Помня времето, когато тука се пускаха всякакви теми на тема тенис и се надпреварвахме да отговаряме. Въпреки, че съм обвиняван през годините, когато пиша тук, че имам много (прекалено много) любимци, то сега в този момент ми се струва, че повечето играчи не са ми симпатични. Да видим дали ще предизвикаме интерес с темата в сериозните клубари.

Ето и моите фаворити :

1.) Александър Дългополов - това момче е пълен магьосник и има всеки удар в арсенала си. За мен, когато е във форма и се движи перфектно по корта е истиснка наслада да се гледа играта му и има всичко. Мощни, нападателни удари от дъното на корта, с които кове уинъри, нападателни слайсове, дроп шотове, излизания на мрежата.
Разбира се не ми харесва лекотата с която предава точки и въобще поведението му на корта е доста лигаво и малко несериозно, но като талант е просто нвероятен.

2.) Джон Иснър - тук точно обратното на Дългополов, Джонката няма такъв талант, няма и фигурата на тенисист, но с много труд, усъвършенстване и характер стигна до елита на световния тенис и е на път да пробие дори в топ 10. Изключително шампионско присъствие, много измъкнати близки мачове и показване на топки срещу най-големите.

3.) Янко Типсаревич - Изхождайки от фактът, че е адски забавен, отворен и сърбин е много трудно Янко да не ми е сред фавротитие. Все пак трябва да се отчете, че Типсу има своя уникалност в играта - може би взима топката възможно най-рано от всички в тура и когато е във форма е също невероятно удоволствие да бъде наблюдаван. Помня, че Федерер беше казал за него, че той е от играчите, които обичат да играят на големите кортове и дава най-доброто от себе си именно срещу най-добрите. Като най-забележителни негови мачове са победите над Родик на ниво ГС (един път на Уимби и един път на УСО) и легендарния петсетов мач с Федерер на АО'08.

Също така много ми харесва и Жил Мюлер, а от т.нар. нова генерация ако трябва все пак да посоча някой – Доналд Йънг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен Иснър си е достатъчно талантлив - виж един Карло също работи много през годините, но играта му от дъното на корта така и не стана и наполовина толкова солидна колкото тази на Джони в момента. Колкото до Долго, наистина е нестандартен, но мен не ме кефи, много са му хаотични и рязки ударите, а и това, че при сервиса не чака топката да почне да пада, а я хваща още докато лети нагоре, ме дразни определено.

Иначе, ако трябва да изброя и аз имена - Раонич, Родик, Цонга, Сьодерлинг, Налбандиян, Хюит, Маю, Иснър (не ги подреждам). Любо, Гонзо и Блейк не ги броим вече, иначе и те са в тази групичка. За да стане интересна тема и да не е само изброяване, ще си изложа и аз аргументите:

1) Милош Раонич - най-накрая някой по-различен играч от младото поколение, сервира мощно, залага на по-плоски удари, обича да излиза на мрежата, а и има безспорно шампионско присъствие на корта. Какво повече му трябва на човек? :)

2) Анди Родик - Родик ми е любимец още от самото начало заради експлозивния си стил на игра. Откакто се прероди като испанец от 80-те не ме кефи толкова, но просто има някои хора, които кой знае защо са ти симпатични дори без да ги познаваш и Анди е един от тях. Излъчване, присъствие, поведение и т.н.

3) Жо-Вилфред Цонга - също като Раонич ми напомня за старото време, много ми харесва как миксира играта си с чести излизания на мрежата, майсторски волета и плонжове и, разбира се, агресивна игра от дъното на корта + любимия ми слайс бекхенд.

4) Робин Сьодерлинг - когато е във форма, е истинско удоволствие да го наблюдаваш - безкрайно доминиращ стил, равностойни удари, кефи ме и нахаканото му поведение на корта - може би защото обикновено е насочено срещу надал. :)

5) Давид Налбандиян - коментирали сме достатъчно, едва ли има някой, който да не симпатизира на Банди - Паганини в тениса. :)

6) Лейтън Хюит - може би мнозина ще се учудят, защото Лейтън нито играе сервис-воле, нито има доминиращ стил, но го уважавам безкрайно, защото е може би най-големият боец в историята на тениса - толкова много обърнати мачове, толкова операции, толкова проблеми и така и не се предаде никога и продължава да дава винаги всичко от себе си (справка: тазгодишното АО). Поведението му на корта, като изключим взривните камони от ранните му години, според мен е перфектното за един професионалист и всички трябва да се учат от него - абсолютно еднакъв подход към всяка една точка, еднакви ритуали (фланелката, шапката), не се поддава на отчаянието, когато губи, а продължава да играе точка за точка; не прибързва и, когато печели убедително (за разлика от Род например).

7) Никола Маю - най-добрите волета според мен в световния тенис в момента заедно с Йодра, който обаче има предимството на сервис с лявата ръка, да не забравяме. Само заради представянето си на Куинс '07, когато напомни за Рафтър от най-добрите години на австралиеца, Маю ми е вечен любимец. :)

Това е от мен. :)

Някой чупи рекорда,
някой пада зад борда.

Редактирано от Henman на 11.03.12 19:15.

Хубава тема. Само се чудя Хенмана с тези пристрастия и разбирания как още не е разкрил фенството си към Федерер, ама карай. :) А ти Родик вече не го броиш за жив ли? :)

Аз ще отбележа:
- Карло: титуляр на най-добрия туитър в историята и най-елегантния лифтиран бекхенд, измислян някога;
- Маю: полъх от миналото, съавтор на най-големия мач в историята;
- Иснър: явно бая фенове се извъдихме :) точно шампионският му непукизъм и това, че въпреки ръстта си разви стабилна игра от дъното ме радват и мен;
- Сода: или иначе казано Надалоубиецът... като фен на шведския спорт не мога да не съм му фен, кефи ме още от един мач с Мартин Веркерк на Уимби'02;
- Раонич: още един полъх от миналото и още един път шампионско присъствие, безспорният ми любимец от младото поколение.

Банди ми е също слабост от един известен период от време, но несериозността му и похабяването на талант много ме дразнят. Същото важи и за друг мой любимец - Гаске, макар че техни мачове бих гледал дори на чалънджъра в Акапулко, не те мъчат с играта си. :) Цонга и ХМДП също са ми симпатични, внасят колорит и агресия в скучния елит, но трудно бих ги определил като любимци, а и те са едни лигли понякога...

И специално споменаване, тъй като все още играе на двойки:

ЗВЕРА!!!!

Федерер нито излиза на мрежата, нито е биг хитър. :)

Иначе този мач Сода - Феркерк беше през 2003. Просто си спомням, че Феркерк излетя в 1 кръг като действащ финалист от РГ. Робин имаше много готина прическа тогава. :)

Някой чупи рекорда,
някой пада зад борда.

Не бе, Родик е ясен, даже оня ден гледах на тв-то него, а ЖМ беше на компа. :)
Просто съм решил от само себе си да игнорирам за темата имената, които сме коментирали много в клуба и сме на неясно кой кого харесва...

Иначе ми е интересно какво ти е отношението на теб към Хюит в момента ? :)
Има някаква странна тенденция легендите на тениса да са ми симпатични на дърти години особено, когато са срещу играчите на бъдещето.
В Австралия ми беше някак странно симпатично как Хюит обърна Раонич, а Федерер направо размаза Томич.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не вярва да си дал сет на Томичич срещу Роджър, още повече и да си се чудил много за колко време ще свърши мача.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гледаш ли майстора на ретура срещу изключително сервиращият Кевин Андерсон???? На един доста бавен хард??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много е трудно в ерата на ботове и правени като на конвейер блъскачи да си избереш някой по-атрактивен... трудно ми е да дам еднозначен отговор, камо ли да изредя дълъг лист, но да кажем, че тези, които ще спомена са ми по-скоро симпатични отколкото любими или хора, които подкрепям константно.

1. Цонга - експлозивен, гори на корта, макар понякога да се самоунищожава има мощна и атрактивна игра, когато му спори е интересен за гледане.

2. Ферер- освен, че го уважавам като трудолюбив и използващ на 100 % потенциала си играч (с оглед на ръст и габарити), харесвам стабилността му и това,че рядко има резки амплитуди в представянето си. единствено ме е дразнело,че понякога не може да се надскочи и да направи нещо наистина голямо, но с оглед на ограничения му сервис ресурс е може би нормално...

3. Багдатис- обичам колоритни състезатели, които са по-различни от масата. Баги несъмнено е един от тях с богатия си набор от гримаси, театралничения и неизменната набожност. минусите тук са надменното държане по време на Купа Дейвис и постоянно лъкатушещата форма, нещо, което ме нервира много. все пак когато е в зоната си е наслада да го гледаш.

4. Налбандиан- както го уважавам заради безспорния талант и шотмейкинг умения, така го презирам, че цяла кариера не намери желание и мотивация да си оправи фитнеса и да пази някаква по-стриктна диета. тенисист с неговите качества да няма ГШ и да има само 1 финал си е истинско престъпление.

5. Харисън- тъй като много обичам ЮЕсЕй като цяло, няма как да не завърша списъка с един янки. може би не е много харизматичен Райън, но ми се струва упорит и работлив. форхенда и сервиса му ми харесват и се надявам,че като понатрупа опит и поработи над някои по-слаби елементи в игровата си постановка, може да се очакват някакви прилични постижения на хард корт.

Ами това е... малко ми е кофти, че като мислих за някой по-симпатични основно ми изникваха такива, които ме дразнят или директно си ги хейтя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тенденцията да са симпатични е по една много проста човешка причина - вече са безвредни и не могат да застрашат истински любимците ни, така че може да ги погледнем отстрани и да отдадем дължимото им. Дори и Надал ще почна да го уважавам след две години, когато след осмата операция на колената играе в Казабланка и Коста до Сойпе. :)

Иначе Хюит ми е все толкова противен, защото се окичи с незаслужена слава в една преходна епоха и никога няма да забравя победата му над Пийт в Ню Йорк, както и арогантното държане, антитенисът и т.н. Но за уважение - винаги, не съм го оспорвал.

Е айде сега, има едни от най-хубавите волета, агресивен е и е техничен, няма нужда да целиш топчето с 200 км/ч, за да си биг хитър, това по-скоро те прави блъскач, точно на теб ли да обяснявам. :)

Просто е странно на фона на тези ти любимци и разбирания за спорта да нямаш и симпатийка към Роджър, още повече, че Хенман има много добър ХТХ с него, но ти си знаеш. :)