Вижте нещо интересно:
"
Политическият модел би трябвало да се основава на нервната система: 140 милиарда неврони, всеки свързан в електрическа мрежа. Електронната комуникация прави възможна демокрацията чрез директно участие. Всеки гражданин има карта за гласуване, която поставя в машина за гласуване и централният компютър регистрира и хармонизира посланията от всяка компонентна част. Неврологическата политика елиминира партиите, политиците, кампаниите, разходите за тези кампании. Гражданинът гласува така, както невронът изпразва електрически заряд, когато има сигнал, който трябва да се предаде. Гласовете на гражданите непрекъснато информират техниците от обществените услуги, които изпълняват волята - не на мнозинството (порочно и самоубийствено издигане на посредствеността), а на всеки гражданин.
"
от "НЕВРОПОЛИТИКА" на Тимъти Лиъри.

идеята е доста досадна ;-))); а някои се прехласнаха по нея дотам, че почнаха да предричат края на правителствата и политическите системи въобще

подобна 'технология' би работила ако процесът на взимане на политически решения се състоеше от обособени и много ясно дефинирани стъпки, които не са прекалено много на брой и на всичкото отгоре са ясни и достъпни дори на легендарната баба Гицка (от Бусманци).

очевидно не това е случая - правителствата съществуват именно защото ако всички решения биха въплъщавали волята на *всеки един гражданин* и в същото време биха били базирани на проучване на *всички* алтернативи и калкулиране на *оптималното* решение, това би бил процес който ще е прекалено costly и в крайна сметка би блокирал цялата система (и това няма никакво отношения към това с какво и как гласуваме)

освен това, дори и да има налице консенсус по отношение на определени социетални проекти, конкретното им осъществяване им изисква най-често огромен набор от стъпки, пълната информация и необходими знания за които също няма как да е достъпна на гражданите, пък били те и добре информирани - просто защото не могат да си го поволят, дори и да им се занимава - чисто финансово, независимо дали имат социологическа диплома или не ;-)))))

затова пълномощията за вземане на решения се делегират на определени институции - за които се предполага че въплъщават необходимото знание за взимане на определени решения, спестявайки усилията на всеки един по отделно да прекара 20 000 години в университета, за да бъде в състяние да прецени кои лекарства са безопасни, и кои не (например.); това, накратко, е чисто икономическия смисъл от съществуването на *компетентните органи* :)); институциите де

така че, демокрация-недемокрация, упражняването на властт по дефиниция изключва възможността за директно участие в процеса на взимане на решения и изпълнението им; някои интереси са по-равни от други интереси; процесът им на легитимация в публичното простраство (в качеството на *цедилка* може да е несъвършен, но необходим;
а процесът на изключване на алтернативи за действие е всъщност ключов за конституирането на която и да е институция;

освен това цитираният абзац напълно игнорира разделението между властите + ролята на администрацията + ролята на специализираните policy агенции; не ми се мисли какъв дрийм уърлд ще настъпи когато всеки започне да има тежащо мнение за всичко; излиза че тромавите механизми на съвременните демокрации всъщност са точно толкова тромави, колкото трябва;

(и да не збравяме нещо друго - какво ги правим онези ~35% домакинства (напр. в US) които нямат достъп до някаква по-софистицирана технология от телевизора и телефона; и тази пропорция, между другото, не се е променила особено от 3 години насам!)

като прибавим и компонента *би трябвало*, с който започва текстът, вече окончателно отиваме в белетристиката

---
"Lui, I think that this is the beginning of a beautiful friendship..."

Ясно ли ти е как функционира епилептичния припадък
и какво натоварване за кортекса е това...

ако приложиш принципите на биологичните структури в соцалните, не забравяй и имунната система...

Аре по едно LSD на всички почитатели на Тимоти ЛИри ;)))

Click HERE! Click THERE! Click ANYWHERE!!!

Mда, благодаря за отрезвителните мнения. Обичам да се прехласвам по извратена литература...
Изобщо, Лиъри и Р.А.Уилсън за инфанитлета ли се приемат от "научните" среди на планетата ?
Бъдете здрави,
г.

Абе труцдно е в БГ да се приемат изобщо по някакъв начин, най-малкото зашото са непознати :))) Но в US на тях се е гледало достатъчно сериозно към определн момент.

За мен бяха по-скоро life style литература, отколкото научно занимание, което все пак е нещо :)))

Click HERE! Click THERE! Click ANYWHERE!!!