Колко болка може да понесе?
Питам, защото днес мой много близък човек трябваше да се справи с една ужасна болка. По този път минах преди година. Но не можах да дам съвет. Аз успях да оцелея. Но не знам какво да посъветвам. Вие имате ли универсални рецепти, които да споделите?

оффф...
навърта се тукана една душа-експертка, ма не знам дал шъ свари да мине и да отговори...

за универсалността:
хората не са стандартизирани машини
хората имат доста по-характерна идентичност
заради това, универсалността избягвай да прилагаш

но пък за да разбереш колко може да носи на някого душата, можеш, все пак, да приложиш един известен способ:
в: докъде се нарязва резбата?
о: докато се скъса и после правиш четвърт оборот назад

Имаше една мисъл, нещо като - всеки получава толкова товар, колкото може да понесе. Така погледнато - оптимистично! - каквото и да стане, може да се преживее. Да стиска зъби и така. Времето постепенно оправя нещата. Да не пропусна - само ако има достатъчна доза инат. Щото летаргията трудно се лекува.



- - - - -
lionfish siren

Мога да се опитам да перифразирам една пословица и да кажа,че човешката душа е като магарето-колкото я натовариш,толкова носи,но...и магаретата понякога умират,понесли прекалено голям товар
Всеки сам намира своя път(или пък не успява да го намери)в борбата с болката и никакъв съвет няма да помогне.Наскоро моята най-добра приятелка трябваше да се справи с огромна мъка,която я връхлетя изведнъж...какво правя аз???Ами казвам и че я обичам при всеки възможен случай-на живо или по телефона.Според мен само обичта може поне малко да потуши болката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много, повече отколкото мислиш че може. личен опит - след три последователни тежки загуби за последните 12 месеца ..... нещо от рода - умрях три пъти

Не даваш на някого това което иска от теб, освободи го от себе си за да го намери при друг.

да, това е!
усещането че не си останал сам след загубата
усещането че на този свят все още има някой който продължава да те обича безусловно

ама и ти си една ДPaka...

Болката се преодолява-стига да се намери поне една причина да го пожелаеш.
С времето се свиква да се живее с товара, които носим в сърцата си, той не изчезва и с годините само се натрупва.Болката не се забравя, но се размива и приема в настоящите хубави моменти и вярата в бъдещите такива.
Човек може да понесе наистина огромни количества тъга, но по-важното е да успее да съхрани човешкото, въпреки всичко и да не се саморазруши психически.

Имам един любим израз: "Въпроса не в това дали си паднал, а дали си успял да се изправиш след това'

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Универсалните рецепти са за леки "заболявания". Дори аспирина не помага на всички. Ако проблема е по-сложен си трябва доста специфичен подход.

А иначе живота си е като вица за циганина дето разказвал как се борил с мечката. Объркал се човека и казал:
"Ту мечката отгоре ту аз отдолу, ту меката отгоре ту аз отдолу" и т.н.

Staying between prediction and inference

Позор на този земен живот! Хич не ми се свиди!
Безсмислен, безполезен, с мъки и обиди.
Зависи от другите! Душата,
безсилна е да бъде възвишена свята.
Не може да служи на ценностите Божи;
Любов, Закон и Полза! А щом като не може
човекът да им служи, отказвам се от тях,
което пък се счита нещастие и грях.


Умираме! Такива са хорските съдби!
За нещо неизбежно защо да се тъжи?
Какво са греховете та с тях човек пропада?
Не се укриват в бездна, но водят те към ада!
Добрият ако следва каквото върши злия,
характера си губи-погубва се самия!

Не са ръцете твои-движат във принуда
на щастието твое или на друг от клуба.
Мъдрецът проумява: съдбата всемогъща
живота направлява или го преобръща.
До тази мисъл, който достигнал и томува
е ясно, че не бива в немилост да тъгува.
Тъй както и на милост премного да се радва,
защото тя съдбата на всичко точи брадва.

За туй съм безразличен на всяко рязко чувство,
но от това в душата съвсем не ми е пусто!
Разбрах! Не трябва да се страда, нито да се кряка
след като вече знаем колко нетрайна бива всяка
човешка радост, както всяка друга наша скръб.
Не страдам и обръщам на мъката си гръб.
Дори и да не мога да ги пренебрегна,
то мога и отказвам под гнета им да легна!


Че кой друг, ако не ние?

Пътникът,както винаги,го е казал много точно:

" Мъдрецът проумява: съдбата всемогъща
живота направлява или го преобръща.
До тази мисъл, който достигнал и томува
е ясно, че не бива в немилост да тъгува.
Тъй както и на милост премного да се радва,
защото тя съдбата на всичко точи брадва.

За туй съм безразличен на всяко рязко чувство,
но от това в душата съвсем не ми е пусто!
Разбрах! Не трябва да се страда, нито да се кряка
след като вече знаем колко нетрайна бива всяка
човешка радост, както всяка друга наша скръб. "

Не трябва-само че тази истина се постига трудно.А дотогава?Бих добавила към всичко,което посъветваха останалите:предизвиквай твоя близък да говори за случилото се,опитай се да го ангажираш с някаква дейност,по-често бъди с него,а обичта и времето ще свършат останалото

Това което преписах е преведено от санскрит, представяш ли си колко е старо...нищо че е осъвременено...същността му остава...
ах тез души страдални

Че кой друг, ако не ние?

Сигурно всяко поколение открива за себе си старите истини...кой-по-лесно,кой-по -трудно,кой -сам,кой-с помощта на някой превод от санскритски

на щастието твое или на друг от клуба.


как беше ? санскритски?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чел съм и забелязах че няма нищо ново под слънцето

Че кой друг, ако не ние?

Явно е това което виждаш, но не променя същността на словото....нали?

Че кой друг, ако не ние?

Разбира се. Много ми хареса и си го принтнах
Не знам защо подозирам, че е твое прозрение или греша?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За експертката не знам, но аз сварих да мина... та може ли да довършиш - кво става след четвърт оборот назад? И що толкоз машинно ти звучи отговорът?
Като става дума за душа, аз викам да е по-душевно. Например -
Душата не е душичка, както ни се ще да я мислим. Душата ни е в мозъка, според козирозите(!) Душата била лека... някои я продават... Изкуството храни душата, любовта - сърцето, а животът минава... А болката, ако не мине, май само се притъпява... И докато минава животът, всеки узнава как става това!
не е много експертно, ама се опитах поне...

Наистина е превод от санскрит, от ведите е. Позволих си да го съкратя и леко изменя, за интерес. Същността му си личи.
Древните са добри познавачи на човешкото устройство и психика, възхищавам им се...а са нямали интернет.

Че кой друг, ако не ние?

А би ли постнал, нещо в оригинален превод, плииз
Колкото до нета-има невероятно много плюсове и аз лично не мога без интернет, но и доста минуси-като отчуждението например. Човек може да заживее във виртуалния си свят и да се откъсне от реалността-зависи от човека естествено, но пристрастяването е често срещано, на какво мислиш се дължи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

“…Поклон на злите и добрите.
Еднакво мъчат ни едните
и другите Добрите в мъка
ни потопяват при разлъка,
а лошите и много грешни
човека .мъчат, щом ги срещне.
Пиявица и лотос в блато
така съседствуват, когато
цветът божествено мирише,
а другото е нещо низше.
Живот даруваща амрита,
от боговете само пита
и редом - гибелна ракия.
Така добрия син и злия
в един и същи дом растат.
Море бездънно с светът-
Прославят се добрите хора.
Расте на лошите позора-
Добрият е като амрита,
като налята лунна пита,
като река - Ганг - измива
от грях снагата ни щастлива.
А злият е като отрова;
като пожар за оногова,
чиято къща е от слама
и кладенец наблизо няма;
като реката Карманаша,
измиваща снагата наша
от всичките добри дела.
И злите знаят що е зла
постъпка и добра коя е,
тъй както и добрият знае,
но всеки избора си прави
според наклонности и нрави
добър да бъде или зъл.
Да стане друг не би могъл.


Добрият с добротата се прочува,
а злият в злобата прослава,
Амритата с безсмъртие се слави,
отровата - че бърже умъртвява.


Избират лошите порока.
Избират нравственост висока
добрите. Туй са океани
бездънни. За да ги обхване
умът ни и оттук нататък
да пъди злото без остатък,
преумножавайки доброто,
за тях разказвам тук. Едното
и другото създал с бог.
А добродетел и порок
били са после назовани
със имената си в пурани
и веди, но и те ни учат
(а те на мъдростта са ключът),
че в тоя свят, роден от Брама,
добро и зло отделно няма,
а шестват слети или редом
по смисъл божи н неведом.
Любов - омраза; ден и нощ;
красив н грозен; мил и лош;
висока каста - каста ниска;
един потиснат - друг потиска;
небесен жител ~ жител земен;
богат и просяк; бог и демон;
амрита - спиртно питие;
божествен дух и битие;
Лакшми - и вещица убога;
реката Ганг, река на бога
и редом с нея Карманаша
от ада влачи тор на каша;
съседства сухата пустиня
с река обилна бистросиня;
браминът с милосърдни нрави
съсед е на колач на крави;
небето с ада са съседи.
Премъдрите свещени веди
от тая смесица велика
за наша сладост отделиха
и са написали с перо
кое с зло, кое добро.
Творецът мъдро ни е предоставил
сами доброто да открием ние –
тъй лебедът от смес вода и мляко
отделя млякото да го изпие…”
Из книга първа (“Детство”)

Че кой друг, ако не ние?

... душата и зъбите, нека желанията ти да бъдат леки , като перце!!

уау..

Аз се затварям в себе си и не позволявам да ме доближават.Колкото повече ми говорят или се опитват да ме утешават,толкова по-зле се чувставам.Препочитам да мине време и сама да се успокоя.

кво се хилиш =)

хич не се закачаш, начи!

когато нарязваш резба на ръка с флашка се винимава да не се скъса резбата
затова се съблюдава стружката от нарязаната досега резба да не попадне между работните ръбове на флашката и повърхността върху която се навива резбата.
за целата се използва масло и се следва практическо правило:
един-два оборота нарязване напред
и 3/4 оборот назад за откъсване на стружката

а това горе беше майтап
щото скъса ли се резбата - изделието е неизползваемо по предназначение


горе-долу и с душата трябва да е така - да се следи изкъсо как влияе всяко без/действие...

Душата не знам къде е...
може да не е 21 грамово яйце под черепа
може да е и ефирна обвивка между нас и света около нас... =)


РАЗДВОЕНИЕ
Аз искам да съм свята, но и грешна,
да бъда и зората, и нощта.
От огъня да бъда по-гореща,
дори от мрамор да е моята душа.

И всеки звезден миг да бъде земен,
но пак да е частица от безкрая,
на времето във пламъка вълшебен,
аз ада да крася с цветя от рая.

Да бъда дявол с ангелско сърце,
да бъда силна в свойта слабост,
и тъжно да е моето лице,
макар в очите ми да грее радост.

Аз искам да се смея, да ридая,
да бъда и живота, и смъртта,
с омразата дори да си играя,
но винаги да пазя любовта.
24.10.2000



ПРОТЕСТ
Птичка, мъка, страх, кафез,
свито сърчице, протест.

Единствена мечта в ранимата душа -
блян, илюзия за свобода.

Опити, борба, удари с глава,
кръв, разкъсани мечти, тъга.

Последни сили, удар, шанс;
душа разбита, срив, несвяст.

Мъртвило, тишина, несбъднат блян,
в кървава съдба, удавен и облян.
1997 г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лишень на дні душі скимить щось ледве чутно,
Безслідно стогін стих — з дощу сплітаєсь грою,—
Душа моя, душа ридає за тобою…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи някои могат да понесат ужасно много...
Супер оптимистично, няма що
Успокоявам човека само с това, че времето лекува... Май това е универсалното да му се не види...
Но как да обясня, че светът не е свършил все пак. И тепърва предстоят хубавите неща.

Уф, знам прекрасно, че няма универсална рецепта. Но се надявах, някой да разбие това ми разбиране... Нали знаеш, човек все се надява на нещо
И мерси за способа - готин е

Свикваме с товара, но дали го забравяме? Има неща, които не се забравят никога...
Аз, например, не мога да забравя първата си голяма любов и след... 15 години някъде
Знаеш ли, човекът, който ме провокира да пусна темата, съхрани в себе си и човешкото, и любовта. Изпитанията й тепърва предстоят, а аз не мога да помогна. Мога само да гледам отстрани и да се надявам да преболедува по-бързо. Странно...
ПП. Благодаря на абсолютно всички, които ми казахте всички тези хубави думи. Не успявам днес да отговоря на всички, връзката ми е просто ужасна. Това не значи обаче, че съм подминала ей така думите ви Казвам ви до утре и, дай Боже, по-добра връзка