Статистиката показва, че в последните години все по малко студенти влизат в тази специалност в световен мащаб. Полипарадигмалността на социологията се оказва нейна основна непреодолима черта. Няма нови течения в последните години. Не се "строи" и на "горе".

Мъртва ли е царицата на науките? Превърнала ли се е в един обикновен инструмент за обществена манипулация?

Ей това се питам. Благодаря.

Не виждам как бихме могли да обявим за мъртво нещо, което никога не е съществувало :-).
Това, че социологията се е обявила 1/ за наука и 2/ за царица все още не я прави такава.

Сигурна съм обаче, че много социолози ще ти възразят и на твърдението, че не се строи и че няма нови течения. Все пак, въпреки намалелия брой студенти, все още има доста хора, които се занимават със социология (явно са се минали да я запишат като студенти в по-добрите времена на социологията ;-)). Та тези хора вероятно работят нещо, което преживяват като "строителство" нагоре или създаване на нови течения.

Така че социологията според мен си е толкова жива колкото в била винаги ;-), дори и да намалява популярността й сред кандидат-студентите.

Имаше на времето едно изказване на Костов, че той никога не вярвал на социолози, защото те винаги 1) правели грешки 2) лъжели (той го каза по-завоалирано - "финансово зависими и политически пристрастни")


Та това изказване дава ясна представа за отношението към социологията в България. Но недейте забравя, че има и социология извън България или дори такава, която се прави тук, но се "изнася" навън.

Лесен е анализът на статистиката - намаляват кандидат-студентите по социология, следователно тя не се развива. Да, ама не! - казваше в миналото един журналист.

Я да направим сравнение с други дисциплини
- оказва се че биологията също губи кандидати в глобален мащаб. А защо ли генното инженерство в същото време е във възход?
- икономиката също страда, макар и по малко - ама се появиха един куп отраслови икономики и някои близки до нея дисциплини

Трябва да оценим и една друга тенденция - все по стабилно срастване (сливане) на различни науки, т.е. т. нар. мултидисциплинарни подходи

Ето един пример - "икономика на техическата промяна" - това икономика ли е само?

Наскоро в България излезе една книжка - "Да отворим обществените науки", изключително известен (извън България) доклад на комисията Гюлбенкинян. Та там са описани точно тези процеси.

Тъй че недейте да правите генерални изводи от няколко числа, които "показват" нещо-си.

А за качеството на "българската социология" няма да спорим - това е друга тема и то доста голяма.

Не искам да приемаш постинга ми като апология за величието на социологията. Аз също не съм се съгласявал никога че тя е "царица на науките". Но все пак такава наука съществува и в развитите западни страни все още се плащат оргомни суми за практически приложими социологически изследвания.

Колкото до това как се е "самообявила" за наука - е, явно не си спомняш как са възникнали в началото на 17 век всички "модерни" науки. Има го в дебелите книги, но там никъде не можеш да намериш пример за това една вече призната наука да обяви друга за такава, не и преди дълги и разгорещени дебати, които идват след като новата наука се е осъзнала като такава.

И това не са книги по социология - а по история на науката или философия на науката.

В такива случаи спора винаги и безмислен

Ти казваш, че социологията е наука, аз казвам, че не е наука и така ще водим един типично социологически разговор докато ни писне или докато основем две нови течения и допринесем за още по-голямата полипарадигмалност на социологията

Колкото до заглавието, което си сложил на поста... аз познавам еднакво бегло българската социология и западната така че когато твърдя, че социологията не е наука, по никакъв начин не визирам само България. Още повече - както ти казваш, у нас има социология, която се прави тук, а се изнася навън. Т.е. българската социология като цяло може да не е на "западното ниво" (например не "се плащат огромни суми" за нея) , но не се различава фундаментално от световната, така че по никакъв начин не допринася за това социологията да бъде или да не бъде наука.

>аз познавам еднакво бегло българската социология и западната....

Togava zashto drankash gluposti kato si neprosvetena???

може би защото "просветените" като теб не смеят или не могат да докажат, че това дето го дрънкам са глупости, а ръсят само голи обиди?

или защото се занимавам професионално с тази "наука" и в академична и в бизнес среда, което явно ме е подвело, че бих могла да изказвам някакво, макар и "непросветено" мнение във интернет форум?

или може би защото съм разбрала какво означават думите Scio me nihil scire (и с това нямам предвид само, че знам латински ;-)?

Предвавам се! Не мога да позная. По-добре кажи ми ти, за да не се мъча повече - zashto drankam gluposti kato sam neprosvetena???

А ти защо ръсиш обиди наред на всички?
Вероятно поради голяма просветеност, няма от какво друго да е. Само че първо се докажи с някой друг компетентен и смислено написан постинг, каквито неведнъж е писала Ани дори в този несериозен интернет форум, пък тогава си позволявай да даваш оценки.
А всъщност най-добре се разкарай от тук , нищо лично

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Донякъде си права, обаче не можеш да отречеш значимостта на фундаментални разработки като например "Диалогична социология" на проф. Фотев!? Нима това никога не е съществувало? Нима социалното го няма?
Или просто съществуване на основата на оборотите на парите обезсмисля социалното, а от там и науката за него?

С интерес те чета.

Е, аз доста рядко пиша фундаментални мнения за социологията или социалното, така че няма да мога да задоволя интересът ти към четене на мои творби.

Може би ще те стресирам тотално, но аз отричам научността (в никакъв случай НЕ "значимостта", а научността) не само на трудовете на проф.Фотев, но и на Вебер, Шютц, Маркс, Дюркем, Бъргър... (тук трябва да изброя всички социологически трудове, които съм чела, но не искам да си призная, колко малко съм просветена, така че спирам до тук ;-)

Според мен социологията е философия, а философията не е вид наука. Това, обаче, съвсем не я прави маловажна. Философията е много полезно занимание, също както и изкуството например и не виждам защо трябва да се обижда от това, че не я определям като наука. Все едно музикантите и художниците също да започнат да се определят като учени, вместо творци, хора на изкуството и т.н.

Разбира се всичко зависи от определението ти за наука. Аз предпочитам да се придържам към класическите рамки, които доколкото си спомням включваха нещо от сорта: когато двама независими учени в различни краища на света наблюдават едно и също явление, един и същи обект и в еднакви условия, то те задължително трябва да направят едни и същи изводи, които не трябва да си противоречат. Е подобно нещо не само се случва изключително рядко в социологията, но и не се поощрява - счита се за липса на развитие.

Скоро гледах един документален филм за космоса. Там ставаше въпрос, че в момента физиците се опитват да разрешат някакъв проблем (за същността на Вселената и как се е достигнало до Големия взрив и т.н.). И съответно сред тях се ширят множество теории, НО нито една от тях нямало да бъде призната от научната общност ако не успее да направи валидно предвиждане, което да бъде потвърдено на практика. За целта щели да направят един експеримент, за който всяка от теориите предвиждала различен изход и която теория познае какъв ще е точно резултата, тя щяла да бъде призната за научна.

Моето виждане е че науката не позволява съществуването на множество противоречащи си теории за едно и също нещо. Поддържането и развиването на такива размисли у човечеството е работа на философията, с което тя е особено ценна, но и различна от науката.

Колкото до това дали след като цивилизацията се основава на парите се обезмисля социалното и социологията... наистина не мога да го разбрера като притеснение.
Освен това ми се струва не само ненаучно, но и твърде морализаторско дори от философска гледна точка.

Да не би ако решим, че човешкото съществуване се основава изцяло на производството на шоколад, например, няма да има смисъл да го изследваме? Или ако решим, че основата е вярата в свръхестественото или любовта към ближния, тогава ще има повече смисъл да разсъждаваме върху социалното?
В крайна сметка ако на нас не ни харесва да се занимаваме с парите, на друг може точно това най-много да го кефи (вземи Маркс, например ;-), така че винаги ще се намери кой да разсъждава върху социалното и да прави "наука" за него.

Ани, позволяваш ли един провокативен въпрос :)

Нютоновата механика и теорията за относителността си противоречат при обясненията на едни и същи феномени.
Но Анщайн никога не е твърдял, че Нютоновата механика не е наука или че е "грешна".

Втори пример - Във съвременната физика има едни феномени, наречени "кварки" - е, при тях говорим за частици без маса или дори с отрицателна маса. Нещо, което тотално противоречи на безброи физически теории, които се основават на прочутата фундаментална формула , че енергията е равна на скоростта по масата на квадрат. Т.е. няма ли маса - няма енергия, т.е. не съществува. Ама никой физик в момента не отрича съществуването на "кварките". Само че описват характеристиките им в термините на "цвят" - едно понятие което няма нищо общо с оцветяването на картинки :) Но да не задълбавам, че не съм експерт в областта.


Как тези два примера се връзват с твоята теория. според мен от тях следва извода, че Нютоновата механика, теория на отностелността и класическата физика не са науки. Защото ако следваш техните постулати, при провеждането на един и същ експеримент всяка от тях ще произведе различен резултат.
Не говоря експеримента да се прави два пъти само при използване на постулатите на нютоновата механика напр. Тогава естествено резултатът ще е същия. Но и много от последоателите на Парсънз стигнали до същите резултати, като изплзвали неговата парадигма. Съвсем друго се получава ако се опиташ да анализираш техния проблем чрез друга парадигма (или пр. с теория на относителността)