Доколкото знам преди избори политическите изследвания се правят с независими извадки, въпреки че единственото нещо, от което се интересуват е промяната в рейтинга.
Въпросът ми е: не е ли по-точно да се работи с панел?
Сигурен съм, че тук основен е въпросът за разходите (какъв панел, като можеш да добавиш 5 въпроса към омнибуса), но смятам, че медиите можеха да се съберат, да обяват конкурс и да си разпределят разходите.

Не мисля, че за изборите се накачулват въпроси към омнибус - просто извадката за едни местни избори в окръжен град, различен от София, и някаква друга извадка - за маркетингово или друго проучване, трудно ще съвпаднат. На "око" за окр. град извадката е минимум 500 човека, Алфа рисърч правиха с 700-800, другите си мълчат. Освен ако нещо за някой местен продукт, местна бира например, ама тя се пие и в селата и в съседните окръзи... Не знам, мисля че са си отделни електорални изследвания.
За второто вече съм сигурна - не медиите, а политическите партии и кандидатите плащат изследванията, все пак едно изследване си е скъпа работа, по никакъв начин една публикация не може да компенсира разходите (само сметни тези същите минимум 500 човека колко може да струват в анкетьорски труд, вкарване, данъци, осигуровки, телефони, режийни, командировъчни и т.н. Да не говорим за печалбата, която според мен за акулите трябва да е от порядъка на 1000 лв поне. Може и да греша........, може и да е 1000 евро :))

Аз нямах предвид избори за кмет, там наистина с омнибус не става.
Що се отнася до това кой плаща проучванията - днес четох, че БНТ ще даде над сто хиляди лева за екзит пол. предполагам, че и бТВ ще даде пари за паралелно преброяване. По принцип смятам, че основната сума пари за политически изследвания се дават от разни фондации и институти (чужди).
Та въпросът ми остава: панел (дори на регионално ниво) или всеки път с различна извадка?

моето лично мнение е че панел ниямя да е подходящ за целта -
1. извадката ще трябва да е буквално перфектна и доста по-голяма от стандартните
2. за последното според мен има поне три причини - а. с панел може да се изследва промяна в индивидуални предпочитания по отношение на специфични, и относително лесно дефинируеми, и най-вече - тривиални 'предмети'; т.е. неща отношението към които се вляе от ограничен брой, не особено сложни, характеристики на индивида и съответния 'обект', кето промените във въпросния обект са ограниени на брой и отношението на индижида към него може *директно* да се свърже с промените в съответната характеристика (напр цена); другото най-често приложение на панеля би било просто следенето на промените в определени индижидуални характеристики - кариера, доходи, образование, потребителски навици;

политическите предпочитания ми изглеждат значително по-комплексни и са по-скоро функция на ставащото в публичното пространство, а не на ограничен брой променливи; т.е. факторите оказващи влияние на политическите предпочитания трудно могат да се изолират, или поне не до степен която да позволи приписването на конкретни промени в рейтингите на конкретни събития; последното кажи-речи обезмисля панела ; много по-лесно е да се следи връзката между събития в публиното пространство и/или промени в стратегиите на съответните партии и рейтинга посредством ад хок изследвания, отколкото да се харчат пари за панел.

второ, свързано с предишното, падам си по 'рационалния избор', но не съм сигурен че политическите предпочитания, поне в бг, се формират преди взичко на базата на сравнение на, да речем, програмите на различните партии и избирането на 'най-благоприятната за мене'; ако това беше вярно, нямаше да го има проблема с ниския брой на гласоподаватели - безотносително качеството на наличните алтернативи, 100% от населението щеше да гласува за тази която му изнася най-много от наличните;

трето, промените в рейтингите рядко са драматични, което означава че е необходима наистина огромна и скъпо струваща извадка за да се улови промяната по марджините; мисля че това ще е по-сено да се контролира с независими извадки, защото колкото и да е перфектна извадката за панела, *никога* не е известно доколко тя а представителна - разбира се, тя може да е 'със сигурност' представителна по отношение на определен брой стратификационни променливи, но не може да знаем дали това са основните променливи, релевантни на образуването на полиитическите предпочитания; с независими извадки този проблем се преодолява, дори и влиянието на тези скрити променливи да не е известно, тези влияния се съкращават взаимно;

Мдааа, не ти харесват панелите :-)
Може ли да направя няколко коментара върху постинга?
Е какво пък.

Аз по принцип си мисля, че всяка извадка трябва да е перфектна, а големината и зависи от нуждите на последващия анализ (разбира се след необходимия минимум). Не е редно да изхождаме от позицията, че панела ще го направим супер калпав, а пък независимите ни извадки ще бъдат съставени хипер случайно с невероятно актуални, пълни и достоверни списъци на генералната съвкупност.

Според теб има някаква много сериозна и значима разлика между избора каква марка ракия ще си купиш, филма по коя телевизия ще гледаш, за кой политик или партия ще гласуваш. Всичко все пак опира до определена схема за вземане на решение. До каква степен влияе рационалната или емоционалната (или стохастичната) компонента е строго индивидуално. Което в конкретния случай въобще не засягам. Какво общо има панела?

Политическите предпочитания за мен не се формират по сложно отколкото предпочитанията към определени стилове музика. Даже си мисля, че нещата са доста по-лесни, защото значително по-рядко (само по избори) имаме нужда да направим политически или (личностен) избор. В този период на избор (предполагам не повече от 3 месеца) всички хора стават "информационни вампири" - поглъщат всичко, което би им помогнало да вземат решение. Тук за мен е особено важно да имам СРАВНИМА континуална информация. Честно казано не ме интересува толкова дали рейтингът е 35% или 28% (което може да се дължи на лош панел), а защо тази седмица рейтингът е 30%, ако миналата е бил 28%. Дали защото тази седмица цитираното изследване е телефонно с извадка 600 респондента (?!?) или защото в извадката е попаднало едно кофти гнездо от Смолянско дето няма като тях никъде по света, или това просто си е в рамките на статистическата грешка (+-5% да речем). При независимите извадки, факторите, които могат да ти попречат да вземеш разумно решение, са доста.
Панелът, от своя страна, съм съгласен, че е супер чувствителен към начина на формиране на извадката. Но за сметка на това можеш да контролираш как събитията влияят върху настроенията на извадката (повтарям, на извадката). Пак ще кажа, че за мен лично, а и за доста бранд и маркетинг мениджъри не е толкова важно дали пазарният дял е 30%, а дали отиваме към подобрение или провал. Разбира се, че и с независими извадки можеш да усетиш тези флуктуации, но само през по-дълги периоди от време, когато вече може да е късно или в самия период да са се случили много неща, някои нагоре други надолу.

От гледна точка на цената: ако трябва да направим едно изследване месечно на определена целева група - да, независимите извадки са по-евтини. Но ако трябва да доставяме данни два пъти в седмицата за период на 3 месеца?

Бранко, все пак трябва да отчетеш факта, че не съм работил по панели, а само съм чел. Разсъждавам на базата на опита си с тракинг изследвания с независими извадки. Така че извини ме ако ти звуча непрофесионално :-)

хехе, не е вярно че не ми хареват панелите :)) те генерират данни-мечта, но най-вече ако става дума за неодушевени предмети, таккива като лихвите през година Х ;РРР

майтапа настрана, всички коментари са си много на мястото; в частност, абсолютно съм съгласен че конкретните стойности (да кажем на рейтинг-а) не представляват особен интерес, важното е каква е промяната и защо се е получила;

също така, приемам критиката че мистифицирам политическите предпочитания ;))) - може би изборът не е чак толкова комплексен;

НО:
все пак продължавам да твърдя че панелът няма да има особени предимства пред независимите извадки що се отнася до следенето на промените в политическите предпочитания, по три причини:

първо, ключовите променливи на базата на която те (предпочитанията) варират, няма да се променят; говоря за възраст, образование, местоживеене, доход, професия, и т.н. - това са променливи които обясняват доста голяма част от вариациите в политическите променливи; ако направиш панел, те ще са си постоянни, а нямаш ли вариация в (основните) независимите променливи, не можеш да обясниш вариацията в зависимата променлива; т.е. каквито и вариации в рейтинга да установиш те може да са преди всичко ефект на 'грешката' (не на статистическата грешка, ами тази на модела - т.е. всички онези рандом влияния които оказват влияние върху избора, но не са релевантни или систематично свързани с него - напр. бившата ми приятелка е активист на партия х, у или каквото и да е, е па няма да гласувам за тях вече)

второ, тези стратификационни променливи, разбира се, сами по себе си не обясняват нищо; те са само 'прокси'-та за някакви структурно-определени (появи ми се гаден вкус в устата...) особености на индивидите в групите дефинирани от въпросните променливи) т.е. не това че си млад професиналист от столицата те прави да гласуваш за Х, а групата на тези като тебе има мотивации и аспирации които мотивират политическия им избор и вотинг поведението

и трето, следващо от 1., що се отнася до политичеките предпочитания, няма индивидуални промени и променливи в поведението на респондентите които да ти позволят да обясниш промените в политическите им предпочитания; например, докато в маркетинг панел можеш със сигурност да установиш че ако предишния месец домакинството си е купило кафе машина, то консумацията на кафе навън е намаляла с еди колко си, не ми изглежда твърде вероятно да се идентифицират много поведения или промени в индивидуалните характеристики на респондентите които да обясняват промените в политическите предпочитания

накратко, съгласен съм с всички предимства на панелите които по принцип изреждаш, но се съмнявам че тези предимства са релевантни що се отнася то следенето на рейтингите; може би за някакви второстепенни партии и/или политици обаче пък да се ефективни, хъх, ненам

и четвърто, всъщност най-важното; има малък проблем с единиците на анализ:
'рейтингът' не е характеристика на респондента, а на времевия момент в който е направане оценката му; панелът, натуралли, следи промени в индивидуалните характеристики; т.е. може само да се спекулира за естеството на връзката между, да речем, публични скандали и индивидуален политически избор,

също така, изборът е дискретна променлива - т.е няма линейна зависимост между независимите променливи и избора - да кажем, определен процент декларират че ще гласуват за партия Х, само че не всички от тях ще имат еднакво предразположение към въпросния избор (теоретино можем да си го представим като латентна променлива "предразположение за се избере Х, разпределението на която варире); това означава че например някои от хората са 'биквално' на границата между това да направат този или алтернативен избор, т.е. ефекта на независимите променливи не е един и същ; например скандал за корупция в СДС няма да повлияе на избора на ветеран седесар (научен сътрудник в бан 50 годишен, 2 деца и обсебен от американската мечта), но може да промени решението на някой рациониален , гласоподавател (технократ, който веднъж периодично се замисля дали има обективни прични да промени позицията си, да рачем :));
това е интуитивно и очевидно вярно, но панелът не ти дава предимства когато се опитваш да оцениш и екстраполираш подобни промени; не че не може да се направи, но извадката наистина ще трябва да е огромна, просто защото въпросните промени ще се служват в рамките на много специфични субгрупи, а не 'по принцип';

Съгласен съм с много от написаните от теб неща. Обаче вродената ми склонност да дълбая ме кара да мисля в посока на подобряване на позицията си?
Според теб политическите нагласи (принадлежности) се формират бавно и зависят от социо-демографски или лайфстайл променливи, които лесно могат да бъдат контролирани (и квантифицирани). Абсолютно съм съгласен с това :))). Забележката ми е, че в България те все още не са формирани и едва ли ще се формират до следващите избори. Т.е. политическите нагласи предполагат обвързване на индивидуалните интереси с естествената (програмната политика) на съответната политическа партия. Оказва се напълно приемливо банкер да бъде подкрепен от лява партия и съответно на изборите да търси подкрепа, както от бедните така и от бизнеса. Всичко (силно казано, де) зависи от конкретните изяви през последните 3-4 месеца - PR дейност, реклама, подходящо медиа планиране и т.н. Аз смятам, че има разбира се, определена група хора, която наричат "твърдо ядро" и техният вот е предвидим.
За всеки случай аз не съм политолог и тези неща не са ми особено ясни, но за мен е важно да имам подходящ инструмент за следене на маркетинговата страна на изборите - ефективност на маркетинговия микс, какво се постига с една статия в "Дневен Труд" или репортаж по новините на bTV. Разбира се предварително залагам група клъстери в зависимост от техните media exposure и социо-демография и следя промените в тях. Смяташ ли че те много ще ми надуят извадката?

Що се отнася до променливите "рейтинг" и "избор" си много прав. Въпросът как се осъществява изборът предполагам е много интересна материя, която дава на познаващия я богати възможности за прогнозиране и манипулиране.
Съгласен съм, че тя трябва да се декомпозира на подпроменливи: аз предлагам рейтингът за даден кандидат да се формира от две променливи - 1. Степента на харесване/доверие и 2. Вероятността да се гласува.
Смятам, че точно панелът ще ми даде възможност да открия как влияят отделните елементи на предизборната кампания върху съответните два компонента. Не зависимите извадки могат да регистрират на какво ниво сме в момента, а не какво е довело до това.
Като извод: аз смятам, че политическите нагласи и настроения са много динамични в предизборните месеци и само панела дава възможност за някакъв контрол върху събитията. Досегашната практика с независими извадки кара някои политици да се чувстват като в небрано лозе, когато съобщават предварителните резултати в предизборната нощ.

Ако позволите...
Ще се намеся в теоретичния разговор да споделя практически опит. Участвах напоследък в почти панелно изследване, насочено към местните избори в един окръжен град. Почти панелно, защото бяха 4 проучвания и повече няма да има. Основният ми личен извод, че за тълкуването на данните трябва не социолог, а психолог, антрополог или нещо такова. Около една трета от участниците откровено лъжат или по-точно извъртат, крият се. Между една трета и половината просто не отговарят или отговарян на много малка част, което все пак е по-честно. Останалите всъщност са реалните участници в изследването. Гледала съм ги човек по човек, има умопомрачителни неща, които за рационално мислещ човек просто са необясними: хора, които на всички избори до сега гласуват по различан начин (прибл. 10%), хора, които гласуват ту за БСП, ту за СДС (още толкова), хора, които декларират за двата тура на местните избори различен вот! (например, на първи тур гласувам за Софиянски, но на втори няма да гласувам за него, ще гласувам за друг), хора, които подкрепят и ДПС, и НДПС или листа на НДПС – кандидат на ДПС или обратното, а те и на национално ниво, и в региона са в люта вражда (от резултатите на 26 стана ясно, че си ма села на ДПС и села на НДПС и те наистина не се припокриват). Да не говорим, че отговорите за миналите избори категорично не съвпадат с реалните резултати. Освен това влиянието на медиите и ставащото в София са далечен тътен, основна променлива е ЕЖК (Една Жена ми Каза). Мога да продължа в същия дух, но това все пак са частности.
Много би ми се искало да разбера с какъв тип проучване това може да се изследва, аз лично нямам идея.

Много интересно
Иначе, според едни наши данни, хората, които наистина се интересуват от политика са под 10% от пълнолетното население.
Все пак ще споделиш ли начина за формиране на извадката? Четох, че колеги отчитат голям процент сгрешен вот. Това абсолютно се очакваше според мен. Може ли да имаш толкова голям брой бюлетини и да не се объркаш? Трябва да си голям познавач. Проблемите, които споделяш си мисля, че се дължат на огромния брой алтернативи, които сте предложили на респондентите.
Друго решение е може би начина по който се задават въпросите. Това за кой ще гласуваш се оказва супер чувствителна тема. Не съм експериментирал, но ако имам възможност с удоволствие бих проверил няколко типа въпроси като: по скалата от 1 до 10 бихте ли посочили до каква степен харесвате всеки от посочените варианти (партии, кандидати...), пак по скалата...до каква степен имате доверие на ..., каква е вероятността да гласувате за всеки от ..., каква е вероятността да гласувате въобще..., каква е вероятността да бъдете извън населеното място в деня на изборите...
Нещо подобно. И от тях да се търси корелация за най-вероятния изход от събитието. Въобще всякакъв вариант на въпрос, който избягва директните въпроси: на коя партия симпатизирате и за кого ще гласувате.