Ia da mi obiasni niakoi 6to e t'va soziologia!!!
Nauka li e, ili ne e? Ako e nauka, za6to e nauka? Kak se legitimira? A neinite razklonenia kato soz na religiite, na seloto i t.n. pomagat li s ne6to na tazi legitimnost?
Sa6toto i za otritzatelnia otgovor!
Pitam, za6toto i men me pitaha i tova, koeto mi kazaha hi4 ne me zadovoli (ne 4e sam sozioman), no pita6tia taka i ne pozvoli da se diskutira otgovora. Stranno! Govorim za dialogi4nia razum, bez da imame pozvolenieto da go razviem.


P. S. Abe az go znam, ama iskam da si sveria 4asovnika s gruparite ot kluba, zatova molia komentiraite!

уф, писнами от тези локуми е ли наука не е ли

наука е защото има:
- научно дефинируем предмет
- нучно изводим метод/и

в социологическите методи няма нищо специфично или различно, което да ги прави по-особени от тези на останалите науки; в частност, социологията произвежда интелектуални/рационални твърдения по отношение на структурата на външния свят и ги подлага на проверка посредством комплекс от интелектуални процедури, стоящи в основата на научното отношение към света; структурата на тези твърдения сама по себе си е 'унифицирана' across the sciences, така че всичко е cool.

доколко науката въобще е легитимна като институция си е социологически проблем също (по-скоро, не 'доколко', а 'как' - за протокола), но това по никакъв начин не подрива статуса на самата социология като наука. не на последно място - ако определена интелектуална дейност е институционализирана като наука - тя Е наука.

шо се отнася до предмета - ако се абстрахираме от специфичните за различните парадигми дефиниции, най-общо той би се свеждал до процесите структуриращи социалния живот в неговата 'така-а-не-иначе-станалост', факторите, задаващи профила което и да е общество; какво е общество? "структурирано по определен начин човешко съжителство"; та откриването на този 'начин' става основата на забавления като отговарянето на въпроси 'защо часовниците и кодифицираното право се появават по едно и също време?' и т.н. (от време на време се върши и някаква полезна работа.)

от тук нататък си имаш сътветните предпоставки, теории, модели и т.н. - абсолютно стандартна история.

абе може да съм изтъпял яко последните години, но просто не виждам откъде се взима тази стръв непрекъснато да се дълбае в 'проблема' за научността на социологията

Редактирано от navlek на 14.03.02 18:37.

'across the sciences' zvu4i naistina cool, no nali problema e imenno naukata??? Kakto i da e!

Otnosno predmeta ne mojem da se abstrahirame. Nali v tova e sa6testvoto na pitaneto. Nas ni interesuva ne legitimnostta na soz (za6toto ti ia dokaza), a obosnovkata na podrazdelnite soziologii i kak 4rez tiah se legitimira tzialata tazi ' taka-a-ne-ina4e-stanala' soziologia. Ne6to ot roda, 4e na zemiata ima jivotni, hora i kamani (stones), no tiahnoto li sa6testvuvane legitimira planetata? (abe, mai se opletoh s toia primer - any way).
Problema za nau4nostta =OK, no legitimnostta na tazi nauka, posredstvom 4astite i =PROBLEM (da kajem, 4e tova e tvardenie)! Za6toto tvardenie e, 4e soziologiata sazdava razli4ni obiasnenia (blagodarenie na razli4nite paradigmi, no ne samo) za 'така-а-не-иначе-станалост', sazdava razli4nii varianti za soz deistvie, dori da kajem za soz deistvane. A wra6taiki se na problem, ako gornoto e neizwodimo, to stawa bezmisleno izu4awaneto na kultowi disziplini kato soz na semeistwoto, soz na mladejta, soz na li4nosta i 'tutti qvanti' proizvodni.

P.S. Ako ti e pisnalo ot tezi lokumi, kaji pone kade mogat da se otkriat? 4at si, nali?

чай ся :) - изобщо не става дума за легитимиране чрез различните парадигми - това ми се вижда много dead-end идея; ако и да има радикално дефиниции на предмета, то това са дефиниции на един и същ предмет - хахаха :);

все пак, има разлика между основните социологическикатегории, и начина по който те се употребяват в специфичните парадигми и модели. това всъщност е най-ккраткия оотговор на въпроса ти.

от друга страна пъл, ще забележиш че множеството специализации на социологията не са безкрайно много (около 50тина ако не се лъжа), което намеква че процеса на образуването им не е чек толкова безразборен. теоретично, всеки компонент от социалния живот би могъл да стане основа на нова специализация (Социология на ); само че за целта първо трябва да докаче че формира някаква относително автономна сфера на социалния живот (чее не е частен случай или пък ефект на функционирането на вече дефинирана такава) т.е. да притежава някаква вътрешна логика И (2) да е възможен анализът на тази област във връзка с 'околните' социални структури; т.е основаването на клон 'Социология на киното' може да е доста рисковано за бъдещата кариера ;). не че няма такива примери де :(


от друга страна. каталогизирането на различните социологически парадигми би било последното място където бих отишал ако случайно почне да не ми дава мира въпроса е ли наука социологията. що се отнася до това че те дават различни обяснения на 'така а не иначе станалостта' - пак опираме до ограниченията налагани от това, което сме нарочили за действителност; например, никоя парадигма, колкото и да е хитра, не може да игнорира факти като решаващата роля на свободните пазарни отношения, технологичната иновация институционализиранто на науката и т.н. и т.н. за конституирането на модерните общества. а това са процеси които досега не съм чул някой феноменолог да обясни удовлетворително. което не пречи феноменологията да е изключително важна и влиятелна парадигма. само дето се използва за съвсем други 'работи'.

т.е. - подложени на емпирична проверка, ставя ясно коя парадигма колко пари струва. с това предполагам става и ясно чащо не можеш да използваш претенциите на коя да е парадигма като самодостатъчна база да легитимираш социологията.

да, да, да, тука веднага някой ще ревне че нямало description без presription и как видите ли науката екзпанзира като структура на властта, задушаваща възможността на някакви 'другости' да се прояват - и това си е самата истина. само дето не виждам къде е проблема във всичко това... защото не можеш и да prescribe-ваш без да имаш някакъв фундамент от систаматизирани знания. не на последно място, науката като публично начинание както социолозите особено обичат да тръбят, създава достаъчно условия да бъдеш изяден с парцалите от колегите си ако почнеш много да прекалиаваш с претенциите си. е, в някои катедри това никога няма да стане :))))))


ПП Едно време ми трябваха 3 години да престана да се мотая като пиле в кълчища сред многото парадигми и т.н.; голяма вина за това предполагам има Фотев - всичките ми уважения към него, но тоя учебник по история на социологията може да сеизползва единствено за справочник; т.е. никакви интуиции за контекста и релания ефект на всиеки иначе така грижливо изброени парадигми

Nujno mi e pove4e vreme v net-a, za da napi6a otgovor. Neka da ne prekratiavame tazi diskusiia, 6toto imam ne6ta za dobaviane, no ne i vreme :(

P.S. Iavno si 4el 'Istoriite' na Fotev nezadalbo4eno (ne se se6tam za dumata, koiato toi izpolzva6e :(, taka 4e moje i da izopa4avam malko smisala), 6tom sadarjanieto im te izpalva s takiva zakliu4enia!!!

може :-); когато се готвех за този изпит тъкмо бяха пуснали 'Вавилон 5'

Ti moje6 i nikoga da ne se zamisli6, ne samo zaradi 'dead-end' faktora ami sigurno i zaradi bezbroi o6te pri4ini. Tuk oba4e ne stava vapros za tova, a po skoro, 4e vaprosa e zadaden i se tarsi otgovor, za6toto otgovora se iaviava smisala na edno 4etiri godi6no lutane iz tova mnogoobrazie ot paradigmi; za6toto otgovora bi napravil niakogo velik pred o4ite na 'nerazumnii iurode' i nai-ve4e v negovite sobstveni; za6toto otgovora na tozi vapros be6e za tzialoto mnojestvo 'stava6ti soziolozi' nai-smislenia ot vsi4ki postaviani dosega nemu i t.n. i t.n., no kritika na vaprosa ozna4ava nevejestvo, 'ignoranza' (kakto niakade pi6e6e prof.Fotev, ili drug latino govoria6t), prismeh i nai-lo6oto 'dva 6ara', kakto kazvat onezi na iztok (t.e. 6te se vidim na esen).
I ako ne razbira6 za kakvo ide re4, nikoi ne ti se sardi - iavno pogleda varhu soz ti e razli4en (dali e pravilen?)

Kak togava bi otgovoril (pak na staria vapros), ako ne znae6 koia paradigma da privede6 kato argumentazia, t.e. kato ne znae6 'pravilnata' paradigma?

za spezializaziite sam saglasen, no iavno mejdu taka obosobilite se ima i 'kiorfi6etzi', t.e. vegetira6ti na garba na drugi. Ne mojem li togava da mislim, 4e za da se osvobodim (ili da gi dorazviem po pravilen na4in) ot takiva batzili, e nujno da si otgovorim imenno na tozi bolen vapros: kak tezi spezializazii legitimirat sa6testvuvaneto na soz?

A ina4e mislia, 4e niakade Tomas Kun dardore6e, 4e ne e dostata4na samo empiri4nata proverka, za da se pokaje 'kolko pari struva' edna paradigma.

Moje li da stesni6 kraga na pozovavaniata otnosno nevazmojnostta za stavaneto na niakoi ne6ta v niakoi katedri??? Plosko liubopitstvo, ni6to pove4e

Smiata6 li (ili gre6no razbiram), 4e ikonomi4eskata paradigma e 'prizvanata' za na6ia moment na razvitie (bilo tam moderen, post- i t.n.)?

чай са ,

това че не одобрявам вапроса, не значи че не ти написх това, което според мен е отговора ;-)

пак повтарям - не можеш да легитимираш социологията използвайки тая или оная парадигма. най-големия проблем на социологията, дори се изкушавам да добавя - проблем на нашенската социология е претенцията за пълна рефлексия върху това, което се случва в света. а най-елементарна методологическа култура би следвало да унищожи тази претенция.

в частност:
1. Социологическата класика (Маркс, Вебер, Дюркейм + ) не е набор от парадигми, а набор от интелектуални принципи, които оформят всички по-нататъшни търсения в социологията. Толкова. Не защото са гении или нещо от сорта, но съумяват да задвижат конституирането на социологията като модерна наука. Със съответните ограничения

2. 'парадигмите' които толкова те тормозят сами по себе не са и не могат да бъдат основание на каквото и да било разбиране за света, т.е. имат смисъл само доколкото са положени върху определени базисни методологически принципи. От там нататък подбираш парадигми в съответствие с нуждите на конретния си проблем.

Преди сума време някой тъдява беше нарекъл тази ми позиция 'щастлива убеденост' и този етикет продължава максимално да ме кефи
не за друго, а се убедих че най-голямата варварщина на образованието по социология в Софийския е че се опитва да вмени практикуването на социология като екзистенциална позиция. А тя не е нищо повече от една най-обикновена шибана модерна наука със съотвения си предмет, предпоставки, методология и предназначение. Дисциплинирано практикуваната социология си има много строги ограничения и й е напълно чужда претенцията че НАИСТИНА и ВСЕЦЯЛО разбира света.

Що се отнася до 'емпиричната проверка', въпросът има поне две страни. 1. каквато и изобретателност да прояви т.нар. социален учен, не може да заобиколи факта че в модерните (а и не само модерните) общества икономическите взаимодействия са ключова част от социалния живот. Основната разлика е че в модерността от ключова, те се трансформират в структуроопределяща. Така че просто не разбирам какво имаш предвид казвайки 'да не би да искаш да оставим иконоическата парадигма да доминира'. Тя си доминира независимо дали я оставяме или не :-))))))))))))
2. Преговорите за разширяването на НАТО анализирани през призмата на теорията за полетата на Бурдийо. no comment.

Tака че въпросът за избора на 'правилната' парадигма ми се вижда излишен. Социологията не е упражнение на 'свободния дух' а строго институционализиран бизнес изпълняващ определени функции. Импликациите на методите на този бизнес са си личностен проблем - съгласен съм че социологическото мислене е изключително мощно, само че не е ясно защо на някой който не е завършил социология трябва да му пука за това...

Редактирано от navlek на 30.03.02 23:07.

сетих се че вече не ми прилича на годините да се заяждам така lamer-ски, та по повод на питането *как избираш парадигма която да тестваш емпирично*, краткият отговор е:

като разкажеш приказка

никакъв майтап няма в това - 1. за да претендираш че познаваш дадена парадигма, трябва да познаваш предпоставките й - ако не ги познаваш, не я знаеш; 2. предпоставките задават терминологията с която си служи въпросната парадигма и позволяват създаването на теории в нейните рамки
3. торията, най-после, е продукт който се предполага че има директна релевантност към наблюдаемия свят - това разбира се, отникъде не може да се види наготово т.к. и *реалностът* не ни е даден на тепсия; та затова стана дума за приказката :-)) - ако можеш удовлетворително да разкажеш приказка на езика на съответната теория (разбирай, хващаш преговорите за нато и ги изговаряш в термините на теорията си) значи не само знаеш теорията, но и тя работи.
ако не можеш да разкажеш убедителна приказка - или не знаеш теорията, или тя не работи, или и двете - няма значение.

пропускането на факта че тази процедура е, разбира се, в много голяма степен подчинена на *структурите на властта*, т.е. процеса на дефиниция на *социалните проблеми* е грубо предопределен от ценности, интереси, институции, норми, *смислови хоризонти* и какво ли не още, често дава основания на социолозите да залитат към нормативно критическо теоретизиране; няма нищо лошо в това, като изключим че то е по-скоро работа на интелектуалците; социолозите преди всичко би следвало да си гледат данните.

известния слоган че нямало description без prescription звучи много cool, само че доста често зе забравя че и не можеш да си prescribe-ваш безразборно, а го правиш на базата на някакъв масив от информация. именно теорията е инструмента с който можеш да тестваш дали изобщо подходът към потока от факти е *правилен*. и да не забравяме, че независимо какво си мислим за света, той очевидно е някъде *там*, и *работи*, при това не чак толкова хаотично. т.е. ако забравим момента на *сътворението* логиката му може да бъде задоволително реконструирана във всичките му там исторически, биографични и нам още кви рамки

Izviniavai, che se namesvam tozi put bez maitap i shte me izvinish, che izpolzvam dumata "model" vmesto latinskata "paradigma".

"Smiata6 li (ili gre6no razbiram), 4e ikonomi4eskata paradigma e 'prizvanata' za na6ia moment na razvitie (bilo tam moderen, post- i t.n.)?"

Ikonomicheskite "modeli" sa razlichni za vsiaka razlichna sfera na proizvodstvo i uslugi i sa unikalni za vseki biznes. Zatova razlichnite biznesi v edin isushti bransh se razvivat razlichno - edni uspiavat, a drugi otivat na kino. Samo pri komunistichesko obshtestvo moje da ima edinstven "model", po koito da se razviva ikonomikata. Za primer vzimam ikonomikata, zashtoto tia varvi ruka za ruka s obshtestvoto.
Razvitieto na obshtestvoto zavisi ot tova kak i kolko burzo se promeniat tezi "modeli". Sushtoto vaji i za otdelnata lichnost.
Kolkoto do tova, dali naukata "sociologia" e zakonna, ne vijdam miasto za spor. Tia sushtestviva oshte ot drevna Gurcia. Dostatuchno e da prochetesh Platonovata "Republika".