Затварям ли се, уморена ли съм, откачам, мързи ме, друго или нищо ми няма?

Ако ми предстои почивен ден, купувам повече цигари и си стоя плътно вкъщи. Тая събота /или неделя беше/ месих питка само за да не сляза до магазина за хляб. Не е съвсем крайно, защото ако се обади някой за нещо, излизам. Ако трябва да се свърши нещо, излизам. Но днес се наканих чак към 16ч. Ееееедва-едва, притисната от факта, че ще им свърши на хората работното време и няма как да отида в друг ден. Отлагам до безобразие. Веднъж излязла ли съм, влизам в крачка. След работа си ходя насам-натам, мотая се даже по магазини, изненадващо /и за мене си/ ходих на кино. Сутрин обаче толкова не ми се тръгва, че все по-често стигам до последен момент и ползвам такси, въпреки че съм станала доста по-рано. Ако не се налага някъде да ходя, няма да си измисля излизане и ще си стоя сигурно със седмици в нас. Имам приятелки, на които мога винаги да се обадя да излезем, да отида на гости или да поканя, на две крачки в квартала са ми няколко човека, с които понякога вечеряме заедно да се наговорим. Но дори ако знам предварително в кои дни ще почивам, не ме влече да обявя, да се обадя на някого и да планирам каквото и да било, а само и единствено да си остана вкъщи.
По принцип не си падам по кръчми, компании и мероприятия, домошарка съм. Но не в това е разликата, а в чувството, което нямам спомен да ми е било така натрапчиво. Където и да се намирам, каквото и да правя, колкото и да ми е приятно, искам, дърпа ме, копнея да се прибера. Ако може - директно да се телепортирам!

Ако е нормално, казвайте веднага!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мен ме безпокои, че ще започна да отказвам виждане с хора и всякакви ходеници навън само за да мога да си се завра у нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

като работиш с хора, се получават такива периоди,
в които страниш от хора
периоди, в които като се прибереш петък да излезеш чак в понеделник от къщи
или да отпрашиш в някой пущинак
поне си в цивилизацията
а аз подивявам успешно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"ако през цялото време те носят на ръце, подаряват ти цветя и диаманти, време е да се събудиш, иначе ще закъснееш за работа"
така се разбира, че е понеделник сссутринннн

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина по цял ден ми се налага да общувам - обяснявам, питам, звънят ми, звъня, коментирам, предавам нататък, по пет пъти се преговаря какво трябва да се свърши, та и с различни хора - ако единият пропусне, другият да подсети, ама ти третия уведоми ли, на другия смс да се прати, ма шестият не е бил оняден на работа, кажи му всичко да не се изложим... може да ми е дошло в повече, аз не обичам толкова да говоря. Прието да се оставят писани бележки и поне за кратки ясни неща не се налага да влизам в разговор... оуф, може и това да е, не мога да съм сигурна, не знам.


Ти на почивка в някоя гора ли си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иииих!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За понеделници ни ми гавари!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази седмица така съм омешала дните страшно. Една почивка, два дена работа, една почивка, един ден работа, един ден почивка, в неделя пак на работа - всичкото ми е само или понеделник, или петък!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има такива периоди. На мен първата ми работа, винаги е да се прибера вкъщи след работа, освен ако имам уговорка някаква за спорт, разходки или питиета(рядко). После вече може да изляза някъде или може да не изляза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от M1l1tary M1nD на 26.01.18 00:26.

Абе... мога да го приема така, но ако се задълбочи, дано все пак да разбера. Че и да взема някакви мерки навреме. Ще съм доволна, ако сте прави и е само период.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би е апатия, не знам. Казват, че това е депресивно състояние. На мен ми се е случвало да не ми се излиза преди няколко години, но се налагаше и излизах с голямо неудоволствие. Питах приятелка психоложка тогава и тя ми каза, че може да съм изпаднала в апатия. Но, след месец-два се оправих някак от само себе си и пак започнах нормално да си излизам.

Единственото, което в момента ме утешава, е представата ми, че ако съм в депресия, не бих могла да работя, а аз съм фурия. Или едното не пречи на другото? Едната мен е в драма, а другата си работи автоматично?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извън работата, какво? Аз та разбирам, толко много разбирам та се усъмних в джендъра си, а мъжа трябва да си му е интересно по сяко време. Дори сам си да седи, има си мбижка да си играе.