Мислех, че съм твърд.Излъгал съм се.Плаках...
Децата се преместиха в по-добрия свят.Убеден съм в това.А ние?
Ние, какво правим с живота си?Алчни, озверели, оскотели от бедност и липса на перспектива. Озъбени на ежедневието и на всички край нас, които са просто различни.Забравихме добрите думи.Доброто възпитание не е модерно.Залива ни посредственост и чалга.Измислени авторитети ни учат на добро и зло.Сърдят се, защото не сме гледали позитивно, негативите му недни!
Признайте си!Колко пъти сте протегнали ръка, за да помогнете?Колко пъти сте се усмихнали добродушно на непознатия?
ВРЕМЕ Е ЗА ПОКАЯНИЕ!
Но не такова, показно.Подпалихме на Господа брадата с лицемерните ни свещи в Храма!Нужно е да се променим, не мислите ли?
Поклон пред паметта на детските души!
Не сме ги заслужавали!

За всички, до един. Стига сме търсили причините за всичко случващо се все у другите. Нека първом извадим гредата от нащо си око, преди да гледаме сламката в окото на брата си.

Бог да прости малките детски душички.