една стара песен на Тангра, за малкия град, сигурно се сещате, в който нищо не се случвало и така нататък, ама се чудя защо, като я чуя и неизменно за Стара Загора се сещам?


Добър ден иначе на всички!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Az se seshtam za dosta drugi grad4eta koito v po-goliama stepen otgovariat na texta ot pesenta :)

може!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Е, в песента "Нашият град" се пееше, че "друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи"...
Сега в СЗ не е точно така. Могат да ти се случат много работи. Да те набият, ограбят и т.н. Да те изгонят от работа. Да не те изгонят от работа. Да си намериш по-хубава работа. Да не ...
Да срещнеш човек. Да не срещнеш човек.
А да се влюбиш... Понякога не е лесно това да се случи...

Ми не знам и аз що така с песента, просто по някакъв начин я свързвам точно с този град.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Някакъв спомен за някакво влюбване може би...Кой знае.
А града беше шести по големина. Е, с мащабите на "Люлин" да кажем, но пък си има своя специфика, своите личности, и т.н. Не знам доколко "малкия град" е подходящо.
Всъщност - всеки гледа от своята камбанария.

За размери няма да говорим. Нали нямали значение?

Не знам как се върза песента, просто стана, случайно. Представям си мокрите от дъжда улици в вечер, когато всичко вече е празно и тъмно, представям си неделя, в която хората са се свили по къщите и гледат телевизия още от 17 натам. Представям си люлеещи се тролеи, в които можеш да обиколиш града за час. Или лицата на момичетата, наизлезли вечер по кафенетата в центъра.

Ей така...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

направо романтика...
по обясними причини аз си представям съвсем различини неща - напрежение като никога през живота ми; хладилника ми, в който през двата месеца имаше само по някой самотен лимон, вино и сладолед; лаптопа, над който прекарах доста нощи; наводнената кухня заради опита да пусна перална машина (неуспешен); разговорите (от един момент нататък ), сребърното езеро, мъртвите села, един син бръмбар в калта...
абе ако трябва да е песен ще е wellcome to the junge
но все пак говоря за най-интензивните и яки два месеца въобще


esto no es tan simple como parece

Ами текста на песента е на Алеександър Петров ако не греша , доста е образен и е нормално да извика различни картини. Как беше : "...за мнозина навярно е скучен"? Тук "трамваи и коли не звънят
и реклами неонови няма,
тук по тъмно започва деня
и завършва със първа програма..."
Има го това, че понякога вечер е празно и тъмно. Но по-скоро през зимата. Знаеш ли , че през лятото в петък и събота вечер (често и в останалите дни) просто няма къде да седнеш. Толкова кафенета по центъра, заведения, и препълнени. Пълно е с млади хора. Стара Загора вече живее динамично, това са си мои наблюдения разбира се. Пиша го без да страдам от някакъв болестен местен патриотизъм. Всеки град си има своите силни и слаби страни, своята специфика. Виждал съм и София в събота и неделя. Имал съм чувството, че е настръхнала и уморена. Сиви утрини, окапали листа, разнасяни от вятъра. Хора, стиснали устни и гледащи в нищото. Такава съм виждал София. Напомняла ми е пияница с махмурлук. Е, познавам я и от другата страна - блясъка, усмивките, лъскавите очи на момичетата. И други картини, които в послединте години остават назад, в паяжината на миналото. Там където са студентските години. Където е надеждата, оптимизма. Мисълта за бъдещето...Когато човек е на двайсет и..., учи или завършва и ще поеме напред.
Много се разприказвах май.

Индра, май отново стигаме до въпроса за камбанарията...
Радвам се обаче, че и след двата месеца в СЗ ,отново те чета в този форум...