Аз живея за близките си,малкото ми свестни приятели останали и за музиката.Чуството на един як концерт или фестивал не може да се опише.
Трябва да го преживееш.Без много думи се разбираш с хората.Всички са на твоята вълна.Доста ерудирани хора има по концерти всъщност.Някои от които учители,археолози,лекари,психолози.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А за какво да мечтая. Ако е бедна трябва да работи.

и тук пропускаме разговори, само мяткаме някакви реплики
та аз с предната ти казах, че му липсва съществена част от живота
затова си "поревава" в теми, но като онова "сит на гладен не вярва"
или поне онзи, които има надежда да намери "храна" как да повярва на някой, изгубил отдавна вяра в себе си
самосъжалението е по-страшно от отчаянието
при второто може да намериш механизъм да се оттласнеш от дъното,
при първото е много трудно, не е невъзможно, но ти трябва реална ситуация, човек, да видиш възможност... та да обърнеш нещата
затова си намила като латерна, нищо не се променя там
монотонност някаква

а ти какво против имаш работата?
не ти ли харесва да създаваш нещо със собственият си ум..ръце? да видиш нещо как се гради? как се развива..в какво се превръща?

Холи..ако ми говориш за Блъд..съжалявам, но няма да толерирам този вид поведение..не малко хора са се завраля в тази роля..позната ми е...многоо позната. Да си я играят, но аз съм пас, мога само да гледам и от време на време да се включвам, ей така за разнообразие.
Който иска да спасява Блъди..моля! Аз не искам.

Сега гледам една още по първобитна, 1989 с ръчни скорости. Имам слабос към ръчни скорости. Много пари искат гадовете, ще сложа еврейската перука като ходя да я гледам, че и на 260 мили от мене.


Ако се намират по ваш край Тойота Терцел 4х4 , това има и понижаваща предавка преди първата.

Не харесвам новите коли. Имам една газка, която за сега ми седи, ма мисля като се окумуша малко антиипотечно, да ми е основен добитък, разчет 6 човека може седи отзад, и оръдие влачи, тегличът е с пружини и на опън, и на натиск.

Това ми е газката.Сега разглобявам още една че ми заема място.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tirtirlin на 09.09.17 14:01.

Не мога.

Точно в този късен час
влюбен се събудих аз
в най-прекрасното момиче,
по-красиво даже от кокиче.

Какво момиче? Истинска жена!
Въплъщение на тази дума "красота".
С поглед проницателен.
Чарът – обаятелен.

Умът й – по-остър от бръснач.
А аз – по-глупав от къртач.
Няма как да я спечеля...
Омъжена е – ще полудея.

Две деца си има.
Речникът ми губи рима.
Тя е вече госпожА.
Истина е – не лъжА.

Тогава аз не знаех,
единствено гадаех,
че отдавна пръстен носи тя
на безименния пръст на лявата ръка.

Всеки знае, че това
е послание към всички на света:
Всяка надежда оставете,
На друг човек съм цвете.

Точно в този късен час
разлюбен се събудих аз
от най-прекрасното момиче...
По-красиво от кокиче.

ПП: Ще се радвам да прочета Вашето мнение дали ви харесва, i.e. бих искал да видя как Ви въздейства по някакъв начин. Извинявам се за официалния тон; по принцип обичам позитивните стихотворения, но, понеже прочетох, че в стихотворенията се цени угнетеността, такова и излезе изпод пръстите ми. No trolling, please.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 09.09.17 18:14.

Хареса ми. Позитивно е. Въпреки, че героя е разлюбен. Угнетеността в живота ни е достатъчна.

Шокич,права е!