Re: Стара Загора разгроми Пловдив / Градове / Стара Загора

ПРЕДИ 10 ГОДИНИ
"СТАРОЗАГОРСКИ НОВИНИ" БЕ СЪЗДАДЕН СЛЕД ЕЛЕГАНТЕН ПРЕВРАТ

И пак се срещаме след 10 години, както се пееше в емблематичната песен на ФСБ. Значи ни има. Значи оцеляхме. И в Бурята, както пише Вапцаров, пак бяхме с теб, защото се обичаме, уважаеми читателю.
10 години, от гледна точка на Вечността са нищо, за историята са миг, но за един човешки живот са голяма част от зряло битие. Така че "Старозагорски новини" е вече зрял и върви начело на гражданското ни общество.
Ако се върнем 10 години назад (за 10 години не могат да се напишат мемоари, а само спомени), ще видим една много по-различна картинка. Една част от тези, които сега работят в "Старозагорски новини", воглаве с Йовка Атанасова, макар сега да се подпива и Николова, и Великова, направи един елегантен преврат в "сините" "Старозагорски новини", издаван от Динко Петков от Пловдив. Тук искам да отворя една скоба, за да стане ясно за въпросната революция.
Та, Динко Петков бе главен редактор на цялата фаланга "новини" - ''Пловдивски', "Старозагорски", "Русенски", и "Пирински". Много бе интересно как цели страници от един град се тиражираха в другите градове, като само се сменяше името на града и на героите в информациите. Изобщо някаква фантастика, не научна, а фантасмагорична. Компютрите, на които се правеха "Старозагорски новини". бяха на небезизвестния бизнесмен Павел Алексиев, издействани лично от Йовка Атанасова, която се явяваше нещо като директор на вестника, но без власт.
Този вестник изкара половин година, като половината от това време бяха сухи тренировки, правеше се вестник наужким. Събират се новините, правят се страници и после направеното отива не при читателя, а на боклука. И така - всеки ден. За 3 месеца се разбра, че тая няма да я бъде, и бе създаден един таен комитет, воглаве с Йовка Атанасова. Апостолите от заверата, между които и пишещият тези редове, се събираха по кафенета и тайни места и говореха на вола срещу безумията на Динско Петков, който докара от Пловдив една репотерка и я кръсти за главен редактор. Този вестник се правеше с безумно много хора, на които не можеше да се намери работа, и просто се чудя как това издание изкара финансово 3 месеца. Междувременно екипът беше цяла седмица на обучение в пловдивската редакция.
На апостолските сбирки зрееше идеята да си направим наш си "Старозагорски новини". Вече се говореше след победата кой каква работа ще върши в новата редакция, дори бе набелязан и офис, на бул. "Руски", Бакаловата къща, където се настани по-късно редакцията.
Най-големият удар за майничките нанесе Йовка. На една от оперативките (всички журналисти стояха прави, само главният беше седнал) тя обяви, че Павел Алексиев си взема компютрите и че пред Дома на строителя, където се помещаваше редакцията, чака товарно такси. Парашкева, така се казваше шефката на "Старозагорски новини", онемя. Съзаклятниците веднага грабнаха мониторите и компютрите и ги пренесоха в офиса на бул. "Руски". Малко по-късно дори бе изкъртена по заповед на Йовка и металната врата на деветия етаж, където бе редакцията, и така се свърши с вестника на пловдичани. Това стана малко по-късно, а преди това, послените напъни на майничките се изразиха в едно последно издихание - уж докато пристигнели компютри от Пловдив, бе разпoредено материалите да се пишат на пишещи машини, да се предават до 3 часа, за да ги карат за набор в града на седемте тепата. Тогава излезе крилатата фраза, че е много хубаво, за да продължи дълго. Така и стана. Не мина месец и част от журналистите, воглаве с Йовка, напуснаха. Някoлко души дезертираха, полакомени за двойните заплати, които им обеща Динко Петков. Не мина обаче и месец и майничките духнаха към Пловдив. И тогава започна съдебното преследване - Динко Петков завел дело срещу нас в апелативния съд в Стара Загора за нанесени морални и материални щети. След няколко години и съдебната сага свърши, но Cтарозагорският вестник "Старозагорски новини" остана. И ще пребъде!

Понеделник, 25 април,
Вестник "Старозагорски новини"