Всички оптимистични идеи се раждат като красива утопична приказка хипотеза или като песимистична, уродлива приказка хипотеза – антиутопия. Утопията е модел, съдържащ прогресивни идеи за възможно развитие, а антиутопията е модел съдържащ регресивни идеи за спиране на развитието или модел предупреждение. Затова в началото прогресивните идеи са неизяснени, неразбрани и при прилагането им се получават много отрицателни резултати, най-често клонящи към Антиутопия, които са резонанс на времето, прeз което са родени, през което се развиват и през което се прилагат. Така новите прогресивни идеи започват развитието си от най-примитивната си опростена форма, което позволява по пътя на своята противоречива еволюция да бъдат повече всевъзможно извращавани и по-малко подобрявани. Развитието им се подчинява на неразумния аксиоматичен всеобщ природен закон на еволюцията – Законът на пробата и грешката. При това положение си взаимодействат случайността и закономерността. Случайността като вседесъщ и неизменен спътник на еволюционното развитие, определя пробите и грешките, а формираните по пътя на това развитие закономерности, определят целостта на структурите и формите, ограничавайки случайността, премахват пробите и грешките. Така се постига определен прогресивен етап на развитието, от който започва ново еволюционно развитие подчинявайки се на същите принципи.
Следователно еволюционното развитие, поради това, че е неразумно, прави неограничен брой проби и грешки, докато създаде прогресивната структура и форма със съответните закони, която да продължи еволюцията си. Разполагайки с безкрайността на материалното пространство и с вечността на времето, еволюцията постига, рано или късно, необходимата прогресивна структура и форма и прави следващата прогресивна крачка, без поука от преходните грешки, а чрез нови проби и грешки върви напред.
При човекът и общественото му развитие, действа същия Закон на пробата и грешката, но човекът като разумно, но несъвършено, същество започва да осъзнава грешките си като внася идейни поправки, с които ги отстранява. Осъзнаването на грешките и тяхната поправка е в зависимост от неговото интелектуално равнище или от неговите знания и мислене в определена епоха. Особено важно и показателно е казаното за идеите предопределящи еволюционното развитие на обществото и човешкото битие в него. Защото тази идейна основа предлага определено обществено развитие във времето, /историческо развитие/, за да се стигне до прилагането на идеята в чистотата на първичния утопичен замисъл и форма при завършения и вид.
Интелектуалното равнище на човека или неговите знания и мислене определят, също така, и продължителността на развитието на обществените формации. Така Първобитно-общинният строй като равновесна система е продължила около 30 хиляди години, защото този дълъг период е необходимост за възникване на разума или през него се осъществява прехода от неразумно животно към разумен човек. След раждането на разума следва противоречиво триадно обществено развитие, при което се узаконява държавата, семейството, частната собственост, парите, философията, религията и войната. Противоречивата система започва с Робовладелския строй, който е продължил около няколко хиляди години, след него идва Феодализмът с продължителност около 700 години и Капитализмът, който е на около 300 години. Продължителността на всички тези етапи като обществени формации е в зависимост от интелектуалното равнище на човека. Така първобитният етап, през който се очовечава човекоподобната маймуна е бил най-продължителен, с най-ниско интелектуално ниво на човека, защото през него се ражда разумът. При другите 3 етапа започва противоречиво обществено развитие като човекът е използван за производителна сила, което ускорява развитието на обществото, но е съкращавало продължителността на всеки по-прогресивен етап, а развитието на човека през цялото това време е оставало в застой, поради слабото социално обществено битие.
Следователно всеки етап осъществяайки по-високо обществено развитие, чрез натрупване на познание и практически действия, ускорява процеса и става жертва на собствения си прогрес, което предопределя следващия по-прогресивен етап на обществено развитие.
През цялото това триадно развитие, еволюцията на отделния човек е потискана, но с предпоставка за прогресивно увеличаване на свободата му при развитие на обществото. Жената през всичките тези етапи е раждала само войници за пушечно месо, което за съжаление продължава и днес, а гладът, мизерията, болестите и невежеството са били спътници на човека от древността до днес. Поради тази причина още в древността са възникнали идеи за най-правилно и правдиво управление на държавата, така че всеки гражданин да има права и условия за живот, но и до днес голяма част от човечеството е онеправдана.
Основните направления за осъществяване на равни права и добри условия на живот за всички, е появата на демократичните и социални идеи още в древността. В Древна Гърция се ражда идеята за демокрация и се прилага на практика, като избор на народа или правата на гражданите се разширяват и те получават власт за контрол и влияние над управляващите, които се съобразяват с народния глас. Така например, ако Атина трябва да обвяви война на Спарта, е имало допитване до народа /референдум/, може ли и трябвали Атина да обяви война на Спарта. Народният глас е бил решаващ за вземане на решение от управляващите за война. Употребата и утвърждаване на думата демокрация идва от нейната етимология, която има съдържание, народна власт или власт на народа, защото произхожда от гръцките думи демус – народ и кратос – сила, власт. За първи път в Атина, където е назрял преходът от робовладелска аристокрация към нова по-прогресивна робовладелска формация, се прилага идеята за демокрация. По това време на управление на робовладелската демокрация /V в. преди н.е./, демократично право на глас не са имали селяните, робите и родовата аристокрация, въпреки че демократите идват на власт с обещанието за равенсто и право на глас за всички свободни граждани, но не го изпълняат. Както и съвременните управляващи са унаследили от демократите на Древна Гърция, да не изпълняват предизборните си обещания.
Една простта равносметка определя, че демократично право на глас са имали по-малко от 10% на гражданите на Древна Гърция. Защото около 80% от населението са били роби, плюс селяните и родовата аристокрация, които не са имали право на на глас в управлението на държавата. При това положение по необходимост се ражда демокрацията, като приложението и в Древна Гърция започва от първичната и най-примитивна форма с предпоставка за развитие. Вече 2500 години, от нейното раждане и първо приложение, тя се развива, но никъде по света няма истинска демокрация. През цялото това време демокрацията повече е извращавана и пренебрегвана /още в началната си фаза е осъдила на смърт Сократ като противник на демокрацията/, за да искаме днес по необходимост да я приложим за правото на участие на всички граждани в управлението на държавата /което древногръцката демокрация не постигна/ и така да постигнем по-добри условия за живот на всички в съвременният свят.
Следователно демокрацията е възникнала поради необходимостта да се подобри социалното битие на всички граждани, а не само на шепа привилегировани, както е било през цялата човешка история. Демокрацията е извървяла своя противоречив път на развитие и е стигнала до необходимостта да се приложи в най-чистата форма, за да бъде истинска. Тази необходимост е закономерно да се появи в държава с най-много противоречия в съвременния етап на обществено развитие, но и с определен интелектуален потенциал на своите граждани. Не може да се появи в племето на примитивни пигмей, колкото и големи противоречията има това племе. Не е случайно, а е закономерно, че в България започнаха масови протести на гражданите именно поради лошите условия на живот и се стигна до искането за демократични промени, чрез които да се упражнява граждански контрол над управляващите, които ограбиха народа и сринаха държавата. Много е писано за качествата на българина и неговото търпение, но чашата на злото преля, търпението се изчерпи и дойде ред да се впрегнат в действие положителните качествена българина.Не е случайно, че самозапалванията в България са най-много в света и са политически, докато гражданите на другите държави много рядко избират такава смърт и много рядко такова самоубийство е политическо като в повечето случай е предизвикано от психически отклонения. Ето такава огромна е психическата и физическа сила на българина, да стане жертва символ за правата на всички. В това се състои мисията на България и българите, длъжни сме да не изпускаме този исторически момент, а да поведем хорото на демокрацията до пълна демократична победа в целия свят, за да оправдаем нашите огнени символи и качествата на българина. Така чрез протестите по мирен път ще извоюваме победата за демократични и социални промени в Българи, демократични права и по-добро социално битие за българина, като покажем на света пътя към истинските демократични граждански права и социална справедливост.
Главен извод, който може да направим, е че демокрацията без социалното обвързване е безсмислена. Още от древността се зараждат тези две идейни течения като очертават една разделителна линия между тях и, най-често се отричат, без да могат да постигнат пълнота едно без друго.
По този повод най добрият съвременен американски философ П. Рикьор в едно интервю взето от И. Райнова е определил обстановката след падането на „комунизма” на изток, точно в контекста, който съм посочил: „Бих казал, че основният порок на съвременното общество – това е, че крахът на комунизма на Изток остави един болен победител. Сега ние можем да осъществим вътрешна критика на капиталистическата система, без да бъдем упреквани в прокомунизъм. Няма съмнение, че пазарната икономика е единствена, която е производителна, т. е. произвежда блага. Същевременно тази икономика създава най-голямото неравенство и несправедливост. Затова ние всички търсим една комбинация между пазарната и държавната икономика, респективно социална намеса, за да бъдат коригирани неравенствата. Всъщност ние навлязохме в експериментален етап, когато трябва да съединим водата с огъня. Защото свободният пазар предполага ненамеса, а справедливостта я изисква”.
Така че дошло е времето, арбитър, контрольор и посредник между държавната и пазарната икономика да бъде гражданското общество, което трябва да се узакони в новата конституция на България и на всички държави за участие на гражданите в управлението на държавата, а не само в избор на управляващи, за да има не само производство на блага, но и справедливо социално битие. Така ще „съединим водата с огъня”, което ще ни позволи да не угасим огъня и да запазим водата или да произвеждаме блага, които да разпределяме справедливо. Както управляващите имат власт над гражданите, така гражданите да могат да упражняват власт над тях или над своите избранници, за да може да се осъществи по-справедливо социално битие за всички граждани, а не шепа властници да живеят охолно и престъпно за сметка на гражданите на една държава. Защото в момента има прекалено много произведени блага, но 95% са притежание само на 5% от гражданите на света, а 95% от гражданите, които именно са произвели благата ползват само 5% от тях. Това е огромната несправедливост в 21 век, когато НТП произвежда огромно количество блага, които не само са разпределени неправилно, но такова разпределение съдържа убийствена несправедливост. Защото 1 милиард и 500 милион от хората на Земята гладуват, а 500 милиона умират именно от глад за една година.
През другите епохи благата за задоволяване на жизнените функции на човека са били винаги в недостиг, което е предизвикало развитие съпътствано от войни глад, мизерия и болести сред голяма част от населението на Земята. Днес, когато имаме излишък от блага, съществуването на глада и мизерията при хората е най-голямото престъпление срещу човечеството. Като прибавим и скъпото въоръжение, което е огромна икономическа тежест на държавите, а се използва за разрушения и унищожаване на хора, картината не само е ясна, но е ужасна. Защото една съвременна бойна ракета струва над 100 милиона долара, една съвременна атомна подводница или съвременен боен самолет струват над 1 милиард долара. Само бюджетът за въоръжаване, за 5 години на няколко държави надминава няколко трилиона долари, а всички тези трилиона долара нанасят загуби за още много трилиона долара и убиват много хора. Народите не го искат вече това, искат тези трилиони да се вливат в тяхното битие, но без техен контрол не може да бъде премахната тази несправедливост на 21 век. Като прибавим към всичко това престъпността, убийствата и самоубийствата на много невинни хора по света, се вижда,че съвременната демокрация прекалено много куца, осакатена от управляващите по света, а управляващите са винаги богатите, които подържат демокрация, която ги обогатява за сметка на народите.
Демокрацията чрез свободата на гражданите разширява техните права. Следователно демокрацията като първа необходимост е обвързана със свободата и правата на човека, за да се върви към справедливо социално битие за всички, без което правата и свободата си остават илюзия. Защото на празния стомах първата необходимост е пълнежът и тогава може да се възползва от свободата и правата си. Така че демокрацията е обвързана със социалното, а социалното с демокрацията. Затова най-голяма свобода и права гражданите ще имат само тогава, когато ще могат да контролират управляващите, така както ги избират, за да се осъществи необходимото социално битие за всички.
Идеята за справедливо социално битие се е зародила също в древността и съдържа в основата си отхвърляне на частната собственост и възхваляване на обществената собственост.Такива идеи са родени в Дрвна Гърция, Римската империя, както и в програмите на някой селски въстания, при средновековните еретици и мн. др. В Средновековна България такава еретична идея за равенство е била верую на богомилите – които са преследвани и жестоко инквизирани от официалната власт, такова е селското въстание на Ивайло, а по-късно земледелското управление на А. Стамболийски като и двамата водачи са били насилствено убити, което показва, че управляващите и богатите не желаят социалното равенство.
Като съдържание на първична теоретична основа за социално равенство се явява утопичния социализъм описан от Томас Мор /1478-1535 г./ в книгата „Утопия”. В „Утопия” той влага много гениални идеи, които са актуални и днес, като описва едно идеално общество без частна собственост, свобода и демократичен избор на гражданите, изработване на благата от всички и равно разпределение за всички, приравняване на умствения и физически труд и мн. др. За първи път Т. Мор употребява думата утопия, която буквално означава несъществуващо нещо или измислено нещо, което в момента го няма никъде, защото неговата островна държава Утопия е несъществуваща, а само измислена. Противниците на социализма изопачаваха думата утопия като и приписваха съдържание на невъзможност, което тя не съдържа, за да отрекат възможността за осъществяване на равно социално битие за всички и с такава идеология ограбваха благата на хората и разориха България и българинът. Защото всички прогресивни идеи се раждат като утопия, рожба на мисълта, но им предстои развитие за обективно осъществяване или идеологично догматизиране, но не и абсолютна невъзможност за реализиране. Изглежда всички теократични /религиозни/ и плутократични /богатите/ управления на държавите, през цялото историческо развитие на човечеството, най-много са се страхували от социалното равенство. Изглежда по този повод кралят на Англия е наредил да обезглавят Т. Мор, заради разпространението на такива опасни идеи за социално равенство, както е постъпвано с всички борци за човешки права, равенство, братство и свобода. Да не забравяме, че сме 21 век и в много напреднали демократични държави смъртната присъда е забранена, но в много от тях гладът и мизерията не са забранени, а те водят до болести и преждевременна смърт.
Томазо Кампанела, по-късен представител на утопичния социализъм описва през 1623 г. в книгата си „Градът на Слънцето” също така едно идеално общество, където е осъществил мечтата си за единството и благоденствието на човечеството. Т. Кампанела също е преследван от властта. Следва да зададем логичния въпрос? Какво е предизвикало раждането на тези хуманни социални идеи и какво е карало създателите да ги разпространяват дори пред заплаха от смъртно наказание. Отговорът е от ясен, по-ясен, несправедливостта на управление предизвикващо беззаконие, глад и мизерия на голяма част от гражданите на една държава. Много отдавна е прозрението, че най-големият революционер е празният човешки стомах, защото той няма какво повече да губи. Създателите на хуманните идеи са най-човеците, които преодоляват собствения си егоизъм в името на онеправданите, което ги мотивира да създават своите идеи, дори когато са заплашени от смъртно наказание, а не като блюдолизците да бъдат слуги на богатите, за да събират трохите от тяхната богата трапеза. За създаването на нови идеи полезни за хората трябва не само много знания и мисъл, но и голяма съзнателна човещина или както са казали поетите, голямо човешко сърце.
По-нататъшното развитие на Утопичния социализъм, през периода на буржоазните революции в Европа, все повече се приближава до историческия реализъм. При бурното развитие на капитализма Утопичния социализъ м достига своят връх, а противоречивата, несправедлива система на капитализма става все по-очевидна. През този период идеолозите на социалното развитие не постигнаха матиариалистиченото разбиране на историята като закономерен процес водещ до преобразуването на обществото. Сен Симон, който е бил най-близо до правилното разбиране на на закономерното прогресивно развитие на историята, се отклонява от него като приема за основа на общественото развитие, само научния прогрес, морала и религията.
К. Маркс и Фр. Енгелс поставиха основата на материалистичното разбиране на прогресивното историческо развитие обвързано с производствените отношения, НТП и революционното преобразуване на обществото. През наше време сме свидетели на догматично идеологизиране на марксизма, което доведе до крах на социализма на ХХ век, а в по-ново време отхвърляне на марксизма от същите тези идеолози, които веднага се превърнаха в капиталисти и влязоха в църквата. Все пак човечеството се опита на практика да направи толкова мечтаното социално преобразуване на обществото и успя да напълни гладния стомах, да ликвидира невежеството и постигна една относителна сигурност, което нито едно общество не е постигнало до сега. Оказа се обаче, че този социалистически модел на държавен капитализъм без демокрация и пазарна икономика се изчерпи бързо и не доведе до необходимата производителност за постигане на социално равенство, но показа какво, е необходимо да с направи в социалната сфера.
Да го оставим този колкото грешен, толкова и възхваляван социализъм на съда на историята, който ще отсъди най-правилно неговия възход и неговото падение и да се върнем към проблемите в съвременна България, които доведоха до масови протести и самозапалване на хора. Никъде и никога до сега не е имало протести от доволни хора, особено когато някой се пренасят сами във факелна жертва като протест. Затова подкупни журналисти, услужливи философи, крадливи„капиталисти”, пишман политици и банкери нямат моралното право да тръбят, че не трябва да се позволява на улицата да управлява, защото това ще доведе до хаос и анархия. Това са все слуги на управляващите, които доведоха България за 23 год. до анархия, беззаконие, обедняване и хаотично разграбване и разрушаване на всички структури на държавата, за да изградят най-добрата организирана престъпност, която се срасна с държавата. Сега е логично да са против протестите, защото се страхуват от възмездието на гладния и мизерен народ, който по необходимост излезе на улицата, за да защити своите права с искане за справедливо управление на България. Следователно хората излязоха на улицата и се самозапалваха заради несправедливостта, а не от доволство. Изводът е, че улицата, винаги е диктувала промените, когато несправедливостта стане нетърпима, а не директното управление и ако подтисническата власт не направи необходимите промени, тогава протестите прерастват в бунтове, въстания и революции, които свалят виновниците за безправието, мизерията и гладът на народа. Там където те са били неуспешни, впоследствие стават предпоставка за бъдещи прогресивни промени. Така че народът на България не трябва да прекратява протестите, докато не се удовлетворят исканията му за справедливи законови промени, чрез които народът да може да контролира управляващите, които ограбиха неговото битие, но са негови избранници:
Тава е първото и най-необходимо изискване, за да може да се създаде и узакони в България гражданско общество, което да има своите правомощия, за контрол над управляващите. Със сигурност това ще изисква конституционни промени. Управляващите ще трябва да намерят правната страна и да направят законова уредба за съществуване на гражданско общество и неговите правомощия в България, за да се постигне справедливо управление за всички граждани. Това е пътят към истинското справедливо социално битие и демокрация, в която да може да се контролира свободията и беззаконието, а не да се ограничава свободата на гражданите чрез глад и мизерия.
Всички останали законови промени/правни, трудови, търговски и др./, които трябва да се направят ще бъдат зависими и свързани със законовата уредба на гражданското общество, затова неговото узаконяване трябва да бъде първо. Друго много важно изискване е тези законови промени да бъдат изготвени в рамките на 1 година и да влязат веднага в сила, защото протакането им още 23 години ще ги обезсмисли, а България може би няма да я има вече.
Навсякъде по света се говори, че за демокрацията е необходимо гражданско общество, но никъде няма узаконено таково общество, което да изразява волята на народа в управлението на държавата, за да бъде демокрацията истинска, а капитализма контролиран. В много прогресивни държави дори се подържат изкуствено кралски общества в 21 век, среднвековна отживелица, които разполагат с един мнонго богат пай от държавната баница, като прибавим към тях и и рзличните религиозни общества разполагащи с огромни богатство – и всичко това все на гърба на народите. Ясно е, защо не се узаконяват гражданските общества по света, защото не е изгодно за богатите, но при това положение е неизгодно и за народите, които ги търпят.
В заключение може да направим един генерален извод от цялото историческо развитие на човека и обществото на земната цивилизация:
Разпада се равенството в равновесната първобитна община, за да се върви към неравенството в противоречивата система, която върху основата на частната собственост потиска отделния човек, но развива обществото – което развитие минава през 3 етапа – за да се постигне отново равенство между хората в нова равновесна система.
В последният етап на противоречивата система – капитализмът трябва да завърши своето развитие като социализъм постигайки базовата същност, върху основата на НТП, чрез демокрация, узаконено гражданско общество и пазарна икономика, за да се произведат блага за всички граждани на света, които да бъдат справедливо разпределени между тях. Така че, в този последен стадии на капитализма, демокрацията и социализмът достигат най висшата си форма като се обединяват, в името на човека и неговото общество. Защото при демокрация без социализъм е слаб човекът, а при социализъм без демокрация е слабо обществото. Затова следвайки законите на Природата, ще постигнем силен човек и силно общество.
Следователно, съществуването, развитието и управлението на всичко се подчинява на Всеобщия тетралектичен принцип и неговите основни системи: противоречива и равновесна, и техните производни, които определят цикличното тетрадно системно съществуване и развитие на света. Затова всеобщите основни тетралектични системи и техните производни преминават една в друга без посредник при натрупване на противоположни свойства и при тях няма средно положение. Техни производни са: анализ и синтез, разпад и синтез, частно и общо, хаос и ред, движение и покой, случайност и закономерност и мн.др., които чрезтетралектичното си участие определят развитието съществуването и управлението на света.
До победа в България, чрез мирните протести, може да се стигне само при удовлетворяване на гражданските спрведливи искания за приемане на нови работещи закони, което определя на първо място закон за гражданското общество като основен закон и към него вече могат да се допълнят другите по частни законови искания на протестиращите. Това може да се постигне само с общи усилия на обединяване на протесното дижение в цяла България и неговото не спиране до справедлива ПОБЕДА. УСПЕХ В БОРБАТА ЗА СПРАВЕДЛИВО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ!!!