Tazi godina shte kandidatstvam. Zhelaya da ucha sotziologia, no iskam da znam kude nyama da e zaguba na vreme. Dokolkoto mi e izvestno sotziologiya ima v Sofia, Plovdiv i Blagoevgrad, a ot esenta shte ima i v Turnovo. Kanya i molya vsichki posetiteli na foruma, koito imat mnenie po vuprosa da spodelyat kude e nai-dobrata sotziologia.

1. Razbira se, sigurno pochti vsichki tuk uchat v Sofia, a i veroyatno imat nai-mnogo osnovaniya da tvurdyat, che sa nai-dobrite.
2. No v Plovdiv naprimer prepodavat Andrei Raichev, Deyanov, a i sobstvenichkata (?!) na MBMD (ako ne se luzha). Siguren sum, che ako mozheh da gi pitam, shtyaha da mi otvurnat, che Filosofskiya fakultet e do golyama stepen partiino "prochisten" ot "komunisticheski profesori" (naprimer Isak Pasi, Dobrin Spasov - spravka v-k Sega ot 25.05.03), a vutre se podvizavat 100-kgramovi politolozi ala Ognyan Minchev i drugi konynkturni avtori na trudcheta i interpretatzii.
3. V Turnovo puk se kanyat da suzdadat spetzialnost-etalon v prepodavaneto na Sotziologiata kato za tzelta privlekat prepodavateli ot BAN. Toest neshto kato alternativen tzentur za suzdavane na sotziolozi i to, dokolkoto imam nablyudenia nad sotziolozite v BAN, s pomoshta na seriozni ucheni.
4. Za Blagoevgrad znam nai-malko. Edinstvenoto, koeto mi napravi vpechatlenie ot saita im e, che podgotvyat napravo magistri po sotziologia, dokato na drugi mesta zavurshvash bakalavur i posle kakvoto stane. Kak sa tam neshtata v deistvitelnost?

Nadyavam se, che poveche hora shte otkliklnat na moya vurpos/molba. Kazhete kak se chuvstvate ot drugata strana na barierata priemni izpiti.

ох, поставяш един много труден въпрос.... И да ти кажа честно съвсем не знам какво да те посъветвам... А пък и ми се струва твърде отговорно да давам такива съвети... От една страна да се занимаваш със социология е много интересно.... От друга страна както се сещаш образованието по социология по ред причини в нито една от катедрите не е кой знае колко добро... Въпреки това, ако човек има желание и ако полага усилия би могър въпреки нивото на образование да постигне много неща. Познавам доста такива хора, които станаха добри социолози, независимо от образованието.
Ще се изкуша да кажа, ме все пак образованието в СУ като че ли е най-добър вариант. Преподавателите в тази катедра залага на многообразието от школи и парадигми - така, че след като се запознаеш - можеш да си избереш тази социология, която на теб ти допада най-много... Няма да задълбавам в останалите специалности, извън СУ, защото ще стане много... Но ако си философски изкушен - може би Пловдив ще ти бъде по-комфортно...

mislia, che isboryt tribva da se svede do dve vyzmojnosti - Sofia ili Plovdiv. Spored men e viarno, che plovdivskata katedra e po-filosofski orientirana, no spored men tam prepodavat edin ot nai-dobrite v oblastta. Ako tribva da sravniavam sys Sofia -po otnoshenie na prepodavatelite Plovdiv moje bi e po-dobre, no ima i kofti strani. Pyrvo, otnositelno po-slaboto nivo na studentite tam, koeto vse pak e vajno zashtoto moje da se okaje ne dostatychno stimulirashto; i vtoro, katedrata kato tzialo ima po-malko resursi (knigi, kompiuytri, stipendii etc - ne che v SU e izobilie). Ta taka .... syhto si pomisli dali ne e po-uspeshno da idesh da uchish niakade po na zapad ...

Kudeto i da te priemat (az sum v PU, no ne sum sociolog, vidno ot nika),
po programa ERASMUS, moje da te pratyat v chujbina.
TAKA az sega sum v Lille, France, i ucha... da, sociologiya.

Pogledni tezi sites:
http://www.univ-lille1.fr/
http://www.univ-lille3.fr/

Здрасти,

за първи път от много време виждам свестен постинг тук. Браво. Браво и за това че си си направил труда да потърсиш пртедварително информация. Ето какво мога аз да ти кажа, като имащ опит и в двете катедри (в СУ завърших, в ПУ- бях една година хоноруван асистент)

1. Прочетох отговорите на въпроса ти. Хората са в едно прави - в СУ има повече ресурси - библотека, компютърна зала и т.н. Допълнително в София поне няма да имаш проблеми с каквато и да е литература - в Народна и в Университетска библиотека има всичко. А въпреки че има вече 2 учебника по социология + двутомника на Георги Фотев "История на социологията", през годините се ползват предимно публикации в различни книги. Студентите в Пловдив имаха огромен проблем с литературата и намирането й.

2. Никак не е за пренебрегване, че в София имаш възможност да почнеш работа към някоя от т.нар. "социологически агенции". В Пловдив това е почти изключено - там имат само работа за анкетьори - повярвай ми - познавам доста добре ситуацията. Не че в София не се започва пак от позицията на анкетьор, но имаш възможност да се развиваш.

3. По отношение на съдържателната страна на обучението. Двете катедри си имат и слаби и силни страни. В Пловдив наистина са по-философски ориентирани. Но в София пък няма да получиш НИКАКВО образование по философия и логика - просто липсва от програмата. (Има 3-4 избираеми курса по философия, но са абсолютен боклук) А философията и логиката ще се окажат изненадващо много важни когато дойде време за дипломната ти работа и държавните изпити.
Относно "практическата" страна на социологията. В София преди 2-3 години имаше много силни курсове по статистика, създаване и оценяване на въпросници и въобще се учеше доста от "занаята". Но напоследък чувам че тези курсове са изчезнали - част от преподавателите си отидоха - Ивайло Парчев в чужбина, проф. Венедиков се пенсионира, Живко Георгиев (заедно с Андрей Райчев е основния изследовател на "Галъп") се отказа от двата си курса и сега са го много закъсали в катедрата.

В Пловдив пък имат Донка Кискинова - много добра подготовка дава по статистика и много може да се научи от нея, не само конкретно статистика. Там е и Цветозар Томов - той също е перфектен в тази област.

4. И последно - за Търново. Вярно е, че от тази година ще се опитат да стартират обучение по социолгия предимно с преподаватели от БАН. Но въпреки че съм и лично заинтересован да има повече студенти, то си мисля че първата година едва ли ще е всичко наред - тепърва ще се уточняват програми, съдържание на курсовете и т.н.
Колкото до преподавателите - не ги дели никога на БАН и СУ, ПУ, от социологически агенции и т.н. Част от тях преподават и работят едновременно на всички места, друга част (именно от БАН) са, да кажем, че не са над средното ниво. В Института по социология има и извънаредно добри учени, но има и не дотам добри. Както и в двете катедри - СУ и ПУ.

5. И последно - като сумирам слабите и силни страни бих ти препоръчал София. Но пък там е доста по-скъпо да се живее - в Пловдив издръжката на студента излиза доста по-малко. А понякога и това е важно.
Но като шанс за реализация според мен София има огромно предимство. Не само всички социологически агенции са там, но и държавната администрация, Националния статистически институт, множество частни фирми, по-големите от които имат т.нар. маркетингови отдели, Public Relations агенциите, рекламните агенции, неправителствените организации и т.н. Всичко това са области където обикновенно се реализират завършилите социология. В Пловдив има може би едва 5% от тези възможности. А ако не си намерил начин още по време на следствието да натрупаш макар и малко практически опит и стаж, после е много трудно с намирането на работа.

УСПЕХ най-вече и много късмет на изпитите.

П.П. Ако имаш въпроси - ще се радвам да ти отговоря

Благодаря за отговорите на всички и най-вече на harka.
Като четях за достойнствата на Пловдив си дадох сметка, че май вече отдавна съм решил да кандидатствам в София и питам за другите университети само за да съм спокоен, че не съм сбъркал. Разбрах и още едно нещо - не знам почти нещо за специалностите и се хвърлям в неизвестното на основа някакви съвсем скромни (и най-вероятно неверни) предварителни представи. Вие ми говорите за философия, логика, статистика, а за мен социологията май до голяма степен е нещо като много обширна теория на модернизацията.
По социология се запалих в 9. клас от радиоесетата на Антоний Гълъбов. Като цяло те имаха доста философски привкус, но това не ги правеше празни приказки, поне за мене. После се опитах да чета социологическа книжнина каквато, струва ми се, има немалко по книжарниците. Естествено, минах "Покана за социология" на Питър Бъргър. Намерих и две книжки на Георги Димитров, където открих интересни за себе си неща. Само че от класиците на науката - Вебер, Дюркейм и пр. не съм чел нищо. Като чета някакви интерпретации по техни писания не ми изглеждат зле, но само толкова. А социологията може е би е едно голямо повторение и завръщане към "класиците"? Мисля, че съм привлечен от образа на разните социолози, които се явяват по медиите, взривяват малко или повече общественото мнение (или май само моето) с обобщени и осмислени конкретни казуси от живота ни и после се оттеглят да си пишат статийките или правят проектите. Докато всъщност и реално погледнато завършиш ли ще трябва да се радваш да те вземат в някаква агенция да правиш анкети и може би, ако си наистина добър, (и имаш партиини/политически връзки) може и да се/те изстрелят в ефира след 10-15 години. Това ми е втория въпрос.
Тоест за социологията знам главно от книгите, а каква е битието на един студент-социолог или дипломиран такъв ми е неизвестно. Предполагам, че не е чак толкова привлекателно, колкото е на един завършил юрист. Бих се радвал да споделите с мен как изглеждат нещата отвътре. harka, как например ти си стигнал до асистентско място в Пловдив, защо сега не си там, с какво се занимаваш. Какви са условията, за да те включат в програмата Еразъм (10x за сайтовете, но не знам френски). Изобщо как се виждат професионално студентие и вече завършилите социология.
Има и един чисто технически въпрос, по който получавам най-различни отговори. Каква е възможността студент-социолог в СУ да запише втора специалност. Трябва ли да има определен успех, на коя година от следването може да стане и пр.
Отначало бях решил, че никой няма да ми отговори, та затова нека пак благодаря на направилите го. Почти съм убеден, че социологията е интересна за следване, а притесненията ми май са две: че често социолозите избиват в празни приказки (вкл. да подкрепят с "научни" доводи определени политически или модернизационни действия) и че са ненужни (т.е. няма работа за тях като социолози(истински, а не платени)). Как отговаряте вие, когато ви кажат, че социолозите се занимават със стъкмистика.
Дано въпросите ми не станаха твърде много. Всъщност дано си струват като такива.

zdravej otnovo Vlado,

Ти поставяш много и интересни проблеми.
Ще се опитам да ти дам някои отговори, така както аз ги виждам.

Г.Димитров и Бъргър - те двете неща си вървят заедно. Т.е. Г.Д. препоръчва много горещо Бъргър. От друга страна щом вече си го чел - е, имаш определено и то не малко предимство пред останалите студенти или кандидатстуденти.

Колкото за класиците - не съм напълно съгласен. Социологията може да бъде и връщане към класиците, но може да бъде и много модерна и дори изпреварваща времето си наука. Ще ти дам пример: аз се запалих отдавна по едно ново направление в социологията - т.нар. социология на технологичните иновации. Това е по-скоро междудисциплинарен подход, който е тясно свързан със социология, икономика, философия на технологиите, история на науката и т.н. Сред авторите бих споменал Мишел Калон и Бруно Латур от Франция, Ричард Сведберг, Ричард Нилсън, Виибе Бижкер и много други. Давам ти ги само като пример, а първите двама горещо ти ги препоръчвам. И това течение в социологията е много ново - едва от 10-12 години и е много модерно. Има и по-нови идеи и теории, но мисля че вече си предобил впечатление за какво говоря.
Това не означава че не трябва да се четат класиците - напротив, според мен без доброто им познаване не може. Защото всичко тръгва от тях - не случайно са наречени "класици". Социологията се води че има 3-ма бащи (за майка - не знам :))) - Вебер, Маркс, Дюркейм. На Вебер за щастие има преведена "Социология на господството" и "Протестантската етика и духът на капитализма" и др. "Протестантската етика" ти я препоръчвам горещо.

Колкото за втората специалност - по мое време можеше да се запише след като си завършил втори курс и имаш успех не по-малък от 4.00 за двете години. И имаш право да запишеш само определени специалности - за социолозите това бяха философия, културология, някаква икономика в Стопански факултет, педагогика. Сега не знам как седят нещата - това зависи от вътрешните правила на СУ, така че трябва да провериш в отдел "Студенти" Там ще ти кажат, дори и да не си още студент. Отделът се намира на първия етаж на СУ, но не помня точно номера на стаята.

За това каква е професионалната реализация на социолозите мога много да говоря, но това си е предимно мое лично мнение. А какво е социологията и дали е стъкмистика - виждал съм и едното и другото. И стъкмистика и социология на европейско ниво (без да преувеличавам)

Сега трябва да бягам, че имам работа, но обещавам скоро пак да се включа.

Но преди всичко - ако догодина си в София ще се радвам да се запознаем, независимо дали учиш социология или не.

zдравей отново,

(иzвини ме zа някои латински букви, но в момента полzвам виртуалната клавиатура на КРЕДОР и явно тя не работи съвсем добре)

Дали социологията е "нещо като много обширна теория на модернизацията"? Ако учиш в СУ социология със сигурност ще се убедиш, че си прав. Там се учат ивънредно много модерниzационни теории. Въпросът е навреме човек да раzбере, че има и друга социология, zа да не стане като "кон с капаци".

Сега zа реалиzацията на социолоzите. Преди време пак в тоzи клуб имаше едно такова питане. И отговорът ми е същия като тогава. Общо вzето има две основни поприща zа zавършилите социология найучно и в биzнеса.

Научно zа мен оzначава да продълzиш като докторант и преподавател, неzависимо дали в някой университет или в Института по социология на БАН. На второто място имаш повече въzможности zа работа по проекти, които ако си добър ще печелиш съревновавайки се не само с други българи но и с чужденци. Всъщност преz последните 2 години все повече преподаватели от университетите също zапочнаха да правят проекти и предполагам че таzи тенденция ще се zасилва. В таzи сфера имаш и доста въzможности zа ходене в чужбина като специалиzации, докторантура, пост~док, конференции, семинари, летни академии и т.н. Но всичко си zависи от теб самия. Тук обикновенно "връzките" не са най важното нещо. Най вече zащото много от програмите са международни.


Второто поприще е биzнеса частен и държавен.
Има доста въzможности

- в социологически / маркетингови агенции. Слагам ги zаедно, zащото в България в повечето случаи теzи две неща са смесени. Не са много на брой и имената им постосянно се появяват в медиите. Шансът обаче zа "иzрастване в кариерата" е малък. Самите агенции са малки и единственото на което можеш да се надяваш е да станеш иzследовател, нищо повече.

- в частните фирми, които са клиенти на социологическите / маркетингови агенции. Почти всички големи фирми в България имат маркетингови или рекламни отдели и социолоzите са подходящ персонал. Въпросът е че те си търсят хора с опит. Затова обикновено си вzимат хора, с които вече са работили в социологическите агенции. Това е и една от основните причини в социологическите / маркетингови агенции да има много високо текучество на персонала.

- в държавната администрация и служби. Може да е Националния статистически институт или някой от клоновете му във всеки областен град. В министерствата или в многобройните държавни агенции, които напоследък никнат като гъби по европейски, предпресъединителни, трансатлантически и всякакви други програми

- в неправителствени органиzации и раzните фондации

- в фирми в областта на рекламата и public relations

- нявсякъде другаде където се сетиш.

та това е общо вzето

Hi,

много от рано си започнал да планираш втората си специалност. Недей така! може пък случайно да ти хареса да учиш социология ;-)

Понеже имам много богат опит в това отношение, ето ти малко информация:
Втора специалност вече не съществувава в СУ. Има само второ висше. Това означава, че можеш да учиш едновременно две висши образования и да получиш две напълно самостоятелни дипломи. Второто висше се записва след завършен трети курс на първото. Ако второто висше, което си избрал има задочна форма на обучение си задължен да го запишеш задочно, а не редовно. Ако няма - го записваш редовно, като евентуално ти правят индивидуален план на обучение с 50% натовареност (но това мисля, че зависи от самия факултет, аз лично нямам опит с тази индивидуална форма). След като запишеш второто висше трябва да си посещаваш лекциите и изпитите и на двете специалности, както всички останали студенти.

За да запишеш второ висше трябва да си положил успешно (т.е. минимум с 3) кандидатстудентските изпити необходими за тази специалност, независимо през коя година. Някои факултети имат специални изисквания... например, юридическия изибщо не приема такива студенти, факултета по математика приема само вътрешни студенти (такива които вече учат в него) и т.н. Всичко това можеш да го прочетеш пред отдел студенти на всеки факултет в който влезеш. Сега точно е сезона за подаване на документи и тези изисквания със сигурност ще бъдат залешени на таблата).

Стопанският факултет предлага някакви форми на втора специалност но те са равносилни по-скоро на завършен курс към някоя частна фирма, отколкото на диплома от ВУЗ.

Ами това е което мога да ти кажа компетентно :-)
Мисля, че това също би ти било интересно:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите