Колко болка може да понесе?
Питам, защото днес мой много близък човек трябваше да се справи с една ужасна болка. По този път минах преди година. Но не можах да дам съвет. Аз успях да оцелея. Но не знам какво да посъветвам. Вие имате ли универсални рецепти, които да споделите?

оффф...
навърта се тукана една душа-експертка, ма не знам дал шъ свари да мине и да отговори...

за универсалността:
хората не са стандартизирани машини
хората имат доста по-характерна идентичност
заради това, универсалността избягвай да прилагаш

но пък за да разбереш колко може да носи на някого душата, можеш, все пак, да приложиш един известен способ:
в: докъде се нарязва резбата?
о: докато се скъса и после правиш четвърт оборот назад

Имаше една мисъл, нещо като - всеки получава толкова товар, колкото може да понесе. Така погледнато - оптимистично! - каквото и да стане, може да се преживее. Да стиска зъби и така. Времето постепенно оправя нещата. Да не пропусна - само ако има достатъчна доза инат. Щото летаргията трудно се лекува.



- - - - -
lionfish siren

Мога да се опитам да перифразирам една пословица и да кажа,че човешката душа е като магарето-колкото я натовариш,толкова носи,но...и магаретата понякога умират,понесли прекалено голям товар
Всеки сам намира своя път(или пък не успява да го намери)в борбата с болката и никакъв съвет няма да помогне.Наскоро моята най-добра приятелка трябваше да се справи с огромна мъка,която я връхлетя изведнъж...какво правя аз???Ами казвам и че я обичам при всеки възможен случай-на живо или по телефона.Според мен само обичта може поне малко да потуши болката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много, повече отколкото мислиш че може. личен опит - след три последователни тежки загуби за последните 12 месеца ..... нещо от рода - умрях три пъти

Не даваш на някого това което иска от теб, освободи го от себе си за да го намери при друг.

да, това е!
усещането че не си останал сам след загубата
усещането че на този свят все още има някой който продължава да те обича безусловно

ама и ти си една ДPaka...

Болката се преодолява-стига да се намери поне една причина да го пожелаеш.
С времето се свиква да се живее с товара, които носим в сърцата си, той не изчезва и с годините само се натрупва.Болката не се забравя, но се размива и приема в настоящите хубави моменти и вярата в бъдещите такива.
Човек може да понесе наистина огромни количества тъга, но по-важното е да успее да съхрани човешкото, въпреки всичко и да не се саморазруши психически.

Имам един любим израз: "Въпроса не в това дали си паднал, а дали си успял да се изправиш след това'

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Универсалните рецепти са за леки "заболявания". Дори аспирина не помага на всички. Ако проблема е по-сложен си трябва доста специфичен подход.

А иначе живота си е като вица за циганина дето разказвал как се борил с мечката. Объркал се човека и казал:
"Ту мечката отгоре ту аз отдолу, ту меката отгоре ту аз отдолу" и т.н.

Staying between prediction and inference

Позор на този земен живот! Хич не ми се свиди!
Безсмислен, безполезен, с мъки и обиди.
Зависи от другите! Душата,
безсилна е да бъде възвишена свята.
Не може да служи на ценностите Божи;
Любов, Закон и Полза! А щом като не може
човекът да им служи, отказвам се от тях,
което пък се счита нещастие и грях.


Умираме! Такива са хорските съдби!
За нещо неизбежно защо да се тъжи?
Какво са греховете та с тях човек пропада?
Не се укриват в бездна, но водят те към ада!
Добрият ако следва каквото върши злия,
характера си губи-погубва се самия!

Не са ръцете твои-движат във принуда
на щастието твое или на друг от клуба.
Мъдрецът проумява: съдбата всемогъща
живота направлява или го преобръща.
До тази мисъл, който достигнал и томува
е ясно, че не бива в немилост да тъгува.
Тъй както и на милост премного да се радва,
защото тя съдбата на всичко точи брадва.

За туй съм безразличен на всяко рязко чувство,
но от това в душата съвсем не ми е пусто!
Разбрах! Не трябва да се страда, нито да се кряка
след като вече знаем колко нетрайна бива всяка
човешка радост, както всяка друга наша скръб.
Не страдам и обръщам на мъката си гръб.
Дори и да не мога да ги пренебрегна,
то мога и отказвам под гнета им да легна!


Че кой друг, ако не ние?