Еййй защо не каза по- рано че нямаш възможност да пътуваш, щяхме да направим сватбата при теб...тююю че се ядосвам сега...
благодаря за хубавите пожелания, каквото ни желаеш да ти се върне тройно...

Всяка прилика е неприлична!

Всички градове обиколих да си търся жена, пък тя била Свищовлийка, къде съм хукнал и аз..., че забравих, ти беше ли на сватбта...аз малко позабравям и послъгвам отвреме навреме и затова те питам

Всяка прилика е неприлична!

Цуууунк, няма да се ядосваш, аз ще се грижа винаги за теб, самочувствието ти, настроението ти и за всичко от което се нуждаеш, няма да се ядосваш че съм им казал за сватбата, аз сега ги излъгах, че много лъжа и те си мислят че съм ги излъгал и такава сватба не е имало....хайде отпусни се, всичко е наред обич моя...

Всяка прилика е неприлична!

кума бееейййййй...позабравил си

Коя кума?
Аааа кума, онзи дето мърмори на сватбата ли...хем ти казах че Майа е глуха...не спря да мърмориш

Можете да използвате Markup във вашата сигнатура

Редактирано от ПЪTниk на 30.10.05 16:01.

ами да ти е честито ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оооо , благодаря ама аз се разведох...много са бий даеба, от мастиката ....

Ебагомайката, колко пих фчера бе

Моите съ4увствия!Толкова ми е мъ4но за теб,4е този свещен съаз не изтрая по-дълго между вас двамата.
А каква еуфория е било на сватбата,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,Градът винаги ще говори.
Ала не било ти писано да си задълго женен 4овек.
А от тук насетне как ще я караш?Някакви планове имаш ли?
Успех и не тъгуваи за Мая.
Тя не те заслужаваше

Добра една си ти, как не бяхте повече.
Какво съм решил ли сега...миии ще тръгна по света да си търся късмета...виж тук хората какъв късмет имат, може и аз да намеря нещо по широкия свят:

Ся, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го... така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. "Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така...ако тъй срам ни чити туй прикаска

Ебагомайката, колко пих фчера бе

Много хубава и поу4ителна приказка!!!!!!!!!!!!!!!!!!!