Здравейте, ще ми се да попитам дали някой не би споделил мнения/наблюдения относно хумора, иронията и несериозното поведение като стратегия за социален престиж в БГ. Съгласни ли сте, че има такова нещо и ако да, как виждате факторите, които го пораждат, подклаждат и изискват, абе въобще каква е социалната функция на това да си несериозен и стратегически весел/забавен в БГ? Искам да кажа, че мненията ви ще ми помогнат много в работата ми, така че изказвайте :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо в БГ? Мислиш, че това е специфично бг стратегия, ли? Хумор, ирония, несериозно поведение са доста различни неща, за да ги поставяш в общ кюп и доста всекидневни употреби в същото време, мн е важно да дефинираш какво разбираш. И ако искаш сериозни мнения, а не просто правиш анкета тип вестникарска, конструирай по-задьлбочен вьпрос, плс. Не се заяждам, искам да помогна, но ме боли гърбът и сьм малко кисела.

мисля, че си хванала нещо. Аз мисля, че е "стратегия", често използвана от "тийнейджърите" (ако можем да говорим така общо) и е свързана с разбирането, че откритото заемане на определена позиция по "голяма тема" е непрестижно, смешно и неадекватно. То би изразявало причастност към някакви ценности, които от гледна точка на младежите (и не само на тях) са компрометирани, неавтентични и просто фалшиви. Ако говориш за такива неща ставаш "чувствителен" В същото време всеки има мнение. В определен смисъл компрометираността на официалните "големи теми" компрометира самото изразяване на разбирания. Ироничното говорене дава въэможност коментирайки-иронизирайки да изразиш косвено позиция, без да рискуваш престижа си.

Мисля, че е свързано с трайната социалистическа, а вече постсоциалистическа нагласа, че публичното е фалшиво и е непрестижно да се коментира.

харесва ми и съм съгласен с това обяснение. Смятам все пак, че то е несправедливо ограничено само до тийнейджърите, а пък относно последното изречение-каузално допускане невярно.
Освен да постулираме възрастови различия в прилагането на тук обсъжданата "стратегия", уместно би било да прокараме и граници между различните социални сцени или полета, в зависимост от които агенти от една и съща възрастова и образователна/трудова група прилагат различни комуникативни стратегии за престиж. Така например служителя в държавна институция ще е по-склонен да допълва говоренето си с колегите с иронично-неглижиращи елементи по-скоро в почивките и извън работно време, отколкото в работно време, особено в присъствието на клиенти и/или външни на неговото неосредствено офис обкръжение административни кадри. Това не значи, че целта на тези иронични елементи е извън кариерна и извън стратегиите за увеличаване на професионалния престиж. Сега нямам обективни показатели за разликите в степените на употреба на иронията в този смисъл между Бг и някои западни страни, а тъкмо това беше основното питане на розовия колега.

По отношение на втората ми забележка - не ми се струва еднозначно убедително допускането на пряка връзка между вредните (пост)социалистически рецидиви и комуникативните нагласи на българите. Най-многото да им припишем ролята на подсилващ фактор. Съвсем илюстративно: младежката реакция срещу официозната скучновато сериозна публичност (на формите на живо общуване) е доста универсално явление; дори радикалните фешън форми на субкултурно снизяване и "разпасване" на разговорната стилистика са доста по отчетливи в американските тв-продукции, отколкото реално могат да възпроизведат бг-подражателчетата.
Смятам, че повечето, обучаващи се в "сериозни" у-ща пубери, все пак правят и демонстрират разликата между различните полета за (не)изява на духовитостта си.
Все пак и аз бих се ангажирал с едно спекулативно допускане - поради спецификата на социализацията изтояноевропейските подрастващи, често учителката с готовност приема ролята на снизходителната (следователно насърчаващата) майка спрямо "симпатичният непослушко" или казано по-перверзно - "палавник". Може би тук трябва да се търси една от културалните разлики с, да речем, западните им колеги, които като че ли са по-съвестни в спазването на професионалния ангажимент за емотивна индиферентност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от блa_блa_блa на 20.10.05 19:16.

знаерш ли, идеята за хумора като стратегия ми се струва малко неподходяща.
най-малкото като изказ. хуморът е може да бъде определен като качество или дори талант, но като стратегия е малко пресилено. смехът е едно от най-съществените неща които ни правят хора, но хуморът който лежи в основата му едва ли може да бъде прилаган като стратегия. рабира се има модели на поведение основани в голяма степен на хумора, но тях могат да си ги позволят ограничен брой хора. така или иначе идеята да си забавен е рпивлекателна поради факта че смехът почти винаги провокира позитивно отношение което кореспондира с идеята ти за социален престиж. не мога да не маркирам неправилната употреба на понятието "социален престиж" според мен. все пак ако дефинираш по-ниски възрастои граници бих могъл и да се съглася в известна степен.
иронията според мен не участва в моделите на поведение целящи повишаване на престижа на индивида в обществото. тази роля може да бъде отдадена на цинизма, но той предполага известна надстройка на чувството за хумор което комплицира още повече евентуалният модел на поведение и го прави още по-трудно приложим.
за "несериозността" и "стратегическата веселост" са производни. предишните коментатори умело са отбелязали мястото им в поведението на тинейджърите, но това все пак е ограничаване на съвкупността.
нямам време да се разпростирам сега. ако решиш - cha@mail.bg
успех.

Мисля, че темата за хуомора може да бъде отделена от другите изброени, защото тя сама по себе си е доста важна. Хуморът не може да бъде стратегия, защото той се е превърнал в изискване към много сфери от обществения живот. Ще спомена само рекламата, която използва забавното като вратичка към умовете на аудиторията. Това означава, че смешното е на мода и, разбира се, че е свързано със съвремените хедонистичните нагласи.

Аз лично бих ги обединил като по нестандартни ,и ако умееш да подбираш кое точно ти трябва в дадена ситуация мисля че успехут ще е на лице.Все пак всеки обича да е весел да му е хубаво и какво ще си избере някои като буреносен облак да го трови не мисля какъвто и специалист да е.Това е хубава стратегия и според мен това да имаш мнение по даден въпрос не значи автоматично отричане на тези тактики все пак социологията е интересна наука колкото социолози толкова и мнения.

Нали сме съгласни, че смешното е социална конвенция.
Иронията също.
И двете могат могат да бъдат използвани като стратегии за трупане на капитал (символен) и се използват и това не е нито географски, нито етнически, нито вьзрастово ограничено.
Това, което би могло да варира, според мен от култура до култура, са дефинициите им и ситуациите, в които се актуализират.
Другото ми прилича на говорене от позицията на наранен.

Мисля , че престижното поведение не може да се гради само на ирония, но иронята успешно може да се впише в рамките на цялостното поведение за изграждане на престиж. Мисля , че у нас има една специфична особеност на културата , която прави ироничното поведение престижно: българинът въпреки че е крайно наивен е в същото време демонстративно скептичен, тъй като ако прояви ентусиазъм, при негативен резултат ще бъде застрашена една от най-големите му ценности - самомнението му , че е по умен и по - тарикат от другите, другите моментално ще го определят като глупак и аджамия. Тъй като тази ценност е една от доминиращите, то скептецизмът е задължителен и демонстративен. Именно скептицизма и липсата на ентусиазъм могат много добре да бъдат демонстрирани чрез иронично поведение, без разбира се да се прекалява и стига до негативизиъм и обиди, които да настроят другите срещу иронизиращия.

Много ме е страх от такива обобщавания. Според мен никой уважаващ себе си социален изследовател не би трябвало да си позволява да говори за " българина по принцип" или каквато и да било друга генерализация. Няма такова животно като "българинът', "датчаниньт" и т.н. Иначе всичко заприличва на вулгарнонаучни приказки за национален характер, народопсихология и тръпки ме побиват.

Бих се съгласила, че иронията може да се използва като стратегия за престиж от членовете на дадена група (по-конкретна), класа (?) и т.н. За мен иронията като стратегия на престиж е много по-характерна за нас социолозите (или за някои от нас), например.

Друг е въпросът за легитимността на тази стратегия? (за признаването й като легитимна от останалите, т.е. ако не я признават, тя не би могла да води и до престиж, защото конвенциите за престижност ще са различни).

П.С. Не твърдя, че няма култури, в които мястото на иронията е по-привилигеровано и че е невъзможно, и нашата (коя?) да е такава. Но ако е така, това не трябва да се превръща в атака, а в 'плътно описателство'

В Древна Гърция имало философи (а там имало много и най- различни), които като стигали до задънена улица (демек не можели да защитат тезата си пред опонента), му казвали, че сестра му пък е проститутка (явно от там тръгнало, че е трудно като нямаш сестра да доказваш, че не е и проститутка). Нямало логика и връзка с дискусията която водели до момента, но разсейвало вниманието и дори понякога обръщало преимушеството.
Златната среда- са казали древните гърци.....

Това, че някой отричат народопсихологията , не значи ,че тя не съществува.
И се използва на най-високо ниво: Как ще коментираш факта , че САЩ не подписват договора в Киото с аргумента , че "противоречи на американския начин на живот". Това си е типично позоваване на народопосхилогия , която явно се взема предвид. Друг е въпросът , че у нас се лансират екзотични теории, че народопсихология не съществува, които на запад никой не взема насериозно.
От друга страна е вярно , че например ако изразиш ирония пред някаква свръхентусиазирана общност, като например някоя секта , престижат ти ще бъде направо нулев. Но идивидуалните и групови изключения само потвържадават правилото. С ирония никой не можеш да заразиш, но ситуативно можеш да я ползваш с голям успех. Казвам го не като изследовател, а като човек със социални контакти.

Абсолютно съм съгласна с Особена, но все пак :
1. народопсихогия и нечии начин на живот въобще не е едно и също
2. не знам какъв е твоя поглед къмто 'на запад", но според моя (не че това е довод обаче, нещо повече, за мен е доста малоумен дори) това с "екзотичните" теории и присъствието им там определено куца
3. честно казано нещо не разбирам какво се опитваш да докажеш
Това, което се опитвах да обясня, че иронизирането е възможно само въз основата на социални конвенции и интересно е именно тяхното изследване и че изключително много се плаша от съждения от типа, че иронията като стратегия за престиж, е възможна само тук или каквито и да било други генерализации.
Т.е. поне на мен научно обосновано ми изглежда изследването например на легитимността и нелегитимността на този или онзи вид стратегия за постигане на .... престиж, условията й на активиране, границите на употреба, какво се приема за иронично и какво не и т.н.

Честно казано въпросът ме учудва. Няма нщо лошо в това да си весел. Мнозинството от хората са такива в по-голямата част от света (без значение от държавата).
Въпросът може би трябва да бъде защо има толкова малко весели хора.
Относно иронята, също нищо лошо не виждам, за съжаление обаче разликата между иронията и сарказма е невидима, но за съжаление има винаги видим разлика в реакцията. Но въпросът за сарказмът не е за тази тема.

Въпреки това подозирам ,че не съм разбрал правилно въпроса, мисля че ако е така трябва да бъде зададен наново!