Е-ВОЛЮЦИЯТА

/ескиз/

I. Основни характеристики на е-волюцията
Благодарение на мрежата за първи път в историята си, човечеството се изправя лице в лице с феномена на индивидуална човешка самоорганизация с подобен размах, чиито основни характеристики могат да се сведат до:
1. Свобода
1.1 Комуникацията се управлява единствено чрез етиката изработена от самите участници и съответстваща на техните собствени идеи. Влиянието на доминантната култура, макар и не за пренебрегване няма традиционната смазваща сила. Отсъствува традиционната предопределеност на “етикетите” харктеризиращи предварително личността. От значение е само установената от самите комуникиращи култура.
1.2 Всеки опит да се установят правила или ограничения, които са в противоречие с общите интереси на комуникиращите биват бързо заобикаляни.
1.3 Стойността на всеки участник зависи от големината на добавената стойност, която той внася в конкретната комуникационна верига.
1.4 “Вноската” на всеки един зависи единствено от неговата собствена воля.
1.5 Стойността на всички комуникационни вериги е равна априори. Стойността на една комуникационна верига /форум,чат/ нараства с нарастване степента на нейната полезност, която тя представлява за глобалната мрежа.

2. Развитие
2.1 Мрежата е продукт на човешкия прогрес и от своя страна става основен двигател на прогреса. По своята природа мрежата е ускорител на прогреса.
2.2 Развитието на мрежата зависи единствено от развитието на нейните участници – както индивидуални, така и на равнище комуникационни вериги.
2.3 Възможност за връзка с всеки, навсякъде и по всяко време без дискриминация – технологична, финансова, политическа или друга.

3. Интеграция
3.1 Културна конвергенция.
От една страна, по своята същност комуникиращите в мрежата са продукт на различни култури, но от друга – в хода на комуникацията се осъществява процес на разрушаване на културните бариери с оглед да се използуват пълноценно възможностите на самата комуникация.
3.2 Синтез на изкуствата.
Самото съществуване на WEB е възможно единствено благодарение на синтеза на технологии, музика, графизъм и т.н. Тоест процесът на синтез на изкуствата ( интер и интра) е не само естествен, но и неговите продукти понякога ни изглеждат чудеса.
3.3 Интеграция на пространството.
Въпреки, че до момента все още няма комуникационно средство, което може да предаде цялото богатсво на комуникацията визави, web е единственото средство, което се доближава до тези критерии за качество на комуникацията. Въпреки това, различните средства използувани чрез web позволяват да се минимизират загубите на информация до доста приемливо ниво. Всъщност дори понастоящем пространствените граници стават все по-незначими за комуникиращите.

II. Въздействия

1. Към едно ново общество
1.1 Автоорганизация.
Web-а е техническото средство на човешка самоорганизация на глобално ниво по центрове на интереси, характеризиращи се с доброволност, общи интереси и отсъствие на пространствени и културни ограничения. Показателна черта е капацитета за самозащита на Web – мрежата разполага със своите свободни рицари – хакерите ( във изначалния смисъл на думата ) – които атакуват незабавно всичко онова, което цели да навреди на развитието на мрежата.
1.2 Култура.
В хода на развитие на web самите негови потребители изработват една цяла нова култура за комуникация – стил, етика, език и т.н. Всъщност може да се каже, че web културата е много по-динамична и отворена от традиционните култури. В web вече се наблюдава доминиране на нейната собствена култура за сметка на традиционната.
1.3 Синергия.
Самият web е синергиен феномен и по своята природа става генератор на синергия. По същество всички необходими условия са налице – динамизъм на обмена на идеи, многобройност на едновременните роли на всеки елемент и многобройност на динамичните елементи свързани чрез различни динамични канали. И всичко това – без традиционната тежест на стойности и етикети, предопределящи стойността на всеки елемент/участник/.

2. Към една нова икономика.
2.1 Динамизъм.
Самият факт, че една web година се равнява на три до пет традиционни години променя досегашните концепции за икономическа динамика.
2.2 Стойности.
Предвид на това, че жизненият цикъл на продуктите намалява по зрелищен начин и това касае преди всичко продукти с най-висока стойност на добавената стойност в тях, реаксира традиционните проблеми ( изследвания, технология, продукт, производство, дистрибуция) в идеологическата област – какъв тип изследвания и защо.
2.3 Концепция.
Динамиката и репозиционирането на стойностите прехвърля понятието конкурентноспособност в ново измерение – това на концепциите, т.е. способността да се генерират и обработват идеи и да се продуцират жизнеспособни концепции.
Това означава, че до голяма степен новите идеологии са прагматични структури, базиращи се на емпириката и визията на множество свободни участници в процесите.

3. Турбулентност
3.1 Интеграцията на web концепциите в традиционното общество – схващания, традиция, политика, свобода – до голяма степен ще се реализира чрез синтеза на ново, прагматично равнище на познатото противоречие “нормативизъм срещу позитивизъм”.
3.2 Адаптиране на традиционната икономика и най-вече управление! към web условията.
До момента икономиката беше една от базовите променливи на промяната на традиционните култури. Конкурентната борба беше на ниво възможности за създаване на нови продукти, които да станат необходимост за потребителя. Т.е. изследователската дейност и технологиите са само средства обслужващи този процес.
Сега Web налага ново измерение, където динамиката на промените има и извън-икономически характер! Динамиката на Web е по-висока от тази на икономиката. Един от най-показателните ефекти за това е драматичната морална амортизация на върховите технологии и продукти. По същество дори най-напредналите компании демонстрират липса на творчество и въображение използувайки мрежата по недостатъчно адекватен начин – все едно да се използува компютър вместо чук!
Дори по настоящем се наблюдават фундаментални противоречия между психологията на ползвателите на мрежата и тази на традиционните компании. За използуващите мрежата платеният достъп до информация в мрежата става обида по отношение тяхното чувство за свобода.
Накратко: очертават се пет икономически предизвикателства:
3.2.1 Ново измерение на конкуренцията – на ниво концепции и идеологии.
3.2.2 Разменна монета – информацията.
3.2.3 Непосредствено отваряне към масовия потребител.
3.2.4 “Размито” предприятие - без граници, динамични елементи и връзки, самоорганизиращи се елементи и подсистеми.
3.2.5 Независимите участници в мрежата стават ако не доминантен, то поне един значим икономически фактор.
3.3 Противоречия.
3.3.1 Проблеми на социализацията едновременно в две измерения – реална и виртуална. Аспекти – обучение, психология, поколенчески, културен, политически и т.н.
3.3.2 Управление на динамиката – акцент върху концепциите, отваряне на обществото, нова предприемаческа култура. Управление на самоорганизиращи се елементи и системи.
3.3.3 Въвеждане на нова разменна монета – пари, но също и информация.

м.юни 2001г.

.....или Март 1993 .....

---

Чудесно за четене, истинско удоволствие за мен. Определено имаш талант в изразяването.

Какво значи: ".....или Март 1993 ..... "?

само накратко основните ми възражения, че тук може да се дълбае до безкрайност:

Обща забележка:
1. интернет се третира като автономен и стабилен феномен с относително ограничен брой характеристики и структура, които формират *негов собствен* трансфромативен потенциал; подобна трактовка редуцира мрежата до набор от произволно ирбани приложения, чиито импликации се прдставят като *организирасхти принципи* не само на мрежата сама по себе си, но и на разнообразието от контексти в които тя се използвас;

Конкретни проблеми:
> Е-ВОЛЮЦИЯТА
недефиниран проблем - какъв е обектът на текста - технологичната промяна асоциирана с информационните технологии? процесите на институционална трансформация свързани с тази промяна? структурни социални промени? промените в лайфстяйла на мейнстийм потребителите?

/ескиз/

> I. Основни характеристики на е-волюцията
> Благодарение на мрежата за първи път в историята си, човечеството се
> изправя лице в лице с феномена на индивидуална човешка
> самоорганизация с подобен размах, чиито основни характеристики могат да > се сведат до:
с нищо неоправдано приписване на мрежата на ключовата функция *самоорганизация* (или инструмент за самоорганизация); независимо какви възможности за самоорганизация дава определена технология, то постигнатото *самоорганизиране* няма никаква стойност ако не може да намери излаз в рамките на съществуващите институции/публичност;

> 1. Свобода
> 1.1 Комуникацията се управлява единствено чрез етиката изработена от
> самите участници и съответстваща на техните собствени идеи.
нищо подобно - правилата за комуникация се изработват и налагат от доставчиците на комуникационните услуги; това в пълна степен важи и за все още безплатните услуги (като безплатен хостинг, форуми, клубове, и т.н.); описаното самоналагане на стандарти може до известна степен да бъде открито единствено в нюзгрупите, които са относително маргинална услуга, ако бъдат оценявани на базата на дела на ползващите ги потребители; и все пак, нека не забряваме че и usenet си има собственик ;-)))

е да, винаги ще има разни open sourse бози, само че те предоставят отвратителна функционалност и setup-ването им изисква над средните компютърни умения - а юзърите с такива са все по-намаляващ дял от общия брой потребители

> Влиянието на доминантната култура, макар и не за пренебрегване няма
> традиционната смазваща сила. Отсъствува традиционната
> предопределеност на “етикетите” харктеризиращи предварително
> личността. От значение е само установената от самите комуникиращи
> култура.
достатъчно е да се погледне какъв относителен трафик генерират 10-те най-посещавани сайта, за да изгърми този аргумент; несъмнено, тепърва ще се развиват медии таргетирани към специфично дефинирани субкултурни общности, само че това така или иначе се случва, да не говорим че понятието *доминантна култура* през вторта половина на 20в. по принцип май не е много успешно ;)

> 1.2 Всеки опит да се установят правила или ограничения, които са в
> противоречие с общите интереси на комуникиращите биват бързо
> заобикаляни.
последните години доказаха че интернет регулацията на всички равнища е не само възможна, но и относително лесна - поредица разкрити сайбър престъпления завършили със затвор, очевидно ефективен тотален контрол върху интернет (напр. китай), принуждаване на доставчици на услуги да се съобразяват със специфични национални законодателства и т.н.; а участниците в комункацията са просто потребители на услуга предоставена им от трета страна; да не ходим много далеч - *безплантите клубове* на дир-а служат най-вече за привличане на кретени като нас, които докато си губят времето в спорове за интернет, ползват и другите услуги на портала, и междувременно зяпат реклами; да не говорим че интерфейсът в огромна степен предопределя начина по който ще се развие комуникацията;

> 1.3 Стойността на всеки участник зависи от големината на добавената
> стойност, която той внася в конкретната комуникационна верига.
не е посочено какво е *комуникационна верига* с което горното твърдение, макар и логически (и микроикономически ;-)) коректно, се обезмисля

> 1.4 “Вноската” на всеки един зависи единствено от неговата собствена воля.
използването на съвременни комуникационни услуги е въпрос на социално оцеляване, така че не виждам мого място за свободна воля; освен за пичове като умберто еко, алвин тофлър или дон кнут

> 1.5 Стойността на всички комуникационни вериги е равна априори.
ако кажеш какво все пак означава комуникационна верига, може и да се конкретно да се поспори по въпроса; комуникационните услуги позволяват изключително гъвкаво ценообразуване базирано на лесно дефиниране на различни нива на качество, а също така позволяват и ефективна ценова дискриминация

> Стойността на една комуникационна верига /форум,чат/ нараства с
> нарастване степента на нейната полезност, която тя представлява за
> глобалната мрежа.
едро изказване, което отново може да намери частичен корелат единствено в USENET-a; най-вече - глобалната мрежа нито сама по себе си е, нито може да предложи единна референтна рамка на базата на която да се оценява въпросната *полезност*

> 2. Развитие
> 2.1 Мрежата е продукт на човешкия прогрес и от своя страна става основен > двигател на прогреса.
мрежата е един тривиален случай на технологична промяна, подобен на навлизането поточните линии, електричеството, евтините суровини, автомобила, и т.н.

> По своята природа мрежата е ускорител на прогреса.
мрежата няма *природа*;)))

> 2.2 Развитието на мрежата зависи единствено от развитието на нейните
> участници – както индивидуални, така и на равнище комуникационни
> вериги.
развитието на мрежата зависи най-вече от поведението на инвеститорите и регулаторите ;-)); ако *шубличният интерес* намери начин да влияе върху техните решения - чудесно; само че дали това ще се случи или не няма да е заслуга на мрежата като такава

> 2.3 Възможност за връзка с всеки, навсякъде и по всяко време без
> дискриминация – технологична, финансова, политическа или друга.
по този въпрос е достатъчно да се спомене проблема *Digital divide* който е проблем не само западни страни-трети свят, но е налице в самия запад; става особено сериозен с това, че в условията на *агресивно* дерегулиране на пазарите на телекомуникационни услуги, държавата има на разполозжение доста малко техники с които да стимулира технологизирането на изостаналите райони

> 3. Интеграция
> 3.1 Културна конвергенция.
> От една страна, по своята същност комуникиращите в мрежата са продукт
> на различни култури, но от друга – в хода на комуникацията се осъществява > процес на разрушаване на културните бариери с оглед да се използуват
> пълноценно възможностите на самата комуникация.
бла-бла-бла - онлайн общностите могат да бъдат не по малко затворени от *традиционните културни общности*

> 3.2 Синтез на изкуствата.
> Самото съществуване на WEB е възможно единствено благодарение на
> синтеза на технологии, музика, графизъм и т.н. Тоест процесът на синтез на > изкуствата ( интер и интра) е не само естествен, но и неговите продукти
> понякога ни изглеждат чудеса.
4 излишни реда ;-); естествено че възможностите на новите медии са предизвикателство за съществуващите форми на изкуство - и винаги е било така ;-)

> 3.3 Интеграция на пространството.
> Въпреки, че до момента все още няма комуникационно средство, което може > да предаде цялото богатсво на комуникацията визави, web е единственото > средство, което се доближава до тези критерии за качество на
> комуникацията. Въпреки това, различните средства използувани чрез web
> позволяват да се минимизират загубите на информация до доста приемливо > ниво. Всъщност дори понастоящем пространствените граници стават все по-> незначими за комуникиращите.
един от поредните митове на интернет романтизма - географията има значение; несъмнено представите на непосредствено общуващите вероятно фундаментално се променят, но това не означава че ще пребиваваме в някакъв хипотетичен виртуализиран аквариум ;-)

> II. Въздействия

> 1. Към едно ново общество
> 1.1 Автоорганизация.
> Web-а е техническото средство на човешка самоорганизация на глобално
> ниво по центрове на интереси, характеризиращи се с доброволност, общи
> интереси и отсъствие на пространствени и културни ограничения.
web-a е един от многото протоколи в интернет и съвсем не го изчерпва ;-)))));

> Показателна черта е капацитета за самозащита на Web – мрежата
> разполага със своите свободни рицари – хакерите ( във изначалния смисъл
> на думата ) – които атакуват незабавно всичко онова, което цели да
> навреди на развитието на мрежата.
да почетем арестуваните и осъдени легенди и техните последователи ;-)

> 1.2 Култура.
> В хода на развитие на web самите негови потребители изработват една
> цяла нова култура за комуникация – стил, етика, език и т.н. Всъщност може > да се каже, че web културата е много по-динамична и отворена от
> традиционните култури. В web вече се наблюдава доминиране на нейната
> собствена култура за сметка на традиционната.
бла-бла-бла

> 1.3 Синергия.
> Самият web е синергиен феномен и по своята природа става генератор на
> синергия. По същество всички необходими условия са налице – динамизъм на > обмена на идеи, многобройност на едновременните роли на всеки елемент и > многобройност на динамичните елементи свързани чрез различни
> динамични канали. И всичко това – без традиционната тежест на стойности > и етикети, предопределящи стойността на всеки елемент/участник/.
кажи го това на шефовете на AOL-Time Warner

> 2. Към една нова икономика.
> 2.1 Динамизъм.
> Самият факт, че една web година се равнява на три до пет традиционни
> години променя досегашните концепции за икономическа динамика.
как го измери този *факт*??? нормалната S-овидна форма на кривата с която се описва разпространението на всяка стабилизирала се иновация (серия от иновации) е нещо което идентифицирано и изяснено от вече 2 века

> 2.2 Стойности.
> Предвид на това, че жизненият цикъл на продуктите намалява по зрелищен > начин и това касае преди всичко продукти с най-висока стойност на
> добавената стойност в тях, реаксира традиционните проблеми (
> изследвания, технология, продукт, производство, дистрибуция) в
> идеологическата област – какъв тип изследвания и защо.
????? краткия жиzнен цикъл на продуктите е предпоставка за устойчив растеж на икономиката именно заради големия дял на разходите за развой

> 2.3 Концепция.
> Динамиката и репозиционирането на стойностите прехвърля понятието
> конкурентноспособност в ново измерение – това на концепциите, т.е.
> способността да се генерират и обработват идеи и да се продуцират
> жизнеспособни концепции.
отново нищо ново и специфично *интернетско*

> Това означава, че до голяма степен новите идеологии са прагматични
> структури, базиращи се на емпириката и визията на множество свободни
> участници в процесите.
тука май се отнесохме нанякъде, неясно накъде

> 3. Турбулентност
> 3.1 Интеграцията на web концепциите в традиционното общество –
> схващания, традиция, политика, свобода – до голяма степен ще се
> реализира чрез синтеза на ново, прагматично равнище на познатото
> противоречие “нормативизъм срещу позитивизъм”.
това е интересно, може би най-смисления пасаж до момента; би ми било интересно ако го развиеш

> 3.2 Адаптиране на традиционната икономика и най-вече управление! към
> web условията.
традиционната икономика няма какво да адаптира към уеб-условията - слуховете за нейната смърт са силно преувеличени; растежът на интернет икономиката преповтаря възможно най-баналните и ортодоксални модели на техническа и организационна промяна;
не на последно място, сривът на дот комовете отчасти се дължеше на неразбирането на факта че интернет НЕ Е бизнес модел, а просто технология; а внедряването на всяка нова технология е свързано с разходи и промени които не всяка организация може да понесе; дори и да успее, това не й гарантира успех


> До момента икономиката беше една от базовите променливи на промяната > на традиционните култури.
???????????

> Конкурентната борба беше на ниво
> възможности за създаване на нови продукти, които да станат необходимост > за потребителя. Т.е. изследователската дейност и технологиите са само
> средства обслужващи този процес.
от изследователска дейност до технологии може да има пропаст; в много проекти в областта на фундаменталните изследвания се инвестират шокиращи суми без изобщо да е налице представа какво би могло да бъде комерсиалното им приложение; какъвто между впрочем е случаят и със самия интернет в началото ;-)))))))

> Сега Web налага ново измерение, където динамиката на промените има и
> извън-икономически характер!
????????

> Динамиката на Web е по-висока от тази на икономиката.
?????????????????????????????????????????????

> Един от най-
> показателните ефекти за това е драматичната морална амортизация на
> върховите технологии и продукти. По същество дори най-напредналите
> компании демонстрират липса на творчество и въображение използувайки
> мрежата по недостатъчно адекватен начин – все едно да се използува
> компютър вместо чук!
и пак не ми стана ясно какво искаш да кажеш

> Дори по настоящем се наблюдават фундаментални противоречия между
> психологията на ползвателите на мрежата и тази на традиционните
> компании. За използуващите мрежата платеният достъп до информация в
> мрежата става обида по отношение тяхното чувство за свобода.
хахаха ;-)); наслаждавай се на последните безплатни информационни източници докато ги има ;-)); несъмнено, ще останат много безплатни информационни услуги, но то ще е само защото генерират индиректни печалби за собствениците си ;-)

> Накратко: очертават се пет икономически предизвикателства:
> 3.2.1 Ново измерение на конкуренцията – на ниво концепции и идеологии.
това е доста старо измерение на конкуренцията ;-)))

> 3.2.2 Разменна монета – информацията.
понятието *информация* е напълно безмислено само по себе си; вероятно ще възникват много и сложно сегментирани пазари на информационни услуги, но в крайна сметка все някой ще плаща за тях;

> 3.2.3 Непосредствено отваряне към масовия потребител.
тенденция която е налице от 70-те

> 3.2.4 “Размито” предприятие - без граници, динамични елементи и връзки,
> самоорганизиращи се елементи и подсистеми.
също

> 3.2.5 Независимите участници в мрежата стават ако не доминантен, то поне > един значим икономически фактор.
това е вярно - consumer-to-consumer транзакциите нарастват с внушителни темпове

> 3.3 Противоречия.
> 3.3.1 Проблеми на социализацията едновременно в две измерения – реална > и виртуална. Аспекти – обучение, психология, поколенчески, културен,
> политически и т.н.
интернет не е *поле* което си съществува отвъд *реалния свят* и му *образува проблеми* - кризите на приспособяване са свързани именно с трансформацията на съществуващите институции в посока на редуциране на разходите и диверсифицирането на предлаганите услуги благодарение на новите технологии

> 3.3.2 Управление на динамиката – акцент върху концепциите, отваряне на > обществото, нова предприемаческа култура. Управление на
> самоорганизиращи се елементи и системи.
????????

> 3.3.3 Въвеждане на нова разменна монета – пари, но също и информация.
gimme cash, which is actually as good as money ;-); заеби - обменът на информация и/или услуги винаги ще има монетарни измерения, дори и да не се капитализира непосредствено в рамките на конкретната транзакция


еми това е засега; наистина, интересен текст, но честно казано ме подразни, защото в общи линии преповтаря романтицизираните визии на разни geeky nerds изкарали по един social science курс в колежа или пък на разни хуманитари, видяли няколко скрий-на на yahoo, отпечатани в *паралели* - един от уникалните моменти в развитието и сифистицирането на мрежата е фактът че в продължение на доста години именно непосредствените й създатели са били основните нейни потребители (респективно - нейните основни потребители са били нейно създатели); като резултат, започват да се лансират именно разни lame визии за мрежата като *царството на свободата и самоорганизацията*; които визии обаще бързо се обезмислят с интеграцията на интернет технологиите във всички сфери; и в това няма нищо изненадващо - за пореден път доказва че мрежата е това, което определена институционална ситуация я прави (или в краен случай социетална ;-))))))))))));

peace,
branxz

---

Определянето на материала като ескиз, предполага и отвореният характер на трактовката му.
В този смисъл, възможната дискусия ще се определя от онова което читателят ще /няма/да види.
Т.е. критиките са възможни /и оправдани/ от всички посоки –технология, социология, икономика и пр.
Характера на феномена /многоизмерен, в началото на своето битие/ обаче предполага антропологичен подход за обхващането му в цялост.
Бих наблегнал отново на дма ключови момента.
Самата възможност за свободна комуникация без оглед на географски ограничения от една страна и при липсата на традиционните етикети от друга, вече предполага значимостта на феномена.
Да не забравяме, че традиционното общуване до голяма степен е подчинено на тежестта на етикети, които в голяма степен предопределят и “теглото” и “качеството”на всеки от участниците – професор/студент; работодател/работник; социолог/инженер; амерниканец/камерунец; китаец/европеец и пр. По същество, традиционната комуникация се подчинява на предоминанти, които до голяма степен /пред/определят и качеството на обменената/възприета информация.
Да допълним и основно писменият характер на диалог в почти реално време, без значение от географското местоположение на комуникиращите.
От тази гледна точка, мрежата създава предпоставки за съвършено различен като качество комуникационен процес, освободен /в значителна степен/ от традиционни предрасъдъци и ограничения.
Вероятно, най-близка аналогия за потенциалният импакт на феномена е поточната линия и утвърждаването на индустриалната концепция на Форд, които определят цялостният облик на 20-ти век и неговата рожба-консумативното общество.
Когато обсъждаме Е-волюцията, следва да отчитаме именно факта, че става въпрос за ВЪЗМОЖНОСТ, а не за реализирани в цялост процеси.
Предвид на твърде сериозните последици от реализирането на тези потенции, повече от логично е да наблюдаваме и съпротивата за сбъдването им.
Напр. потенцията за нов принцип за човешка самоорганизация, ще срещне съпротивата най-напред на традиционната държава. Свидетели сме за опитите за ограничаване свободното общуване по мрежата по най-различни поводи!
Пр. следенето на интернет комуникацията! Ако направим аналогия със следене на пощенските комуникации, оказва се, че държавата вече ограничи почти незабелязано основни права.
Пр. за следене на писма, подслушване на разговори е нужно решение на съд.
С промени в законодателството на САЩ!! това право като че ли бе отказано на мрежата!
Ето един изключително красноречив факт на опит за унищожаване на потенции.
Разбира се, не оспорвам повода за това ограничение, но да си припомним, че пътят към ада е послан с добри намерения!
По мое мнение, един от най-съществените моменти за разбиране на феномена е умението да приемем сравнението на катедралата/традиционно привичните форми/ и базара пердполаган от мрежата.
И докато катедралата предполага смирено и сериозно отношение, то базара неминуемо въвлича във фриволността на въобръжението, на иреалното, на панаира и клоунадата. И естествено, това е само фасадата.
А зад нея – върви сериозният процес на самоорганизация!
Вероятно следва да се направи и сравнението на средновековният кралски двор и панаира навън.
Е, сега живеем в катедрално общество произлязло по-скоро от панаира...

Браво на вас! Голяма работа са ваш'те чаршафи. Не мислите за хората дето са без домашен интернет или не са от тези дето цакат работодателя като уж използвали нета за служебни нужди, пък всъщност пълнят сървърите на Дир-а. Що кинти се изръсих, докато ви изчетя трактатите, не е за разправяне..........ай стига плака, бе!
Добре де, спирам! Няма да поствям отговор към главната тема, заради прекалено обстойната и съдържателна критика на branxz към темата. Затова ще се вдълбая в branxzовата реплика.
Дойди и мойът ред дъ си каим думата:
-Бранко, само да уточниш нещо за протокола относно общата забележка "интернет се третира като автономен и стабилен феномен" - ОТКОГА? от преди Майкрософт да влезнат в индустрията и Яху! да стане бизнес за милярди долари, или от по-рано? ... и пък автономен??? т'ва че някой не можа да го спре не го прави автономен.... ...и пък стабилен??? до разпадане на връзката може би?
-Е-ВОЛЮЦИЯТА е нищо друго освен най-калпавата рекламна кампания на Проктър-и-Гембъл ("Висококачествени, безценни продукти за Вас!"), а това, че "е"-то се връзва с новата индустрия, е добре компилирана формулировка (добре де, това е глупост, ама ме сърбеше да я измисля. И как иначе - 13 млн. лева за реклама в телевизиите за изминалите 6 месеца.....и с "Bonux" сигурно спестяват по някои лев, или милион?!?).
-"недефиниран проблем".....това проблем ли е?, когато хората (не само в клуба) не знаят, "че такова животно като ИНТЕРНЕТъ няма", една дискусия по въпроса може само да помогне. Впрочем със своя отговор сам понареждаш нещата откъм всичките въпросителни точки дето поставяш на кълва4а.
-"> 1. Свобода
> 1.1 Комуникацията се управлява единствено чрез етиката изработена от
> самите участници и съответстваща на техните собствени идеи.
нищо подобно - правилата за комуникация се изработват и налагат от
доставчиците на комуникационните услуги; това в пълна степен важи и за все
още безплатните услуги (като безплатен хостинг, форуми, клубове, и
т.н.);"
- има разлика между правила за достъп и правила на участие, т. е. и двете неща са верни, но Бранко визира правилата за достъп, а кълвачът тези за участие. Най-простият пример е нашият клуб. За да се включиш трябва да изпълниш условията за достъп в него (самото съществуване на клуб 'Социология" е такова условие), а след това условията за участие (да не публикуваш реклами, например). И нататък ......"описаното самоналагане на стандарти може до известна степен да бъде открито единствено в нюзгрупите, които са относително маргинална услуга, ако бъдат оценявани на базата на дела на ползващите ги потребители; и все пак, нека не забряваме че и usenet си има собственик ;-)))" - така де, и ти го признаваш! Услугата е маргинална (я пък ти. Кажи ми портал, който да не предлага клуб, форум или някаква си там Бюлетин Борд Сървис услуга и да има по-малко от 10 хил. регистрирани потребители. А и друго мИРКИ, кю-та и Одигота за к'во ги броим?), защото безплатните услуги се броят на пръсти (все пак да си трети в състезание означава, както бронзов медал, така и последно място - зависи как го гледаш.). И също да ти напомня, че първият и-мейл е осъществен именно на базата на Бюлетин Борд Сървис-а, а едва ли фри (най-често уеб) мейла е маргинална услуга.
-"е да, винаги ще има разни open sourse бози, само че те предоставят
отвратителна функционалност и setup-ването им изисква над средните
компютърни умения..." - Red Hat, шапкиии долу! и продължението "... - а юзърите с такива са все по-намаляващ дял от общия брой потребители", нали не визираш само администрацията на министър Калчев? Иначе, след като юзерите се научиха да дабъл-кликват, ще се научат и да setup-ват, макар че ако питаш мен-конспиратора, тук нещата няма да станат, докато Бил Гейтс не сложи едно рамо....., а той май започна.
-"последните години доказаха че интернет регулацията на всички равнища е
не само възможна, но и относително лесна" - 1. животът на самия интернет датира от последните години (малко повече от 10, говоря за WWW) 2. регулацията в интернет винаги е била възможна, но никога не е била лесна. В Америка най-накрая признаха, че самите процедури по залавяне на хакерите в мрежата налагат високи разходи както на контролните институции, така и на частните компании.
-"поредица разкрити сайбър престъпления завършили със затвор, очевидно ефективен тотален контрол
върху интернет (напр. китай), принуждаване на доставчици на услуги да се
съобразяват със специфични национални законодателства и т.н." - 1. за миналата година ФБР говорят за над 20 000 хакерски акции като над 80% са свързани с електронната търговия. Не пише обаче да е имало дори половината на това число съдебни процеси, а обратното, процесите срещу хакери се броят на пръсти и затова хора като двамата Кевини са се преввърнали едва ли не в герои. В България пък въобще няма такива. Най-смешен беше инцидентът с Кубака, дето хакна сайта на Пешо Стоянов. Тогава служители на НСО, които след като разбрали, че проникването било извършено от компютър в Техническия, решили да изследват въпросния компютър, който при опита да бъде включен, блокирал. 2. Очевидно ефективния тотален контрол в Китай се осъществява в специфична среда, т.е. там няма пазар на интернет (заеби ти прехода към пазарен комунизъм, той още не е огрял интернетЪ). В Голямата страна единствен провайдер е Great (не Wall) China Telekom, т.е. нещо като БТК, ама преди 10-ти. Иначе аз мога да ти дам и други примери за страни с такъв "ефективния тотален контрол" като Северна Корея, Афганистан, Монголия и т.н. :) Сега май се сещам, че четох как китайските юзери (които май направо трябва да си ги наричем хакери) преодолявали желязната завеса на виртуалното - с междуградски разговор се връзвали за един от големите провайдери в Хонг Конг и сърфирали без каквито и да е ограничения. Сега обаче не знам как я карат? 3. Според оценки на ЕС единственото в света законодателство, което съответсва на изискванията за борба с компютърните престъпления (в това число и демократични изисквания към провайдерите) е ........това на .......... Филипините (дали не е заради "I love you"?). Иначе най-яркият пример за свободата на интернет даде България. Нали помниш, когато от СДС измислиха закон, който тотално да подчини провайдерите (с две думи - к'вот' правиш, къде го кравиш и с кой го правиш минава през шефа Костов) с лицензионни такси и не помня още какви щуротии. Е, това не стана, което е в полза на твърдението на кълвача.
"участниците в комункацията са просто потребители на услуга предоставена им от
трета страна" - в София има провайдер, чийто шеф доскоро беше на 16 години и беше само участник в комуникацията!!!
"*безплантите клубове* на дир-а служат най-вече за привличане на кретени като нас, които докато си губят времето в спорове за интернет, ползват и другите услуги на портала, и междувременно зяпат реклами" - Кумико Аоки би казала, че освен кретени сме и "VIRTUAL COMMUNITY", но да оставим японките далеч в Азия..... и най-вече генерират трафик като атестат пред рекламодателите, защото аз в дир-а друго не ползвам, когато съм в клуба и няма как да видя рекламите, но все още не са ми отказали достъп. Само че Дир-а едва ли ще са доволни, ако кретените се пренасочат към гювеч-а, хит-а или баба Гицкиния портал.
"да не говорим че интерфейсът в огромна степен предопределя начина по който ще се развие комуникацията" - без думи (което е така, така е!)! Но защо, според теб, в-к "Дневник" няма почти никакви постинги, независимо че използва идентичен на "Сега" интерфейс при коментара на материалите си?
-"> От една страна, по своята същност комуникиращите в мрежата са продукт на различни култури, но от друга – в хода на комуникацията се осъществява процес на разрушаване на културните бариери с оглед да се използуват пълноценно възможностите на самата комуникация.
бла-бла-бла - онлайн общностите могат да бъдат не по малко затворени от *традиционните културни общности*" - отново истини и в двете твърдения. 1.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

wow! gotini postingi.... shte mi triabvat niakolko dni za prestroiavane za da im otgovoria ...

---

Редактирано от branx на 14.08.02 23:43.

"По мое мнение, един от най-съществените моменти за разбиране на феномена е умението да приемем сравнението на катедралата/традиционно привичните форми/ и базара пердполаган от мрежата. "

Предполагам, че по невнимание си изкривил изречението, което всъщност трябва да звучи така: "Споделям мнението на Ерик С. Реймънд (вж. "Катедралата и базарът"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

викам, да прескочим бароковите елементи и интрото и да минем само по бележките ... , май не всички, мързи ме ;-)


-"е да, винаги ще има разни open sourse бози, само че те предоставят
отвратителна функционалност и setup-ването им изисква над средните
компютърни умения..." - Red Hat, шапкиии долу! и продължението "... - а юзърите с такива са все по-намаляващ дял от общия брой потребители", нали не визираш само администрацията на министър Калчев? Иначе, след като юзерите се научиха да дабъл-кликват, ще се научат и да setup-ват, макар че ако питаш мен-конспиратора, тук нещата няма да станат, докато Бил Гейтс не сложи едно рамо....., а той май започна.
не си ме разбрал - с усъвършенстването на интерфейсите и на услугите, компютърните умения на потребителите деградират; освен това, доколкото целта вече е все по широки групи да бъдат превърнати в потребители на информационни услуги, това неизбежно води и до целенасочено опростяване на достъпа до тези услуги, което често означава именно редуциране на автономията на потребителя по отношение на програмиране на features и т.н. - най-бруталните примери засега в това отношение са msn i aol, но все повече ще го виждаме и във софтуера; отворения код несъмнено си има много приложения, но ако ще да се съдере, просто не може да бъде алтернатива на комерсиалните приложения

-"последните години доказаха че интернет регулацията на всички равнища е
не само възможна, но и относително лесна" - 1. животът на самия интернет датира от последните години (малко повече от 10, говоря за WWW) 2. регулацията в интернет винаги е била възможна, но никога не е била лесна. В Америка най-накрая признаха, че самите процедури по залавяне на хакерите в мрежата налагат високи разходи както на контролните институции, така и на частните компании.
естествено че налагат високи разходи, особено като се има предвид едвам прохождащата нормативна рамка и липсата на релевантни институции; радвам се че няма спор по въпроса че няма никакъв проблем да бъде упражнен тотален контрол върху интернет; така че целия дебат около регулацията всъщност се свежда до *колко ще ни струва да контролираме еди-какво-си*; до момента в който агрегираните негативни ефекти от някаква онлайн дейност не превишат разходите, които съответно общество е склонно да направи за да ликвидира съответните дейности, не е реалистично да се очаква че ще последва интервенция; (намример, в момента, онлайн залаганията и порнографията - консервативните южняци могат да си пищят колкото си искат колко ужасно било всичко това, но факт е че на никой не му се занимава особено ;-))))))

както например се случи с кредитните карти - ж средата на 90-те измамите с кредитни карти се сочиха едва ли не за *убиеца на е-търговията*; само че това което се случи беше че се изгради относително работещо законодателство и дистатъчно добри системи за сигурност; като резултат, този проблем е буквално на изчезване;

-"поредица разкрити сайбър престъпления завършили със затвор, очевидно ефективен тотален контрол
върху интернет (напр. китай), принуждаване на доставчици на услуги да се
съобразяват със специфични национални законодателства и т.н." - 1. за миналата година ФБР говорят за над 20 000 хакерски акции като над 80% са свързани с електронната търговия. Не пише обаче да е имало дори половината на това число съдебни процеси, а обратното, процесите срещу хакери се броят на пръсти и затова хора като двамата Кевини са се преввърнали едва ли не в герои.
акции не е равно на поражения ;-); 2000, при положение че вече имаш милиони онлайн бизнеси??? освен това - едно е да хакнеш някаква сополщина със 1000-2000 клиента, друго е да хакнеш amazon; това е напълно безмислен спор - колкото и да усъвършенстваш ключалките винаги ще има типове които ще ги отключват с намигане; така че пробивите в сигурността са ефект преди всичко на неадекватна политика по сигурността, а не на гения на тийнеъджъра който си прави майтап

В България пък въобще няма такива. Най-смешен беше инцидентът с Кубака, дето хакна сайта на Пешо Стоянов. Тогава служители на НСО, които след като разбрали, че проникването било извършено от компютър в Техническия, решили да изследват въпросния компютър, който при опита да бъде включен, блокирал.
абе какво очакваш от сополи които си хостват сайтовете при вени марковски който не може да си върже гащите, пък камо ли да гарантира сигурност на хоста си ...


2. Очевидно ефективния тотален контрол в Китай се осъществява в специфична среда, т.е. там няма пазар на интернет (заеби ти прехода към пазарен комунизъм, той още не е огрял интернетЪ). В Голямата страна единствен провайдер е Great (не Wall) China Telekom, т.е. нещо като БТК, ама преди 10-ти. Иначе аз мога да ти дам и други примери за страни с такъв "ефективния тотален контрол" като Северна Корея, Афганистан, Монголия и т.н. :) Сега май се сещам, че четох как китайските юзери (които май направо трябва да си ги наричем хакери) преодолявали желязната завеса на виртуалното - с междуградски разговор се връзвали за един от големите провайдери в Хонг Конг и сърфирали без каквито и да е ограничения. Сега обаче не знам как я карат?
специфична не специфична среда - касае 20% от населението на планетата; отново виждаш че когато са налице ресурси и воля, контролът не е проблем каквато и технология да е наразположение; не си прав за телекома - в китай има много доставжици на интернет и всички до един са задължени да следват стандартите спуснати им от горе; това важи и за всички портали ;); за да ползваш интернет от интернет кафе пък трябва да си покажеш паспорта и да се запишеш; yahoo пък декларира че ще се съобразява с изискванията на правителството що се отнася до услугите които ще предоставя в китай; и както винаги - винаги ще има ways around, но при такъв режим са достъпни за изключително тесен кръг от хора, разполагащи със съответните средства и знание; (не забравай че винаги могад да ти почукат на вратата и да те питат за какъв дявол набираш доставчик извън страната;-)))

"участниците в комункацията са просто потребители на услуга предоставена им от
трета страна" - в София има провайдер, чийто шеф доскоро беше на 16 години и беше само участник в комуникацията!!!
абе хич не ме занимавай със шемети дето няма какво да си прават със свободното време - когато такива като него вземат поне 5% от пазара на интернет услуги пак може да говорим ;-); това са глупости - аз самия познавам поне 3ма човека които по едно или другои жреме са се забавлявали с подобни експерименти, но от това никакккъв особен смисъл не е произлязъл ;-);


"*безплантите клубове* на дир-а служат най-вече за привличане на кретени като нас, които докато си губят времето в спорове за интернет, ползват и другите услуги на портала, и междувременно зяпат реклами" - Кумико Аоки би казала, че освен кретени сме и "VIRTUAL COMMUNITY", но да оставим японките далеч в Азия..... и най-вече генерират трафик като атестат пред рекламодателите, защото аз в дир-а друго не ползвам, когато съм в клуба и няма как да видя рекламите, но все още не са ми отказали достъп. Само че Дир-а едва ли ще са доволни, ако кретените се пренасочат към гювеч-а, хит-а или баба Гицкиния портал.

не виждам никакво противоречие - сам казваш че посещенията са актив; ако не бяха, щяхме да видим клуб социология на кукуво лято; не на последно място. поради *някаква* причина ползваш именно дир-а ;-); а дали сме virtual community хич не ме вълнува ;-); не бих си мръднал изобщо пръста ако утре на някой му скимне да го разкара този клуб;

-----
що се отнася до отъждествяването на интернет с WEB, то това е едно от нещата които винаги са ме влудявали, така че няма какво да го кометираме ;-); преди уеб, интернет дори не е бил мигащ и оцветен; именно уеб показва че от мрежата може да има някакъв смисъл и за обикновения потребител, а не само за мрачните типове по университетските лабове; да, ако се замени синтернет прави малко повече смисъл, но пък отива в другата крайност - това е като да анализираш социалните импликации на автомобила в 3 страници - каквото и да кажеш по въпроса се някъде поне отчсти можеш да му намериш потвърждение

по темата за културните общности нямам какво да кажа, най-вече защото винаги ми е била дълбоко неприятна ;-)); по-склонен съм да ги наричам *потребителски сегменти* ;-))))


peace,
b

---
DON'T PANIC...!