Резюме (коментарите се отнасят то пълния текст):

1. Раздел първи е подготвен от докторант Вера Стаевска, която представя резултатите от проверка на хипотезата дали изходни социални фактори, определящи личността на студента, влияят на резултатите от оценяването му. Ако това е така, то изследването на собствените свойства на механизмите за оценяване би било твърде затруднено. В този случай резултатите от оценяването биха били синкретичен резултат от собствената образователна политика на Катедрата, но и на фактори, стоящи далеч отвъд нейния контрол. Това би означавало, че оценяването по същество “измерва” друго, а не резултата от учебния процес. Ето защо отхвърлянето на тази хипотеза е предварително условие за допускането, че процесът на оценяване в катедрата има собствено академично съдържание. След отхвърлянето на тази изходна хипотеза става възможно търсенето на съответствие между вариациите на оценяването и вариращи признаци от собствено академично (но не задължително – образователно) естество.


RE:

Една нулева хипотеза не може да бъде ‘приета’. Единствено възможно е да няма убедителни данни които да позволят отхвърлянето й (в рамките на някое от конвенциалните равнища на статистическа значимост). Това обаче не означава е можем да я 'приемем', а, базирано на желаното ниво на статистическа значимост, да вземем арбитрарно решение че регистрираните отклонения (понеже НИКОГА няма да има пълна липса на връзка) се незначителни; По принцип модели които не позволяват охвърлянето на нулевата хипотеза са в безполезни, защото едимственото което показват е че има голяма вероятност стойностите в конкретните данни да бъдат получени ако нулевата хипотеза е вярна. Да не говорим че научните списания никога няма да публикуват нешо което иска да докаже липса на връзка.

Авторката допълнително обърква нещата като казва че целта й е да 'отхвърли' хипотеза. Обаче, хипотезата която иска да отхвърли е всъщност е алтернативната хипотеза (наличие на ефект на стратификационните променливи върху успеха) т.е. всъщност иска да покаже че нулевата е вярна. Това е реторически неубедителен опит да се избяга от проблема по-горе, т.к. алтернативната хипотеза също не може да бъде 'отхвърлена' - тя единствено може да бъде изведена като "вероятно" приемлива базирано на това дали има или няма доказателство за отхвърлянето на нулевата хипотеза. Ако няма доказателство за отхвърляне на нулевата хипотеза това не означава автоматично че алтернативната е 'невярна'. Логиката на тестването на хипотези се състои в това да се прецени каква е вероятността да бъдат получени конкретните за наличните данни параметри, ако нулевата хипотеза (липса на асоциация) е вярна. Това означава, че статистически издържания аргумент се фокусира върху това до каква степен регистрираните асоциации могат да бъдат ефект на случайни или систематични фактори. Ако отклоненията са по-големи отколкото това би могло да е причинено от случайни фацтори, нулевата хипотеза (липса на ефект) се отхвърля (с Х% вероятност), и се приема че асоциация е налице, с вероятност за грешка базираа на някое от конвенционалните нива за статистическа значимост (.01, .05, .1)

Авторката не специфицира формално модела си (напр. като уравнение на линейна регресия - подозирам че дори не е използвала такава, а е гледала променливите по двойки). Единствено цитира някакви стойности на коефицианта на детемрминанция (aka R-squared) и прави арбитрарни (и абсурдни) съждения за това колко силна или слаба е връзката.

*НЕ СЪЩЕСТВУВАТ* априори критерии на базата на които да може да се каче че еди колко си процента обяснена вариация са "добре" или "зле". За приложенията в социалните науки, коефициент на детерминация асоцииран с една единствена променлива който обяснява 8% от варияцията в зависимата променлива се смята за МНОГО добро постижение. За някои приложения дори ако целия модел (т.е. всички променливи) обясняват 8%, се смята за голямо постижение. А тука говорим за единична променлива! (пол)

Нещо повече, няма никаква дискусия за статистическата значимост на коефициентите. В конкретния случай няма значение фактът че данните с които разполага всужност изчерпват генералната съвкупност. Моделът съдържа само няколко базисни стратифицационни променливи и изледва връзката им с успеха. Това означава че има 'огромен' стохастичен компонент (т.е. всички други фактори които определт успеха), който не е операционализиран в модела, т.е. се намира в 'грешката' . Следователно, статистическата значимост на параметрите на (стратифицационните) променливите в този модел може да е или да не е налице - което е особено важно и проблемно ако стохастичният компонент е корелиран с някой от променливите (например, ако жените са по-умни от мъжете, хехехе, което ще внесе грешка в оценката на ефекта на пола). Или, ако качеството на гимназиалното образование е корелиранно с успеха от следването и в съжото време е корелирано с местоживеенето (а това очевидно е така). И така до безкрай. Един издържан модел ще обедини всички тези променливи, ще дискутира ефекта и статистическата значимост на всяка една от променливите, и ще дискутира типа на връзката им с грешката, и възможностте за подвеждащи оценки на параметрите породени от тази корелация. (също така, ше дискутира дали 5-те основни предпоставки за приложимост на регресията са удовлетворени, ама аре да не задълбаваме)

Последно, авторката не цитира конкретните ефекти на промелнивите (например бидейки жена причинява успехът на студента да е с еди колко си по-висок/по-нисък от този на не-жените' или пък средния успех на тези от добри гимнязизи вс този на тези от недобри гимназии. Т.е. няма никаква илюстрация на конкретните разлики между субгрупите, нито дискусия на статистическата значимост на тези разлики. Само цитира каква пропорция от вариацията в успеха е обяснена от различните променливи и на базата на никакви критерии отсъжда че тя (пропорцията) е незначителна. не съществува линейна зависимост между пропорцията обяснена вариация и силата на връзката: местоживеенето може да обяснява нищожен процент от вариацията, но може да има 'икономически' знаителен ефект.

Особено смешно е това че коефициент на вариация от 33% бил 'слаб!!! в БОЛШИНСТВОТО статии (дори и в икономиката) Р^2 от 25% е мечта! Р^2 от типа на 66% и нагоре, което според авторката е "удовлетворително" се срещат или само в тотално омацани модели, или в биомедцинските и инженерните изследвания :))).

Последно, не би било никак странно ако различните под-групи дефинирани на базата на стратификационни променливи манифестират различна динамика на успеха през годините ( самоче текста не позволява да се види дали това е така). Итова би се дължало на факта че подобни групи имат различна 'биография', или, 'структурна определеност' (която да се намира във връзка с потенциала за академични постижения, мерен на базата на успеха). Стратификационните променливи служат единствено грубо да се маркират границите на подобни групи, но не дават недвусмислена информация за естеството на структурните разлики между тях. А хипотезата, както е стейтната в този текст е, че тези променливи сами по себе си причиняват разлики в успеха - хахаха ;). Това наистина бби било проблем ако това че съм се родил мъж автоматично ме правеше с по-нисък успех ;Р

И е *пълен булшит* че анализът на ефекта на катедрените политики върху успеха "би бил твърде затруднен" ако стратификационните променливи имат ефект (както казва резюмето на секцията, писано от подозирам кой) - това че екипът на модернизатора на знае как се прави това е друг въпрос (и всъшност същинският проблем).

Даже най-елементарния модел който може да бъде използван за целта - линейната регресия прави именно това - изолира ефекта на независимите променливи включени в модела, докато държи нивата на останалите (променливи) фиксирани. Нещо повече, и много по-интересно - ефектът на определени институционални променливи/образователната политика на катедрата и т.н. може да варира съобразно различните субгрупи. Това също леснно се оценява), но, не виждам нито дума за това в текста. Нито пък е изследвана възможността за интеракция между независимите променливи (напр. местоживеене+пол и.т.н.)


Според мен това е непрофесионално подготвен анализ. Tова не значи не бих се съгласил със заключенията и изводите, просто, за съжаление в текста няма нищо, което да ги подкрепи или отхвърли.

Мързи ме да чета останалите секции сега, надявам се в тях да няма чак толкова лейм проблеми, ще видим ;РРРР

Когато пуснах линка към този текст изобщо не очаквах някой да реагира. Мислех, че ще го погледнете, ще си припомните старите преподаватели и дисциплини, ще си кажете: тц,тц колко на зле отива катедрата и ще го забравите.
Ти, обаче, направо ме шокира с твоя детайлен анализ (при това само на първата част) . Не вярвам дори съ-авторите на текста изобщо да са го чели целия, пък какво остава са сериозни размисли върху него. Така че едва ли някой от нас ще се наеме сериозно да дискутира с теб качествата на "изследването" (все пак текстът е 100-тина страници ако не се лъжа). За да стане все пак някакъв разговор ще си кажа и моето повърхностно впечатление от творбата, към която ви пратих линк:

1/ Всички статии са доста далеч от моята представа за научен анализ (от друга страна това изобщо не ме учудва, тъй като личното ми мнение е че социологията по принцип не е наука и със сигурност не е наука в България)

2/ Не ми се занимава със сериозни критики, но подозирам, че ако се зачета внимателно мога да открия доста недостатъци от методологическа и и дори от логическа гледна точка. Затова и не се задълбочих особено - така схванах какво иска да ни внуши всеки от авторите без да изразходвам излишни усилия, за да открия, че всъщност тезата му си остава недоказана.

3/ Цялостното ми впечатление е, че текстът всъщност цели да предизвика реформи (или поне скандали :)) в катедрата. Да се нахокат несериозните преподаватели, да бъдат принудени да пишат по ниски оценки, да ходят на работа, на катедрени заседания и т.н. Доколкото чух за известно време текстът предизвикал известни вълнения, дискусии и обидени физиономии :)))
Предполагам също, че мотото на авторите (и най-вече на инициатора ;-) ) е: "капка по капка вир става" - т.е., че с много такива инициативи постепенно ще накарат хабилитираните преподаватели да се заемат по-сериозно със студентите, а нехабилитираните - да напуснат (не знам дали си забелязал, но основните критики са насочени именно към изборните дисципллини и нехабилитираните преподаватели). Така, предполагам, очакват специалността да се превърне в място където се учи (какво точно се учи за момента няма значение), което според мен си е похвално като инициатива.

Branx, ако знаеш колко трудно беше писането и колко абсол'тно ненужни усилия бяха хвърлени по този текст. Наблюдавах отстрани някой от тях и направо "страх ме хвана". Честно казано ми напомни (а и на един от авторите) едно друго изследване преди години. И ти, и аз, и един от съавторите на настоящия текст и модератора на този клуб участвахме в него. И проблемът (т.е. един от многото) е същият - има данни и то добри, има кадърни хора, има и много труд и усилия и накрая излиза не много добре написан и не много добре защитен анализ.

Сега за текста - вътре има едни анализи в които групите, за които се прави дадено заключение се състоят от 3-ма човека!!! Е, не съм "на ти" със статистиката, но си мисля че приложените в случая методики на анализ не подхождат за такива заключения. Пък и едва ли някой може да направи "статистически значимо" заключение на основата на 3 случая.

Има още много неща, които бих искал да кажа, но и аз не дочетох текста. Реших че нямам време, ама сега май ще трябва да намеря и да го направя, щото си заслужава да го дискутираме.

Още повече че част от него ще бъде публикувана в Годишника на СУ като статия.

Но въобще не ми и хрумва да критикуевам авторите - донякъде съм запознат с условията в които изготвиха този анализ. Той наистина трябваше да послужи за "цепеница" с която да се халосат по главата определени хора. Е, дали това се случи - рано е да се оцени.

Е, какво друго е социологията в България, освен позиция -
понякога гражданска, понякога академична, но както каза Ани,
никога научна ;)))

Разбира се, спомянме си определяниата че няма как нещото-си-там
да не е отнесено към ценности, така че ОК, да е гражданска позиция;
но когато е само отнесено към ценности и нищо друго, става булшит ;)

Само ще отбележа, че аз като странично лице, от този текст аз не научих нищо ново; не намерих доказателство на нито една теза; не се наложи да се замислям за нищо друго, освен за това "ЗАЩО Е НЕОБХОДИМ ТОЗИ ТЕКСТ, В ТОЗИ МУ ВИД".

Така или иначе, текстът стана повод да си припомня брутналните публични изяви на презряната от мен фигура на социолога Мирчев, АССА (нямам предвид библеотекаря в СУ-ФФ-КС). Та въпросния експерт, на някакъв диспут, под егидата на незнам си кое министерство, смело обасняваше, а БТВ и НТВ смело излъчваха, как КАЧЕСТВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД (забележете - народ) ЗАМИРАЛИ и следваше с-л-о-ж-е-н демографски анализ, който доказваше че ЦИТИРАМ "Ако се запази сегашните демографски тенденции, след 50 години циганите ще са повече от Българите"; че "Качествените прослойки не се възпроизвеждат, а некачествените се възпроизвеждат", че "Момченцата вече не се интересуват от момиченца, заради компютърните игри"... това са все цитати :)))

"Социолог" в случая с другаря Мирчев, очевидно е етикет, който ти позволява да говориш пълни глупости, ползвайки наукоподобни фрази; И така откриваме научния популизъм - всекидневни съждения, идеологизирани до гнусно безобразие, които поради позицията на говорещия и компетентността на редактиращия, вкрайна сметка претендира за експертност, в една популистка, манипулирана публичност.

Това нямаше да ме дразни, ако пряко не засягаше личните ми интереси. И не говоря само за икономически мерки, които и аз не се чуствам достатъчно компенетен да преценям; вече става дума за грубо вмешателство на равнище идентификация и lifestyle. Примерно както вече знаете, милото правителство и преди всичко амбициите на Севлиевски, криминализираха четвърт София (с което хвърлиха хиляди деца в ръцете на наркодилърите и кво-ша-правим-сеа ченгета), като обявиха еднократната доза за криминално деяние. Експертите, които застанаха зад тази мярка, бяха същите поети и оратори, които не могат да различат атом от матом, но кво толкова :)))

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят

Редактирано от all_loosers на 23.06.04 16:31.

Социологът Мирчев, както и повечето, да не кажа всичките му колеги, произвеждат стока във вид на думи, която или е вече поръчана, или й се търси купувач. Затова те говорят може би даже не това, което мислят, и със сигурност не това, което следва от някакви данни. В случая - мехлем за ксенофобските и патриотарски настроения на избирателя, който си казва като го слуша: Абе аз затова ги мразим тия цигани...
На какво се нагледах или по-точно начетох по последните местни избори... И то от кухнята, защото публикуваното все пак е филтрирано и гримирано поне от кумова срама. Например: около 100 ламинирани страници (не мога да го нарека нито доклад, нито проучване, нито анализ) БЕЗ НИТО ЕДНА ДУМА АНАЛИЗ, без нито една дума текст - само разпечатка на таблиците от кростабовете на СПСС. Поръчано от кандидат-кмет чрез ПР-агенция и платено. Така че направеното от децата все пак е поне опит, не ги съдете строго...
А и да спомена по този повод една нова роля на обсъдения надълго и нашироко в съседна тема Г.Д. От 2-3 години основното му амплуа е акула на социологическия пазар, в който той не привнесе нито академизъм, нито научност, нито "модернизира" по някакъв начин. Стана един от тези, за които основният начин на печелене на проекти и поръчки е по двете основни методики: "мой човек" и "10%"

всъщност средната възраст на "децата", за които говорим е 30 години
така че ако погледнем отстрани: това е цветът на младата българска социология (поне двама от авторите имат титлата доктор, а мисля, че всички останали са кандидати за нея и до година-две ще я получат)

Затова си мисля, че по-голямо уважение ще им окажем ако вземем на сериозно техния "научен труд" и го разкритикуваме здраво, отколкото ако кажем: "постарали са се децата нека не им разваляме удоволствието, има време и те ще се научат"

Друг е въпросът, че за да го разкритикуваме здраво трябва да ни пука за него достатъчно, че да се постараем да го прочетем внимателно

Оу, съжалявам, не съм допрочела нещо... Прегледах линка още когато го пусна, преди месец-два и останах с впечатлението, че това са дипломни работи...

хаха, голяма халтура беше това за което споменаваш, но не може да се отрече че много неща научихме тогава - изследването си беше относително грамотно (макар че хипотезата че "има диверсификация" някак си не звучеше много авторитетно като оснновнаТА мотивация)

сега пак за текста - може ми тона ми в коментарите по първата част е бил по-рязък от необходимото (за което се извинявам на авторката, която не познавам, но съм сигурен че е е много съвестен и свеж тип който си работи сериозно въпреки всичко на което е подложена), но това в никакъв случай не е било проява на пореден опит от моя страна да се държа нагло по отношение на всичко свързано, макар и косвено с онзи-чието-име-не-се-назовава

изчетох доклада докрай и макар че има много интересни, и вероятно верни и използваеми неща, всички раздели без изклщчение (в различна степен) страдат от един общ проблем. в частност, не извеждат хипотезите си (ако изобщо имат такива) на основата на някаква, макар и рудиментарна, всекидневно-съзнателна 'теория' за това което се случва в катедрата, а джуркат данните и "предават какво показва 'безпристрастната статистика'".

Проблемът на този подход е че всеки кото пише по този начин може да изведе - буквално - каквото си пожелае заключение. Когато методологията (включително статистическата) не е директно от теоретичната постановка на проблема и когато хипотезите не са генерирани преди изобщо данните да са събрани, анализът се изражда в нищо повече от една грамотна спекулация.

Всеки - повтарям - всеки средноинтелигентен човек може да произведе що-годе убедително обяснение на това което се случва веднъж щом вече е видял данните. Проблемът е че съществуват неограничен брой (включително взаимно изключващи се) такива 'принципно' възможни обяснения. Ето защо е изключително важно хипотетичната логика на това което се иска от данните да бъде изведена дълго преди те изобщо да съществуват.

В противен случай, това което става е именно иделогизирано манипулиране на данните и маскиране на тези спекулации с "безпристрастността" на статистическия анализ. Проблемът е, че ако един аргумент почива само на статистиески анализ, той можа да бъде разбит обидно лесно, дори ако е супер софистициран (не че това е проблем на авторите на текста който обсъждаме). Както Ани спомена, тезите на авторите са доста ясни, но си остават неособено подкрепени. Ако има интерес в клуба, може да задълбаем във всеки един от използваните статистически методи и тогава ще стане ясно в каква степен те са арбитрарно подбрани и до каква степен, всъщност подкрепят или не тезите на авторите (струва ли си??!?)

най-чистосърдечно си признавам аз самият съм писал по този начин - в горе споменатото халтурно изследване, ама тогава не е имало кой да ме научи че не се прави така . и макар че до ден днешен смятам че това беше нелош текст, структурата му (джуркане на данни--> интерпретация-->теоретизиране) е напълно неприемлива и показва пълно непознаване на елементарни научни процедури от страна на пишещия (тези и онези редове). хехе, вмсто тази класификация, получих похвали за написаното. ама тогава бях още млад и глупав и си мислех че може да МУ се вярва

съгласен съм с мнението ти. Засега още не успявам да прочета докрая текста, но се надявам и това да стане скоро. И после може да го обсъдим по-подробно. Самите автори също са съгласни за една дискусия.

Абе като си говорим за диверсификации и прочие...

Напоследък имам щастието да си общувам с разни тийнейджъри :)Та няма как да не ми стане любопитно, пък и всеки си разправя за това къде и как ще учи и т.н. И бях проятно изненадан, че прехваленото реноме на СУ се е сгромолясало, като изключение правят някои специалности, като Право, Стопански факултет и имшае още;

Но това, което искренно ме зарадва е, че ТУ се ползва с много висока популярност; хлапетата ми разказваха кво се прави там и нещата изглеждат доста интересно - стартирани са купчина програми, финансирани от фирми, като Microsoft, IBM, Oracle, HP и тук таме по бякой друг. В резултат копеленцата (в положителен смисъл) имат прекрасна материална база, реални "практики" и (ОПС!) ощше като студенти започват работа за реалните си работодатели. Разбира се всичко това не пречи в ТУ да има тонове простотии, но само малоумник би очаквал "всичко да е на 6"... :)))

Спомням си как в СУ прегръщахме парите на разни NGO и GO и супер самодоволно развявахме презрението си към "пазарните субекти", които от висотата на академичната ни свобода, разбора се са криминални ;)))

Хм, което сори, че откривам топлата вода, но академичната свобода в САЩ е функция на пазарна необходимост; Академичната свобода в Европа е политическа констъанта. Е... значи сме в Европа, да го еба! :))))))

Та ми е лйбопитно, какъв е сега рейтионга на университетите и специалностите?

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят

Редактирано от all_loosers на 11.09.04 13:56.

не занм дали има официален рейтинг, ако някой има информация, нека да я сподели.

Но ... все повече от познатите ми дето кандидатстват се насочват към социология, политлогия и особено европеистика.

Пък ако сте обрнали внимание допреди 1-2 години в Капитал на 2-3 месеца имаше пне по една обява за търсене на завуршили специалност социология или маркетинг. Сега я има една обява на пловингодина, я не.

Същевременно всяка година катедрите по социология обявяват все повече бройки. Сега например с новите магистърски програми презновата година ще се обучават толкова магистри, колкото никога досега. В СУ се надяват на над 90, в ПУ - наполовина, а чух че има и в НБУ, ЮЗУ и т.н.

Но явно рейтинга на социологията е висок, защото от тази година ще има такава специалност и в Велико-Търновския и вече бройките са им пълни - явно е търсена, още повече че във всички университети съотношението държавна поръчка-платено е около 1/3

хм... значи все още има държавна поръчка? Е, следователно не търсенето на специалност социология е причината да се открива тя в други университети, а чист маркетинг в институционална среда ;) - "има едни бюджетни пари, дето ако направим сепциалност ХXX и минем акредитцията - ще ги вземем! Давай да правим социология, ебати и маймунология!!!!"

А от другата страна седят едни семейства и деца, дето знаят, че "тябва висше" и понеже (а) "то е почти безплатно", (б) "носи бонуси, като карти, общежития и др." и (в) "и без това ще мога да работя, щото то няма много за учене", тия деца отиват в съответните университети, учат, серат, ебат, ностя тухли и накрая взимат диплома; капо от цялата работа е бюджета, който рабира се пък ограбва бизнеса... Оф; досадно :(

Резултатът, че тонове "висшисти", работят на "операторки" позиции, които успешно биха могли да изпълняват и с образованието си от един колеж, на свой ред превръща дипломата в това, което е - една хартийка, без която не можеш; или поне така ти казват всички хахах :)))) [за незапознатите, аз понеже не съм се дипломирал, с тия постове си избивам коплексите]

И ето защо, е напълно възможно студентка по маркетинг ПЕТИ КУРС, да попита - "А какво е това ATL и BTL?", а колежките й да си запишат внимателно двете съкрщения, докато се чудят това дали е умен въпрос или е глупав въпрос и да му еба майката, това по кой предмет беше и изобщо учили ли сме го... :))))))

От тук въпроса за "рейтинга" - ако това е рейтинг на база кандидатстудентския интерес, то как се коструира този интерес? хилядите хлапета, които искат да учат "психология", "културология", "европеистика", "маркетинг" и т.н. дали изобщо иматъ идея какво правят с тези специалности? Или вече са наясно, че "и без това няма голямо значение" ;))

А за магистърските програми... Значи наскоро гледам една реклама на НБУ - "Искаш ли да станеш магистър"; Първата ми реакция беше - Eбати простотията! Ми не искам да ставам магистър по принцип! Искам да уча, това което ми трябва за да се "реализирам", както му викат... Но след това леко се замислих и си казах - "Ебати правилната комуниакция! Ето едни здравомислещи хора, които са нясно че "да бъдеш магистър" не е квалификация, а диплома - следва, че "магистърко обучение" в БГ университет трябва не на хората, които искат да повишат квалификацията си, а на които титлата им трябва ДОКУМЕНТАЛНО (HR, CV, кандидатстване в чужбина) или ПРЕСТИЖНО (баба, мама, съседката, Мими)... :))))

Прекалявам ли или звучи разумно? Ако звучи разумно обаче, се появява друг важен въпрос - каква е причината тези пари да се разпределят в тази посока? Социален популизъм или някакъв академичен лобизъм или "инерция", която не е достатъчно скъпа на бюджета, за да бъде преосмислена? Ето това не знам :)) [?]


wow...
Ще кажа само
незнам-си-там-какво във вишнев цвят<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от all_loosers на 12.09.04 19:08.
Редактирано от harka на 13.09.04 09:10.
Върнат оригиналния изказ - Редактирано от harka на 15.09.04

Редактирано от harka на 15.09.04 09:43.

Имаше може би преди два месеца някъда почти едновременно два публикувани рейтинга по вестниците – на Сова 5 и другия на едно НГО с коментар на Димитър Денков (от ФФ на СУ). В единия СУ беше на някъде около 10 място, в другия – на трето. Методиката беше много смътно описана, ако изобщо, и беше изцяло социологическа – в кой ВУЗ искате да учите и т.н. Кого и защо точно него са питали – не беше много ясно.
Миналага година четох подобен рейтинг или в Stern, или в Spiegel. Там първо се правеше рейтинг на специалности, а не на университети, което е съвсем логично: в СУ може правото да е най-добро, но информатиката да не е. Второ, данните бяха от най-различни източници: брой кандидати на място, проучване на материалната база и качеството на преподаване в съответните факултети, реализуемост или как да го нарека след завършването, плюс вече вечните въпросчета към родители, студенти, HR и може би още някого. Смътно си го спомням, но тогава много ми хареса.
А защо СУ се срива и как ще продължи да го прави е много дълга тема, не ми се разваля настроението сега да я развивам. Честно казано, един светъл лъч не виждам, лъч не е точната дума, не става дума за светлина, грам рационалност не виждам.

Може да се каже че дори в САЩ 'академичната свобода' е подложена на много сериозна критика, и привилегирования статус на нуката се подлага ако не на съмнение, то на все по-нарастваши изисквания . Kоето е по-важно - все повече като условие да се дадат пари на университетите се изисква да се демонстрират връзки с индустрията, директно индустриално участие във финансираните проекти, а от краяа на 80-те години се създават и изцялно нови изследователски инситуции, като инженерни рисърч центрове, суздаващи се с държавно финансиране при условие, че грубо казано, група професори от различни факултети/университети се събират и предлагат "изследователска програма" в която индустрията да има директно участи (и полза от което). След около 10 години държавното финансиране на такива центрове спира, и те или остяват на самоиздръжка или изчезват.

В същото време, системата за определяна на възнаграждения и процедурите за повишение и тенура (?) в традиционните академични департаменти НЕ подкрепят учени които искат да се занимават с по-приложна работа. Като резултат, младите учени са прнудени да оценяват приложната работа по-ниско от фундаменталната, т.к. само втората (все още) ще им осугури сериозни публикации и рисърч който се взима предвид при кандидатстване за поастоянна позиция (hehe, za poveche podrobnosti otworete Journal of Technology transfer po niakoe vreme dogodina kadeto vsichko si e opisano v statiya chiito avtor/i niama da spomenavam :)))

майтапа настрана, въпреки преходни, предимно организационни трудности като гореописаните, през последните десетилетия в публичното пространство на по-развитие страни от науката изрично се изисква да демонстрира икономически и социални ползи. съответно, дните на неограниченото държавно финансиране за фундаментални изследвания като цел сами по себе си отдавна са отминали. най-замележителното е че това се смята за нормално и дори се насърчава от научната обшност (с изклщчение на маргинализирани науки като социологията и философията които плямпат за това как изследователските интереси се били диктували от н'ам кво си).

проблема на страна като българия е че нямаме силна агенция която да управлява и адмнистрира пари за наука и в която да работят не сам учени, но и мениджъри и администратори. в резултет "научната общност" в общи линии е оставена сама на себе си - една самостоятелна клика от одъртели и посредствени гадове (най-вече в катедра социология на СУ), неподложени на абсолютно никаква публична отчетност, в резултат на което се самолегитимизират като академици посредством собственото, безспорно много вискоко артикулирано, и разбира се диалектическо, дистанциране от "прозата" на пазара. Нали ако не го правят, ще трабва да демонстрират резултати, а тогава твърде бързо ще стане ясно че нямат никакво основание да заемат привилигерования статус за който претендират че им се полага

P.S. мисля да се върна в бг само и само за да им разкажа играта ;))) НАТЕ!

Добре казано, Branco и ако не те затрудняв дай малко повече инфо за тази статия - примерно заглавие или в кой брой на JTT се очаква да излезе - поне на мен ще ми е много интересно да я прочета.

Колкото до финансирането на университетите в БГ и въобще по въпроса за реформите в БГ висшето образование - както му казват "модернизацията на бг образователните институции" - излезе една доста добра книга, която прави оценка на един голям проект за модернизация на образованието у нас. Проектът е бил финансиран с "предпресъединителни пари" (и такъв термин вече имаме) и то с много, много пари. Резултатът - абсолютно никакъв. Въпреки че има отчетен някакъв разход. Всеки ще каже "българска му работа" и ще пусне няколко солени думи по повод на политици и т.н., но най-възмутителното е, че според оценката на този проект 90% от средствата са останали неусвоени и следователно загубени за БГ поради "институционална съпротива" на различни нива и по различни начини.

Книгата се казва "Държавата срещу реформите" и е от авторски колектив от катедра Социология, СУ. Излезе 2004 г., издат. къща "Изток-Запад"

Знам, знам - но не бързайте - заслужава си четенето - има текстове от множество други автори - Румен Аврамов и още някои, които си зслужават. И ако пропуснем някои "методологически", "социологически" и т.н. "-ически" подходи и анализи, които могат да бъдат оспорвани и/или критикувани - книгата съдържа доста актуална и най-важното уникална фактология как точно българските институции се стремят да спрат реформирането на образователната сфера и защо го правят.

За намиращите се ИЗВЪН Б-Я книгата е on-line available at

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж, аз никога не казвам ПИЙЙЙБ, като искам да кажа XXXXX :))
Моля те, не ми разкарвай всичките цинизми, както им викат,
щото това си е "изказна форма" :):)

Няма закон, който да ме задължава или
морлана норма, която аз споделям и
те да забраняват използвантето на
цензурираните с ****** изрази :)

А се ужасявам от това, че в мой пост,
вместо "да го еба" има ***** :)))))

Ако някой е дотолкова деликатен, че
използването на "мръзни" думички му прави впечатление,
то този някой трябва да ходи с тапи в ушите :)))

Но преди всичко - не мога да споделям норма,
която не разбирам :))) кажи ми една ОСНОВАТЕЛНА
причина, да не се използват думички като "еба",
още повече че изразите не са персонални обиди, а
просто форма на експресивност ;))) ?

И хахах :)) Сетих се за Бичето и култовото обобщение:
ИЛИ Щ'Е ЕБЕМ ИЛИ Щ'Е БИЕМ ;))))

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят

Редактирано от all_loosers на 13.09.04 13:01.

нямаш проблеми, само че според мен или трябва да има еднакви правила за всички или въобще никакви правила. Спомняш ли си онзи случай с многоуважаемия г-н Матакиев - та той тогава също твърдеше, че това е "начин на изказване" и не иска никого да обиди. Дори в едно от предаванията обясняваше, че дори когато споменава нечия майка, това не било лично, просто такава била "наложилата се езикова форма".


Не че на мен някой път не ми се иска да "се изразя" още по-красноречиво по повод на някои хора и проблеми, ама нали уж е публично пространство и важат определени социални норми.

По този повод се сещам - вчера гледах една комедия на Джери Брукхаймер, само дето изпуснах началото и не знам заглавието. Та имаше следната сцена:

В един ресторант се храни наемен убиец и до неговата маса едни дебелаци пушат пури. Той съвсем учтиво ги помоли да угасят пурите си, защото не му била приятна "пържола с вкус на пура". Те му отказаха. Той ги помоли пак, разяснявайки че въпреки че в ресторанта не е забранено пушенето той ги моли отново, защото било етично да се съобразяваш с неписани правила на публичните места. Те му се изсмяха ... Резултатът си го представяш - говорим за наемен убиец все пак. :)))

Не че намеквам, че искам да те убивам :))

П.П. Иначе как да обясня на един тип дето прди 2 седмици му изтрих постинга, щото беше 99% псувни и нецензурни думи и то без конкретна връзка със социологията, ако не броим че тези думи бяха по повод на преподавател по социология, който явно го е скъсал на изпита и то не еднократно.

Но айде да направим така оттук нататък, който иска да използва такава "изказна форма" да го прави, но умерено. sorry ако съм ти нарушил стила :))

апропо, к'во мислиш за идеята по примера на други клубове да сложим една тема "какво и как се пише тук" - винаги съм смятал че за интелигентни същества това е излишно, ама знае ли човек. Пък и другите клубове ги посещават различни хора, пък тук таргет групата е доста ограничена.

За "клубните правила" - ОК ;) Оправяйте се с Лил хехех :)))
За нецензурните изрази - УМЕРЕНО; съгласен съм :))))
Случаят Матакиев не е подходящ - той обиждаше конкретен човек и не спазваше правилата на "социологическия текст"; а това тук си е форум, интернет форум :))) Една от причините хората да обичат Интернет форуми, е че те са по толерантни към всекидневните форми на изказ, към правописа и стилистиката :))) Да не отнемаме това удоволствие на хората (мен в това число).

А за триенето на постове... Дощъл някакъв маоумник и псувал 2 листа преподавателя, който го е скъсал... Защо да го триеш? Остави го. Нека човека не се фрустрира - той ще си го напише, а практиката до този момент показва, че винаги ще се намери някой, който ще изкаже противоположното мнение :))))))))

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят

Добре бе Лил, все пак там има някакви промени. Изключено е енищо да не се променя или поне така ми се струва. Вземи разкажи това онова, макар и да те мързи? Верно ми е любопитно :( ?

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят

Абе човече, кво ти става бре :) ? За какво ще им разказва играта? и на кого? Тя играта тук е друга, следователно въпроса е дали искаш да я играеш или не искаш :))) Ако играта няма значение, значи остават хората - става прекалено лично цялото чудо... :))))) [?]

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят

Освен книгата "Държавата срещу реформите", за която споменава Харка, информация за мониторинга на проекта "Модернизация на образованието" има на сайта на фирмата на Георги Димитров: Асоциация за нам-кво-си. Не помня нито сайта, но ако някой знае точното име на асоциацията - много лесно може да се намери и сайта.
За съжаление обаче Георги Димитров е личностно "пристрАстен" към този проект, при това отрицателно, знам, че е имал големи проблеми с МОН и затова може би не е съвсем обективен. Не че проектът няма за какво да бъде наплют, но не точно ГД е този, който ще го направи обективно и безпристрастно.
Съжалявам, че пак намесих личности, но все пак е някакво инфо.

Да не вземам думата сто пъти: Не ме дразни стила на ол лузърз, даже не ми мина през ума да го редактирам когато го четох. Но пък някой може и да се издразни, знам ли.

А за висщето образование - много е дълго и ми е оплетено в главата, ако си го систематизирам може и да напиша нещо. Плюс това вече съм от другата страна на барикадата и може би виждам нещата вече изкривени.
Оня ден ме пита един познат: Как са студентите?
Аз му отговарям: Ами не им се чете.
Той: Говориш като даскалица с 30-годишен стаж.
Така че вероятно мнението ми няма да е много обективно.

сори, не съм искал да наруша нечий права, още по-малко твойте :))

Ама май все още налучквам как да се справям с това модераторстване

върнах оригиналния изказ на постинга ти. Колкото до този с псувните - или, или. Не мисля че трябва да се толерират подобни неща, но ако другите "клубари" са на твоето мнение, връщанетона постинга е най-лесната работа.

браво Лил,

все повече ти се възхищавам

ето адреса - Асоциация за социлани изследвания -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спираме с темата :))
Аз псувам по-малко и пробелмът е решен :)))

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят

Добре бе Лил, все пак там има някакви промени. Изключено е енищо да не се променя или поне така ми се струва.

Промени има. Основните от които са: постепенното пенсиониране на част от преподавателския състав, разделянето на бакалаври и магистри и акредитацията на ВУЗовете, която затвори все пак, макар и крайно недостатъчно, някои измислени университети. Също така и пазарното ориентиране на студентите, които изискват и полека-лека ще наложат на преподавателите да им дават това, което ще им трябва за да работят, а не за да се затворят в кула от слонова кост. Това е положителното.

Отрицателното (ще ми се наложи да се впиша в традиционното балканско мрънкотене: парното скъпо, децата не слушат, висшето образование не струва :((
За мен системата на висшето образование или айде да се спра само на СУ, защото това ми е познато, има четири основни елемента: управление, преподаватели, студенти и администрация.
За управлението вече се каза по-горе, че университетът трябва да се управлява от мениджър, а не от безкрайно симпатичен, ерудиран и умен бонвиван и светски лъв. Това що се отнася до практиката на управлението и може да бъде променено с не толкова много усилия. Що се отнася до стратегията - там нещата са по-сложни. Ако си зададем въпросът: Какво всъщност прави Университетът? честният отговр ще е: ами привлича студенти. Целта е единствено да има студенти, да има натовареност за преподавателите, да кипи безсмислен труд в администрацията и т.н. Това какво правят студентите по време на обучението си и най-вече какво правят след това - изобщо не стои на дневен ред. дай ние сега да им дадем възможност да се отъркат о академичната превъзнесеност, пък после като ги изплюем в живота - да се оправят сами.

Преподавателите. Нищо ново няма да кажа - поне една трета трябва да се изметат от Университета. Как да стане това - идея си нямам. Какви да са критериите, след като научните (научна степен, хабилитация, публикации в псевдонаучната, основана преди 10 ноември научна общност) не работят. Ясно е, че част от преподавателите стават, друга част не стават. По какъв рационален и законен начин да се освободим от тези, които не стават, и да мотивираме и стимулираме тези, които стават - не знам, защото в момента няма дори изискване да влизаш в час точно в и петнайсе, а не с 15 минути закъснение. Въобще цари едно любовно единомислие между студенти и преподаватели: на едните им е изгодно да учат по допирателната, а на другите също им е по-малко главоболие да преподават по допирателната.

Към branx: можеш да им разкажеш играта (и ме извикай да се понасладя ако го направиш), само ако те чуят. А могат да те чуят само ако проникнеш в дълбоко капсулираната общност. А прониквайки, неизбежно трябва да приемеш част от правилата на играта. Не знам дали си струва.

Студентите. Те, разбира се, са най-малкото зло, в края на краищата ядат зелника, който им се дава. Но, Бога ми, сега започва учебната година и на първия, който ми каже, че ще се яви направо на изпита и че не може да идва на занятията, защото работи, ще му фрасна един. Само на първия, защото ако на всички трябва да им фрасна - ще ме съдят за масов побой.

За накрая - най-тежкото. Администрацията. Оруел и Кафка взети заедно - ряпа да ядат. Плюс всички вицове за блондинки, в които "блондинка" да се замени със "секретарка" :)) И пак няма никаква възможност да бъде някой съкратен или уволнен. Хващам се на бас на каса бира срещу стек шоколади за мен, че в Университета няма нито една секретарка, която да изтърпят в частна българска фирма дори и един месец ;)

Сори за логореята :)

Редактирано от Лил на 16.09.04 20:06.

Лил... влюбен съм в теб... :)))
Моля те - пиши повече, за да та чета!!!!

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят