|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Това е в зоната на здрача. Много съм издържал. Три денонощия съм правил няколко пъти с алкохол, тежко физическо и психическо натоварване . Правил съм и серии от рода на 5 денонощия с няколко часа сън, примерно два пъти по 2 часа. И това без наркотици, ама напоследък не издържам. Две денонощия ми е голям зор.
...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?
| |
|
и да разкажа, никой не би разбрал
| |
|
Направи ми впечатление, че по много съмнително време изчезна да спиш, нейде в твоя следобед, ахъм-хъм!
Разгледа ли моргата де, или от вратата се изплаши, с ченгел ли да ти вадим думите или още не си се наспал?
| |
|
без сън не мога и не искам
не си спомням дори на млади години да съм будувала денонощие
тогава късно си лягах и спях до обяд, сега си лягам към 11 и ставам в 6
| |
|
Максимумът ми да не спя е три денонощия почти.Когато се раждаше сина ми.Просто накрая бях в отделно измерение.
Докторите ми честитят за дете,аз не знам за какво ме поздравяват.
Да изгубиш представа кой ден е,колко е часда и най-вече зашо си сред всичките тези хора.Детето ми се роди с доста усложнения.Със секцио накрая.Ама в Норвегия мъчат до последно майките да раждат натурално.Просто щях да удуша една датчанка доктопрка.Само да се беше случило нещо с бебето.Бяха почнали да му се губят сърдечните тонове и набегом отведоха жена ми за операция.А аз бях луднал,продължавах да си гледам часовника и да броя контракций.А жена ми отдавна беше в операционната.
Всичко свърши добре..наспах се,и после една цяла нощ пих от щастие.
Иначе в казармата,на границата системно не си доспивах при нощни дежурки и пр.
| |
|
Ужас.Аз съм преживяввал няколко операции в рамките на седмица.Но спях добре след това.Свалих за 3 седмици над 20 кг в спешното.
| |
|
Храмът на смъртта има непонятна притегателна сила за живите. Пред асансьора имаше фоайе и зад него коридор. И миризма на нещо страшно, не знаех какво е, предположих така мирише смъртта. Не посмях да мина по коридора, прекалено тихо беше, прекалено безлюдно.
На село, спя с баба ми на една голяма спалня. Тая нощ реших няма да спя. Лежа и гледам през прозореца уличната лампа на дедо Пеко. Силуетът на кайсията някак призрачен, напомня илюстрация от Пинокио. Стори ми се минаха часове, нямах часовник. Ето това е дежурство, мисля си. Изглежда лесно, само чакането се не търпи.
Лежах по гръб, счу ме се полъх, като падащо наметало. Откъм закачалката дойде, а аз нататък точно си гледах в тоя миг. От нищото се материализира една дълга ръка и застина над мен с разтворена длан.
- Ще спиш ли
Беше шепот, но знаех че е само в главата ми, баба не чува дори да беше крясък. Дълга ръка, рамото беше някъде зад закачалката. За нищо на света не исках да знам как изглежда лицето зад тая ръка.
- ще спя (прегракнало)
Мисля че заспах 3-4 секунди по-късно. На другият ден разказах всичко с най-малки подробности, което се оказа грешка - дедо реши че конкуренция е идвала при баба и аз съответно съм пречел с будуването си. После поразмисли, понеже и майка ми спеше в тая стая понякога, та може да е търсил нея всъщност.
Години наред след това като си легнех, ако се усетех че се мотая и не заспивам се сещах за ръката. Затварях очи и след няколко "ще спя, ще спя" си удЪржах на думата.
| |
|
Ти си бил отличен разказвач!
А ако размесваш разказчетата си и с някое еротично, цена нямаш...
ad infinitum ...
| |
|
Явно си имал чудесни баба и дядо. Такива спомени са по-лични от пол, възраст и цвят на косата, благодаря.
| |
|
Само срам съм брал в тия еротични ниви.
Гимназист, края на учебната година. Майка ми от няколко години гледа на село по две реколти копринени буби от пролет до есен. Идва в града само за дежурствата в болницата, да донесе ядене и прани дрехи и да почисти. Тоест, сам съм, има и терен в къщи.
Е баш тогава ме свали най-якото парче в империята, една година по-голяма от мен. Сексапил, всичко в нея сексапил до последната клетка, и потта и беше сексапилна. Мръсна професионалистка. Кондомите свършват, на толкоз хормон нема логистика коят да удържи. В една такава ситуация грабнах хавлия връз коят семеположих неколко пъти и я метнах внакрая под леглото.
Същата седмица, най-добрият ми приятел осъществява пробив при една девойка с която се обстрелват от доста време. Търчи в големото междучасие - ключа давай бръже на апартамента, че мома ме чака с пъшкане неудръжимо! Той също без кондоми и като дошло време за залп награбил едни шорти коит се оказали в несъобразителна близос. Прострелял ги и ги оставил върху телевизора, белким ги видя и се погрижа за тях, пуснал ключа в пощата и си отишли с девойката. Добре, ма аз телевизия не гледах.
Два три деня по-късно, прибирайки се от училище виждам колата на майка ми пред блока. Качвам се и отварям вратата със свито сърце - измих ли пепелниците, прибрах ли рисунките с голите жени, оная празна бутилка коняк изхвърлих ли?!?! Чувам я да шета в помещението с пералнята. Заставам да ме чуе, но да съм извън полезрението и - "всичко наред ли е маман".
"Наред е". "А, нещо исках да ти кажа" - появи с хавлията и шортите. Застана делово пред мен и разпери шортите. Нямах съмнение за какво иде реч, но бях потресен, че не помня кога съм го правил на шортите.
"Ползвай кърпа да се бършеш", след коет разпери хавлиената кърпа и додаде "но се мии преди това".
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|