|
Реших да ви разкажа една история, в която аз съм в ролята на глупака. Една история с обикновено начало и неочакван край, в чиито финал се почувствах като пълен кретен и отвратен от себе си мръсник, а едновременно с това странно доволен от случилото се.
Сега, като прочетох разказа си отново, преди да го публикувам, ми се вижда малко дълъг, но, все едно вече е 4 часа през ноща и нямам капацитет да го редактирам, така че ще го оставя както си е, и ще ви помоля да ме извините ако някъде съм бил по-обстоятелствен от необходимото ...
Имах преди години една колежка във фирмата където работя. Момичето все се оплакваше, че не може да спи. Ама хич. Дни наред, до пълно изтощение. И въпреки това не заспива ... Пие приспивни хапчета, нещо и става и повръща от тях непрекъснато, а и съня който и дават е един такъв никакъв, изтощителен и безполезен. Ходи на лекар, ясно колко и помагат лекарите - хич ... Тъжна картинка: проблем, без идея за оправяне, и така месеци наред.
Бяхме (горе-долу) добри приятели, макар, че често се спречквахме за някоя дреболия от ежедневието. Абе, хайде да не го усуквам, не я харесвах много, макар, че на външен вид си я биваше. Ама се държах прилично и не го показвах.
Една вечер бяхме останали да работим до по-късно, и след работа отидохме да вечеряме. И двамата уморени почти до изнемога, защото беше (примерно) 5-ия пореден ден в който работим от щом-се-събудим докато-издържаме ... имахме да предаваме някакъв си много важен (както ни се струваше тогава) проект, напълно забравен в момента ...
И към края на вечерята, тя, с един такъв тихичък и много монотонен глас, ми се оплака, или дори не оплака, ами така си нареждаше на себе си, как сега ще стои часове наред и ще се чуди какво да прави до сутринта, и колко мъчително минава времето, и как час по час само гледа колко се е преместила луната и как това е единственото хубаво нещо, тази луна, която се мести надясно по прозореца с обещанието че все някога ще стигне до края му ...
И, то си е ясно, поканих я да спи при мен тази нощ. Наистина ми се стори много нещастна, и, уж нямаше да се любим, ами просто за да не е сама. Така и обяснявах на излизане от кръчмата и наистина го мислех тогава, на път за към къщи.
Както и да е, пристигнахме у дома, и си легнахме. Аз я гушнах откъм гърба и (нали обясних преди малко, колко бяхме уморени) съм заспал. Тя обаче - не ... и така минали няколко часа. И посред нощ се събудих.
И в просъница, като ме доядя на това и безсъние и в някакъв изблик, и аз не знам на какво, не беше ни обич, ни яд, не мога да го обясня точно но и до днес помня как се чувствах тогава, започнах да я целувам навсякъде .... без въобще да я питам иска ли и т.н.
И тя отначало много шашнато се дърпаше, ама после притихна една такава, и някак си мълчаливо се остави на течението на нещата ... Докато не започнахме да се любим в онази поза, дето тя си слага краката на раменете ми, много проникваща (който я е опитвал - знае за какво говоря). И така, около два часа (буквално!) ... Не знам какво ни стана, но като се впихме един в друг, не можахме да се откъснем сума ти време. Аз си летях някъде из облаците, а тя отначало се сдържаше, но после закрещя от удоволствие ... (горките съседи! сигурен съм, че ги събудихме и не им дадохме никакъв шанс да заспят отново ;))
И после тя си заспа. И хем така, красиво си заспа, с две ръце под главата, като малко дете. Спала си така до обяд на следващия ден. Хич и не я будих сутринта, ами и оставих ключове, бележка и топло кафе в термоса на кафеварката ...
Да, и после, още няколко пъти го правихме, все по този начин ... И се превърна в нещо като борба, никакви ласки последните пъти нямаше, ами нещо като хапчето приспивателно за нея, а за мен някаква, как да кажа, победа - над нея, над ситуацията, и аз не знам над какво точно. Странни емоции, сигурно няма да ги разберете, защото и аз не бих ги разбрал, без да съм ги преживял ...
И така, продължихме да го правим известно време, без някакви сериозни намерения, и двамата го знаехме, защото въобще не приличаше да сме един за друг, нито физически, нито като типове хора ...
На мен, разбира се, ми беше хубаво, но някак си странно, едно такова, само физическо, а и на нея така, ама ни стана навик да го правим точно по този начин, и точно в тази поза. Иначе, в нормална ситуация, не бихме създали такава връзка, на никой от двама ни нямаше да му е интересно.
И така, минаха (примерно) 2 месеца. Докато един ден тя изненадващо обяви, че напуска фирмата. И като се покри вдън земя след това, нито можех да я открия, нито тя се обади повече. Не че съм я търсил много усърдно де, нали обясних че нямахме кой знае колко дълбоки чувства ...
Обаче се мина малко време, и аз се замислих за разни дреболии, дето преди не ми изглеждаха важни, ама сега някак си се бяха наместили една с друга и придаваха странни нюанси на цялата история. Тази странност се усещаше в много неща. И в това как набързо напусна фирмата, и в това, че докато траеше "връзката" ни, ми се струваше, че през следващите един два дни след като сме се любили тя страни от мен, и дори някак си и беше неприятно самото ми присъствие, а после отново ставаше благоразположена, и в това че не даде смислено обяснение каква "друга работа" си е намерила и няколко още такива подобни неща ... И колкото повече мислех и си спомнях, толкова тези "дреболии" ми се виждаха по-неестествени, капки фалш някакви, дето разваляха цялата история.
И, понеже знаех в кои заведения обича да ходи, и въобще как да си прекарва времето, пообиколих 2-3 дни привечер тези места, и накрая "случайно" я срещнах в едно от тях.
Видя ме, позна ме, усмихна се, и тутакси настръхна в някаква защитна реакция.
Бях се подготвил да видя как ще реагира и затова забелязах и запомних всичко. Бях си приготвил и какво и как ще кажа (мога да съм доста убедителен като реша), и, абе, накратко: убедих я да ми разкаже какво всъщност се е случило с нея.
Първо не искаше да разказва, после ме предупреди че няма да ми хареса каквото ще каже, но аз все настоявах и настоявах, нали затова бях дошъл. И ето какво ми разказа накрая, с доста отмъстителен тон:
С теб разбрах, каза, какво било това удоволствие и болка в едно. Защото (тя е 1.55 висока, малко същество) всъщност много я боляло като съм влизал толкова дълбоко в нея, и така се уморявала от тази болка, а в същото време и се искало да я пронизвам цялата, още и още, и "нищо да не останело от нея" (?!) и затова крещяла така - от страст и болка, и хем и се искало всичко да свърши още сега, хем да продължава часове ... и че така се уморявала от тези емоции, че после потъвала в "безпаметен сън", едва ли не само с мисълта да не се събуди и да и се наложи да ги изтърпи отново ... много живописно и с подробности (които ще ви спестя, а и на себе си спомена за тях) ми обясни точно как се чувствала разкъсана на сутринта, и защо за нищо на света
не и се искало пак да става така, ама после, след няколко дни, когато хем не спяла и хем ме гледала в офиса по цял ден, първичните инстинкти взимали връх в забуленото и от безсънието съзнание и отново и отново изтърпявала едното разкъсване за да прекрати другото (безсънието) и как се люшкала между тези два полюса до полуда ...(преразказа е с мой думи, не бих могъл да я цитирам точно, но смисъла и стила на изказ са много подобни ... ) ... и как накрая толкова се мразела, а и мен, на следващия ден, че се притеснила да не направи нещо неконтролируемо (не уточни какво) пред колегите ... и така, нямала избор и решила да се махне, макар че работата много и харесвала, и колегите също ...
И други неща разказа, не всичко съм запомнил, защото, макар и да се бях подготвил, толкова се стъписах от неочаквания обрат на разказа и всичките живописни физиологични подробности, че загубих дар слово и всякаква представа за нещата ... помня от този епизод най-вече разплаканите и очи и ядния жест с който бършеше сълзите си, точно преди да прибави поредната отмъстително разказана подробност ... (жените, мисля си аз оттогава, инстинктивно знаят как да използват мъжкото стъписване пред величието на Физиологичното, но това е друга тема ...)
Нямам думи (клише, но истина в случая!) да опиша колко абсолютно отвратително, смазан и скапан, се почувствах след този разказ. И от това, че така съм мъчил някого, и защото съм бил толкова сляп да не забележа, и то дори не сляп, (всъщност съм доста наблюдателен и съобразителен), ами по-скоро тотално незаинтересован за човека до себе си и заслепен от стандартните предразсъдъци (всичко това е за малко, тя го знае ...и т.н.) и т.н.
И ... колкото и да е странно да го кажа: Чувствах се и доволен. От преживяното.
Имаше нещо в този секс. Нещо неописуемо и дълбоко и истинско. Нещо, което аз, господин Праволинения, никога не бих признал за приемливо, какво остава пък за хубаво, преди. Аз, разумния кретен, щях да съм ужасен от представата че мога да причиня болка на някого и той да го иска и всичко след това ...
отново и отново ...
Чудно ми е колко от хората, които ще прочетат това Знаят (да, с главна буква) какво се опитвам неумело да разкажа и колко ще игнорират разказа ми като приказки на някакъв (леко) смахнат в интернет.
Ако ви мързи или нямате време да отговорите, можете просто да драснете едно "Разбирам" или "Тъп разказ!" или нещо подобно ...
Хайде със здраве, и благодаря, задето ме изслушахте ...
|
