Ей го на!
Пак дивотии се въртят в и бездруго умопомраченото ми мозъче. Разни еретични мисли, дето твърде натоварват единствената ми мозъчна клетка и по всякакъв начин се опитват да превърнат кроткия ми блондизъм в нещо по-възвишено и мислещо.
Басси, хем се изрусих, за да спра да мисля, но не би!
Всъщност, то и мисленето ми като другите ми работи - от ден до пладне, но понеже сега е ракиено време - момент на равносметка -, та рекох да споделя с вас несподеляемото.....
Та така, братя и сесри заралии!
Настана време разделно. Вашата предана Снежанка напуска родното бойно поле и се пренася в един по-добър свят - по красив, по-жесток, и по....... по-назапад:)
Опитвам се и аз да направя нещо дето не би трябвало да правя, ма глей само кво стана!
Така е като човек слуша гюллето в главата си и гледа накъде се е наклонило, та го следва......
Най-добре е да е в покой пустичкото, ма мойто напоследък неще и да чуе да заеме равновесната си точка....
Все на запад се килва, та рекох накрая да зема да го последвам, пък "каквото сабя покаже".
Това, разбира се, има много положителни черти. Една от които е разчистването на родния градец от черни блондинки, опитващи се да разсъждават на глас. Нещо абсолютно досадно и никому ненужно.....
Всъщност......
Май това въобще не трябваше да го пиша :(
Простете

gadno e chovek da hody na zapad,kato mozhe na iztok da otide ili na sever!

Ние сме на изток от рая.....
А аз искам рай докато съм жива, щото умра ли, не се знае вече накъде ще ме засилят....
Затова и тръгвам на запад. Към рая......

Късмет, Снегурочке!
Ще липсваш тук.

Ще се навъртам бе......!
Накъде без мен?! :)))))

Имало едно време едно врабченцеее . То си кълвяло зрънца през лятото , мръзнело и гладувало през зимата , но винаги весело чуруликало и било готово всеки момент да се сбори с някой , па бил той и по големия от него кооосееер . Не щеш ли веднъж видяло на една тераса златна клетка със канарчета , весело си пеели , сладко си кълвяли просо , парченца банан , ябълка , натрошени яйца и какви ли не още лакомства . Как му се приискало на душицата да стане канарче като тях .
Един ден както си било кацнало до тях и ги гледало захласнато , го сграбчила нечия ръкаааа . После го пуснали в една такава златна клетка и затворили вратичката след негоооо . Ах ! Какво щастие го обзелоооо ! Веднага му донесли лакомства на големи парчета ... и то с малкото си човче кълвало и тежко преглъщало . Надуло му се коремчето . Сладко зачуруликало . Но не след дълго му се приакалоооо . Добре ама тия големи залъци как да ги изака през малкото си дупенце ... горкото то , защо не си дало сметка - тия големи неща освен през зиналата му уста , сега трябвало да минат и през малкото му .....

Който си има брада, купува си и гребенче за нея.....
Снежанка

Моето гюлле бая зор видя, докато се търкаляше между изтока и запада. Ни там беше нещо повече от гюлле, нито тук. Затова сега го водя на балкан. Като го затъркалям нанякъде, или пот лее, или песен пее. А бе, друго не смея да ти кажа. Че я колко дни са минали! Изпуснах ракиения ти влак, блонди!

Всяко търкулване - нова глупост.
Всяка глупост - ново разнообразие.
Всяко разнообразие - висок адреналин.
Висок адреналин - истински жива Снежанка........

. . . изказване за една блондинка па била тя и изрусена !
Впечатли ме !