|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
|
|
|
Не се питай! Ние с теб сме прави, както винаги, то се знае.
Абе, тая година толкова много абитуренти, абитюренти, че дори не знам по какъв начин да "акцентирам" на неправилния правопис и правоговор.
| |
|
|
|
Не знам как се е получило, но току-що видях линка, който си ми пратила.
Моля те да ме извиниш за втори път!
Какво те притеснява в текста, ако притеснението ти е все още на дневен ред?
Редактирано от !Valencia на 23.03.12 03:23.
| |
|
|
|
Има и абитюриенти.
Аз съм виждал една такава преди около 2-3 години - с бяла каляска приличаща на тиква и теглена от истински кон, а тя вътре самичка цялата в бяло и само гледка наляво-надясно в очакване на аплодисменти. На бул. "Сливница", на северната му страна, някъде около Втора градска.
Само дето вентилаторът от вица липсваше.
Избягвайки деепричастията, ще подобрите стила на речта си. Марти Ларни.
| |
|
|
|
Има и абитюриенти.
Знам, знам! И аз познавам, но май че е по-правилно да кажа познавах, защото на всичките ми близки и приятели, децата отдавна бяха абитуриенти. Преди шест години за последен път бях на абитуриентски бал.
П.П. И този виц не знам. Аз, както изглежда, не знам никакви вицове.
| |
|
|
|
Прослушване и приемен изпит за нови номера в цирка.
Влиза един и започва да представя номера си на комисията:
- Представете си пълно шапито, всички редове абсолютно пълни, всички билети разпродадени. Манежът - огромен, а пред вентилатора за вкарване на свеж въздух - голям балон, пълен с (хммм... как да кажа сега пък аз, май не трябва да е с оригиналното понятие, добре, дали да не ползвам турското "гириз" - това е онова, което се съдържа в ямата на полската тоалетна, не, ще използвам културното) изпражнения (да ме извинявате). Зад завесата аз държа пушка, с която се прицелвам в балона и... гръмвам!
Балонът се спуква и аз влизам на манежа целият в бяло!
Избягвайки деепричастията, ще подобрите стила на речта си. Марти Ларни.
| |
|
|
|
Ха-ха-ха! Знаех вица, но го бях забравила!
Благодаря ти!
| |
|
|
|
Първо копираш линка, който искаш да дадеш.
После написваш ей тая магия по-долу, като на мястото на
"link" поставяш копираното, а на мястото на "цък" -
текста, който искаш да се появи.
{URL=link}цък{/URL}
Последно - не се пишат тия скоби, а прави (средни)!
Но те нямаше да се покажат за целта на демонстрацията
Пуу, като го прочетох, чак аз го разбрах!
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Ако някой ще черпи - да черпи!
Аз не отказвам на лели, че и на баби (на първо внуче!).
Ще черпи Уни, защото има повод.
А ти какво не отказваш на лелите, Привет? Това "не отказвам" може да има много продължения: не отказвам да им нося торбите, не отказвам да им обясня как с едно "цък" излиза линкът, не отказвам да им помогна, ако имат проблем с колата, какъвто имах аз преди два дни.
...Спрях едно момче и го попитах защо, според него, колата не иска да запали. Качи се той в нея, пробва, но не стана. Предположи, че е от акумулатора. С хиляди маневри (защото бях спряла между две коли) приближи неговата кола до моята, извади кабели, включи ги на двата акумулатора и отново се качи да пробва. Нищо не ставаше. Според него проблемът беше в стартера. Тогава коленичи под колата, както беше с чистите си дрехи, опитвайки се да го намери. Оказа се, че стартерът е на майната си...извади един сенник, постла го и се навря под колата, продължавайки търсенето. Аз се притесних, че му загубих сумати време, казах му да не се безпокои за мен, благодарих му - един вид го освободих... "Нека да направим един последен опит" - предложи той. Направихме един последен опит, който се оказа предпоследен, а после още един последен, пак предпоследен... В един момент при нас дойде едно момиче - приятелката му, с която, очевидно, имаше среща... Някой би казал: "Е, голяма работа! Убивал си е времето, докато я е чакал". Само че той можеше да убива времето си по много по-приятен начин, можеше да не омърля дрехите си...
Това беше моят своеобразен начин да бладодаря на момчето още веднъж - за отделеното време, за съпричастността, за човечността... И макар да съм почти сигурна, че той няма да прочете написаното, знам, че добрите ми послания ще го достигнат... Веднъж изречени, думите не се губят- по неясни за нас пътища достигат човека, за когото са предназначени - най-често под формата на благословия.
Редактирано от !Valencia на 30.03.12 14:16.
| |
|
|
|
Веднъж изречени, думите не се губят- по неясни за нас пътища достигат човека, за когото са предназначени - най-често под формата на благословия.
Благодаря за споделеното!
Хубаво разказваш. Пък и аз хубаво чета!
-----
П.П. "сумати време" или "сума ти време" ?
Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
| 
|
|
[