Тема
|
Впечатляващо...
|
|
Автор |
Alleks (Просто мъж) |
Публикувано | 15.08.19 13:13 |
|
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче, което е спечелило пакетче лакомства. То изяжда част от тях бързо и с удоволствие, а когато забелязва, че му остават малко, започва да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка. Подбира внимателно мига на поредния пир, предвкусва го, усеща с всяка своя клетка, до най-дълбоките фибри на организма си, сладостта на лакомствата.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присваят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза...
Няма много лакомства в пакета...
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да върват редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израстнали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края...А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
Из "Ценното време на зрелостта" на Марио де Андраде
|
|
|
Дааа... животът си тече - при мен я има още 20-30 годинки живот я няма. Затова пък като се обърна назад - не съжалявам за почти нищо. Животът ми дотук беше доста хубав, изпълнен с немалко предизвикателства, но пък безкрайно интересен.
|
|
|
Аз почвам да се замислям, това ли очаквах от живота, и май започвам да си го подреждам, странно но факт...
|
|
|
Ми то като златото - колкото по-малко ти остава - толкова по-ценен ти се вижда.
|
|
|
изпълнен с немалко предизвикателства, но пък безкрайно интересен.
Мддда, при мен също. Вече искам да се кротна. Миналата седмица си говорехме с приятели кой къде искал да пътува. Аз си мълчах и като ме попитаха само рекох : аз искам да садя домати.
Що пътни чанти скъсах, на що хотелски легла съм спала, що ресторантска храна съм изяла
Аз си давам още 35 години живот, здраве и акъл)) И поне 2 правнучета да оженя, пък другото каквото Бог даде
|
|
|
И мен като че ли дребните неща ме впечатляват повече. Вече като че ли нямам сериозен ищах и за големи екскурзии - само пътешествия по нашите си ширини... Много красива земя сме наследили.
|
|
|
Песна ми от задкулисие и игри, вече търся стойностни неща и колкото се може по простички
|
|
|
Обграден съм с приятели и близки хора и задкулисие, интриги и т.н. гадори около мен не се забелязва от много време насам. В този близък кръг е моята зона на комфорт и изобщо не искам да си подавам носа навън.
|
|
|
За нашата земя мога да ти бъда прекрасен гид.
За малките неща, да ти споделя. Дано не ме четат някъде
Миналата седмица Карамфилов открадна един домат. Аз го прикривах.
В един смолянски хотел видяхме в двора домати. Ама такива, каквито той обича, истински селски домати. И откъснахме един за разсад. Семето вече се изсуши. Не знам дали точно така се прави, но съм виждала мама. Не я питах, реших, че съм запомнила. Суши се върху хартия, отгоре покрих също с хартия. Кой обаче ще чака до догодина, защото се предполага, че до тогава ще имаме къща на село Сърце юнашко не трае. Карамфилов вика да посадим сега на терасата в тенекия, генерална репетиция. Таман ще има и повече семе за бъдещата градина
|
|
|
Много съм обикалял в България, а има толкова много още. Уж е малка а където и да отидеш има кво да видиш. Да ти кажа и аз съм зажаднял за истински, наши си сортове краставици и домати а не вносно ГМО. Та ако имаш натурални наши си семена в повече - може да ми пратиш по Спиди - ще си ги посадя на балкона, или край печатницата - там е много озеленено и все ще има къде да бодна няколко семена.
|
|
|
Е то няма свършване на пътищата. Ще трябва да обменим опит с теб
Нямам други семена освен тези крадените
Не съм се заела целенасочено с това, защото все още няма къде да садя, но като му дойде времето имам откъде да взема.
Като се роди, ще те поканя на хапване. Хич не ти трябват балкони, ние още го мислим, ама то е от лакомия, да имаме повече разсад за догодина. А около печатницата все ще се намери някой идиот да обере и да сложи бележка, догодина да посадиш повече, че да има и за теб и за него
|
|
|
... днес празник. На доброто във всеки от нас, :)
|
|
|
Животът е един миг.Като се върна назад към спомените си, разбирам колко бързо е минал. Не усещаш кога минава.....и те наляга носталгия.
|
|
|
Всииички пътища водят на село. :))
|
|
|
Знам, Богородица е, християнин съм
|
|
|
Права си, само спомен, дано някои се върнат и си видят живата как си пропиляват и да се научат да ценят дребните неща
|
|
|
Даааа
|
|
|
Когато ми предстои екскурзия по нашенско ще те питам. В печатницата стопанисваме доста голяма зелена площ - има алпинеум, зелена трева, която напояваме и косим, доста и големи дървета - абе рай... в нещо като мини-парк сме. През лятото е сянка и хладина, през зимата по-заветно... Един дядо съсед си гледа пък своя градинка - ама не му знам семената откъде са - ще го питам ама не му вярвам много.
|
|
|
Коя е тази печатница? Къде се намира? Ако не е тайна, сподели, моля
|
|
|
Първата дума на егоиста. А какво дава? Аман от консуматори! Нещата не се случват щото на нас ни е кеф. Нещата се правят! С наше участие. И чак след това искаме.
Може би...Едва ли...
|
|
|
Печатницата на брата и снахата - аз работя там. В Малинова долина е.
|
|
|
Пътят ме води към две села. Едно е в полето, другото в планината. Планиското е по-хубаво. :)
|
|
|
И при мен така. Смятам скоро да продам всичко което имам и да се заселя в Добралък.
Никъде не съм срещал такава красота, Комбинация от широколистни, иглолистни, акациеви и брезови гори.А хората- Беден ми е речника!- Невероятни!
|
|
|
Добралък.
Видях сега че това в Родопите. :)
Аз поселявам Балкана. Около селото - борови и букови гори. Огрооомни дървета.. хлад. :)
|
|
|
|
|
|
Добралък нещо не е ли на висока надморска височина за акациеви гори
Не съм срещал ни едно дърво, акация след Лясково
|
|
Тема
|
Re: Впечатляващо...
[re: Alleks]
|
|
Автор |
Alleks (Просто мъж) |
Публикувано | 25.08.19 14:05 |
|
И брезови гори няма в Добралък!
Растителност около село Добралък:
Редактирано от Alleks на 25.08.19 14:17.
|
|
|
Не, Добралък е на от 950 до 1050. Точно в дерето от южната му страна е пълно с акациеви горички.
|
|
|
Брезовите гори, точно от източната страна на Добралък са уникална красота. Отиди и ги погледни! Не само , че ги има , а са толкова много и страхотно красиви! Просто отиди в Добралък, спусни се до най- долните му части и тръгни по пътя за Белочерквенския масив. Първо има акациева гора, а после разкош от огромна брезова гора. След това следва бук.
Точно пък около селото, от всичките му страни е пълно с Бреза!
|
|
|
Баси, може, изглежда че не познавам родното си място
От най долната част на селото няма как да се отиде към белочрковски масив, от там се отива към овчарника от там към местноста баба и другия овчарник!
За Белочерковски масив се отива от най горната част на селото, стига се до местнота преслоп, от там пътя се разклонява на две единия се спуща към изворите на лясковска река а другия се изкачва към дългото било отгоре селото, и двата водят към белочрковски масив!
Както и да е!
|
|
|
Може. Вярно не е много лесно.Но е много по- пряко. Просто изкачваш стръмно баира. Гората още в началото е от бреза, а после смесена от дъб и бук. Не поемаш на изток, където е пътя към връх Баба, а на юг. Много по- пряко е към връх СВ. Илия, но минаваш под него и си на билото на Белочерковския.
|
|
|
Прекия път към Наречен.
|
|
|
Като това ти е родното място трябва да познаваш Баба Бяла Райна. Дъщеря и Сийка. Аз 4 години живях в Добралък с дъщерята на Сийка - Райна.Там имахме бизнес с гъби. Всяка вечер сядахме на терасата на къщата и се наслаждавахме на изгледа на брезовата гора в долния край на селото.
Дядо Панайот, Баба Мария?
|
|
|
Старата кръчма на центъра, където за мезе имаше само консерви
|
|
|
Пътека, не път!
|
|
|
Да. Точно.
|
|
|
Само да вметна- Реката не е Лясковска, а добралъжка. Уникална красота! Особено на дерето, което пресича пътя м/у пътя от чернатица към добралък. Там има и Параклис на СВ Петка. Ако човек се помоли там с Вяра и искрено Чудесата на Светицата са Огромни!
Много малко параклистче, а надарено с огромна сила!!!
|
|
|
О, да , обърках, имаш предвид реката която тръгва по долния край на селото, а аз от горния.
|
|
|
И е доста преди върха св Илия... Доста преди него се отклонява от пътя на билото...
|
|
|
От Добралък посока бяла черква минаваш моста на мекия път и параклиса е в дясно до самия мост в ниското, като малки се къпехме лятото в реката там....
|
|
Тема
|
Re: Впечатляващо...
[re: Alleks]
|
|
Автор |
ad miral (андорския флот) |
Публикувано | 27.08.19 17:09 |
|
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да върват редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
С течение на времето човек става все по-скромен.
И този списък се свива, докато стигне до:
Искам да живея...
_
Политичари и пелене имају нешто заједничко. Обоје треба мењати,редовно,из истог разлога.
|
|
Тема
|
Re: Впечатляващо...
[re: ad miral]
|
|
Автор |
Alleks (Просто мъж) |
Публикувано | 27.08.19 17:23 |
|
Знаеш ли Адмирале ся кво само искам, спокойствие бе нищо друго не ми трябва...
|
|
Тема
|
Re: Впечатляващо...
[re: Alleks]
|
|
Автор |
Trickyy (Висока) |
Публикувано | 27.08.19 17:31 |
|
Ако се храниш правилно, тренираш, спиш добре, ти ще умреш, anyway
|
|
|
Е, то е ясно, че всички ще умрем. Важно е през времето, което ни е отредено на този свят да се чувстваме колкото можем по-добре
Всеки по своя си начин.
Редактирано от The bad reptile на 27.08.19 17:50.
|
|
|
Точно това казвам и аз
|
|
|
|
|
|
просто човекът е изразил желание да живее до нас с теб,
да ни е съсед, да сме наблизо - ти да си на половин час път с колело, аз на 10 мин път в обратна посока с високопроходима тротинетка
сутрин да ни махва за поздрав,
вечер като се прибира от риба, да ми оставя улова си,
аз да пържа рибата,
ти да се домъкваш с купа салата и бутилка заскрежена напитка под мишницата,
може и с китка здравец зад ухото
а като си тръгне, като за да не ме обиди, че не мога, благородно да забравя той да измие чиниите,
честно и справедливо да тропна по масата и да кажа - за мен е въпрос на чест да прибера масата!
на другия ден ще ми донесе манатарки, а и ще отговаря за настроението, като настрои китарата си, докато аз ги пържа
за него - соловите изпълнения, за теб - по-късно танците
ето ти простички и човечни взаимоотношения
|
|
|
ми онези таитянки с полички от слама, които са ти пратили колет,
да ти веят с ветрило от пера, сега да се връщат ли
какво е спокойствието, ако няма кой качествено да те ядоса отвреме навреме
|
|
|
Не звучи зле.
За салата и бутилката се разбрахме.
Рибат шси я ядете само двамата, понеже не обичам.
Само бутилката да наглеждаш до къде е стигнала.
Понеже след третата чашка почвам да пея мръсни песнички.
_
Политичари и пелене имају нешто заједничко. Обоје треба мењати,редовно,из истог разлога.
|
|
|
добре, значи бутилката трябва да е водка или уиски
само това, макар с отвращение, мога да изпия 50 млл
и да си хиля глупаво на текста похълцвайки
пък и да мога после да измия чиниите, а не да ги оставя мечките от гората да ги олижат
|
|
Тема
|
Re: Впечатляващо...
[re: Trickyy]
|
|
Автор |
Alleks (Просто мъж) |
Публикувано | 28.08.19 00:43 |
|
Тоя лаф знаеш ли го,(„Закусвайте добре мъже, защото ще вечеряме с Хадес“)
|
|
Тема
|
Re: Впечатляващо...
[re: Alleks]
|
|
Автор |
Trickyy (Висока) |
Публикувано | 28.08.19 19:58 |
|
Ще умираме ли, бе Алекс?
Не го знам лафа, но разкажи ми, какво имаш предвид?
|
|
Тема
|
Re: Впечатляващо...
[re: Trickyy]
|
|
Автор |
Alleks (Просто мъж) |
Публикувано | 28.08.19 20:33 |
|
Няма да живеем с камъните, това означава, - сутринта закусваш, вечерта не се знае дали ще си жив...
Хадес - митологичен бог от гръцката митология, богът на подземното царство където отиват мъртвите...
ПП - никой не знае дали ще доживее сутринта или вечерта - провокирано от (Ако се храниш правилно, тренираш, спиш добре, ти ще умреш, anyway)
|
|
Тема
|
Re: Впечатляващо...
[re: Alleks]
|
|
Автор |
Trickyy (Висока) |
Публикувано | 28.08.19 20:39 |
|
Така е!
Имаме кратички мигове тук! Понякога се чувстват, като цял един живот.
И отново! И отново!
|
|
|
Така е, човек и добре да живее, един ден си отива....
|
|