до 46 г., когато бил убит от бунтовници. Taкa Тракия се превърнала в римска провинция през 46 г. по времето на император Клавдий
Събитията, случващи се по Северното Черноморие също започнали да интересуват римляните. За да засилят влиянието си над Боспорското царство римляните сгодили дъщерята на тракийския владетел Котис VIII - Гепепирис за васалния управител на Боспорското царство Тиберий Юлий Аспруг. От брака им се родили двама сина - Тиберий Юлий Митридат VIII и Тиберий Юлий Котис I, управлявали царството след смъртта на Аспруг през 38 г. Император Клавдий обаче предпочел Котис I за едноличен владетел и изпратил наместника на Мизия Дидий Гал да го качи на престола. След гражданска война между Котис и Митридат VIII през 45 г., последният бил детрониран и завършил дните си в Рим. Котис управлявал до 63 г. Тогава бил свален от Нерон и от 63 до 68 г. Боспор също станал римска провинция. Император Галба през 68 г. качил на престола сина на Котис I - Раскупорис I, който управлявал до 90-та година.
За покоряването на отвъддунавските траки най-голяма заслуга има император Траян. Той водел т. нар. Дакийски войни през 101 - 106 г. срещу Децебал. Операцията може да се разглежда като отговорна неуспешните военни действия при император Домициан, когато римският генерал Корнелиус Фускус претърпял съкрушително поражение през 86г. от даките на Диурпанеус.
В резултат на широкомащабната кампания на Траян, римляните покоряват по-голямата част на Дакия и с това започва асимилацията на траките и превръщането им в римски граждани.
Редактирано от Last Roman на 27.01.09 10:52.
| |
|
Тема
|
 Re: Тракия в границите на Рим
[re: Last roman]
|
|
| Автор |
ф (ц) |
| Публикувано | 17.11.05 13:37 |
|
|
А малко по- подробно за обсадата на Филипопол 21 г. може ли? И за Риметалк III, как губи трона, т.е. как дефакто одрисите губят независимост?
| |
|
|
|
А колко истина има в сведенията, че първият въоръжен контакт на римляни и траки е през 188 г. пр. н. е. и завършва с поражение за римляните?
No one remembers the singer. The song remains.
| |
|
Тема
|
Re: Тракия в границите на Рим
[re: Taлиecин]
|
|
| Автор |
Last roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 17.11.05 14:07 |
|
|
Прав си, бях забравил за завръщането на Волзон от похода в Азия срещу Антиох...
Май не е било точно поражение... Малко въоръжени сблъсъци, колкото да се попречи на завръщащите се римляни да вземат по още някоя плячка от териториите през които минават...
Primus inter pares!
| |
|
Тема
|
Re: Тракия в границите на Рим
[re: ф]
|
|
| Автор |
Last roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 17.11.05 14:16 |
|
|
Малко сведения има - особено пък за свалянето на последния тракийски цар, Тракия тогава се е възприемала като неделима част от империята и актът бил чисто формален....
Primus inter pares!
| |
|
Тема
|
Re: Тракия в границите на Рим
[re: Last roman]
|
|
| Автор |
ф (ц) |
| Публикувано | 17.11.05 14:53 |
|
|
Хм, можеш ли да пуснеш малко линкове да почета. Сега връткам книжка, но е 50 страници и всичко е просто загатнато. Има хубави илюстрации обаче.
Ето какво имам на компютъра си, копи- пейс от сайт, който сега не мога да открия. Май става дума повече за легенди.
ПОКОРЯВАНЕТО НА ТРАКИТЕ
1. Бастарни
Това станало през 29 г. преди новата ера. Сурова и тежка бе зимата тогава. Силни снежни бури бушуваха навсякъде. Северният вятър фучеше, вилнееше и превръщаше всичко в лед. Замръзваха реките, замръзна и река Истър и двата й бряга се свързаха с безкраен бял мост. Трудно живееха хората оттатък Истър, завити с дебели кожуси. Виното замръзваше в глинените съдове и хората смучеха леда.
През февруари много коли, теглени от волове, потеглиха на юг. Ледената кора на Истър издържа хилядите волове, каруци и хора, които бягаха от негостоприемните области на север и търсеха нови жилища. Цялото племе на бастарните - и мъже, и жени, и деца, водени от своя вожд Делдон, се отправиха към непознати места, места, за които бяха слушали само легенди. Те се движеха бавно през земята на мизите и трибалите, които отстъпваха и ги пропускаха. Високият и непристъпен Хемус не ги спря и те скоро оставиха зад себе си и града на сердите /София/, разположен в широко и хубаво поле, под една планина, която местните хора наричаха Скомиос или Скомброс /Витоша/. Но когато стигнаха в плодородната земя на дентелетите /Кюстендилското поле/ и я опустошиха, те трябваше да спрат. Съюзник на римляните, слепият цар на дентелетите Ситос потърси помощ от своите могъщи съюзници и съседи, които отдавна бяха превърнали съседна Македония в своя провинция. Управителят на провинцията Марк Лициний Крас разбра опасността, която заплашваше границите на Македония. А това беше и повод, който отдавна търсеше, за да навлезе със своите войски в земите между Истър и Хемус и да подчини живеещите там племена. Така че той бързо вдигна войниците и с няколко легиона в пълно въоръжение се отправи срещу бастарните. Преследвайки отстъпващото племе, той скоро завладя Сердика и все по неговите следи, по долината на Тимок, достигна в земята на мизите.
Тук Крас наближил най-силната мизийска крепост и я обсадил. Храбро се защитавали обсадените. Няколко римски отряда претърпели поражение. Като видял упоритата защита, римският пълководец събрал всичките си войски и в ожесточено сражение завладял крепостта. Пътят към бастарните бил открит и той се отправил към р. Кеброс /Цибрица/, където се намирало племето. Бастарните проводили пратеници при Крас и го молели да не ги преследва повече, да им позволи да се заселят някъде, защото, твърдели те, не били извършили никакви несправедливости спрямо римляните, нито пък имали намерение да правят нещо лошо. Хитрият римлянин ги приел привидно приятелски. Той уредил голямо пиршество и до късно през нощта римляни и бастарни пили заедно. Крас им обещал, че на другия ден ще им даде отговор. Същевременно той изпратил свои хора при пияните бастарнски пратеници и те разкрили истинските си намерения. Още същата нощ Крас разположил легионите си в една гориста местност и изпратил свои съгледвачи да проверят какво правят бастарните. Бастарните ги убили, смятайки, че са сами, но попаднали на римската засада. Настъпила страшна сеч. Римляните не пощадили никого. Напразно се опитвали бастарните да запазят своите жени и деца, да се скрият зад своите коли. Лично Марк Крас участвувал в сражението, търсейки вожда на бастарните. Храбрият Делдон загинал от ръката на Крас. Една част от бастарните избягали в някакъв свещен лес, но римляните запалили гората и скрилите се вътре хора изгорели живи. Други се хвърлили в Истър, за да се спасят, но загинали в мътните му води. Малцина потърсили убежище в една близка крепост, но след няколкодневна обсада и тази последна съпротива на бастарните била сломена.
2. Мизи **
Тежката участ на бастарните не уплашила мизите, които живеели в Северозападна България. Те не се страхували от нищо, събрали значителна войска и Крас бил принуден да вземе специални мерки. Двете войски се разположили сред равнината една срещу друга. Блестели копията, мечовете и броните на римляните, сурови и свирепи стояли отсреща лошо въоръжените мизи. И всред настъпилата тишина един от мизийските вождове излязъл пред бойните редици, обърнал се към римляните и ги запитал: "Кои сте вие?" И преди да продължи, за да узнае с какво право са дошли в земята, която не е тяхна, нито пък някога им е принадлежала, се чул дръзкият и самонадеян отговор на тези, пред които нито Картаген, нито гръцките градове, нито наследниците на Александър Велики могли да устоят: "Ние сме римляни, господари на света". Не трепнали, не се смутили от това суровите жители на крайдунавските земи. Гордо и дръзко те заявили: "Така ще бъде, ако ни победите". Те заклали кон пред наредените си бойци и пред жертвеното животно обещали да принесат в жертва свои врагове. Тежки и с променлив ход било сражението. Въпреки своето превъзходство, въпреки своята бойна опитност римляните не могли да покорят напълно мизите. Настъпвала вече и зимата, която обещавала да бъде пак така тежка и студена както миналата. Крас побързал да се върне в провинцията, откъдето бил потеглил. Труден бил неговият път. Не само рано настъпилите студове тежели на завръщащата се войска. Сердите и медите, тези смели тракийски племена, не прощавали на минаващите римляни и непрекъснато нападали техните колони. С много условия Крас най-после успял да се завърне в зимния си лагер.
3. Серди и меди ***
Използвайки своята победа, Крас се отправил срещу тези племена, които предишната година му бяха създали трудности при завръщането. Сердите и медите обаче се готвели на тази среща. Навсякъде строели крепости, обхванати от войнствени настроения. Заклевали се пред своите богове, че живи не ще се предадат на завоевателите. Римляните знаели това. Но те знаели и помнели и нещо друго. Те помнели, че само преди 46 години един тракиец от същото това племе - на медите - Спартак, бе вдигнал всички роби в Италия на въстание. Борбата с него продължила четири години в тежки сражения против робите, а Спартак едва не завладял Рим. И действително трудна бе сега борбата на Крас. Едва след като напрегна всичките си сили и след като жестоко се разправяше с траките, на пленените серди и меди по негова заповед бяха отрязани ръцете - той можеше да сломи тяхната героична съпротива и да утвърди властта на Рим в тази област.
4. Одриси ****
Няколко десетилетия продължила борбата на траките срещу чуждото нашествие. И в областите между Истър и Хемус, и във все още несъществуващата южно от Хемус държава на одрисите те ожесточено се борели, за да запазят свободата си. Покорени на едно място, те на друго се бунтували. Римляните разбрали, че само силата на оръжието не помага. И пуснали в действие своя стар и изпитан метод: почнали да настройват племената едно срещу друго. Населението уплашено избягало от римляните и се скрило в грамадна пещера, която те наричали Кирис. Тя била защитена добре, имала много входове, някои от които били трудно достъпни. Хората скрили тук и многобройните си стада. Крас обградил пещерата, постепенно издирил всички входове и ги зазидал. Страшна била участта на тези безпомощни хора, заровени живи всред
скалите.
5. Беси *****
Особено упорито се бранели бесите, едно от най-храбрите и боеспособни тракийски племена. И когато през 13 г. от н. е. Луций Пизон успял да покори част от тях, пленниците беси постъпили по съвсем неочакван за римляните начин: навързаните с вериги хора, за да бъдат изпратени и продадени по робските пазари, яростно се мъчели да прегризят със зъби желязото и били непримирими в своята ненавист към робството. Необходими били мерки, които непрекъснато да намаляват съпротивата на траките. Особено опасна била тракийската младеж, смела и непокорима, и ударът трябвало да се насочи срещу нея. И римската власт наредила: за в бъдеще подлежащите на военна служба траки, които служели в помощните войски, трябвало да изкарат военната си служба извън пределите на Тракия заедно с младежи от други племена. Тази вест развълнувала тракийското население. Хората разбирали, че това е стъпка към тяхното окончателно поробване. Траките се събрали и изпратили свои пратеници при римския управител Попей Сабин. Те заявили, че "ако искат да им натрапят робството като на победени, то у тях има оръжие, младежи и решителност да защитят свободата си или да умрат". Те припомнили своите яки крепости в планините и заплашвали, че ще се борят докрай.
Попей Сабин не посмял нито да им откаже, нито да ги нападне веднага. Неговите войски били твърде малко. Дал им уклончив отговор, а в това време извикал подкрепления. И едва след като пристигнал цял легион и помощни тракийски войски под командата на зависимия от Рим тракийски цар Реметалк, който вдигнал оръжие срещу собствения си народ, римлянинът потеглил към теснините на Хемус, където високо горе се издигали крепостите на траките.
Планинците били решени на отчаяна борба. В непристъпна местност, където се намирала и тяхната най-яка крепост, те прибрали цялото население и многоброен добитък. Крепостта обхващала високо скалисто възвишение, което се спускало стръмно от три страни и било почти непревзимаемо. Дълбоки пропасти зеели наоколо. Имали достъп само от една страна - през една седловина от запад. Но там била издигната защитна стена, дълга към 120 крачки и дебела към 3 м. Тя била изградена с ломени камъни. В центъра на крепостта се издигало светилището, а наоколо били жилищата.
Странна била картината, която римските войници видели, когато се изкачили наравно с височината на крепостта. Тракийските бойци пеели и скачали в такт по свой обичай. Презрели всяка опасност, те с песни се готвели да умрат за своята свобода.
Няколко дни продължила неравната борба. Положението на обсадените било отчаяно. Върху тях се сипели непрекъснато стрели, копия, камъни, но те страдали преди всичко от липса на вода. В крепостта имало само един извор, но той бил недостатъчен. Нямало вече храна. Наоколо мрели хора и добитък. Навред се носела миризма на кръв и на гнило. Обсадените не издържали. Появили се и раздори. Един от ръководителите, Динис, заедно с част от възрастните и по-голяма част от жените се предал на римляните. Раздвоили се и младите. Едни последвали повика на Тарс и масово се самоубивали. Към това ги тласкало отчаянието пред неизбежното заробване. Повечето обаче начело с Турес решили да пробият римската обсада и да се измъкнат. Те предпочели смъртта пред робството. През следващата тъмна нощ в тежко сражение, в което трудно се различавало кой е враг и кой свой, всред виковете на мъжете и писъците на жените и децата малцина успели да се измъкнат, а останалите загинали или се предали...
Заглъхвала постепенно съпротивата и на най-отдалечените планинци. Това било последният опит да отстоят срещу завоевателя. Загинали хиляди хора, унищожени били селища и крепости с вероломство и желязо, а за всичко това древен римски историк написал: "Когато бяха консули Лентул Гетулик и Гай Калвизий, бяха дадени триумфални отличия на Попей Самин, понеже сразил тракийските племена, които водели по планинските висоти суров живот и затова били много упорити".
Велизар Велков Из "Записано на камък"
*(Бастарните - племе от нетракийски произход,
живеещо редом с даките и гетите (едни
изследователи го определят като германско племе,
други - като келти) обитавало е земите на север от
делтата на Дунав, но при набезите си е достигало
до Македония.)
** ( Северна България без Добруджа)
***(Кюстендилско и Благоевградско)
****( Течението на Марица и Тунджа)
***** (Рила и западни Родопи)
| |
|
Тема
|
Re: Тракия в границите на Рим
[re: ф]
|
|
| Автор |
Last roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 17.11.05 15:06 |
|
|
Има нещо вярно, ама малко драматично описано...
Чак пък такъв геноцид не е прилаган, с изключение на Крас, за който съм съгласен, че постъпил доста жестоко при покоряването на Мизия.
Пизон забравих да го спомена, а също и вълненията на траките поради насилствения набор на младите за военна служба.
Primus inter pares!
| |
|
Тема
|
Re: Тракия в границите на Рим
[re: ф]
|
|
| Автор |
lutom (бивш Келка) |
| Публикувано | 20.11.05 14:47 |
|
|
Не се пише Риметалк, А Реметалк. Да се надяваме, че е печатна грешка, а не невежество. Защото Зиези, ще каже че траките са от РИМ.
| |
|
|
|
ми се струва по-коректно
Не съм търсил много, но не забелязвам отделна тема за етруските и техните контакти с "трако-скитските"
Разкопките в Тарквиния са от време оно.
Ето една фреска :
| |
|
|
|
За битката при Кипсела ли става дума?
Vade retro, Satana Paganus
| |
|
| 
|
|
