Стара Загора - NEWS / Градове / Стара Загора

Изграждането само на една централна връзка (от посока Хасково) с автомагистрала "Тракия" за Стара Загора ще доведе до транспортен катаклизъм и обрича града. Това се посочва в план-схемата на транспортно-комуникационната система на Стара Загора. Разработката е дело на фирма "Аксис" СД, подизпълнител на Националния център по териториално устройство, чийто колектив е автор на Общия устройствен план (ОУП) на Стара Загора. Планът е готов във фаза "Предварителен проект". Ръководител на транспортно-комуникационната система към него е инж. Захари Стамболиев.
В ОУП заедно с връзките на града с националната транспортна инфраструктура са разгледани и проучени състоянието на транспортната система на Стара Загора, пропускателната способност на уличната мрежа и нейните проблеми, предложени са необходимите нови трасета и инфраструктурни обекти.
Свързването на града с трасето на автомагистралата само на едно място ще концентрира основното входящо-изходящо движение от посоки София, Бургас и Хасково по една от най-натоварените улица на Стара Загора - бул. "Патриарх Евтимий", която е с изчерпана пропускателна способност и без възможности за разширение. Средно денонощната годишна интензивност на входящо-изходящото движение от посоки София, Бургас и Хасково по данни на ИА "Пътища" до 2000 г. е 39 133 приведени транспортни единици (леки коли). В същото време възможностите на съществуващите входно-изходни артерии от посоки София и Бургас ще останат недостатъчно използвани.
С плана се предлага изграждането на три връзки на града с автомагистрала "Тракия": западна - от посока София, южна - от посока Хасково, и източна - от посока Бургас. Връзките ще се осъществяват чрез пътни възли, разположени на разстояние около 10 км един от друг.
Западният възел се предвижда на около 500 км източно от пресичането на автомагистралата с р. Съзлийка, между селата Ракитница и Калояновец. Оттам трасето преминава между възвишенията Калето и Бързина и през местността Бостанлийка, откъдето се насочва към напоителния канал, до пресичане със сегашния обходен път, източно от с. Богомилово. Оттук трасето се насочва покрай напоителния канал до излизане на бул. "Славянски". По този начин се създават възможности за обслужване на новопредвидените територии в западната част на града, а чрез бул. "Славянски" и бул. "Н. Петков" се постига естествена връзка и преразпределяне на движението към всички части на града.
Южният пътен възел е предвиден в плановете на Изпълнителна агенция "Пътища" при пресичането на автомагистралата с Е-85 (I-5). Входът в града се осъществява по Е-85 до включване в бул. "Патриарх Евтимий".
Източният възел се предвижда при пресичането на автомагистралата с пътя за Раднево и "Марица-изток" (II-57). Оттам източната връзка с града тръгва по трасето на II-57, заобикаля с. Могила от изток и покрай р. Бедечка излиза с пътен възел на обходния път, откъдето има отлични възможности за връзки с посока Казанлък, източната промишлена зона и Стара Загора по бул. "Н. Петков". Създава се и възможност за директно проникване в южната промишлена зона и оттам чрез надлез над жп линия (между електроподстанция и завод "Пресков") свързване с източната част на града.
И трите връзки са част от републиканската пътна мрежа и се предвиждат с удвоен профил (2х2) до сегашния околовръстен път. Това означава удвояване на трасето от пътен възел "Кольо Ганчев" до автомагистралата.
Участъкът от I-85 (I-5) от пътния възел при входа от Казанлък до пътен възел "Кольо Ганчев" също се предвижда за удвояване (профил 2х2), като част от еврокоридор I9. Всички останали пътища в околоградската зона запазват сегашния си профил.
Предвижда се изграждането на три нови пътни възела (освен тези по автомагистралата). Два от възлите са по източната връзка с автомагистралата - при с. Могила и при пресичането с околовръстния път. Третият пътен възел е при пресичане на околовръстния път с пътя за с. Хрищени.
В западна посока околовръстният път се продължава до излизане на пътя за Старозагорските минерални бани (III - 6602).
Изследването на пропускателната способност на уличната мрежа показва, че повечето улици са с изчерпан капацитет. От една страна, това се дължи на силно нарасналата интензивност на движението, а от друга - на неравномерното му разпределение, при което се получава претоварване на едни улици за сметка на други.
Уличната мрежа на града е с подчертано правоъгълна структура, характерна за новопланираните градове, какъвто е бил Стара Загора след последното опожаряване през Руско-турската война. Планът, изготвен от Лубор Байер, се е базирал върху две основни урбанизационни оси - днешните булеварди "Цар Симеон Велики" и "Патриарх Евтимий".
Характерна за този тип улична мрежа е

Липсата на радиални и тангенциални връзки
което лишава системата от гъвкавост и я прави трудноприспособима към функционални и структурни промени.
Общата дължина на уличната мрежа в града е 264 км. Дължината на първостепенната улична мрежа е 67 км, което при сегашната селищна територия от 23.10 кв. км представлява плътност от 2.91 км на кв. км при норматив от 3 до 4 км на кв. км. Следователно в сегашните си граници градът се нуждае още от около 14 км първостепенна улична мрежа, за да достигне средната нормативна стойност, правят извод проектантите.
Градът се е развивал традиционно и продължава да се развива линеарно в направление изток-запад. Това е дало отражение в по-ясното структурно членение и транспортно-техническо развитие на надлъжните артерии в това направление. Напречните артерии в направление север-юг (особено в централната градска част) са с по-неравномерно структурно членение и по-слабо изразени габаритни възможности. Изключение правят двете тангенти на централна градска част - бул. "Патриарх Евтимий" и бул. "Димчо Стаев". Другите две напречни улици - бул. "Руски" и ул. "Цар Иван Шишман", пресичат и фактически преминават през зона с активно пешеходно движение (макар и необявена официално за пешеходна зона) в участъците между бул. "Цар Симеон Велики" и ул. "Генерал Столетов". Това значително намалява функционалните им възможности и преразпределителни функции, още повече че ул. "Цар Иван Шишман" е с крайно недостатъчен габарит. Въведеното еднопосочно движение по тези улици не може да подобри положението, тъй като се увеличават значително разстоянията между улиците, провеждащи напречното движение в една посока.
Главната улична мрежа на града е недостатъчно добре развита както по дължина, така и в качествено отношение. Липсват улици от по-висок клас (например II клас). Има само две улици от III-А клас (бул. "Цар Симеон Велики" и бул. "Патриарх Евтимий"). Четвъртокласните улици по технически параметри и габарити могат да бъдат третирани и като петокласни (т.е. улици от второстепенната улична мрежа).

Развитие на уличната мрежа

Развитието и разширението на главната улична мрежа в плана е съобразено с бъдещото териториално разширение на града, както и от установената нужда за качествено и неотложно подобряване на съществуващата.
Решението на съществуващите транспортни проблеми проектантите предлагат да се търсят в следните насоки: максимално използване на всички съществуващи улични трасета (включително и тези, по които са въведени забрани за движение); провеждане на тангенциални трасета, които да свързват западната част на града, южната промишлена зона и източната част на града, без да е необходимо да се пресича централната зона на града. Движението по тези трасета ще се провежда с по-високи скорости и с практически по-късо времетраене въпреки удължените разстояния; осъществяване на достатъчно нови връзки между различните части на града през отделящите ги жп линии;
реконструкции (разширение в границите на възможното) на някои от съществуващите улици от първостепенната улична мрежа.
За последните пет години степента на моторизация се е увеличила с 69.16 леки автомобила на 1000 жители, или средногодишно с 13.83 леки автомобила, и е достигнала 327 леки автомобила на 1000 жители. Ако приемем, че този средногодишен ръст се запази и през следващите 20 години (което е хоризонта на настоящия Общ устройствен план), то в края на периода би се получила степен на моторизация от 604 леки автомобила на 1000 жители, се посочва в плана. Разбира се, това е само една теоретична хипотеза, която изключително силно се влияе от множество демографски и икономически фактори, посочи инж. Стамболиев. Съгласно Наредба за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (Държавен вестник бр. 86/2004 г.) комуникационно-транспортните системи за етапа 2020 г. се оразмеряват за степен на моторизация 550 - 600 лични леки автомобила на 1000 жители.
Изключително отрицателно влияние върху нормалното функциониране на транспортната система оказва затварянето на най-важната транспортна артерия на града - бул. "Цар Симеон Велики" в централната градска част и превръщането й в пешеходна улица. Отрицателните последици за функционирането на града са свързани с практическото елиминиране и на съседната улица "Генерал Гурко" поради въведените ограничения на движение; принудително пренасочване на движението към други улици с далеч по-неподходящи габарити, което води до тяхното изкуствено
претоварване, при това в една чисто жилищна среда, правят извод
проектантите. Проектът предлага възвръщането на транспортните функции да стане поетапно. Като първи етап може да се осъществи провеждането само на обществен транспорт за превоз на пътници (сегашната функция на ул. "Генерал Гурко"), а като втори етап да се пусне и лекото движение. За този етап трябва да бъде възстановен предишният габарит на уличното платно (14 м) в участъка от бул. "Метрополит Методи Кусев" до ул. "Кольо Ганчев", който бе стеснен при изграждането на сегашното улично осветление.
Според проектантския колектив, разработил схемата на транспортно-комуникационната система, пешеходната зона в централната градска част трябва да излезе от сегашното си "улично-линейно" развитие и да се трансформира в площно-пространствена система, тангирана от първостепенната улична мрежа, а не заемайки част от нея. За целта е необходимо в централната градска част да се освободят някои площи, използвани сега за функции, неподходящи или несъвместими с изискванията за една съвременна пешеходна зона. Така например пазарът в сегашния му вид и сградата на противопожарна охрана не могат да са част от централната пешеходна зона, защото имат функционални особености, изискващи устройването им на подходящи по обем, транспортен достъп и възможности за паркиране терени.
По отношение на съществуващата улична мрежа от III клас в централната градска част е наложителна реконструкцията на бул. "Славянски" и бул. "Хр. Ботев".
Високите натоварвания на бул. "Славянски" се дължат на факта, че той е основен носител на товарното движение и поема значителен дял от транзитното движение по направлението София - Бургас.
Всички кореспонденции с източната промишлена зона се осъществяват главно по моста над жп линията Русе - Подкова, чието натоварване е на границата на капацитетните му възможности. Всяко прекъсване на движението по моста независимо от причините (които могат да бъдат от най-различен характер и с непредвидимо времетраене) ще доведе града до транспортен катаклизъм, посочват проектантите. Тези съображения подсказват за необходимостта от осъществяване на още една ефективна транспортна връзка през жп линията Русе - Подкова.
Същите съображения важат и за двете транспортни връзки с южната промишлена зона през жп линията София - Бургас. Необходимо е изграждането на нов мост на мястото на сегашния по бул. "Патриарх Евтимий", който да бъде в състояние да поеме очакваното увеличение на движението по булеварда, след изграждането на автомагистрала "Тракия", както и да осигури необходимия габарит под него за уширение на бул. "Славянски". Независимо от това са необходими още пътни връзки през жп линията, които ще преразпределят движението, ще разтоварят в известна степен съществуващите транспортни преминавания и ще обслужат новопредвидените от Общия устройствен план терени.
Един от трудно разрешимите проблеми е с

Паркирането и гарирането
в града. В тази връзка е необходимо в централната градска част да се потърсят и намерят подходящи места за изграждане на паркинги и гаражи за обществено ползване както открити, така и закрити (етажни и подземни), както и за осигуряването на паркинги и гаражи за индивидуално ползване. В противен случай може да не остане място за поточното движение. В жилищната зона тези възможности трябва да се търсят във вътрешнокварталните пространства, а в централната градска част - на общински терени, доколкото ги има.
Развитието на транспортната система на Стара Загора има както регионално, така и национално значение. Градът се намира на важен транспортен кръстопът, в който се пресичат трасетата на трансевропейските коридори I8 и I9, по които се осъществяват транспортните връзки по направленията изток - запад и север - юг. Градът е разположен на международните пътища Е 85 (първокласен път I-5) и Е 773 (второкласен път II-66), по които се осъществяват връзките между западната и източната и северната и южната част на страната.
Градът е важен железопътен възел на линиите София - Бургас и Русе - Подкова, които се характеризират с интензивни пътнико- и товаропотоци. Съществен фактор за транспортното значение на града е наличието на летище, което, макар и в момента да не функционира пълноценно, може да се развие в модерен летищен комплекс за карго полети, селскостопанска авиация, чартърни пътнически полети, специализирани хеликоптерни полети (медицински, въздушен контрол на движението и др.).
Освен изброените международни пътни и железопътни връзки Стара Загора е активно свързана с промишления комплекс "Марица-изток" чрез второкласния път II-57.
Значението на града транспортен възел ще нарасне още повече след влизане в експлоатация на граничния пункт Маказа и дълго коментираното прокопаване на тунела "Шипка".
Като съоръжение на съвременната транспортна система в плана се предвижда и изграждане на логистичен транспортен център с интермодален транспортен терминал. Най-приемливо за изграждането му е на терени срещу летището (от западната страна на международния път Е-85). Това местоположение е подходящо, защото е достатъчно близо едновременно до пресичането на еврокоридори I8 и I9, до летището, до жп ареала и до съществуващите автобази.

Основните предложения за провеждане на нови трасета са:

1. Продължение на западната връзка с автомагистрала "Тракия", от обходния път, покрай напоителния канал до ул. "Димчо Стаев" и връзка с бул. "Славянски". Това е бъдещият дубльор на бул. "Цар Симеон Велики" и основна входна артерия от посока София.
2. Артерия от кв. "Три чучура-север" между кв. "Три чура-юг" и кв.
"Казански", с минаване по трасето на неизползваната обходна жп линия и излизане на бул. "Н. Петков". Това фактически е "Първи обходен ринг". За реализирането му ще бъде необходимо изграждането на два надлеза над жп линията София - Бургас.
3. "Втори обходен ринг" - от кръстовището пред "Техномаркет", продължение на пътя за Старозагорски минерални бани на юг, с пресичане на бул. "Патриарх Евтимий" и излизане на бул."Н. Петков", непосредствено от изток на бившите оранжерии. Изграждането на този ринг е с по-далечна перспектива (макар че част от него в южната промишлена зона съществува). Двата ринга осъществяват връзки с бъдещия източен вход от автомагистрала "Тракия" - в продължението му през промишлената зона - с което се осъществява нейното пълноценно обслужване.
4. Продължение на ул. "Августа Траяна" източно от ул. "Иван Вазов" до включване в ул. "Родопи", с изграждане на пътен възел при пресичането с жп линията Русе - Подкова. По този начин ще се осъществи дубльор на бул. "Н. Петков", по който ще могат да бъдат достигнати и обслужени терените на източната промишлено-складова зона, особено що се отнася до кореспонденциите от северната част на града (над ул. "Генерал Столетов"). За целта трябва да се реконструира съществуващото трасе на ул. "Августа Траяна" в четирилентов профил (12-14 м), в зависимост от конкретните възможности. 5. Нова връзка покрай р. Бедечка от обходния път до бул. "Н. Петков".
6. Продължение на ул. "Индустриална" на изток до "Втори обходен ринг". По този начин ще се осигури обслужване на новопредвидените промишлени терени в тази зона и връзката им със сегашната южна промишлена зона.
7. Продължение на бул. "Хр. Ботев" от ул. "Одринска епопея" до "Първи обходен ринг".