Здрасти, Даркиии!
От тебе не съм очаквал да харесваш социализма, и да не харесваш капитализма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Кико, радвам се да те видя.
Да, възможно е да и въпрос на характер и манталитет.

Както вече многократно подчертах, не казвам че социализмът е идеален и няма недостатъци. Казвам че като взема един лист, разделя го на 2 колони и напиша плюсовете и минусите на едното общество и плюсовете и минусите на другото - то моят избор е обществото от 80-те, не защото то беше идеално, а защото плюсовете му, колкото и малко да бяха, са повече в сравнение с тези в настоящото общество и минусите бяха по-маловажни за мене в сравнение с днешните минуси.

Некоректно е да се сравняват плюсовете на едното общество с минусите на другото, което всички вие почитатели на капитализма, съзнателно или несъзнателно, правите.

Ламби постъпва дори още по-некоректно, защото описва идеално капиталистическо общество без нито един минус и с огромни теоретични плюсове и го сравнява с най-големите минуси на социализма, случили се през четиридесетте и петдесетте - народен съд, разстрели, затвори, лагери, насилствена колективизация, интерниране, бой в милицията и т.н. На нищо от това аз лично не съм бил свидетел и затова то не влиза в моите сметки.

Аз сравнявам две реално съществуващи общества - това на 88-ма и това на 2018-та в България - и то по моите лични навблюдения, не по данните на статистическите и финансови учебници. И правя своя избор въз основа на всичките плюсове и минуси. И това че предпочитам обществото 88 пред обществото 2018 не означава че обичам комунизма и мразя капитализма, означава само че от две неща избирам едното. Ако ми се предоставят две други възможности за избор, то отново бих избрал заради плюсовете и минусите, а не заради етикетите им комунизъм, социализъм, капитализъм, либерализъм или каквито там умни думички измислят теоретиците.
Ако трябва да избирам между общество България 1949-та и 2019-та, то със сигурност бих избрал 2019-та. Сигурно бих избрал 2019-та и пред общества 59-та и 69-та. Може би дори и пред 79-та. Но не и пред 88-ма - последната изцяло социалистическа година.

Дарки, приятелю! Мисля , че субективно идеализираш.
Социализма беше преди 30 и кусур години , а ние бяхме тогава на по 20.
Кой няма да предпочете времето, когато е бил млад, здрав и надървен?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kiko64 на 26.09.19 09:20.

Еми аз кат излязох от казарамата реших да си дам почивка от ежедневното бръснене и бях бая брадясал, което в университета и по улиците в софия не представляваше проблем, чак докато не си смених квартирата в началото на втори курс - лелята в милицията ми каза да се приведа във вид, отговарящ на снимката ми в паспорта, и аз се обръснах. После отново брадясах и си бях така чак до следващата смяна на квартирата, вече си знаех урока и се обръснах преди да ходя да се регистрирам и нямаше проблеми. По едно принудително бръснене на година, смятам че не е кой знае какъв терор. Домоуправителят ме гледаше на кръв, ама не можеше да ме накара да се обръсна. Дойде да ми звъни на вратата в събота сутрин за съботника, обаче аз се направих че ме няма, и той накрая се отказа - не е викал милиция да ми разбиват вратата, щот не съм ебавал да отида на ленинския съботник и да чистя градинката пред блока - което реално сега оценявам като похвално мероприятие. После веднъж ме срещна на стълбите и ми чете конско, ама кво от тва. За изборите пак дойде да ми звъни да ме предупредял да се обръсна и да си сложа костюм, да не съм го излагал. Избръснах се, обаче се явих с дънките и маратонките и никой нищо не ми каза, единствено домоуправителят, който се беше закотвил на входа на секцията, ми хвърли неодобрителен поглед. Това беше всичкия комунистически терор на който съм бил подлаган като пълнолетен гражданин в цивилния живот: няколко пъти ме накараха да се обръсна и няколко пъти се опитаха да ме засмучат за съботници и манифестации, от които опити всеки път успях да се скатая и никой не е идвал с милиция да ме арестува за което.

Плюсовете за мене са че нямаше никакъв стрес, нямаше го трескавото състезание да си задължително пръв по оценки, та да си намериш после мечтаната добре платена работа при престижен работодател - напротив, беше ясно че никой никога няма да ти гледа оценките, затова си свободен да учиш само по предметите, които са ти наистина интересни, а по останалите просто на минаваш със санитарния минимум усилия и губене на време. И затова имаше достатъчно време за кино, театри, музеи и концерти. Е да, концертите бяха на щурците, сигнал и диана, не на битълс, пърпъл и юрая, ама емоциите и кефа си ги имаше достатъчно. И след края на концерта спокойно се прибираш след полунощ пеша през половин софия, без никакъв страх и изобщо да ти мине през ум че нещо лошо е възможно да ти се случи.

Ти си бил мамин лигльо на частна квартира и родителска издръжка - студентче от дълбокия прованс, докопало университет и София с най-тежката драма в жУвота - дали ще го сръфа хазаинът за глупости и как да мине метър в УНИ-то. Мързел, лежачка, купони до сутринта, лекции, колкото да не е без хич, морето розово, жУвотът до колене, тате носи, мама меси - е, бре курорте.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хихи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ооооо, да, спукай се от яд, не само че живеех на квартира, ами при това даже и не плащах наем, щото имах роднина, на който му бяха дали ведомствен апартамент лошите комунисти, който апартамент стоеше празен, щото и жена му, и тя имаше ведомствен от лошите комунисти, и аз го оползотворих този двустаен по предназначение. Следващата година роднината ми замени апартамента си за подобен в друг квартал и затова ми се наложи да се местя. Бях най-популярния пич в потока, щото разполагах с огромна квартира без хазаи, само за купони. И с един тъпанар-комунист за домоуправител, на когото редовно му вдигахме кръвното и той ме имаше за враг на народа нумеро уно, сигурно дори и преди рейгън съм бил в списъка му с врагове на световния пролетариат. А, освен това получавах и стипендия за успех, та имах и повече мангизи, отколкото можех да изхарча, при това без да бачкам изобщо!

И всичкото това, без да имам нищо общо с управляващите лоши комунисти, даже имах последно предупреждение за изключване от комсомола от казрамата, където на косъм се разминах със съдбата на кошлуков, отървах се само с десет дена в гарнизонния арест за поругаване на комунистически символи. И после просто си загубих комсомолската атестационна книжка с ужасното петно в нея и комсомолците в университета ми издоха чисто нова и неопетнена.

Спука ли се вече от яд, щот ако все още не си, мога да ти разкажа и за новото ми BMW! И не е вярно че ги сменям като носни кърпички, сменям ги средно на 4 години. Ама това е друга тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е така името Той Тоев, а Той Негов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снежанке, пише се перспектива, едно Е си сложила повече. Често срещана грешка с тази дума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите