|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
Тема
|
Чувството за вина...
|
|
Автор |
LikeABird (;)) |
Публикувано | 06.06.15 11:24 |
|
как се лекува?
Откакто я видях се чувствам ужасно, сякаш съм извършила престъпление. А стореното - сторено. И няма връщане. Няма как да се извиня, а и е безумно... Замалко да я добавя на фейса, но какво ли щях да й кажа... Отвратително е в какво се превърнах... Ако някой ми беше казал по-рано, че ще го направя щях да му се изсмея в лицето и смело да заявя "Никога"! Но, колко излезе вярна приказката: Никога не казвай "Никога"... :(
| |
|
как смяташ да продължиш историята? Ако няма продължение, чувството за вина е безсмислено, както, впрочем, винаги е, защото не променя стореното. Ако ще продължавате и пак изпитваш чувство за вина, ще стане нещо като оня, дето пиел с отвращение.
И защо откакто я видя се почувства виновна? Каква е - добра, хубава? Ако не беше я видяла?
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
Тема
|
Re: Чувството за вина...
[re: LikeABird]
|
|
Автор |
nikie (учен) |
Публикувано | 06.06.15 17:17 |
|
Ъ?
| |
|
за какво става дума? отнела си на някоя жена мъжът ли?!
и като цяло... теб откак те помня все за нещо се терзаеш. кажи ми, какъв е тоя зор само да се наказваш за това, което си направила. да не си убила човек, я?!
А хитростта е ума на глупака.
| |
|
Ми, може да му е спретнала убийствен минет, не знаем .. и сега да е съпричастна с тъгата на почернената вдовица.
| |
Тема
|
Re: Чувството за вина...
[re: LikeABird]
|
|
Автор |
nikie (учен) |
Публикувано | 08.06.15 06:58 |
|
Мамка му - аз също я видях. Не ми беше лесно да отделя поглед от нея толкова време. Беше цялата в кожа, хвърли ми един поглед - направо се разтресох. После с чувство на яд и омраза видях как прегърна един дъртак, изрева с 12-те си цилиндъра и отправи в неизвестна посока, оставяйки горчив вкус в устата ми...трябва ми време до го преживея...
| |
|
няма продължение...
жената не е толкова зле, колкото първоначално ми се видя, или просто тази й снимка е доста добра - проблема е, че очите й са тъжни... и ми стана криво...
разбира се, аз не съм първата, нито последната, а по-скоро поредната, с която съпругът й... ноо, това не ме прави невинна... просто ми е тъпо, ще ми мине...
| |
|
ако се е стигнало до фатален край- разбирам напълно. добре, че всички са живи и здрави и всичко ще бъде наред само птичето ще се чувства виновна по дифолт
А хитростта е ума на глупака.
| |
|
Ама га яде кифтетата, ни рива, м?
Виж сега..едва ли има някой, който да не се е почувствал гъз в тоз живот, или евтино. Стават и такива неща, какво да се прави. Щом няма умрели - значи всичко е наред. Важно е - да се извадят поуките, така щото- човек да се чувства добре със себе си накрая на деня.
Да, добре е да не се зарича, че не се знае - знае ли се. Животът предлага всякакви сценарии. Това му е хубавото, един път си долу - друг път - отгоре.Така е то.
| |
Тема
|
Re: Чувството за вина...
[re: impulce]
|
|
Автор |
kikimor (зеленолюспест) |
Публикувано | 09.06.15 06:35 |
|
Ей!
Много е трудно да откриеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма в стаята!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|