Re: Айдееее / Спорт / Тенис

Сега и коментарът:
==============
Първо, честито на всички фенове на Саф и всички антифенове на Хюит (много сме, силни сме ;), напълно заслужена и изстрадана титла след 2 финала и след такъв мощен път до този голям мач...

Както се и видя, развитието на мача зависеше изцяло от формата на Сафин - безгласната буква изчакваше, изнервяше Марат и връщаше всяка топка, докато Саф така и не беше влязал в мача - никакъв сервис, тромавост и липса на мисъл в отиграванията. Само с бързина и що-годе дълбоки удари, Хю си взе сета.

Постепенно, Марат тръгна да успокоява топката, доста линии хвана, а първият сервис и ийзи точките станаха по-чести. Най-важното във втория сет, обаче, бяха ретурите му и самочувствието, което показа да поведе играта на сервисите на Лейтън - той от своя страна започна да играе по-силово и пряко да се надиграва със Сафин, което беше голяма грешка - само стимулира Марат да покачва точността си и да гори в играта, което за такъв талант е предимство. Да не говорим, че тогава и започна по-шаблонната и неизненадваща игра на Хюит на свои сервиси с тези непрекъснати комбинации уайд-сърв + форхенд на обратния диагонал. За издържлив и силен физически тенисист това беше отличен шанс за установяване на контрол, а играч като Саф само трябваше да изчака формата си, за да вземе надмощието.

Третият сет вече беше нещо невероятно!, преломен момент и изключителен парад на психика и характери, само заради онази серия от 7 поредни гейма (5 в този сет) не съжалявам, че един изнемогващ Федерер беше спрян от Сафин - още в началото си казах, че първите два гейма ще има пробив и който го вземе, взима и сета, а оттам и мача. Уви, Саф изпусна и двата гейма, след като обърна сервиса на Хюит от 0:30, но отново направи ънфорси, а след това при контрол в своя сервис-гейм, сервисът му го предаде и допусна пробива. Еби му меч, тогава бях сигурен, че Хюит взима мача, измъкна се от такава ситуация, Марат чупеше ракети и напълно се демотивира, а ънфорсите и слабият процент първи сервис се завърнаха. От другата страна Лейтън все по-силно сервираше и без много зор си взимаше геймовете - до 1:4. Тогава настъпи грандиозният обрат - струва ми се, че Сафин налучка най-правилния ритъм изобщо в кариерата си - нито много притеснен и неубедителен, както в първия сет, нито тръгнал ва банк, изцяло на риск и без подсигуряване. Е точно тези 5 гейма ги изигра с изключително сърце, ретурите му бяха по-опасни от сервисите на Хюит, всяка точка я правеше по план, с перфектно пласиране и разнасяне по корта, сервисът ставаше все по-мощен, а когато не влизаше за уинър от първи, ставаше чудесен кик от втори, с който отново налагаше темпото си. Колкото и да гонеше, колкото и да викаше, ози калитарчето беше като мишена за дълбоките и прецизни удари на Марат. Изключение от тази поредица прави последният гейм в сета, когато Сафката показа твърде припряна игра на адвантидж страната, но пък от дюс-а сипеше асове.

Нататък въпросът беше къде ще стане пробивът, с уникални бомби на подаването на Лейтън и своите сервиси, Саф нокаутира съперника си - свободна и нападателна игра, единственото, което отърва Хюит от погром, бяха неизбежните ънфорси, но именно в тези моменти се видя кой е готов да победи и кой с гола амбиция и бързина търси лесното развитие. Но не би!, ретур в аут и най-сетне победа на Марат в Мелбърн... Като не считаме мача с Рошу, много разнообразна игра, с невероятни серии и в крайна сметка, победи в стил. Честито, Саф!

КЗХ!

Do NOT listen to a word I say
Just listen to what I can keep silent.