|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Тема
|
Сън на гладно
|
|
Автор |
Alice in WL (упорита) |
Публикувано | 07.01.18 12:01 |
|
Сигурно на всички ви се е случвало да сънувате от ония подробни и мъчително натрапчиви сънища.
Снощи ме болеше глава, хапнах набързо оскъдно парче от вегетарианска пица с половин чаша бира и си легнах рано. Сутринта засънувах странен сън. Аз съм в хотел по бизнес пътуване. Много приличаше на един 4-звезден в Амстердам, в който често отсядам. Усещах мъчителен глад, което си беше вярно.Слязох първо да си дам дрехи и бельо на пране, както правя обикновено при по-дълги пътувания, защото не обичам да мъкна много багаж. Не си взимам и любимата пижамка, понеже по хотели спя чисто голичка. Дадох ги дрехите в един найлонов плик,а те ми върнаха друг празен. После отидох в ресторанта за сутрешна закуска на шведска маса, която в този хотел е винаги разточителна.
Неизвестно защо налитах само на портокали и варени яйца, като яйцата ги режех на две и ги мажех обилно с люта горчица. Сдъвках и малко кори от портокалите, понеже мой познат вманячен на тема нови подходи към здравето, ми беше казал, че били много полезни. Усещането ми за глад доби съвсем други измерения.
В този момент усетих да става голям гаф! В бързината като съм дала дрехите и бельото за пране, всъщност съм облечена само... от кръста нагоре! Срам!!!
Добре,че моята маса беше близо до шведската та можех някак да претичвам незабелязано и да си допълвам чинията с портокали и яйца във все по-напълващия се с хора ресторант. На всичкото отгоре трябваше да бързам и за бизнес среща, а гладът ми не минаваше. Срам не срам, по-лошо нямаше как да стане, отидох до шведската маса и безпардонно мушнах в плика за пране един голям още ненарязан кекс и няколко яйца. Салонният управител ме изгледа страшно... от кръста нагоре и мен ме хвана още повече срам, но станалото станало...
Като вървях бързо към асансьора да се прибера стаята, се зачудих как този скъп хотел има толкова много гости, с които се разминавах и те ме гледаха възмутено. Но гледаха предимно стърчащия от плика кекс. Добрах се до стаята на осмия етаж в препълнен асансьор и вече сълзите ми рукнаха от срам и неудобство.
Заоплаквах съдбата си, че ще и изпусна бизнес срещата, защото прането ми ще стане чак към обяд и нямам никакво задоволително обяснение.
Тогава се сетих, че долу до лобито има магазин за сувенири и също за дрехи и обувки. Обаче първо си отхапах стабилно от кекса, но както се сещате гладът ми не намаля.
Слязох долу колкото да разбера понеже нали днес е неделя и магазинът за дрехи отваря чак в 9,а не в 8 като през делнични дни. Седнах зад една ниска масичка в лобито да не се виждам много, запрелиствах някакво скучно списание на холандски език и се ядосвах, че не съм си взела и кекса и яйцата, за ди си доям.
Изведнъж се зарадвах! Просветна ми, че след като е неделя, то каква бизнес среща може да има! Объркала съм се била утре ще е и ми олекна поне в това отношение.
Най-после стана 9 часа и отвориха магазина. Тогава пък се сетих, че кредитната ми карта е останала в чантата ми в стаята. Хайде обратно пак горе по познатата схема, вече малко претръпнала. Сега поне не се възмущаваха от съдържанието на плика, който не беше с мен. Взех си картата и с по-ясна евристична мисъл реших да се загърна с хавлиения халат, който предоставяха от хотела. Но камериерките вече го бяха взели и него за пране и в банята имаше само една оскъдна кърпа за ръце! Беше изчезнал и пликът с провизиите!
Взех си един бърз душ за да се поуспокоя и обмисля следващите си ходове.
Запасах се как да е с кърпата и като се правех, че точно съм излязла от фитнеса, слязох в магазина. Там вече съвсем изтрещях и му хвърлих здраво пазаруване, облякох се от глава до пети, без да обръщам внимание на страшните хотелски цени.
И още една гениална идея ми дойде, да отида пак в ресторанта да се наям като хората. Така облечена с нови дрехи може да не ме познаят, че вече съм закусвала, невинаги щракват хотелската карта на компютъра. Както и стана! Салонният управител изобщо не ми обърна внимание. Налетях на шведската маса, но там почти нищо не беше останало! Само няколко корички хляб, мазен холандски салам и чай. Нямаше нито портокали, нито яйца!
И се събудих...
ad infinitum ...
| |
|
Казват, че сънищата с неудобна голота са отражение на някакъв неизяснен конфуз от реалността. Както гладът те е тормозил докато спиш. На мен любимото ми е да засънувам, че издирвам спешно тоалетна. Даже спейки нещо в мен се сеща да изкрещи, че нененене, още спиш, първо стани!!
Много хубаво разказваш, видях те направо как обикаляш настървена!
| |
|
Споделих съня, защото беше ярък и подробен, а като се събудих ме напуши голям смях. Обикновено спя дълбоко или поне не си спомям сънищата, евентуално откъслечни смътни сцени. Не бойте се, няма да отегчавам сега клуба с мои сънища.
За глада ми е ясно. Вечер преди лягане гледам нито да съм се натъпкала, нито да съм гладна, но снощи нали не ми беше добре и нямах сили да хапна нормално, само да се тръшна да спя.
Чудя се какъв ли може да е конфузът от реалността? Насочи ме малко с примери.
Това с търсенето на тоалетна и аз съм го сънувала ефетктно. Веднъж ми се присъни, че английски лорд ме е поканил в летния си замък, може би с надеждата да ме свали. Аз го попитах по телефона изрично дали ще ме сваля, да знам дали да нося от любимите си презервативи и играчки, които той едва ли ще има точно такива, а той се закле в майка си и леля си че няма. Само ще ми предложи изискана вечеря до камината в голямата зала, разходки из пищната му градина, езда ... на коне имал предвид. Настани ме в отделна разкошна стая. Точно ме бяха докарали направо от летището с Ролса и много ми се пишкаше. Попитах слугата, който ми донесе багажа в стаята, къде е тоалетната. Той ми обясни много сложно и подробно и едвам разбрах, че никак не е близо и лесно да се стигне. Помолих го да ме заведе, защото сигурно ще се объркам в тоя огромен лабиринт. Той каза 'йес мем' и ме поведе, но беше възрастен и ужасно бавно ходеше. По едно време изчезна, сякаш се изпари! Аз останах сама в тия безкрайни коридори и нямах никаква идея нито как да стигна до тоалетната, нито да се върна в стаята, където имаше огромна саксия с фикус. Тогава май се събудих и не се бях подмокрила. Отидох до любимата си тоалетна, като се радвах, че не живея в замък.
ad infinitum ...
| |
|
1. Не яжте корите на портокалите, лимоните и мандарините, смятам, че са вредни, защото ги третират с бои. Много химия би изяла с такива кори.
2. Сънят - притесняваш се някаква твоя тайна да не излезе на показ.
Редактирано от Lucky Eva на 07.01.18 22:43.
| |
|
Много си сериозна!
Знам за корите, но нали беше на сън, там често няма никаква логика и здрав разум.
Имам няколко тайни. Най-лесното е да взема да ги споделя тук в клуба, че да не сънувам повече сънища с такъв мъчителен глад?
ad infinitum ...
| |
|
Гладът е ясен, заради това, че си си легнала полугладна.
| |
|
Абе направо ти завидях. Така чудесно цветно и подробно като приказчици си сънувах, а напоследък само бързам и като скоча нищо не помня.
Какви примери пък ти. Ми де да знам. Просто усещането, чувството за неловкост, за недовършеност. Аз моите емоции си ги сънувам - облечени са в някаква невярна, нереална ситуация, но като чувство са верни. И си мисля, че е така и за другите хора. Не че вярвам в тълкуване на сънища, да не помислиш. Някакъв ми личен извод по мене си. Пък в крайна сметка като проследи човек сюжета, става ясно, че не ти пука особено от това, че си гола - щом още в ресторанта не дръпна покривка да се увиеш, ми се миткосва по етажите безгащна - значи може нищо реално конфузиращо да ти няма.
| |
|
изчетох го
голямо гладуване и гологъзене
| |
|
Не е нужно да ги споделяш тук. Просто ти носят вътрешна несигурност. Не знам как да се разреши това, защото не знам за какво се отнася, а и не съм специалист. Може би някой психолог би могъл да те посъветва как да постъпиш, за да се отърсиш от този душевен дискомфорт.
| |
|
Ако си била в подобен уж тежкарски хотел, ще знаеш, че особено на масите за закуски няма покривки, а някакви малки хартиени, които не стават за обличане. И това косвено ми е отразено в съня.
Не са като снежно белите покривки в ресторант Алон Дюкас в Париж, с които можеш да се омотаеш като ханъма. Не че съм била там, а и знам, не работи в неделя.
ad infinitum ...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|