|
|
|
си изкарвал без сън...ка?
Майка ми даваше дежурства. Ходил съм с нея в болницата, след 22 часА наставаше пустош на втория етаж където детското отделение. Влечеше ме към асансьорите, единия беше огромен като апартемент, две носилки и санитарка с количка с манджи се събираха наведнъж.
Имаше едно страшно копче на таблото. Никой не ми беше казвал, но знаех че ня трябва да го натискам щото не се знае къде ще отиде асансьорат. Една нощ не издържах, вмъкнах се и го натиснах. Тръгна надолу, подмина пътвия етаж, подмина партера и продължи надолу. Не бях и подозирал колко е страшно при скриването на единият етаж да не се показва следващия, стена, мрачна и дългам дълга на дълбочина. Спря.
Доктор Андреев беше се качил в детското, знаех че само той изчезва с асансьора надолу, затова се вмъкнах. Страшното копче имаше ключалка, доктора я беше отключил и оставил така, беше нощем. Нощем в моргата. Не знаех какво правят в нея с хората, знаех, че не трябва да се попада там. Никога не съм тичал с такова желание към леглото. Намислих някоя нощ да не спя, да си легна, и да не заспя, да чакам да се съмне, да видя какво е.
Спи ми се, отивам да спа. И се пак, колко време?
|
|
|
|
|
Спомнявм си преди мнооого години отивам на гости в наши роднини. Жената ме черпи с нес кафе и кока кола. Седим приказваме си и идва време да си ходя. Вече е станало вечер. На следващия ден трябва да ставам рано за първа смяна. Обаче....... сънят не идва и не идва. Оттогава вече знам накога повече кафе и кола, еле па вечерта. Щото после казано на хасковски : ша осъмна опулена
|
|
|
|
|
8 денонощия след събуждане след упойка
|
|
|
|
|
Е! И в крайна сметка не разказа като си намислил тогава някоя нощ да не спиш, удържа ли или забрави?
Аз за две денонощия без спане мога да потвърдя, но за повече не съм сигурна. Не мисля, че се е налагало чак пък толкова.
|
|
|
|
|
Ти ме уби!
Това като страничен ефект, а не че си страдала, надявам се?
|
|
|
|
|
явно нещо такова
и на мен ми е необяснимо и до днес
но толкова време не заспах за 1 минута
първото ми заспиване бе за 20 мин
после почна постепенно да се преодолява това състояние
|
|
|
|
|
Едно пълно денонощие и малко отгоре. Много е гадно, обичам да си поспивам.
ad infinitum ...
|
|
|
|
|
в крайна сметка не разказа
Аз това почнах да разказвам, но ми се доспа и не стигнах до него. Споменах го само та да не забрава за какво съм пуснал тая тема като се събудя После.
|
|
|
|
|
Ни кафе ни кола ми действат, само сън помага.
|
|
|
|
|
Какво прави всичкото това време? Замислих се и аз като шоколада, осемнайс работни дни прекарвам в тоалетната годишно!!! Егати разсипията.
|
|
|
|
|
Това е в зоната на здрача. Много съм издържал. Три денонощия съм правил няколко пъти с алкохол, тежко физическо и психическо натоварване . Правил съм и серии от рода на 5 денонощия с няколко часа сън, примерно два пъти по 2 часа. И това без наркотици, ама напоследък не издържам. Две денонощия ми е голям зор.
...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?
|
|
|
|
|
и да разкажа, никой не би разбрал
|
|
|
|
|
Направи ми впечатление, че по много съмнително време изчезна да спиш, нейде в твоя следобед, ахъм-хъм!
Разгледа ли моргата де, или от вратата се изплаши, с ченгел ли да ти вадим думите или още не си се наспал?
|
|
|
|
|
без сън не мога и не искам
не си спомням дори на млади години да съм будувала денонощие
тогава късно си лягах и спях до обяд, сега си лягам към 11 и ставам в 6
|
|
|
|
|
Максимумът ми да не спя е три денонощия почти.Когато се раждаше сина ми.Просто накрая бях в отделно измерение.
Докторите ми честитят за дете,аз не знам за какво ме поздравяват.
Да изгубиш представа кой ден е,колко е часда и най-вече зашо си сред всичките тези хора.Детето ми се роди с доста усложнения.Със секцио накрая.Ама в Норвегия мъчат до последно майките да раждат натурално.Просто щях да удуша една датчанка доктопрка.Само да се беше случило нещо с бебето.Бяха почнали да му се губят сърдечните тонове и набегом отведоха жена ми за операция.А аз бях луднал,продължавах да си гледам часовника и да броя контракций.А жена ми отдавна беше в операционната.
Всичко свърши добре..наспах се,и после една цяла нощ пих от щастие.
Иначе в казармата,на границата системно не си доспивах при нощни дежурки и пр.
|
|
|
|
|
Ужас.Аз съм преживяввал няколко операции в рамките на седмица.Но спях добре след това.Свалих за 3 седмици над 20 кг в спешното.
|
|
|
|
|
Храмът на смъртта има непонятна притегателна сила за живите. Пред асансьора имаше фоайе и зад него коридор. И миризма на нещо страшно, не знаех какво е, предположих така мирише смъртта. Не посмях да мина по коридора, прекалено тихо беше, прекалено безлюдно.
На село, спя с баба ми на една голяма спалня. Тая нощ реших няма да спя. Лежа и гледам през прозореца уличната лампа на дедо Пеко. Силуетът на кайсията някак призрачен, напомня илюстрация от Пинокио. Стори ми се минаха часове, нямах часовник. Ето това е дежурство, мисля си. Изглежда лесно, само чакането се не търпи.
Лежах по гръб, счу ме се полъх, като падащо наметало. Откъм закачалката дойде, а аз нататък точно си гледах в тоя миг. От нищото се материализира една дълга ръка и застина над мен с разтворена длан.
- Ще спиш ли
Беше шепот, но знаех че е само в главата ми, баба не чува дори да беше крясък. Дълга ръка, рамото беше някъде зад закачалката. За нищо на света не исках да знам как изглежда лицето зад тая ръка.
- ще спя (прегракнало)
Мисля че заспах 3-4 секунди по-късно. На другият ден разказах всичко с най-малки подробности, което се оказа грешка - дедо реши че конкуренция е идвала при баба и аз съответно съм пречел с будуването си. После поразмисли, понеже и майка ми спеше в тая стая понякога, та може да е търсил нея всъщност.
Години наред след това като си легнех, ако се усетех че се мотая и не заспивам се сещах за ръката. Затварях очи и след няколко "ще спя, ще спя" си удЪржах на думата.
|
|
|
|
|
Ти си бил отличен разказвач!
А ако размесваш разказчетата си и с някое еротично, цена нямаш...
ad infinitum ...
|
|
|
|
|
Явно си имал чудесни баба и дядо. Такива спомени са по-лични от пол, възраст и цвят на косата, благодаря.
|
|
|
|
|
Само срам съм брал в тия еротични ниви.
Гимназист, края на учебната година. Майка ми от няколко години гледа на село по две реколти копринени буби от пролет до есен. Идва в града само за дежурствата в болницата, да донесе ядене и прани дрехи и да почисти. Тоест, сам съм, има и терен в къщи.
Е баш тогава ме свали най-якото парче в империята, една година по-голяма от мен. Сексапил, всичко в нея сексапил до последната клетка, и потта и беше сексапилна. Мръсна професионалистка. Кондомите свършват, на толкоз хормон нема логистика коят да удържи. В една такава ситуация грабнах хавлия връз коят семеположих неколко пъти и я метнах внакрая под леглото.
Същата седмица, най-добрият ми приятел осъществява пробив при една девойка с която се обстрелват от доста време. Търчи в големото междучасие - ключа давай бръже на апартамента, че мома ме чака с пъшкане неудръжимо! Той също без кондоми и като дошло време за залп награбил едни шорти коит се оказали в несъобразителна близос. Прострелял ги и ги оставил върху телевизора, белким ги видя и се погрижа за тях, пуснал ключа в пощата и си отишли с девойката. Добре, ма аз телевизия не гледах.
Два три деня по-късно, прибирайки се от училище виждам колата на майка ми пред блока. Качвам се и отварям вратата със свито сърце - измих ли пепелниците, прибрах ли рисунките с голите жени, оная празна бутилка коняк изхвърлих ли?!?! Чувам я да шета в помещението с пералнята. Заставам да ме чуе, но да съм извън полезрението и - "всичко наред ли е маман".
"Наред е". "А, нещо исках да ти кажа" - появи с хавлията и шортите. Застана делово пред мен и разпери шортите. Нямах съмнение за какво иде реч, но бях потресен, че не помня кога съм го правил на шортите.
"Ползвай кърпа да се бършеш", след коет разпери хавлиената кърпа и додаде "но се мии преди това".
|
|
|
|
|
Баби, деди, майки, вуйчи, уцелил съм на рода отвсякъде, никой си не давам.
|
|
|
|
|
До сутринта и после заспивам.
|
|
|
|
|
Направо откривай редовна рубрика с такива теми в клуба! Ще има успех,а сега това може и да не го забележат...
ad infinitum ...
|
|
|
|
|
Закачах пердета до четири, редих карти до пет, заспах къмто шест и станах в дванайсет. Хубава нощ беше!
|
|
|
|
|
... и много спя. И малко спя.
Според обстоятелствата. :)
|
|
|
|
|
някъде 48 часа.
иначе имаше един период, в който месеци наред спях много малко. спиш половин час, ставаш, по някое време още половин час...но това бяха много стресови, извънредни обстоятелства.
Посочи ми коафьора си, за да ти кажа какъв си!
|
|
[
(ГюрМих)