С някои неща мога да се съглася, обаче правиш и сериозни грешки. От отговорите ти предполагам, че може би работиш за частна агенция а при тях въпроса представителност не стои на дневен ред, просто цената е определящ фактор. Запомни, че не е възможно по никакъв начин да направиш от непредставителна първична информация, представителна такава с вторична обработка. Любимата на всички халтураджии квотна извадка е НЕПРЕДСТАВИТЕЛНА по дефиниция, за каквато и да е изследвана съвкупност. Единствения вид представителна извадка е случайната извадка във всичките си варианти. Друг е въпроса, че квотата е приемлива по отношение на цената и дава близки до представителните резултати, само че никой не може да каже точно колко близки са те, т.е. не може да се определи стохастична грешка.

Simulakrum, съгласен съм с теб за невероятните технологични възможности, които дава НЕТА - още повече, че ако оставим настрани анкетите по метода на отзовалите се, останалите социологически методики за регистрация на емпиричната информация само биха спечелили от по-пълното използване на НЕТА. Друг е въпросът какво разбират различните хора под "изследване по интернет" - мисля, че за нашата действителнст на този етап такова не може да се проведе, ако имаш сериоани намерения. Според информационния бюлетин на Конгреса на САЩ най-много компютри, свързани към мрежата (на глава) има в - познай къде - САЩ :). Но доколкото знам и там никоя голяма агенция / институция не е още опитвала да го направи. Ако имаш друга информация - ще се радвам да я споделим.

От друга страна не съм убеден, че можеш да гарантираш представителност чрез Нета - липсата на пряк контрол от страна на изследователите според мен е неопределима - е може би ако поискаш някаква идентификация чрез официални данни - кредитна карта, официален документ (там където важи е-подписа :)), но пък това ще доведе до проблеми с анонимността

Ами не си съвсем прав :))) Пак подчертавам, че изследванията в Интернет среда имат могат да бъдат представителни за различни таргети. Как точно ще се гарантира тази представителност много често не е и нещо свързано собствено с Интернет - възможна е дори и предварителна рекрутация, панели. това се прави и то от доста големи агенции.

В интернет вече работят почти всички. нилсен имат много мощна система за отчитане на инет аудиторията и рекламата, GFK работят заедно с Media metrix и т.н. линкове - след малко, защото трябва да си отварям bookmarka-a.

Вече се правят много тестове on-line. В бюлетините на ESOMAR непрекъснато се предствят такива възможности :((( Но сега ме мързи да разказвам, още повече че и на мен нещатане са ми супер ясни. Но така или иначе - който търси намира :))))

http://www.nielsen-netratings.com/
http://www.mediametrix.com

Да, терминологично коректен си - омесихме принципте за гарантиране на представителност и валидност :))) но мисля че това няма значение :)))

Котната извадка не любима на халтураджиите :) Не мога да се съглася с това. Освен това често се правят проверки със стохастични извадки и резултатите се сверяват. Като цяло механизмът работи. Стохастичната извадка е трудна, а в БГ и направо невъзможна. Нак-малкото защото нямаш пълни списъци. Например извадките по изборни секции гърмят та пушек се вдига, поради не актуализираните списъци :))) И за това няма лек, освен ако не смениш държавата.

Това са моите скромни наблюдения. В интерес на истината залагам намнението на авторитети, които са доказали ефективността си в работа - успешни предизборни прогнози и паралелни преброявания. Не вярвам да има по-сигурно доказателство за ефективност на използваните методики от това :))) - искаш или не искаш резулататът излиза :)))

А със стохастични ивадки се работи рядко. Най-малкото поради високата им цена. нима смяташ, че това е пренебрежим фактор?

Харка, искам да добавя още един коментар. Анонимността не е проблем на емпиричните изследвания. Проблеът е хиперболизиран от тукашната действителност, непосредствено след 10-ти. Анонимността тогава е била важна, поради разбираемият страх от репресии. В последствие нещата се обръщат. на респондентите проблем и9 чест мотив за отказ е именно анонимността на изследванията.

Разбира се има изследвания, за които горният коментар е абсолютно невалиден. но идеята е че анонимността вече не е универсален, а частен проблем - свързан с конкретното изследване и т.н.

В интенет нещата разбира се са различни. Анонимността е кл/чов пукт в идеологията на потребителите от първо и второ поколение. С комерсиализирането на мрежата обаче и тук този идеологически мотив губи значимостта си. С разгръщането на пазарните практики анонимността постепенно ще се превърне отново в частен проблем - например по отноишение на определени продуктови групи, мотивационни комплекси и т.н.

Най-вероятно ще изведа това като обща тема за клуба :(