ДНЕВНИК
Бизнесът и университетите се обвиниха взаимно
ЗОРНИЦА МАРКОВА 9/12 - 20:10 ч.

Представителите на държавата, бизнеса и университетите си размениха остри реплики за това кой носи отговорността за развитието на висшето образование и създаването на висококвалифицирани кадри. По време на поредната дискусия за пазара на труда и образователното ниво на младите, организирана от Американската агенция за международно развитие (USAID) в четвъртък, компаниите упрекнаха висшите училища и държавните институции, че не се интересуват от това как младежите се реализират и дали отговарят на нуждите на пазара. В отговор те пък бяха обвинени, че не търсят връзка с университетите и не дават достатъчно информация какви възможности за развитие предлагат на студентите. ... ОЩЕ >>

http://dnevnik.bg/show/Default.asp?storyid=141636&rubrid=

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят

това не е чак толкова странно: въпреки че сума неща са се избълвали по повод на реформата във висшето образование, все още не е преодоляна основната интитуциоинална причина за неадекватност (освен тъпотата на комунистическо мухлясали борци за научно пристигане при граждански ценности) - фундаменталното разделение между рисърч и образование, характерно за а'ла съветските образователни системи. докато рисърчът е изолиран в БАН (или подобни институции), а образованието в университетите, без ообена връзка помежду им, и двете няма да са адекватни. това за щастие се променя (най-вече, университетие все пак правят все повече и все повече рисърч), но това все още не е интегрирано в образователния процес.

в повечето западни страни, (мога да говоря най-вече за сащ), няма почти нищо което да наподобява "академия на науките" - и образованието и бейсик рисърча са отговорност на университетите. има два основни механизма за финансиране: "малка наука" - изследователски проекти инициирани от професори (финансирани предимно от National Science Foundation) - с което в свободното от преподаване време се прави ресеарч, плаща се на студенти, и се пишат публикации; оценката на професорите се базира на колко пари са привлекли в университета и колко публикации имат; какво и как преподават има почти никакво значение, защото в болшинството от слулчаите добрите рисърчари са добри преподаватели, и обратното; освен това, хората които работят по проекти са само студенти, което се смята за задължителна част от образованието;

другият основен механизъм е "наука в изследователски центрове" - по-големи проекти, започвани от група професори по определена група от проблеми, релевантна за определена индустрия. професорите в такива центрова и самите центрове се оценяват на базата на ползите за индустрията които са произвели (освен на базата на публикации, обучение на студенти и т.н.)

с други думи - обучението се базира на реален рисърч, а рисърчът за да се финансира трябва да е не само интересен и качествен, но да има и поне минимален потенциал за индустрията. тежестта на тези критерри разбира се варира съобразно институцията която прави рисърч;
но важното в случая е че на никой не му се налага да се тревожи как се реализират новозавършилите, защото ако не дай си боже има проблем в това отношение, шалтера на институция която не успява да отговори на на потребностите на бизнеса се дърпа автоматично...;
(за мен най-забележителното е че в САЩ НЯМА нищо което да наподобява "министерство на науката и технологиите" - т.е. системата е НАПЪЛНО саморегулираща се. това е възможно защото статуса (финансов и репутационен) на хора и институции зависи ЕДИНСТВЕНО от резултатите им, а не от жалки политически опити да оправдаят мизерното си съществуване;