BULGARIA-ПРАВЯ ПРЕПЕЧАТ ОТ ЕДНА ДИСКУСИЯ ! / Градове / Свищов

Орфей не беше първият. Преди него Син Божий на Балканите слезе под името Полукс. Носеше символите на погребални принадлежности отпреди потопа. Те бяха подобни на египетските знаци, с които бяха погребвани фараоните, но в обратно положение по линиите дясно-ляво, горе-долу. Полукс не е истинското Ми име в онази епоха, но така Ме пишат в митологията. Моите приближени Ме знаят с духовното Ми име ТОТ и Ме идентифицират с египетското едноименно божество. Истината е, че аз работих и в Египет и това влезе в митовете и религията им, но фактически излязох от Рилската Агарта. Нозон бе първият Ми ученик тогава, който се роди в България повече от пет пъти и предпоследния път му продиктувах книгите на Тот. Те неправилно се нарича назореи, но правилното е НОЗОРЕИ, по името на първия Ми ученик.
Когато дадох символите при погребението на египетските фараони, Аз имах предвид способността на някои фигури и сплави да предизвикват излъчване и мумифициране за определен срок, докато посветеният учи в другия свят. Саркофазите не бяха нищо друго, освен нещо като площадки за излитане. Но в Египет Моята рилска мъдрост бе превърната в средство за диктатура на жреците, поради което се наложи да объркам умовете им и да обърна полярността на мистичните атрибути. Това наказа фараоните и жреците, коти дръзнаха да се обявят за наместници на Озирис и Ра на Земята. От промяната на погребалните пози и разположението на погребалните атрибути последва невъзможността на излъчилия се да се върне в тялото си и, съответно, вечното му мумифициране. Така спрях едно зло, което взимаше катастрофални размери. В етерните подземия на Рила се пазят записи от всичко това. Истина е, че славянската дума “езеро” идва още от ония времена. Тя има еднакъв корен със “зървам”, “озирам се”, “взор”; “Озирис” е славянска дума, т.е. най-древна предревнотракийска дума, , означаваща “озирай се”. Езерната школа на Агарта в Рила имаше един основен метод на “езерно озиране”, чрез който посветените наслагваха отпечатъците от небесните картини, получавани чрез езерата – екрани в етерната акаша. От Олимп, т.е. Мусала, и от Езерния връх посветените трябваше да се озират къде, в кое езеро точно се появява космично изображение. Понеже това винаги ставаше неочаквано, чрез озирането небето учеше рилските Мои неофити да пробуждат съзнанието си за физическото поле. Това бяха първите уроци и упражнения за изграждане на умствено тяло. Само озиращият се може да изгради умствено тяло, защото умът не е нищо друго, освен съобразяване с околната реалност. Тези далечни времена не оставиха спомени в паметта на човечеството, освен в мита за Кастор и Полукс, който трябва да проучите и преосмислите основно. Може още сега.
От всичко това философската нишка е следната: Зевс е пространство, Кронос е времето; Диоскурите са двама от синовете на пространството: безсмъртното начало величина и смъртното начало протяжност. Пространството се мери с величината, но се превръща във време чрез протяжността. Величината има за цел да осигури свобода на съществата, а протяжността – движение. Слизайки на Земята като “Полукс”, Аз трябваше да развия в човечеството способността да се ориентира в пространството, която е претърпяла вече много усъвършенствувания, но по онова време тя беше още начатъчна, защото хората живееха още със зрението си на етерното поле. Етерните очи обаче един ден, оживиха се физическите, а хората постоянно търсеха етерния свят чрез опити за възвръщане към вътрешно съзерцание.. Много прозаична и груба природа ги обкръжаваше и те можеха да бъдат принудени да гледат навън през физическите си очи, само ако по някакъв начин живите картини на етерната вселена можеха да се появяват на неочаквани места в пространството. Езерата са телескопи от двуизмерен тип – именно така се лови диапазона на етерната вселена. Много по-късно, когато работех чрез Буда, аз използвах подобни методи за пробуждане на съзнанието чрез физическия свят. Наблюдението е основен метод; вниманието, концентрацията, научната дейност при вас – това са все методи за изграждане на умственото тяло.
Ра е не Египетско, а също Рилско Божество, от името на основното слово “Рай”, пак славянска дума, означаваща единство на ума и сърцето. Като Полукс Аз имах да пробуждам зрението и нисшия манас – за ориентация в пространството и, най-вече, във величините му. Оттук – и всички състезания на Олимп и Елада, целящи да развиват тази способност. На физическо ниво целта се обяснява така: съсредоточавайки се във физическия обект, окото му придава видеонни вълни и частици, а от избитите откатни частици на физическата материя получава материал за изграждане на мюонното тяло. Мюонното тяло е стадий на слизане в химическата материя с молекулярна структура. Овладяването на това материално поле изисква съсредоточаване в материално-веществени обекти и боравене с тях чрез ръцете, така че има нещо вярно в това, че трудът е създал човека. Но съвсем не по причини, по които го обяснява системата ви.
Скоростта е лостът на пространството и времето в съюз, но Полукс е безсмъртният син на Зевс, защото, колкото и да ви е странно, величината е безсмъртна, а протяжността е смъртна. Това изисква по-обстойна лекция, която ще диктувам, когато ще съставим философски речник. Нек от Кападокия може да се търси по акаша или в историята, защото той записа по-важните етапи от работата Ми като Полукс. Пред вас се открива възможност да коригирате и допълните окултната история на човечеството, ако искате да се записват Моите диктувания по метода на холизацията, така че Моята роля като основоположник на Агарта, на Икло в Рила, почна с историята за Полукс.
Агарта има клонове навсякъде под Земята, не само в планините. Тя е на етерно поле, което в пространството се намира от 10 до 3000 м. под морското равнище. Разбира се, етерното поле излиза навън през периода на вегетация и затова растат растенията. Рилската Агарта е най-стара, но Хималайската е най-високата, не само в геологически смисъл, но и в духовен; старостта има едни предимства, но устремността към небето – други. Не бива да се счита, че нещо, което е “най” в една област, е нещо повече от нещо, което е “най” в друга. Най старата школа на Земята винаги е пораждала и ще поражда всички култури, но най-високата школа ги довежда до тяхното съвършено изпълнение, така че символът, наречен “бацилус булгарикус”, също не е случаен. Той е само подквасата, без която нищо не става, но крайният продукт става съвършен на други места. Затова, в заключение, минавам към пасажа от Словото, с който отворихте темата.
Рилската Агарта няма да престане да бъде водеща... и вземете си оправете историята най- после.