Стига ве, задачката-закачка беше напълно сериозна. За жалост някои хора (няма да споменавам името на Дидка) бързо-бързо се насочиха към верния отговор и не можах да блесна с начетеност. :)

Наскоро четох две книги, първата бе на Ст.Цанев - "Български хроники" т. 3, общо взето гнусна и компилативна книга, но ето какво пише за обявяването на войната:

В отговор на:

---

...Цар Фердинанд препуснал обаче в обратна посока - към Стара Загора.
И тук, в Стара Загора, на 5 октомври 1912 година, в храма „Света Богородица", претъпкан с народ и висши офицери, сред които бил Помощникът на Главнокомандващия генерал Михаил Савов (мъжът на шармантната Смарайда) и Началник-щабът на армията генерал Иван Фичев,
точно в 11 часа предобед, когато Величкият епископ и канонически митрополит на Богохранимата Старозагорска епархия, роденият в Прилеп върл македонец Методи Кусев, завършва богослужението с мощен призив към Бога да закриля България -
пред иконостаса се изправил цар Фердинанд I в парадна военна униформа с пагони на Върховен главнокомандващ, препасан с кавалерийска сабя и обкичен с ордени, съпроводен от престолонаследника княз Борис Търновски и от княз Кирил Преславски,
и под тревожния звън на камбаните произнесъл тържествено:
- Българи! Настана момент, когато българското племе е повикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжието за постигане на една велика задача...
Народът в храма занемял. Млъкват и камбаните. Всеки чува само ударите на сърцето си. И когато най-накрая Фердинанд извиква:
- Заповядвам на българските войски да навлязат в турските предели! -
митрополит Методи Кусев се провикнал в процепа от тишина:
- Сън сънувах, сън пророчески: бейовата къща изгоря. Турция ке падне! -
и в следващия миг Божият храм се огласил от нескончаемо „ура!" , камбаните зазвънели отново, хората се прегръщали и плачели от радост;
радостната вест излетяла от храма, полетяла по улиците, издигнала се към небето, облетяла държавата и в цяла България, във всеки град и градче, във всяко селце камбаните биели като на Великден, и мъже, жени, старци и деца викали ура, прегръщали се и плачели от радост...

---

"Михаил Арнаудов и Венелин Ганев малко стояха в Стара Загора. Те заминаха с някои кореспонденти за армията [9]. Останахме четиримата от вече споменатите. Нейчо Иванов беше весел и приятен човек, отличен за компания. Но най-често се събирахме Елин Пелин, Балабанов и аз. Балабанов беше облечен също като мен във Военното училище. Аз не мога да опиша себе си, тъй като нямаше голямо огледало да се видя; но за да опиша Балабанова, словесните средства не биха ми стигнали; потребна би била четката на един художник. От нас тримата само Елин Пелин беше облечен като истински войник. Трябва да отбележа, че той представляваше и войнствен образ, стегнат, добре опасан. Нито един от нас тримата не беше минал през казармата. Началникът на Цензурната секция, майор Лефтеров [10], трябваше да ни учи как да отдаваме чест и когато влизаме в някое кафене или гостилница, как да искаме разрешение от най-старшия от присъствуващите там офицери и да ставаме, когато някой офицер влезе. Ние тримата всяка вечер ходехме в "Златен лъв". Там идваше редовно един стар полковник на име Аврамов. Когато той влизаше, ние тримата ставахме, но понеже се научи кои сме, той, щом се покажеше на вратата, правеше ни знак да не ставаме. Ето че една вечер влиза Балабанов, отправя погледа си към полковник Аврамов и му прави жест с ръката да не става. Чу се смях сред публиката, но Балабанов, без да забележи нищо, дойде спокойно да седне на масата ни. От този ден между Балабанова и полковник Аврамов се завърза голямо приятелство. За добрия старец се разправяше по-късно една също забавна история. Той бил преместен другаде и когато там минавала пред него една бригада от Македоно-Одринското опълчение, той поздравил Щипска дружина със "Здравейте, щипци" и Скопска дружина със "здравейте, скопци" [11]. Трябва да спомена и една случка с професор Арнаудов, която много ни развесели и която той сам обичаше да разказва. Срещнал на улицата цар Фердинанд и застанал да му отдаде чест, както го бяха научили, но понеже се касаело до царствена особа, той отдал чест, покланяйки се дълбоко. Фердинанд учудено го погледнал. "Погледна ме и се засмя" – казваше Арнаудов.

На 5 октомври се извърши тържествен молебен [12]. Фердинанд прочете прокламация за обявяване на войната и Методи Кусевич, старозагорски митрополит, държа реч. Аз си спомням тези минути като преживени в унес. Когато излизахме от черквата, сърцата на всички бяха дълбоко развълнувани, но в нашето вълнение цареше, свръх всичко, възторжена вяра в победата.
"

Това, което видях от Балканската война, Симеон Радев

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"***
Действително, след прочитането на Манифеста за обявяване на войната с Турция в църквата “Света Богородица”, Царят и неговият антураж - насядали, въпреки мрачното дъждовно време, в открити автомобили - се отправят на север по бул. “Цар Фердинанд” /сега “Цар Симеон Велики”/, след което кортежът, съпроводен от възторжените овации на старозагорци, отново завива на север по бул. “Цар Освободител” /сега ‘Руски”/, за да се установи пред западната фасада на огромната къща с медното кубе на Иван Димчев, разположена на североизточния ъгъл на кръстовището: бул. “Цар Освободител” - бул. “Генерал Столетов”.
Интересно е да знаем, че споменатата къща на Иван Димчев /до началото на 70-те години на ХХ век - Втора поликлиника, а сега “Акушеро-гинекологичен център”/ и разположеният в най-северния край на бул. “Цар Освободител” /на Т-образната пресечка с ул. “Августа Траяна”, върху нейния северен тротоар - в самото подножие на парка “Аязмото”/ Военен клуб, сега ДНА, са двете единствено оцелели от онова време сгради в този централен северен район на Стара Загора. Всички други красиви, масивни, с характерна архитектура къщи по протежението на бул. “Цар Освободител” и бул. Генерал Столетов”, като къщата на Д-р Сарафов /сега празно място, източно от Старозагорската опера/, къщата на юриста д-р Мутафов / на нейното място сега се намира Научнотехническият съюз/, къщата на Д-р Михаил Петков /сега участък от недостроения “Партиен дом”(сега вече библиотека "Захари Княжески")/ и редица други, уникални за старозагорската градска архитектура от началото на ХХ век постройки, бяха безжалостно съборени по разпореждане на Градския съвет през 60-те и началото на 70-те години на същия отминал век. През 60-те години - за да се премахне “буржоазната” й фасада, бе свалено и представителното медно кубе от въпросната къща на Иван Димчев...

***
Та пред западната фасада на къщата на Иван Димчев, на източния тротоар на бул. “Цар Освободител”, в деня на обявяването на Балканската война била вече издигната и дървената, застлана с червен и зелен плат - обкичена с цветя и гирлянди от бръшлян и здравец, трибуна! Тук малко преди обед - след излизането от църквата “Св. Богородица”, спира и монаршеският кортеж. Пред очите на огромното множество присъствуващи, на парадната трибуна заели местата си: Негово Величество Фердинанд I, престолона-следникът княз Борис, брат му Кирил, генерал Стефан Тошев, генерал Михаил Савов, генерал Сава Савов, генерал Никола Иванов, генерал Георги Вазов, генерал Борис Вазов, генерал Иван Филчев, флигел-адютантът на Фердинанд полковник Мархолев... - всички те, час по-рано участвували и в тържественото обявяване на Балкан-ската война в църквата “Св. Богородица”. На трибуната до Цар Фердинанд стоял в архиерейските си одежди и Негово Високо-преосвещенство - Първият Старозагорски Канонически Митрополит Методий Кусев /1838, Прилеп, Македония - 1 ноември 1922, Стара Загора/.18
Следвайки древната войнска традиция, дошла от Рим и Ви-зантия, и преминала през Русия и Германия в редица европейски Монаршески дворове, в случая военният парад на 12-ти Балкански пехотен полк не е аристократичен каприз. Той е акт на доблестта, явление нравствено , дълбоко символично — ярко събитие с нацио-нално консолидиращо значение. Като спонтанно военновременно тържество, той е уникална за народа ни ерупция на българското самосъзнание, а като най-чист духовен ритуал - класически израз на национална зрелост на себежертвие в името на обединеното Отечество. В този смисъл парадът на 5 октомври 1912 г. в Стара Загора е безпрецедентен в новата българска история!
Бойните подразделения в пълно въоръжение излизат от казар-мите до Бирената фабрика и насочвайки се на запад по ул. “Августа Траяна” се прегрупират пред Военния клуб, за да преминат, водени от бойните знамена и полковата музика, пред Царя, гениралитета и Владиката. Така около обяд, един час след обявяването на Балканската война, старозагорското гражданство става свидетел на знаменателна гледка. През мъглата от родолюбиви сълзи, старозагорци виждат Царя и Владиката, застанали един до друг да поздравяват по войнишки и да благославят по християнски православната българска войска в марша и по бул. “Цар Осво-бодител” към фронтовите влакови композиции на гарата, чиято единствена посока била на юг - Харманлий, фронта."

Следващият пасаж от спомените на даскал Петър Аръшев за този ден 5 октомври е особено смразяващ и никъде неспоменаван..........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

извинявай .. другия път ще вдигна ръка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дай си бележника - отличен 5+!
Ахиев наистина се е постарал, но като по-възрастен наградата за него ще е бира. :)


... for a brief moment it seemed that rock 'n roll would inherit the earth.

Прочете ли следващия пасаж от линка?

За наградата - правилно си се ориентирал!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

лоши бееее .. кой ви научи тей да правите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Axueв на 05.07.09 15:52.