не, не е това което си помислихте

от известно време ме мъчи следния въпрос - защо академичните кадри демонстрират таккава отчайваща неспособност да се обличат изискано :)?

имал съм съмнителното щастие да наблщдавам всякякви екземпляри - от нашенски си локални 'величия' до звезди от световна величина и най-често виждам оръфани обужки, панталон и сако (пола и сако) в несъвместими цветове; липса на информация он файл за последното химическо чистене, кофти кройка, абе въобще - ужас.

вярвам че 'проблема' си струва рисърчването; очевидно въпросът не е до пари. аз лично много се вкисвам; в крайна сметка, науката си е бизнес, в същото време - бизнес на определена общност; та се чудя какво е именно мястото на цивилизованото самопредставяне в рамките на този бизнес ; не виждам нищо извисено в това на хората да имстава зле от начина по който изглеждаш, докато в детайли им обясяваш ситуацията в която живеят

Абе навлек, те товите наблюения вече са цял рисърч :))))) Не знам длаи е вярно тва за обличането, но ако верно е специфична черта, то ти си отдавна си станал академичен ;)

хайде стига сме се заяждали с академичното :( ?

Click HERE! Click THERE! Click ANYWHERE!!!

да го духаш :)) - като черна овца съм с грижливо подбраните си тоалетчета

майтапа настрана - просто се чудя как се е зародил въпросния стил - очевидно постоянства accross countries и т.н. а не е като да не прави впечатление, особено при срещи на различни статусни групи или консултации, когато не е много ясно кой кого поучава; кой знае, може пък тва да е начина да се разбере

в някои учебници по мениджмънт се споменава по дума-две за dress-code на различните организации, но досега не съм срещал задоволително обяснение на това откъде точно се взима; не че съм и търсил особено активно де ;)

Редактирано от navlek на 18.02.02 13:39.

Akademichnite sredi po nachalo sa protiv upravlencheskata kultura bilo v obleklo, bilo v otnoshenia.
Po pravilo, akademichnite sredi sa liavo (socialisticheski) i doniakade dori komunisticheski nastroeni, vqpreki che obichat da se naslajdavat na parite, koito im se predostaviat ot "ujasnoto kapitalistichesko chovekounishtojitelno sqzdanie", narecheno biznes.
S ciganskia si vid, te iskat da se predstaviat kato chast ot "bednite eksploatirani trudovi hora". Sled tova se pribirat v dvuetajnata ili trietajna kqshta s pone 2 koli v garaja, chaka domashnata prislujnitsa da mu prigotvi vecheria i vecherta pishe porednoto pisanie sreshtu kapitalizma.
Zabeleji, che nikoi ot tiah ne otiva na rabota v Kuba, Sev. Korea ili Kitai. Vsichki se stremiat da doidat v ujasnata USA, za da kritikuvat po-lesno.

Сам за себе си да го правиш! Може да си седиш сам, може да се разхождащ, може да се забавляваш и не знам си още какво, но чувството или стремежът за красота и удобство, разбира се, би трябвало да си остава, ако има какво да остава! Иначе, мен пък много ме дразнят неестествени жестове, предизвикани от неудобни костюми, например, едно рязко протягане на ръка в размах, за да се видгне ръкава на ризата и сакото, отврат!

Oblichaneto s vkus i chisti drehi pokazva priznak na samouvajenie, a ottam i uvajenie kqm ostanalite hora.
Kogato lipsva samouvajenie, ne mojesh da uvajavash i tezi okolo teb.

Всеки си има различни критерии, различни представи. Ако за теб добър външен вид е самоуважение, то за друг - не. Значи, питала съм такива хора в съответната ситуация така ли ще отиват еди къде си, но с пълен шок в гласа и отговорът е абсолютно невинен "да, какво ми е така" - разбираш ли, той въобще не разбира това, което разбирам аз, разбира само, че го обвинявам, но не разбира за какво точно. И ако го попиташ кое е красиво или кое му харесва, той няма да има мнение и това е според мен причината за всичко, няма усещане за добър и кофти вид, вкус, няма вкус, няма усещане за това!

В отговор на:

---

не виждам нищо извисено в това на хората да им става зле от начина по който изглеждаш, докато в детайли им обясняваш ситуацията в която живеят

---

"подозрението че човека се е пременил само за да се прави на убедителен пред теб..." - това ме подсети за една история, моя приятелка има фирма, където идват разни и искат там работа да им се свърши и тя ми разправя как дошъл млад мъж, изглеждащ ужасно и миришещ още по-ужасно, в смисъл на мръсно и вехто и вместо тя да го приеме като клиент, тя точно такъв го заподозряла, че най-вероятно идва да огледа, за да я обере, а един добре изглеждащ човек ще й вдъхне доверие само с външния си вид, но разбира се, че на това не може да се разчита, но по принцип се е превърнало в критерий за сериозност, нали си чувал - бе, гледаш го добре облечен, пък... и т.н. ми така е.

по дрехите посрещат, по ума изпращат,


но академичните среди на ходят по посрещания и изпращания толку много...
та са си все там!

Мисля, че просто не се сещат...прекалено отнесени са и не им идва на ум да си купят нещо по- хубаво....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си далече от истината. Какво знаеш за парите, които получават академичните кадри (нехабилитирани лица)? Е, те се опитват да се обличат добре, но то е заради възрастта, а за парите не си струва да се говори, повЕрвай :)))

Добър коментар - именно този стремеж за разграничаване от 'управленската култура' ми е доста любопитен. Разбира се, има си известни основания - тонове литература са изписани по повод на това как науката не може да се самоиздържа, и как в качеството й на 'обществено благо' на възпроизвеждащите я трабва да бъде осигурен минимален статут и средства, а също и сериозна автономност, в качеството й на институция-коректив.

Само че това не е основание 'собствено учените' да се идентифицират с преките носители на така институционализираната ценност на науката. Ученият е просто един бюджетен служещ, от който се очаква определено количество продукт, който да оправдае съответните инвестиции в 'наука'.

Несъмнено, както веднага ще ни продънят ушите, винаги идва момент когато трябва да заемеш някяква позиция - съвесем еднозначна, без 'от друга страна' гражданска позиция. Еиднствения проблем е че парите от данъци НЕ се инвестират в тебе за да си заявяваш гражданската позиция - много хора го правят без да получат и стотинка, така че прави си го на свой риск и в своето свободно време.

Та така - с други думи не знам защо на толкова народ мусе губи пътя от учен до интелектуалец. Интелектуалецът е фигура, която съществува за да посочва и критикува структурите на властта. Ученият, поне от елементарно възпитание следва да отчита чисто икономическите импликации на заниманието си и да спазва съответния протокол :)). Т.е. най-накрая да го смени този костюм от 70-те когато отива да преговаря за поредния grant.

Ученият - героят на нашето време! Да го облечем

хареса ми това за "показват че работят, и то много и всеотдайно, ей сега само за малко са излезли да ти кажат нещо, и се връщат светкавично пак там".

Вярвам че е така, но в подобна нагласа иманещо, което винаги ме е смущавало - а именно, на презентирането на резултатите се гледа като на досадна и неблагодарна работа - 'все едно няма да разберат нищо'. Бих се чувствал по-спокоен ако всяка изследователска работа по първоначален дизайн довеждаше до професионални и убедителни презентации, аргументиращи дадена политика. Щото в много случаи в името на самовъзпроизводството на научното знание се пренебрегват практическите импликации на постигнатото - или не се използват, или пък въобще ги няма. И става досадно - учените пишат основно за другите учени. а пък полиси-мейкърите го карат на интуиция и се чудят какво точно става в университетите.

А не виждам нищо нелогично или 'низко' в това всяко [релевантно] изследване да бъде превеждано на чисто администраторски език - теорията не е добра теория, ако не може да послужи за изграждането на модел, а моделът не е добър модел, ако не може да предложи стъпки по идентифицирането и решаването на даден проблем. само че това вече означава да се смесиш с 'неразбиращите' и успешно да им обясниш защо именно това което ти казваш е правилно, а не маргарет тачър; а не да навириш нос и да разчиташ че статуса на учен сам по себе си а най-силния аргумент. той е важен и трябва да се поддържа, но само толкова ли? последното ме притеснява най-вече с оглед на това че се случва суперпосредствени творения да 'минат' само защото с произведени в университет. т.е. въпроса е може ли да се разчита на това че една институция е добър коректив на самата себе си. хуманитарите страдат от този проблем повече - при инженерите все пак по-лесно се вижда дали нещото 'работи'.


===========
Мърфи: Ако е зелено и шава е биология; ако мирише лошо - химия, а ако не работи - физика

е тва е проблема - че все са си там.

На някаква хай-вечеря някой си попитвл домакина кои са 'онези' двама господа.
- О, онези ли? Нямам ни най-малка представа. Но сигурно са професори - никой не си говори с тях

това не пречи да ги строим в две редици и да отправим другарска критика

грустно...

Говориш глупости. Ученият не е бюджетен служител, който изплюва съответно количество продукт за определено време (лимитирано). Даже и да работи за държавен ВУЗ, пак не можеш да го наречеш "бюджетен служител".Въобще имаш доста странни наблюдения. Какви са тези костюми от 70-те? Та ние още не сме били родени :))). Ако говориш за хабилитираните лица (дали знаеш какво ти казвам :)))), то е от възпитанието и културата им преди 1989, но те вече са по - скоро преподаватели, отколкото учени. Така че каква е връзката между всички мъдрости, които си изсипал тук накуп?

не се връзвай толкова

като казвам 'бюджетен служител' искам само да подчертая че значителните инвестиции в наука не са саморазбиращи се, особено като се има предвид че не е възможно да бъдат финансирани всички 'потенциално интересни' проекти, сфери или 'нови' посоки на научно знание; това значи че трябва да се правят избори; очевидно 'принципната ценност' на науката на е достатъчен критерий за такъв избор; следователно - взима се молив и лист и се правят сметки колко пари са похарчени за какво и какво се е получило вследствие на похарчването му;

естествено, продуктът изключително рядко има измерима монетарна стойност; точно затова има достатъчно софистицирани методики, които позволяват взимането на подобни решения;

с други думи, писна ми от писъци 'затриват българската наука'... (с което не искам и да кажа че решенията по отношение на нея са суперадекватни - не са ) но е доста неприятно самата идея за промяна да се посреща на нож от разни възрожденски персонажи; или пък не дай си боже те да са тези които които взимат решенията. отдавна е доказано - няма по-лош мениджър на една нучна институция от добрия учен...

с костюм от 70-те

"Ученият не е бюджетен служител, който изплюва съответно количество продукт за определено време (лимитирано). "
Koi ti kaza, che ne e?
Tova, che ne e taka v BG, ne znachi, che sqshtoto e v cial sviat.
I kqde e tazi "bqlgarska nauka" ? Kato gledam kak ste tsqfnali i zavqrzali, egati i filosofite i naukata.

Не си наясно - без да се обиждаш :). Има си изисквания, които ако не са спазени, те отхвърлят автоматично от академичните среди. Но да се твори наука е нещо, което не подлежи на някакви конкретни срокове. Съвсем м/у другото работя в частен ВУЗ и там нещата относно заплащането са доста по - различни от държавните такива (плаща ти се ако си свършил работа - разбирай го както искаш:)).

Е, за последния ти извод, съм напълно съгласна. Добрият учен не е добър мениджър, но когато ученият се занимава с управленски науки, нещата са малко по - различни. Промяната трябва да тръгне от нас, по - младите, ама предполагам, че си наясно колко е трудно. Все пак те уверявам, че не е невъзможно и полагаме усилия в тази насока. Трябва обаче време.

Абе всичко подлежи на квантифициране :((( Дори и научния труд, труда на дизайнерите, реуда на артистите и всичко, което му викат Creative.

Тази любов към думата Creative идва именно защото най-после генните умряха :) Няма гении - хора, които сами по себе си променят една наука или нещо такова. Има прекрасно работеща система, в която гения е политически образ, но вместо Гений 023 съвсем спокойно можеп да развиеш Учен 45673 до Гений 024.

Click HERE! Click THERE! Click ANYWHERE!!!

тц, тц, тц, ей такива като тебе опошлиха че и унищожиха Благородното Звание, че и Призвание на Учения

край, осъдени сме да се превърнем в Общество Без Социална Критика