СТАР АЛБУМ 10 / Градове / Стара Загора

"***
Действително, след прочитането на Манифеста за обявяване на войната с Турция в църквата “Света Богородица”, Царят и неговият антураж - насядали, въпреки мрачното дъждовно време, в открити автомобили - се отправят на север по бул. “Цар Фердинанд” /сега “Цар Симеон Велики”/, след което кортежът, съпроводен от възторжените овации на старозагорци, отново завива на север по бул. “Цар Освободител” /сега ‘Руски”/, за да се установи пред западната фасада на огромната къща с медното кубе на Иван Димчев, разположена на североизточния ъгъл на кръстовището: бул. “Цар Освободител” - бул. “Генерал Столетов”.
Интересно е да знаем, че споменатата къща на Иван Димчев /до началото на 70-те години на ХХ век - Втора поликлиника, а сега “Акушеро-гинекологичен център”/ и разположеният в най-северния край на бул. “Цар Освободител” /на Т-образната пресечка с ул. “Августа Траяна”, върху нейния северен тротоар - в самото подножие на парка “Аязмото”/ Военен клуб, сега ДНА, са двете единствено оцелели от онова време сгради в този централен северен район на Стара Загора. Всички други красиви, масивни, с характерна архитектура къщи по протежението на бул. “Цар Освободител” и бул. Генерал Столетов”, като къщата на Д-р Сарафов /сега празно място, източно от Старозагорската опера/, къщата на юриста д-р Мутафов / на нейното място сега се намира Научнотехническият съюз/, къщата на Д-р Михаил Петков /сега участък от недостроения “Партиен дом”(сега вече библиотека "Захари Княжески")/ и редица други, уникални за старозагорската градска архитектура от началото на ХХ век постройки, бяха безжалостно съборени по разпореждане на Градския съвет през 60-те и началото на 70-те години на същия отминал век. През 60-те години - за да се премахне “буржоазната” й фасада, бе свалено и представителното медно кубе от въпросната къща на Иван Димчев...

***
Та пред западната фасада на къщата на Иван Димчев, на източния тротоар на бул. “Цар Освободител”, в деня на обявяването на Балканската война била вече издигната и дървената, застлана с червен и зелен плат - обкичена с цветя и гирлянди от бръшлян и здравец, трибуна! Тук малко преди обед - след излизането от църквата “Св. Богородица”, спира и монаршеският кортеж. Пред очите на огромното множество присъствуващи, на парадната трибуна заели местата си: Негово Величество Фердинанд I, престолона-следникът княз Борис, брат му Кирил, генерал Стефан Тошев, генерал Михаил Савов, генерал Сава Савов, генерал Никола Иванов, генерал Георги Вазов, генерал Борис Вазов, генерал Иван Филчев, флигел-адютантът на Фердинанд полковник Мархолев... - всички те, час по-рано участвували и в тържественото обявяване на Балкан-ската война в църквата “Св. Богородица”. На трибуната до Цар Фердинанд стоял в архиерейските си одежди и Негово Високо-преосвещенство - Първият Старозагорски Канонически Митрополит Методий Кусев /1838, Прилеп, Македония - 1 ноември 1922, Стара Загора/.18
Следвайки древната войнска традиция, дошла от Рим и Ви-зантия, и преминала през Русия и Германия в редица европейски Монаршески дворове, в случая военният парад на 12-ти Балкански пехотен полк не е аристократичен каприз. Той е акт на доблестта, явление нравствено , дълбоко символично — ярко събитие с нацио-нално консолидиращо значение. Като спонтанно военновременно тържество, той е уникална за народа ни ерупция на българското самосъзнание, а като най-чист духовен ритуал - класически израз на национална зрелост на себежертвие в името на обединеното Отечество. В този смисъл парадът на 5 октомври 1912 г. в Стара Загора е безпрецедентен в новата българска история!
Бойните подразделения в пълно въоръжение излизат от казар-мите до Бирената фабрика и насочвайки се на запад по ул. “Августа Траяна” се прегрупират пред Военния клуб, за да преминат, водени от бойните знамена и полковата музика, пред Царя, гениралитета и Владиката. Така около обяд, един час след обявяването на Балканската война, старозагорското гражданство става свидетел на знаменателна гледка. През мъглата от родолюбиви сълзи, старозагорци виждат Царя и Владиката, застанали един до друг да поздравяват по войнишки и да благославят по християнски православната българска войска в марша и по бул. “Цар Осво-бодител” към фронтовите влакови композиции на гарата, чиято единствена посока била на юг - Харманлий, фронта."

Следващият пасаж от спомените на даскал Петър Аръшев за този ден 5 октомври е особено смразяващ и никъде неспоменаван..........