айде стига де, виртуални любими...
аз току що те размених за Стиви, пък сега какво стана...
късам договора, чу ли, Ахиеееееееееееееееев...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Aaa,договорът си е договор,взимай си го Стиви,един път да се уредя с нещо русо пък било то и виртуално

Само не мога да разбера какво имаш против блондинките? Нали знаеш, че вицовете за блондинки са измислени от злобни брюнетки, изоставени от мъжете си заради блондинки? И колкото и да не съм фенка на Азис не мога да не се съглася с думите му, че "русо гладно няма". Помисли малко и ще видиш, че е така.

И пак започваш с обидите по съвсем невинна тема. Защо тогава се сърдиш, че отношението към теб е враждебно?

В стаята ми - хаос, в който само аз виждам някаква логика и ред. Хаос, който харесвам и сред който ми е комфортно. След поредица спорове и скандали мисля, че успях да убедя "домашните любимци", че този хаос не трябва да се "подрежда". През прозореца виждам техникумите, парка край Бедечка и съседния блок, колкото и да не ми е приятно. и колкото и да е странно за някои ми харесва, че МОЯТА стая е в Стара Загора, а не в София напрмиер, която много хора издигат в култ.

Ами аз от доста време си нямам моя стая. Но преди, когато имах, изгреждаше така: креватче, книги, скромна уредба за ~3000 USD, СД-та, касети и компютър на голяма маса. За предпочитане без бъкотия и безпорядък, иначе не се чувствувам комфортно.
Мечтата ми е един ден да събера всичките си книги на едно място.

Стаята ми..

По план се води "кабинет". Използвам си я само аз.
Имам си диванче, голям гардероб, огромна етажерка за филми и музика.
Бюро. На него се мъдри лаптоп и настолна лампа, а също и част от музикалната техника. Две големи тонколони.
Килимче
Прозорец и тераса. Не виждам комини и заводи, а само зеленина.

The state of your life is nothing more than a reflection of your state of mind

Русланчо, с тая мътилка в нежната ти душичка ще остарееш преди Иво - това е сигурно. Нищо че разликата ви е приблизително 14 години

The state of your life is nothing more than a reflection of your state of mind

Да,на определен етап човек няма шанс за собствена стая....
Спомням си,когато се нанесохме в ново жилище какви планове имах - тук бюро,там секция с всичките ми книги,класьорите ми,плочите и касетите...но с течение на времето подрастващите характери покрай мен обсебиха почти всичко.За което ни най-малко съжалявам,напротив....

Уви, така е, след определен брой години трябва да си търсим второ, трето, четвърто жизнено пространство.
Иначе ни изместват трайно.
Колко квадрата ви е апартамента?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

позната ситуация