Здравейте, аз съм студентка по Социална Антропология в Англия и понеже си мисля като завърша, да се върна в БГ, искам да си създам малко по-ясна представа за определението (и разпределението) на науките там. Например тук антропология и социология почти се преливат, с основната разлика, че социологията се занимава по-скоро с институции, а антропологията - с данни от биографичен тайм-спан (не се сетих как да го кажа на български, съжалявам). Как е положението в България? Какво е полето на социологията, какво се изучава в университета, какви са целите на науката и полето за приложението й? ЗНая, че Антропология в БГ май няма и затова бих искала да разбера и дали двете се припокриват по някакъв начин в нашите научни среди?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

честито, ти си нашият победител! :-)


Знаеш ли, май си единственият човек, който чувам да учи другаде и да иска да се върне тук.

колкото за науките - в Пловдивски университет съвсем скоро катедра "Етнология и социология" се раздели на две - отделно Етнология и отделно социология.
Там антропологията е доста силна, говоря за обучението по социология. Мисля си че след последните промени - тази тенденция на "антропологична социология" ще се засилва.

В Софийския университет - сложно - бих казал - класическа социология, с привкус към "чисто социологическите" теории. Нещо като социологията в САЩ през 1950-1990-те години. Само че доскоро имаше прекалено много самобитен структурен функционализъм - но нещата се промениха за последните десетина години.

Социология / антропология / етнология в Нов българскуи уни. - може и да не носят тези имена, но много от курсовете там са именно мултидисциплинарни. Или поне можеш да избираш от курсове по различни дисциплини при обучението си по една специалност. В СУ това не е така - ако искаш да слушаш иначе добрите курсове по етнология (разбирай и антропология) трябва или да запишеш втора специалност "етнология", или да ходиш като свободен слушател и то след предваритела договорка със всеки преподавател. Не може официално тези курсове (съответно изпити) да ти се зачитат към специалност социология.

За съжаление май същото ще стане сега и в Пловдивския уни. - надявам се да запазят близостта на двете специалности, ама не се знае. Но все пак част от самите преподаватели там са ориентирани към антропологически методи в социологията.

Не че в СУ няма такива, ама повечето там свързват антропологическите методи с т.нар. "качествени изследвания". Което не е съвсем така. Има естествено няколко добри курса, но основаната маса курсове не са такива.

За работа - реализация - ако ще преподаваш - виж по-горе. Ако ще се занимаваш с академична кариера - т.е. институтите на БАН по социология, етнология - виж по-горе, само че там ще имаш почти абсолютно пълна свобода да правиш каквото си искаш, да четеш и работиш каквото си искаш, стига да си достатъчно добра за да си печелиш финансирания с проекти.


Ако ще бачкаш в частния бизнес - не знам. Там социолозите стават какво ли не. Виж следната тема - "Какво може да работи един социолог?":

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че доста успешно си обрисувал ситуацията. Само да добавя, че в СУ антропология се изучава и в катедра Културология и дори мисля, че имат и магистърска програма по антропология, ако върви все още. А също и катедра Етнология май също имат някаква програма с антропологическа насоченост:).
Аз впрочем съм завършила социология в СУ и мога да кажа, че катедрата е далеч от мисълта, че има такова чудо като антропология и още повече изследваща постсоциализма.тъжна работа:)
Моето лично мнение е, че двете дисциплини до голяма степен се припокриват и допълват и че в БГ в това отношение сме мнoго много назад:)

hm, to taia nauka e dalech ot misulta ne samo za "antrropologiata", a ot misulta izobshto:)

не знаех за тези програми, но за катедрата си права - антропологията там е много много слабо засеганата, да не кажа че въобще я няма. Т.е. знам само за два-три курса (и то от избираемите) които имат подобна насоченост, въпреки че в заглавията им няма думата антропология.

Но поради биографични случайности се интрересувам от т.нар. антропология на науката в областта на STS - изследвания на науката и технологиите и от тази гледна точка мога да кажа, че има няколко човека само, които се занимават с подобни неща. Хубавотъо е, че напоследък в областта навлизат нови хора - има доста голям интерес сред студентите и докторантите.

Ха ха:) не знам ти кои курсове визираш, но аз се сещам само за Мила.Така или иначе няма значение...Бих се радвала да са повече такива в катедрата и в БГ съответно:)

Hi ,ai az sum zavurshila soziologia vuvu velikoturnosvskia filia Sofia.beshe dotsa interesno ,nai gadnoto mi beshe obshta soziologia .Uchihme predimnog soziologia na semseistvoto ,na ukonokikata,na mladezta ,etnosozilogia ,demograzia ,filosofia i tn .No sega razbirase ,ne rabotia kato soziolog ,tuk v gwermania dori mai ne mi priznavat diplomata! Ami milsia che antropologia e dosta po razlichno to soziologiata ,kak taka v uk e pochti edno ? e moje de!

привет, доста е различно положението предполагам, на мен поне в бг ми се струват доста административно раздалечени антропото и социологията и приближаването им май зависи повече от желанието>научния интерес на конкретни преподаватели. от друга страна, пьтят на антропологията в бг и гб е различен, това ясно, и оттук може би липсва и голяма част от саморефлексията характерна за постколониализма (?), не че е проблем, де. колкото до етнологиятам имам един кратък поглед върху тази в СУ и не съм очарована, тя е запратена в историческия факултет и има доста силен националистичен привкус (немалка част доказват, че сме най-старата нация в света), има и мн добри етно/антрополози там. аз самата съм учила вьв фр, където самата специалност се води етнология (мисля, че кодьт й е така, иначе си е антропо), в началото ми беше шок, че социо и етно са заедно.
Но дали се припокриват в научните среди в бг? което май ти беше вьпросът. да, то май няма начин, ако искаш да правиш жива наука.
т.е. вкратцем според мен, кашата е пьлнам докато учиш + една деформирана представа за тези науки от преди това и от медиите и после ако се спасиш от разни вредни течения, стигаш и сам до прозрението, че не са много различни. има в су няколко магистратури по културна антропологиям аз знам за две (една в културулогията и една в бг филология), определено сьм привьрженик на пьрвата, но си имам вьтрешни шумове относно легитимността на специалността куктурулогиям нещо на моменти клони кьм едно висококултурием което ме дразни,
абе разбьркано пиша, ама ми се спи и ме изнервя клавиатурата

И какъв е предметът на социологията, антропологията, етнологията и културологията? Защото виждам, че често ги употребявате заедно.

Как какъв, ми човека в различните му себепроявления, супер интересна тема сама по себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо тогава не се занимава една наука със себепроявленията му? А и защо, ако всяка няука е себепроявление, те се смесват като една?

Защото всяка гледа диаманта от различни ъгли и го мери с различни мерки. А второто ти изречение не го разбрах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А какво би станало ако го измериш диаманта от един ъгъл с различни мерки, или от различни ъгли с една мярка? Това е и второто ми изречение. Къде се вмества социологията между тия две крайни позиции?

защото нещата никога не са еднопричинни.а до разликата между антропология и етнология няма такава. във франция се нарича етнология а във англоговорящите страни антропология

Като не са еднопричинни защо са взаимозаменяеми, както ясно личи от дадения пример с Англия и Франция? И аз такова нещо имах предвид, май за едно и също нещо се учи под различни имена и еднакъв характер на обучение.

Всъщност тенденцията е в момента да стават едно и също. Етнологията има доста дълга история на предефиниране именно във Франция (самото понятие се свързва с колониализма, което го прави малко неудобно), в момента започва все повече да се говори за антропология въпреки, че на повечето места катедрите все още се водят по етнология. В англосаксонския свят почти няма етнология (като наименование).
Френската позиция от Леви-Строс натам (след престой в САЩ) е, че етнологията е вторият етап (от 3) от работата на изследователя: етнография (събиране на данни), етнология (интерпретация), антропология (търсене на универсални закони). В момента се счита, че всяка етнография е и интерпретация, така че нещата се размиват на това ниво.
Също традиционно социология и етнология/антропология някога са имали различен обект на изследване:съответно модерното и традиционното общество (екзотично, примитивно). Това също вече някакси не е валидно, самите категории са проблематизирани и преосмислени. Това, което е що-годе валидно е обхвата на изследване, антрополозите работят в по-затворени (уж) общности. Методологията също е била различна докъм 60-70, но и това вече не е така, методите се смесват.
Всичко това го пиша, за да се разбере, че тези наименования са част от историята на развитие на дисциплините, която е различна на различните места. И това в общи линии са само етикети, за които няма смисъл да се хващаме.
Доникъде няма да ни доведе. Аз лично предпочитам простичкото "Социални науки", което удьржа именно интердисциплинарността, която е ценна. (И не забравяме лингвистика например също, тук вътре). А вече това как са институционално оформени и назовани може би донякъде показва доминирашия дискурс в катедрите, но така или иначе навсякьде се вьрви към интер...

Към интер... какво? Защо беше този филм с неочакван край? Време за реклами ли? Направо ме разби си това. Между другото мнго ти благодаря за сериозното отношение към въпросите ми. Пишеш интер...есно и разсъдливо. Коментар ще направя по-късно, пък и когато си допишеш изложението.

Напълно съм съгласен с изложението ти, дори научих нещо ново - за разликата, която прави Леви-Строс м/у етнография, етнология и антропология; това наистина е съгласувано с класическото континентално разделяне на дисциплините в тази област. В Германия (кр. на 19, нач на 20 в.) се говори за beschreibende Voelkerkunde, от една страна, и за vergleichende Voelkerkunde, от друга (букв. "описателно народознание" и "сравнително народознание").

Говорейки за тенденции: прави впечатление, че съвременните социални науки интердисциплинират теоретическите си парадигми и изследователските си методи, като същевременно диференцират и специфицират предметите на изследването си. Например, ако социалният учен се занимава с проблемите на медийната културна продукция, по съвременните стандарти той трябва добре да се запознае с всички възможни дисциплини и подходи (социологически, антропологически, исторически, психологически, филологически), които биха могли да му помогнат в описанието и анализа на въпросната област от социалния живот.
Въпросът вече не е коя научна дисциплина упражняваш, а какво изследваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от блa_блa_блa на 30.10.05 19:10.

Kakto kazva edin moi priqtel-da ne bi ba6ta ti da e graf, 4e u4i6 socialna antropologiq?
Problemyt s realizaciqta na sociolozi i antropolozi e dosta slojen, poneje 4istata nauka e ok, stiga da ne se nalaga da izliza6 na pazara na truda. Po princip, sociologiqta i osobeno antropologiqta, biha mogli da bydat mnogo interesni hobita, za hora, koito rabotqt za udovolstvie. Bih posyvetvala vsi4ki drugi, da potyrsqt vyzmojnosti v drugi sferi na pazara na truda.

Все си месля, че мерките са им еднакви. Или стигат до различен резултат.

Не съм съгласна за това с хобито. Е ако пазарът на труда не е осьзнал нуждата от експертна оценка това е само въпрос на време. По принцип и социолозите и антрополозите биха могли да бъдат/са търсени специалисти.
А и какво е чиста наука? И социологията и антропологията все пак изследват реалността.