Има закони писани от хора, но има и неписани закони! Всички писани от нас закони трябва да подкрепят ,да дават шанс на хората да се развиват и да живеят нормално.Не може да е законно събарянето на единственото жилище (или част от него), даващо шанс на хората да живеят нормално, а не в "кокошарник"по думите на Борисов.Защо спаха до днес администраторите , та точно зимата решиха да събарят покривите на хората? Вайкате се за архитектурата, а не питате как се чувстват хората в една стая!
Неписания закон гласи: "Ако отнемаш - ще ти бъде отнето, ако рушиш - ще бъдеш разрушен, каквото посееш - това ще пожънеш!,...Нашите "Aдминистратори" не си взеха урока.Колко от тях пострадаха и нищичко не разбраха!

Необходими са различен според ситуацията брой опити, за да се разбере една закономерност от един индивид. След като се разбере закономерността от един, следва да бъде обяснена на останалите. И тук обикновено се удря на камък. Останалите не вярват - трябва да опитат и да разберат, че наистина е така. Защо ще вярват на някой си там? Какви са му намеренията, каква му е целта? А ако се опитва да им навреди? Да ги заблуди? Да им отклони вниманието? Да успее на техен гръб? За какъв се мисли?
Неписан естествен закон е закона на джунглата. Единствено разумът (=> цивилизацията и културата) развит от хората ограничава слабо физическото проявление на закона и го пренасочва към психологическото. А нямаме писани закони, ограничаващи недоказан (как, за Бога, се доказва?!) психологически тормоз. Недоказаните неща в света са близо 100% (но не пълни, никога не са пълни 100%, за каквото и да е). Доказаните са шепа, обикновено брутално набиващи се на очи.
Но е нормално. Когато водиш група, я движиш със скоростта на най-бавния в нея. Останалите недоволстват. Но няма как - има закон да не се убива най-бавния, а да му се помага (същите цивилизация и култура). Може никой да не му помага, но поне няма да го убият. Съответно групата продължава да недоволства, но и да се движи баааавничко. И са ядосани на теб. ти си виновен, че ги движиш бавно. Повечето не знаят къде е проблемът, мислят, че от теб зависи всичко. Малцина се сещат, че най-бавния ги забавя. Но какво да направят? Те щом са се сетили, значи са сред по-интелигентните, следователно са и по-търпеливи, и по-толерантни.

Ако рушиш - ще бъдеш разрушен. На повечето хора това им звучи като "две риби кацнали на дървото". Философски глупости, ще кажат. Разбират го в смисъл, че след като рушиш физически, ще бъдеш разрушен духовно. Дреме им, че ще бъдат "разрушени духовно" (WTF?!). А цялата идея е, че събитията в живота (в света) са свързани и взаимозависими. Ето тук 90% ще си кажат на ум "Глуууупости! Никаква свързаност не съм видял, философски простотии пак! Каквито и да ги върша, няма никакъв проблем, нито ми се отразява на не-знам-си-какво, нито нищо!". На ум, защото на глас ги е срам. Води се, че ако подкрепяш "велики мисли", които грам не схващаш, си по-умен, отколкото ако си изкажеш истинското мнение за нещо, което не разбираш.
Извод: "Ако рушиш - ще бъдеш разрушен" не е нещо, с което ще стреснеш някого. Който го разбира, не е от хората, на които има нужда да бъде казвано. Останалите гледат умно. В най-добрия случай хващат някоя книжка да четат и се вманиачават в първата що-годе добре звучаща новоизмислена философийка.
А ако подхванем психологията на тълпата, направо ще се погребем под осъзнаването на изгубената кауза :-)