Как Федерер загуби (анализ) / Спорт / Тенис

След като емоциите и адреналина вече са в нормални граници,а впечатленията от вчерашния епичен 5-сетов финал на Уимбълдън са осмислени,мисля е време за малък анализ на случилото се вчера на Централния Корт в Лондон,където Рафаел Надал спечели 5-тата си титла от ГШ и първа различна от Ролан Гарос.
За мен мача започна още в събота,когато двамата финалисти дадоха своите последни пресконференции преди големия мач, който щеше да реши титлата. Както и на корта- двамата се различаваха много. Федерер- леко арогантен,леко раздразнен от въпросите на репортерите,сякаш повече опитващ да убеди себе си,че е фаворит.

- Не ми пука какво говорят хората и какво пишете вие журналистите. Аз обичам да чета само похвалите за играта си, когато има критики- просто ги игнорирам. Финалът на Ролан Гарос и клей корт сезона отдавна е забравен. Тук аз съм фаворитът,аз знам как и мога да победя Надал и смятам,че ще го сторя. Знам,че ако играя добре,нищо не може да ме спре. Рафа е голям шампион,но факта,че води в преките ни двубои се дължи предимно на това,че те са основно на клей- неговата предпочитана настилка. На Уимбълдън нещата стоят по-различно. Очаквам да спечеля. (Федерер)

Свикнали сме да казваме Федерер какъв джентълмен е,какви перфектни обноски има и т.н. Да,когато печелеше всички мачове и титли беше много мил и спортсменски настроен. Но през тази проклета година нещата май се преобръщат. Върна се онзи злобен поглед, почва постоянно да се заяжда с журналистите,в по-напечените мачове използва откровено нарочно Хоук Ай с ехидна усмивка,за да има повече време за концентрация. Отказва да признае,че всяка една загуба от Надал го влудява,независимо дали е на клей или на тренировъчно мачле в някой заден двор. Опитва се да внуши,че Ролан Гарос не е голяма цел в кариерата му и достигането на финал е напълно достатъчно. Прие като напълно нормална загуба 6-1 6-3 6-0 на финал от ГШ, очаквах дори да каже,че е доволен и не е притеснен. Всички победи за него са рутинни,а всички загуби са планирани и още и още примери. Всичко това показва за мен колко психически лабилен и несигурен започва да става Фед. Нещата се изплъзват от неговия контрол и това го подлудява. Само че той никога няма да си признае. Едва вчера след шокиращата за него загуба (която трябваше да дойде още миналата година) се прокраднаха нотки на отчаяние: - Това е най-тежката ми загуба, да загубя финала на Уимбълдън е катастрофа. Винаги съм твърдял,че освен безспорно невероятната си техника и игра, Фед дължи успехите си на психическата си устойчивост, която му даваше предимство пред другите. Сега,след като тя бе видимо разклатена виждаме резултата. Фед все още е прекалено добър за 95 % от играчите, но времето му като най-добър в света вече е към своя край.

От другата страна- претендента. Простоватия и по-първичен Матадор от Майорка. Винаги скромен, винаги изтъкващ качествата на големия си противник. Една простичка,но работеща стратегия. Не се надува,не създава медийни войни, не предизвиква гнева на съперника си. Винаги се слага като аутсайдер и така се освобождава от свръхнапрежението и се концентрира върху играта си на корта.

И така психологическият дуел между двамата големи шампиони и гладиатори видимо беше с предимство за Надал. Хед-то-хеда, последните 3 мача (макар и на клей), разбиването в Париж, победата в Куинс. Всичко това даваше предимство на Рафа,преди още да бъде ударена една топка от финала. Но щеше ли това да е достатъчно? В предишните две години, по-голямата мощ на Фед от сервис, по-елегантното му придвижване и значително по-голямото му майсторство на мрежата му бяха донесли успех, въпреки,че отново по-голямата част от психологическите фактори бяха в негов ущърб. Но на 6.07 2008 Уимбълдън очакваше своя нов крал...

Мачът започна леко тромаво. И двамата бяха нервни не само от важността на мача, но и от лошото време,което го бе забавило с половин час и заплашваше да го прекъсне и по-нататък. Още в 3тия гейм се случи това,което се бе случвало само 2 пъти през целия турнир- пробив в сервиса на Фед. Рафа не направи нищо особено- просто игра солидно (както само той може.) Целият сет бе на приливи и отливи,като дори Фед имаше игрово предимство. Но въпреки няколкото шанса за рибрейк,спасени след комбинация от добра игра на Рафа и евтини грешки на Фед, шампиона така и не можа да пробие- 6:4 за Рафа. Испанецът спечели за пръв път първия сет на финалите им на Уимбълдън. Федерер трябваше да догонва...

Втория сет нивото на игра леко се покачи. И двамата намериха по-добър ритъм и намалиха грешките. Фед започна да стреля феноменалния си форхенд както само той може и да сервира смъртоносно. Рафа допусна някои колебания и се стигна до първия (и както ще се окаже после единствен) пробив в сервиса на претендента. Мощно C'mon от Родж, който сякаш предусещаше обрата в играта. И изведнъж срив... 2-3 евтини грешки,няколко феноменални уинъра на Надал и от 4-1 спечели 5 (ПЕТ) поредни гейма срещу Роджър Федерер на финал на Уимбълдън (нечувано) и взе аванс от 2-0 в сетовете. Коварната трева за пореден път доказа,че спад в концентрацията дори за 10 мин, може да е фатален при бързото развитие на геймовете. А Надал дори не играеше чак толкова добре. Имаше проблеми във всеки сервис гейм (печелеше най-често на 30,или след 40-40 и Ад), да не говорим,че пак му се наложи да спасява камара брекболи. И именно в тези брекболи се показа психическата обремененост на Родж. Ръката се стегна, онези толкова познати грешки от бекхенд заваляха,а Рафа акумулира увереност от това и направи няколко фамозни уинъра и пасинга. Звучното ВАМОС огласи Централния Корт. Публиката вече надушваше,че трофея ще смени своя притежател.
Но все пак това е Роджър Федерер и Уимбълдън.За кралят на трева мачът тепърва започваше. Придобил отново онова свое ледено изражение,с леко присвити от гняв очи, Фед започна да сипе асове и форхенд уинъри от всякакви позиции, вместо да преклони глава обаче Матадора държеше на своето. Стабилна игра от бекхенд, камшичен форхенд и неприятен сервис го държаха наравно с шампиона. И така до 3-3. Видимо изнервен, Фед пресили няколко удара в своя сервис гейм и се стигна до 0-40 и три възможности за пробив. Усещайки наближаващата загуба Фед мобилизира всичко в себе си, докато Надал сякаш се уплаши от това,че ще победи с 3-0 на Уимбълдън смятания за най-велик на всички времена. Последва серия от унищожителни сервиси и няколко нехарактерни за Рафа грешки. Федерер се спаси,както го е правил неведнъж. И така се стигна до тайбрейк. В него именно се видя, защо Федерер е 5-кратен шампион на Уимбълдън,а Рафа неговия подгласник. от 6 точки на свой сервис Роджър направи 4 аса и 1 сервис уинър- висша класа в най-важния момент. Дори Бика от Майорка трябваше да преклони глава пред такова майсторство. 7-6 (7-5) и Фед вече можеше да диша малко по-спокойно. Но все още- да обърне Надал дори на Уимбълдън след 0-2 сета бе нещо твърде сложно (нещо непостигано на финал на свещената трева от 1927 година) Но кой ако не властелина на съвременния тенис можеше да го постигне?

4тият сет за мен бе най-добрият в целия мач. Нито един брекпойнт, фамозни разигравания, стабилен сервис и от двамата. Неизбежната развръзка- отново тайбрейк. Как ли се чувстваше младият претендент? Загубил миналогодишния финал след 2 тайбрейка, а и вече загубил един днес... От другата страна Фед нямащ право на грешка, изправен срещу внезапната смърт... За такова шоу си заслужава да се гледа тенис и да си емоционално обвързан с тази велика игра. Надал сякаш заигра тениса на живота си. 2 сервис уинъра, 1 грешка на Родж и 2 феноменални уинъра (може и да бъркам,по памет пиша) го доведоха до 5-2 и 2 собствни сервиса. При успешно взимане дори на 1 от тях го чакаше мачпойнт за така жадуваната титла. Федерер, свъсил вежди,сякаш изглеждаше най-после победен след толкова години. И о чудо. Ръката на Рафа трепна. Най-голямото перде може би в историята, най-голямото спортно сърце, което аз съм виждал не издържа. За първи път Рафа игра сякаш е 22 годишен младеж,а не като съвременен тенис гладиатор. Двойна грешка,ънфорс и Фед бе отново в играта. Мирка и Гуен Стефани бяха на крака, чичо Тони и Себастиян Надал не вярваха на очите си. Последваха феноменални точки, напрежението бе толкова голямо,че дори не искам да пиша за тях. Рафа НЕ изпусна 2 мачбола - Роджър ги спаси със сервис уинър и извънземен бекхенд пасинг шот. След това отпусна ръката и завърши сета в своя полза. Отново 7-6 (10-8) и мощен победоносен вик от страна на швейцареца. Вече нямаше какво да му попречи към 6та поредна титла. Дори феномена Надал нямаше как да преживее тази превратност на съдбата,нали?

- Мислех,че съм го пречупил,че вече предимството е безвъзвратно на моя страна,очаквах да спечеля (Федерер)
- Знаех,че играя добре. Казах си,че трябва само да продължа в този дух. Нямах право на повече грешки (Надал)

Петият сет бе върха на драмата.Второ прекъсване за дъжд,разменени възможности за пробив, спускаща се тъмнина над корта. Публиката вече нямаше сили да гледа... Но двамата гладиатори продължаваха и продължаваха. При 7-7 във финалния сет, най-сетне един от тях се пропука. Не,не беше по-младият и неопитният, не беше Кралят на Клея, а неговият противник. 2 евтини грешки от форхенд и фаталният пробив бе факт. Последният в мача и първият от втория сет насам. Но можеше ли Рафа да отсервира победата?

- В последния гейм вече не виждах почти нищо, играех само на инстинкт, беше толкова тъмно (Надал)
- Вече не виждах,срещу кого играя, ако бях пробил за 8-8 може би мачът щеше да бъде прекратен, но така и не стана (Федерер)

При 40-30 Надал имаше своя трети мачпойнт. Но Федерер направи феноменален бекхенд ретур,за да спаси. За съжаление на всички свои фенове обаче, това бе последната точка, която швейцарецът щеше да направи в този епичен мач. Неспасяем сервис на Рафа и лека грешка от форхенд на Фед при мачбол... ГЕЙМ,СЕТ,МАЧ... Един 22- годишен феномен лежи на земята и крещи от радост, друг 27 годишен велик майстор и легенда на този спорт тъжно върви към мрежата,за да поздрави своя немезис. Федерер загуби за пръв път от 6 години на свещената трева, Централния Корт имаше своя нов господар. Останалото както казват... е история!

САМО ЛЕВСКИ