Преди време мислех, че единственото коректно отношение в една връзка е пълната вярност. В последствие от личен опит и чрез наблюдение на други хора разбрах, че колкото и да обичаш някого, сексуалните ти желания към други хора са неминуеми. Оглеждаш се, обръщаш внимание на атрактивните. В сексуалните ти фантазии не присъства само любимия. Може реално никога да не изневериш, но достатъчно е, че се съблазняваш. Блазниш се дори само при вида на привлекателните.

Всичко това ме кара да се запитам: не е ли верноста само един предразсъдък?
Не е ли само една нравствена догма? Може би първата среща е абсолютно същото нещо, като едно интервю за работа?

Отелно нещо е, че в момента, при сегашното състояние на света, на първа среща жената се явява като работодател, а мъжът като работник, търсещ работа. Смятайте сами кой е в по-изгодно положение. Ако работникът е с добри качества той има голям шанс да бъде назначен на работа. От друга страна, щом той изобщо се е явил на интервюто, значи е малко вероятно да се откаже ако бъде одобрен. Поне колкото да пробва де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В училищата момичетата и момчетата са държани заедно при несъответстваща сексуална възрaст. Това води до невъзможност за отиграване и научаване, и по-лошо, до деформации в разбирането на сексуалността и при двете страни. Един проблем е, че сексуалността се вулгаризира, защото за да се осъществи, трябва да слезне на улицата. Другият проблем е тенденцията при момичетата сексуалното желание да се пренасочва в присмех, като компенсация на подсъзнателния срам от несъзрялите им съученици. При момчетата възниква срам, вкоренен от сексуално по-спосбните момичета на тази възраст. Понякога тези научени шаблони се запазват цял живот. Всичко това - гениални последствия на зоологическо-клетковата система, в която живеем.

Контекстът на съвременността ни определя да си лягаме с един партньор най-вече поради заплахата от СПИН.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ако точно този, с когото си лягаш, се оказва СПИН-озен, какво правиш тогава?

"В училищата момичетата и момчетата са държани заедно при несъответстваща сексуална възрaст."

И как трябва да бъде псоред теб? В миналото в България момчета и момичета са били разделени - имало мъжки гимназии и момичешки (наричани девически). Днес, доколкото знам, такива училища в България няма. Всички са в един кюп - класове с момчета и момичета смесени. И как да се определи "съответстващата сексуална възраст"?

>> "Но главното за което исках да говоря беше против или за моногамноста. Та въпросът ми е: в контекста на съвременноста кое е по-правилно - да имаш само един партньор, или да бъдеш с всеки, който си харесаш (разбира се при съгласие от негова страна)? Предразсъдък ли е ревноста, или е правилна?"

Koe e правилно? Това е въпрос от областта на етиката, а не на социологията. Дали е правилно - дали е етично - спрямо човека до теб, спрямо обществото - не разбирам какво социологично има в тези въпроси.
Предразсъдък ли е ревноста, или е правилна? Дали става дума за рвност или ревнивост? Защото има малка разлика. Ревността е човешка емоция. За емоция не може да се каже, че е предразсъдък, или че е е, нито дали е правилна, или не. Предразсъдъците са ирационални умствени нагласи. Е, за хора склонни към ревност спрямо партньора си, без той да е дал някакъв повод за това - това е ревнивост и може би това да е предразсъдък.

"или да бъдеш с всеки, който си харесаш"
Ти можеш да си с всеки, който си харесаш, и който се съгласи да бъде с теб. И какво от това.
Но каквото и да правиш - прави го под секрет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите