Тази година ходих на Шипково и ми хареса, защото беше тихо, спокойно и просто. А първата вечер няма да я забравя - както си хапвахме в една невзрачна кръчмица на брега на рекичката и на един метър от нас, по парапета, мина една катеричка. После животинчето се върна, но не си взе коричката хляб дето и я подавах. Няколко вечери след това ходихме там, но не се повтори. Най-ми харесват сутрините в планината. Аз ставам много рано /по принцип/, правя си едно кросче, после душ и след това на верандата да чета книга и да чакам домашните да се размърдат. През това време слънцето изгрява или минава над ридовете.
Колкото до самолечението - правя го. И дори се чудя след толкова терапии как ме хвана грипа.
Поздрави!

В Шипково съм ходила веднъж-преди 8-10 години на обмяна на "обед",но беше ноември-ходихме в Троян и Бели Осъм и се прибрахме в хотела вечерта,затова нямам реална представа от селището.
Сутрините в планината са много свежи и приятни,но вечерите са невероятни.Когато си в сърцето на планината в хижа-звездите изглеждат много по-едри и сякаш са много по-близко и светят по-ярко.И като прибавиш към това най-напред буйно горящ,а после догарящ огън,мирис на планински здравец , мащерка и бор, китарен звън , планинарски песни и ромона на потока,който се чува в промеждутъка,в който китариста,отпива питие от чашата си.........това вече е незабравимо.
Относно здравето ти желая:днес да си по-добре от вчера,а утре по-добре от днес!Поздрави!

Аз като ти чета съобщенията и се чудя защо не си завършила литература или някаква филология, а си избрала икономиката. При мен е ясно - от дядо ми, та до племеничката ми, всички са икономисти. Тя завърши бакалавърската си степен в Свищов. Всъщност всички сме завършили в Свищов /без дядото/ - баща ми ,брат ми, снаха ми, шуреят ми, жена ми, племеничката вече я коментирах. Сега синът ми учи в техникума по икономика в Силистра. На това училище му смениха абревиатурата и сега и децата не могат да кажат какво точно означават всичките букви. Той сам си го избра /не, че аз нямаше натам да го насоча, но друго си е той да си го избере!/. Дори снощи заедно решавахме задачи по счетоводство. Схваща ги нещата и си мисля, че генчетат не са отишли на вятъра.
Поздрави!

Ако трябва да бъда обективна и откровено да си призная,ще ти кажа,че попаднах в икономиката случайно.През 1906 г.дядо ми по бащина линия е завършил Свищовската търговска гимназия,а баща ми е бил състудент и приятел на покойния професор Гаврийски.Та при една среща с професора,като разбра,че ще кандидатствам медицина,ме попита "А защо не икономика?!".Като прибавим и това,че зет ми и баща му-лекари не ме насърчаваха,дори напротив.......знаеш на тази възраст какво се получава.Така попаднах в икономическата сфера.Но да ти кажа сбърках.Цял живот не съм си обичала професията и съм я работила без желание.Освен това и следването ми не беше леко-визирам математиките.Това е в общи линии.По майчина линия-имах влечение към литература,музика и езици-отдаваха ми се и с лекота съм ги учила,а също и история и география,аааааа и ..........физ.въз.
За това,когато дъщеря ми учеше и завърши категорично възразих срещу икономиката .Всъщност от малка я подготвях за чужди езици.Така и стана-за сега мисля,че не съм сбъркала по отношение на нея.
Радвам се,че синът ти продължава семейната традиция.Чудесно е когато учиш и работиш нещо с желание.
Поздрави и успешен ден!

Здравей!
Тук съм, но не бях в кондиция и за това не ти писах по рано. Здрав съм, но един проект, на който трябваше да му сложим успешен финал в сряда го продължаваме за още време и това ме натовари много. Натовари ме, защото месеци наред това беше основното, върху което работехме и накрая по причини извън нас не стана по начина, по който си го бяхме планирали. Вечерта един приятел ми каза - "Приеми го като лош късмет!", и то си е точно така.
Нищо! И това го има! Да гледаме напред!
А утре вече се уговорихме с колеги да напарвим репетиция за св. Трифон Зарезан. Имам малко дървено бунгало в лозята /но със всичко необходимо, само за тока ми откраднаха кабелите, но това не е проблем, има батерии за касетофона/. Наоколо живеят хора и е на 15-20 мин пеш от града, с хубав изглед към реката. Та там ще направим разбор.
Поздрави!

Здравей!Радвам се,че разсъждаваш така.Разбира се,че най-важното е здравето и не само твоето ,а и на цялото семейство.Баща ми имаше един "девиз"-не оставяй днешната работа за утре,ако можеш да я свършиш в другиден. И още нещо от недалечното минало-Никоя работа не ми е спешна,оти ако е спешна,некой друг че ми я свърши.Е разбира се, тези неща не са валидни в днешните условия,но човек трябва да гледа малко философски на временните несполуки.Нали знаеш,че в този живот най-високи лихви носят спестените нерви?!
Иначе репетициите за Трифон Зарезан са си нещо много хубаво.Особено ,ако и дружината е весела.За мен идването на този празник вещае края на зимата,ако и да си е "баш"по средата й.Но от този момент нататък, душицата ми се отваря за ново начало-идването на най-хубавия за мен сезон -пролетта.От бунгалото ти вижда ли се Дунав?!Ние също имаме вила-на 40 километра,не луксозна ,но с всичко необходимо за нормално изкарване на почивките ни и съботите и неделите.От терасата й се вижда Средна гора,а от входа към двора- Стара планина и връх Ботев.Там и само там чувствам истинската наслада от живота-допира с Природата.Живот и здраве на пролет ще ти изпратя снимки от там-разбира се,ако желаеш.Височината е 1200 метра надморско равнище и пролетта идва с един месец закъснение.През май -втората му половина и юни до средата на юли е пълният цъфтеж на цветята и билките там.
Весела репетиция за празника и усмивки и здраве за теб и семейството ти желая от сърце!

Ох,извинявай-ти си ми писал за изгледа към реката,но аз пак ти зададох въпроса!Сигурно е много впечатляващо да виждаш такава голяма река от прозорците си,когато си почиваш.Поне аз така мисля,защото съм свикнала с планински реки,поточета и водопади разбира се-които са също много приятни и за гледане и за слушане.

Здравей, отново!
Имам приятел, който има фургон точно на брега на Дунав, в едно рибарско селище. Веднъж-два пъти на година ходим само двамата, по мъжки, без каквото и да е женско присъствие, и там изкарвам два невероятни дни. Спим във фургона, излизаме с лодка до островите, пробваме се да ловим риба /най-често си купуваме от рибарите или те ни дават без пари/, правим си рибена чорба в чувен, всевъзможни гъделчета от риба на скара или пържена и т.н. Там става див купон с рибари, пазачи, че и един бездомник се навърта, но на никого не му пука кой-кой е. Дори и този последния започва да се чувства значим, че нещо помага, че се храни при нас, че не го пъдим, а му наливаме в чаша наравно с нас. Е, в понеделник всичко е различно.
Ходим и семейно, но не се получава същия купон.
Поздрави!

Много приятно звучи написаното от теб за фургона,за островите,за рибата,за взаимоотношенията ви дори с несретника-точно така и трябва да бъде.Да наистина-човек понякога има нужда да се отдели за малко и от семейството си и да се отдаде на веселие с приятели,или екскурзия,с две думи каквото предпочита,въпреки,че най-важното в живота на човек е семейството му.По време на следването ми се е случвало и на мен -е само веднъж -да прекарам с компания една нощ на брега на Дунав ,с лов на риба,раци,приготвянето им на огън - беше много хубаво.Спомням си,че свищовлии казваха,че ще пържим рибата с масълце и аз бях много озадачена,докато видях,че наливат в тигана олио.Влизахме и в реката,но ми се видя страшничко,защото доста силно те влече течението надолу ,а водите й текат тихо и спокойно и наистина течението те изненадва-не много приятно.Прибрахме се сутринта-при изгрев слънце.Явно,че е било много хубаво,щом докато ти писах, пред очите ми премина като на лента всичко-сякаш е било преди година-две.Дори си припомних,шумовете,миризмите,лицата на хората от тази вечер,сенките от дърветата край брега........Добре е ,че имаме спомените си от незабравими мигове.....имам предвид разбира се хубавите моменти.Хайде-съсредоточавай се за репетицията и не забравяй ,че петък след обед е МАЛКАТА СЪБОТА.Почини си преди купона и загърби работата си-на многото работа седенето му идва до Оки.Поздрави до понеделник и пиши как е минал предпразника.Наздраве и добър апетит!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук съм! Здравей! Не, че близах рани, но имах доста работа и не можах да се включа по-рано. Добре съм! Не се получи див купон, но не беше и зле. Лошото е, че сега като предложих на пичовете да уважим и тая събота и те се заотказваха. Но не всички, а само тези, които нямат отговорно отношение към живота. За сега толкова! Ще следва продължение! Поздрави!